Изселници в Турция съдят България в Хага за геноцид

Етнически турци искат премахване от държавните архиви на имената, дадени им по време на т.нар. възродителен процес, и настояват за обезщетения

Етнически турци, пострадали от т.нар. възродителeн процес, подадоха жалба в Международния наказателен съд в Хага за съдебно разследване за геноцид срещу българската държава. Жалбата е подписана от Сезгин Мюмюн, шеф на гражданска организация "Федерация Справедливост-България", която наскоро получи разрешение за турско радио в Кърджали.
Мюмюн я подава и от името на още 10 изселнически организации в Турция. Копия от нея са пратени на главния прокурор Борис Велчев, премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, правосъдния министър Дияна Ковачева и шефа на парламента Цецка Цачева, пише „Сега“.
Към жалбата са приложени 117 страници документи, издадени от български държавни институции. Според изселниците от тях е видно, че "от времето на началото на т.нар. възродителен процес от 50-те и особено от 70-те и 80-те години до настоящия момент в Република България се провежда политически и етнически мотивирана систематична геноцидна престъпна държавна стратегия, насочена срещу повече от 1 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание". Жалбоподателите посочват, че съдебното дело, образувано срещу една съвсем малка част от хората, отговорни за преименуването, се разследва вече 20 г. Зад този факт прозирал "противоправният стремеж за фактическо оневиняване на престъпните лица или поне за обезпечаване на тяхното пожизнено спокойствие". А това означавало отказ от ефективно правосъдие и "всичките онези институции и личности, които са обезпечили и обезпечават фарсовото провеждане на разследването по това съдебно дело, фактически имат статуса на съучастници в престъплението".
В документа се твърди, че геноцидът продължава и до днес, тъй като институциите отказват да поправят някои от последствията от т.нар. възродителен процес. Все още не са премахнати от регистрите на ГРАО всички български, руски или други имена, които са били насилствено наложени. В жалбата се изтъква, че това не само нанася тежки морални рани, но и води до "тежки материални щети в сферата на наследствените права и взаимоотношения". Друг проблем бил отказът на държавата да възстанови безусловно българското гражданство на онези, които са били насилствено лишени от него. Напомня се също, че все още пострадалите не са компенсирани. Имало и пречки за използването на турския език на общинско ниво.
Депутатите от управляващото мнозинство не бяха притеснени от акта на изселниците. Юристи от ГЕРБ коментираха пред "Сега", че делата в международния съд в Хага са много бавни и трудно ще бъде доказана вина на държавата по повечето от обвиненията в жалбата.
Специалисти по международно право обясниха пред "Сега", че жалбата срещу България в Хага има два основни недостатъка: първо, пред Международния наказателен съд могат да бъдат изправени физически лица, а не държави; второ, съдът няма пълномощия срещу престъпления, извършени преди 1 юли 2002 г., когато влезе в сила неговият устав, подписан в Рим.
През август от организацията на Мюмюн съобщиха пред медиите, че срокът за разследване по делото за т.нар. възродителен процес, известно от 1990 г. като дело № 1, е удължен с три месеца. Това е станало след настояване на "Федерация Справедливост" и организациите на българските изселници в Турция.
Разследването на престъпленията по време на т.нар. възродителен процес започна през 1990 г., след като материалите по случая бяха отделени от мегаделата срещу управниците преди 1989 г. То се водеше от тогавашната прокуратура на въоръжените сили, която вече не съществува. Повдигнати бяха обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. После обаче обвиненията бяха смекчени. Делото срещу единствения все още жив подсъдим Георги Атанасов бе спряно, но през януари 2001 г. бившият премиер отново бе привлечен като обвиняем.
Проблем с това дело възникна в средата на 90-те години, когато Военната колегия на Върховния съд го върна за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани стотици свидетели на т.нар. възродителен процес. В хода на разследването са били установени имената на общо 446 души, които са лежали в затвора в Белене. Досега са разпитани 326 от тях. Останалите 120 бивши затворници не са давали показания, защото живеят в Турция.
През януари тази година за първи път българският парламент осъди т.нар. възродителен процес с декларация. "Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", се казва в документа, предложен от съпредседателя на "Синята коалиция" Иван Костов. Тогава депутатите призоваха българското правосъдие и главният прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за т. нар. възродителен процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ, пише още в документа.