24rodopi.com/ОбществоВъздухът е по-различен. Заведения
никнат като гъби. Кръчмите са пълни с народ, който твърди, че диша свободно.
Започва да се усеща влиянието на щатските долари и германските марки от
първите, престрашили се да променят съдбата си на запад, демонстрирайки нов
стандарт отново в родния град.
Кърджали
е пълен с народ. Няма и помен от строителството, което ще се развихри след като
настъпи новият век. Атмосферата е като след лятна буря, замела прахоляка. Соц
миналото е още живо, но в контраст с новите светлини като в американска
реклама. Паметникът на Вожда Георги
Димитров го няма, но в района около него вечер дъни силна музика.
„Дискотека
„Орфей” беше една от новите емблеми на Кърджали. Символът на 90-те години. Беше
младежкият бар. Заедно с „Торонто”, „Веселиано”, „Арпезос”, Младежкия, „Олимп”,
„Париж”. Там беше царството на купона. Всеки петък се превръщаше в центъра на
града. Петък вечер бе празникът на Кърджали. Цялото поколение, родено през
80-те, търсеше забавление в „Орфей”. Входът бе 2 лева, от които лев куверт. На
някои от талоните цифрата през нощта достигаше до 3000. Толкова хора са
преминали през бара. Охраната дори не пускаше след определен час-просто нямаше
как толкова хора да се поберат в помещението. Водките бяха в пластмасови чашки.
По сто грама във всяка, наредени като армия на бара. Талонът за лев на входа се
заменяше със 100 грама някакво незнайно какво производство алкохол“.
Кърджали
през 90-те години.
Спомени
на порасналите. На растежа по онова време.
„Ако можехте да върнете САМО ЕДНО
култово място от миналото на Кърджали (заведение, кино, магазин) – кое би било?“.
Един прекрасен въпрос, зададен от
кърджалиеца Николай Аргиров в най-голямата фейсбук група „Кърджали днес“. И предизвикал десетки,
десетки отговори.
От
живота като френски шансон през 70-те, през спокойното бунтарство на 80-те, та
до шеметното и неоново следващо десетилетие.
„Кино
ОРФЕЙ, ресторантите „Москва“ и „Простор“, „Златното пиле“, Младежкия +
розариума, Барове/дискотеки - Снека, Мецанин, Бар Арпезос, 15-тия, Спортна
среща, Дупката(България), бар Париж... и Захарно петле. Всичко това липсва!
Всички
стари обекти, имаше атмосфера, имаше енергия, хората живяха с кеф и
удоволствие, наслаждаваха се и най важното се чувстваха хора“.
Част от
отговорите. Спомени предимно за заведения. Човек би помислил, че е просто
носталгия от сорта… „ракията на старите цени“.
Но има и
други:
„Всичко истинско, дух, морал,
щастие, надежда, Без преструвки и лицемерие. Най-вече Доброта между ХОРАТА.
Аз бих върнала хората. Само с тях
всичко би било смислено“.
Очаквайте: 90-те: Началото на
свободата, слугите, партии и ментета…