Земята стене, а родната ферма е в… Белгия

Селата са изчезващ вид. Нещо дето го има на картата или в някакъв документ, но реално хората там се водят…, ами също на книга. В едно дори не бяха разбрали, че нямало „джан-джун“ човек, но пък праснали изборна секция, защото на хартия имало стотици население. Остава усещането, че живеем в някакви паралелни реалности. Едната моделира отношение по паветата, другата е из камънаците, нейде си.

По селата се случват разни неща, но невинаги от човешки билогични единици. Което не пречи да се чака бюлетина и от там. Едната реалност просто не може да проумее другата. Камо ли да я достигне и да осъзнае истината. София не вярва на селата. Селата не вярват на София. „Два свята“ в нов вариант. Един излишен и един необходим. Кой кой е всеки сам преценя.

Докато вселената на нашенеца придобива други ширини, то родни географски понятия изчезват. Бавно, но сигурно растенията пленяват камъните на къщите, порутват ги, заличават миналото. Докато планината отново не възцари епохата на самотата.

Все по-малко остават обработваемите земи. Европа отвори фондовете, но отвори и границите. И не останаха хора за нивите. За които се отделя най-голям ресурс. Но пък има далавера. Солунска митница няма, има Еврофонд. Има и вериги. С промоции с щампа „Родна ферма“ и ситен надпис „Отгледано, заклано и доставено от Белгия“.

Вериги и самота. Едните в града, другите по селата. Но някои са шумни, благодарение на веригите. Докато земята буренясва.

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

„Билата“ пусна „граждани“ на промоция в… селата