Преселението роди въпроса: От що за място бягаш, за да влезеш в… "кенеф"?!

„Който пикал-пикал, тоалетната става спалня, до сутринта!“.

Що за команда? Ще разберете.

***

„Когато сме няколко души в една квартира, сякаш това е една малка България. Едно малко общество с всички свои радости, недоволства, скандали, интриги. Хора от цялата страна, събрани заедно. Всички те носят в чужбина и един допълнителен куфар с натъпкания в него свой манталитет, който щедро споделят с останалите”, казва 43-годишният Венелин от Кирковско. Стажът му зад граница е около 10-годишен. За това време е сменил десетки квартири. Споделял ги е главно с нашенци. Убеден е, че няма разлика в отношенията между родните гастарбайтери независимо от коя част на страната са дошли, какъв е произходът им и в коя точка на Европа са се установили. „Всеки си е башка с лудостта, с проблемите”, смята родопчанинът.

Квартирата е дом за болката на емигранта

„Ние сме като капка в морето от емигранти. За много хора тамошният дом представлява една стая, 1/3 от хладилника и баня. А навън е пълно с пришълци, в чийто поток се загубваш като поредната прашинка, търсеща друг живот”. Това разказва 33-годишният Митко от Кърджали. Той е част от първата вълна емигранти в Европейския съюз, дошла от… самия Европейски съюз. Младият мъж е напуснал Родината през 2007-ма-годината, в която България бе приета в ЕС. Заминал е за Великобритания, но далеч не със самочувствието на равноправен член на обществото на Съюза. За него и за хилядите негови връстници, заминали на Запад, домът е поредната квартира, в която ще стоварят куфарите на гурбета. Дали ще е къща, апартамент, самостоятелна стая или такава, която ще делят с някого, няма никакво значение. Въпросът е да почувстват поне малко от родния домашен уют, да открият сред подредените си вещи спомен от Родината, когато вечер се приберат след работния ден. След няколко месеца тя може да бъде сменена, но търсенето на същото усещане остава.

„Родина“ на цена от 100 до 1800 паунда

„Сменил съм десетки квартири в Лондон. Живял съм в къща, делял съм стая с други нашенци. Квартирите вървят различно. Плащал съм 100, 120, 300 паунда за стая, в зависимост от големината на апартамента, условията. Има и наеми по 1800 и повече паунда. Затова и винаги са повече хора, за да делят парите”, разказва Митко. „Има много обяви, агенции. Аз обаче се доверих на познати. Винаги съществува възможността да бъдеш прецакан ако се довериш изцяло на интернет. Нещата, които виждаш на снимка не винаги се оказват такива. Разбира се и обратното важи. Много пъти съм виждал хора, които са били на бригади на Острова и след това решават да останат и продължат. Някои разчитат, че познати ще им намерят жилище. Съответно прекарват седмица-две при тях, след което им съобщават, че не могат да останат. Те се чудят какво да правят, обикалят агенции докато спестените им пари от бригадата не свършат и има много случаи, когато такива хора се прибират изхарчили всичките си пари. Когато аз реших да замина се свързах с приятел, с когото работих в строителството в България. Бяхме на различни обекти. По-късно той се установи в Лондон. Свързах се с него и той ми намери квартира. Хазяинът те пита дали имаш работа, каква е причината да си тук и така нататък. Обикновено искат да се остави депозит, горе-долу колкото един наем. Разбираш се с човека дали в него да са включени ток, вода и други сметки. Там обикновено се плащат веднъж на три месеца”, споделя родопчанинът.

Най-трудно е да се намери квартира

„Европа е тотално пренаселена от емигранти. Черни, жълти, оранжеви, всякакви. Имам чувството, че цяла Африка и целият арабски свят е тук. За източноевропейци да не говорим. Най-трудното нещо в Германия, Холандия, Белгия са квартирите. Непосилна задача. Спал съм месеци наред в хостели, защото е най-евтино, но не става. Не е работа. Живял съм в кабината на камиона, който карах. Като скитник. Центърът на Хага е пълен с наши роми. Излизаш на разходка и все едно си у дома, но в някое гето. Обсъждат се всякакви далавери, работа, начини за изкарване на пари, търси се бачкане, като трудова борса на тарикатите“, пък разказва 40-годишният Ибрям от Джебелско.

Скуотър: Партита и кръв по стените

„В първата си квартира в Лондон прекарах няколко месеца и в един момент хазяинът ми каза: „Трябва да напуснеш”. Вече имах много познати и един от тях ми предложи да отида при него. Живееше с още двама нашенци и двама литовци в тяхната къща. Тогава разбрах какво означава терминът „скуотър”. Във Великобритания законът позволява настаняване в празни жилища, ако новодомецът не използва сила, за да влезе в дома. Това не е криминално нарушение. Именно нахалните търсачи на празни къщи са скуотърите. Влязат ли веднъж, процедурата по изгонването им може да трае месеци, достига се и до дела. Къщата, която бяха окупирали литовците обаче, е била от години празна, поне така казаха. Нито веднъж за трите месеца, в които живях там, не ни бе направен проблем от някоя институция или собственик. А идваше често полиция и линейка, но заради скандалите и някой и друг ранен или припаднал след поредното парти”, разказва Митко. За месеците си като скуотър той не е платил нито пени за наем, за ток, вода и каквито и да било други сметки. „Никой не ми искаше. От време на време купувах водка и бира за момчетата, просто да почерпя. Всъщност литовците първи бяха превзели къщата. С тях пък се свързал един нашенец, той с други и така. Къщата бе в Източен Лондон, на два етажа. Почти през ден идваха различни приятели на всеки един от съквартирантите. И винаги се пиеше. Балтийци, руснаци, българи, поляци… Целият Източен блок събран в малка къща в един от центровете на упадъчния, според теориите преди 89-та, Западен свят. Пиене, дрога, неминуеми скандали. Прибирал съм се от работа и заварвам повръщано на пода и кръв по стените. Може да си представите какво чудо е било партито от сутринта“, споделя родопчанинът.

Заради евро: По 22-ма в жилище, спи се и в тоалетната!

Истинският кошмар е обаче за пресните гурбетчии. Новите попълнения за трудовия пазар в Холандия, например, са принудени да се тъпчат в малки жилища заради невъзможност да си намерят свободни квартири, а и заради високите наеми. По 22-ма гастарбайтери са принудени да делят скромна квадратура в Хага, като дори тоалетната се превръща в спалня нощно време, разкриват нашенци, които от години изкарват прехраната си на запад.

„Изключително трудно е за квартира в Западна Европа. Така новодошлите са принудени да търсят подслон при други нашенци. Емигранти от България от години правят доста пари от квартири. Наемат жилища, които после преотдават на наши хора. Тъпчат се по двадесет души и се вадят двойно повече пари от наема. По двама души ползват за спалня дори банята. След 22 часа, който ходил по нужда-ходил, след това се опъват дюшеци и хората лягат“, разказва Юсеин от Родопите.

Нова вълна бедни нашенци се насочи към Европа, като през летните месеци дори фирмата за чистота в Кърджали остана без служители. Масово работници напуснаха, за да чистят… киносалони в Германия.

В същото време, отново нашенци правят хилядарки и в Лондон от… наеми за нашенци. Стратегията разкриват родопчани, които работят от години на Острова. По думите им, никакъв Брекзит не стряска родните гастарбайтери, които продължават да избират Великобритания като цел №1 на гурбета.

Стари работници ремонтират къщи, които след това дават под наем на други родни труженици, прясно пристигнали на Острова. Между 1500-1800 паунда върви наемът на къща месечно в британската столица. Кърджалийци пък прибират по около 500 до 700 паунда, докато останалите отиват за реалния собственик на имотите, с когото именно те подписват договор за наем. Собственикът пък е „доволен” и на 1000, 1100 паунда на месец, като останалото отива при предприемчивите нашенци.

„Това са чисти пари всеки месец. Ние сме извършили ремонт, освежаване, намерили сме наематели, настанили сме ги, получаваме си горницата, собственикът своето всеки месец и всички са доволни. През останалото време сме заети в други сфери”, разкрива 35-годишен кърджалиец. В момента работи с индиец, собственик на няколко имота в Лондон. Разбира се, в къщите вече има настанени нашенци, които са избрали Англия за живот и работа.

***

След всичко това, не може да не си зададем въпроса: щом и тези, които оцеляха толково години тук, бягат, за да живеят в кенеф, то какво по дяволите се случва с милата ни Родина?!

Всеки да си отговори, но да не забравя, че всяка година имаме „ръст на икономиката“. И ще си купим едни от най-скъпите самолети в света…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Може би е бестселър, не знаем. Това е наръчник на скуотъра, продава се.

-Гурбетчията разказва, на по бира у дома

-Селска тоалетна, в родопски села. В нея никой не спи