34 години на трактор! Бай Шефки: Чистил съм сняг в люти зими, не съм се прибирал с дни!

24rodopi.com/Общество

„34 години карах верижен трактор. Особено трудно беше през зимата, когато трябваше да почистваме пътищата от снега. Заради тежките снеговалежи понякога с дни и нощи не можех да се прибера у дома. Налагаше се да нощувам в домовете на хората или в кметствата на селата Русалско, Латинка, Любино, Гърбище и Мък. Хората ме посрещаха с топлина, даваха ми подслон, храна и вода. Въпреки трудностите бях щастлив, защото работех с желание и любов за благото на хората.“

Това споделя 83-годишният Шефки Дикмов от ардинското село Светулка. Срещаме го в центъра на селото заедно със сина му Шенол. Бай Шефки е от онези трудолюбиви родопчани, които обичат професията си и остават верни на нея въпреки несгодите и изпитанията.

„Завърших Машинно-тракторното училище в Момчилград и през 1966 година започнах работа като тракторист в МТС – Кърджали. Работих в бригадите в Ардино и Бял извор до пенсионирането си през 2000 година“, разказва той.

Шефки Дикмов е роден през 1943 година в село Светулка. Военната си служба отбива в района на село Ерма река, община Златоград. През 1965 година свързва живота си с Шукрие Мюмюнова от Ардино. Съпругата му си отива от този свят преди година. От брака си имат двама сина и една дъщеря.

Днес за бай Шефки се грижат синът му Шенол и снаха му Фериха, която е кмет на село Светулка.

„Най-ценното нещо е здравето. Когато човек е здрав, той е щастлив. Много съм доволен от снаха ми Фериха – чувствам я като своя дъщеря. Имам петима внуци, които са моето най-голямо богатство. Съветът ми към младите е да учат и да работят с любов, желание и отговорност към избраната от тях професия“, казва бай Шефки.

След повече от три десетилетия труд по пътищата на Ардинския край, той остава пример за всеотдайност, трудолюбие и човечност – качества, които и днес будят уважението на хората.

Гюнер ШЮКРИ, Светулка