24rodopi.com/ Здраве
Маниите
по кето диети, хранителни добавки и „суперхрани" масово увреждат
храносмилателната система на българите — и особено на младите. Това
предупреждава д-р Стоянка Джумеркова-Моллова, специалист гастроентеролог в
УМБАЛ Каспела, която ежедневно се сблъсква с последствията от крайните
хранителни режими. Според нея парадоксът е пълен: стремежът към здраве все
по-често води до сериозно боледуване.
„Когато
здравословното хранене премине в крайност, то вече става вредно, а проблемът
често е и психофункционален", категорична е д-р Джумеркова-Моллова.
Всеки
втори пациент, който влиза в кабинета на гастроентеролога, се оплаква от
подуване на корема — и причината невинаги е болест. Виновникът нерядко е
привидно здравословното меню.
„Приемат
много голямо количество плодове и зеленчуци. Особено жените наблягат на
салатите, които са богати на фибри. Когато не се приемат достатъчно течности с
тези фибри, се получава сериозен дискомфорт и подуване на корема",
обяснява специалистът.
Сред
най-масово следваните крайни режими е кето диетата, при която въглехидратите
почти напълно се изключват за сметка на месо и животински мазнини.
Последствията далеч надхвърлят стомаха.
„Там
не реагира само стомахът — страда и черният дроб, а и целият организъм. Тези
хора се стремят да поддържат състояние на ацидоза — кисело състояние на
организма. Проблемът е, че човешкото тяло има физиологично pH и не сме
създадени, за да живеем постоянно в такова състояние", подчертава д-р
Джумеркова-Моллова.
От
другата крайност са хората, които се хранят почти изцяло с плодове и зеленчуци,
като изключват белтъци и мазнини. И в двата случая резултатът е един и същ —
разстроена храносмилателна система и страдащ организъм. „Човек има нужда от
белтъци, мазнини и въглехидрати, но всичко трябва да бъде умерено",
напомня тя.
основата на тези крайности специалистът вижда
преди всичко психологически натиск — мания по външния вид и стремеж към
перфектно тяло. Тревожното е, че най-засегнати са младите хора.
„Идват
млади хора — на 20 години, а последиците от тези крайни диети ще останат с тях
след още 20 години. При някои това вече е истинска мания и освен
гастроентеролог, често е необходим и психолог или психиатър", посочва д-р
Джумеркова-Моллова. Тя отбелязва и че подобни хранителни мании се срещат
по-често при хора в професии с високо напрежение - лекари, адвокати, политици,
при които емоционалният стрес се компенсира именно чрез контрол върху храната.
Отделна
тема на тревога е масовата употреба на хранителни добавки. Ако човек се храни
балансирано, в повечето случаи добавки изобщо не са необходими, предупреждава
специалистът. „Сега е много модерно хората да приемат по 15–20 вида добавки с
идеята да живеят по-дълго. Но много от тях си взаимодействат помежду си и могат
да причинят сериозни състояния", обяснява тя.
Особено
опасна тенденция е приемането на метформин — лекарство, предназначено за
лечение на диабет — от напълно здрави хора с цел удължаване на живота. „Това
може да доведе до животозастрашаваща ацидоза. Особено млади спортуващи хора
приемат различни лекарства и добавки без необходимост, което за мен е абсолютен
нонсенс", е категорична д-р Джумеркова-Моллова.
Рисковете
крие и лесният достъп до билки и добавки от цял свят през интернет.
„С
един клик можеш да си поръчаш добавки, гъби, странни билки от Индия, Китай или
от където и да е. Голям процент от билките, включително и български, могат да
увредят черния дроб и да причинят фиброза, когато се приемат без контрол",
предупреждава гастроентерологът.
Тя
е критична и към навика пациентите да идват в кабинета с готови диагнози от
интернет. „Изкуственият интелект не може да замени работата на лекаря, защото
ние не оценяваме само физическото състояние, а и емоционалната интелигентност
на пациента", подчертава специалистът.
Заключението
на д-р Джумеркова-Моллова е недвусмислено: „Когато човек реши, че ще живее
по-дълго чрез крайности, често се получава точно обратното. Това вече е много
сериозен проблем."