Хроничният стрес, прегарянето и бърнаут синдромът при българските учители.
Правени са много анализи на учителската професия като
изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост: „Ако искаш да
светиш, трябва сам да гориш.“ В ролята си на пламък за обществото учителят има
своя огън, който гори, утихва и накрая угасва...
Едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г. ни
информира, че силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни
убеждава, че към професията на учителя трябва да бъдат приложени компенсаторни
механизми, за да работи повече от 20 години, анализират от синдикат „Образование“.
По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията
на САЩ 75% от заболяванията на хората са предизвикани от стрес.
Последиците от прекомерния стрес в определена професия са
палитра от почти всички възможни заболявания като: сърдечносъдови заболявания
(инсулт, инфаркт); стомашно-чревни проблеми (язва); увредена имунна система и
автоимунни заболявания; безсъние, главоболие; болки в кръста и ставите;
зависимости (дрога, алкохол, тютюнопушене…); депресия и суицид.
Когато фазата на „тревога“ превишава значително фазата на
„покой“, тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до
срив на организма. Този срив води до професионално прегаряне или бърнаут.
Бърнаут синдромът е болестта на 21 век, която според
Световната здравна организация в световен мащаб приема размери на глобална
епидемия, а според МОТ 200 милиарда евро са загубите в световен мащаб от
прегарянето за: отпуски по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно
лечение и загуби от снижена производителност на труда.
След 1982 г. към групата на рисковите професии: медици,
социални работници и психолози се прибавят и учители, юристи, политици,
мениджъри и полицаи…
Най-силните фактори,
които прегарят учителите в България са:
-Лошо поведение и липса на мотивация за учене при работата с учениците;
-Лошата организация на учебния процес и претоварване с административни формалности и дейности, които не са присъщи за професията учител;
-Трудното взаимодействие и партниране с родителите, липса на граждански умения от родителските организации;
-Агресия и липса на формиране на отговорност към правилата от учениците;
-Изпълняване на задачи, които противоречат на здравата педагогическа логика – неучителски задължения;
-Размерът на възнагражденията не е релевантен на извършената работа;
-Политическият и общественият натиск към труда и резултатите на учителите;
-51% от българските учители се усещат неподготвени за работа в СТЕМ среда и работа с AI.
Симптомите на професионалното прегаряне сериозно повишават
риска от проява на гняв, цинизъм и склонност към насилие както в работна среда,
така и в личния живот. Развитието на устойчивост на стреса и умения за справяне
с конфликтите са предпоставка за превенция на риска.
Стресогенни фактори в личния живот и семейната среда се
надграждат над професионалните и водят до по-бързо достигане до критични нива.
Нивата на бърнаут синдрома на българските учители превишават
значително максималните нива на стреса на учителите в Европа.
Бърнаут ефектът към професията на педагогическия специалист
обаче НЕ е личен проблем на учителя и директора! Дистресът трябва да бъде взет
под внимание от МОН и да бъде УПРАВЛЯВАН!
8 години след предложението на Синдикат „Образование“ за
изграждане на национална политика за диагностика, превенция и справяне с
хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти и изграждане
на резилиънс, това не е започнало. Модерните образователни системи задължително
имат такава политика и подходящи компенсаторни механизми.
Защото грижата за здрави учители и лекари трябва да бъде
национална отговорност.
Във всяка успешна образователна система има добре развита
политика за защита на учителите от бърнаут и формиране на резилиънс.
Но превенцията срещу бърнаут синдрома е грижа и на самия
учител. При липсваща отговорност от държавните институции българските учители
трябва да следят своите нива на стрес и да търсят механизмите за тяхното
преодоляване. Учителската професия е професия на личните компромиси и
отговорности към децата и бъдещето. Но това не оправдава прекомерното прегаряне
и определянето на този лимит е в ръцете на всеки учител.
МОН изгради Стрес портал в помощ на българските учители, но
се отнася много пасивно и безгрижно към тази приоритетна за модерните
образователни системи политика.
Синдикат „Образование“ препоръчва ползването на Стрес
портала на МОН, като припомняме, че нито една друга професия няма подобна
платформа.
В статията са
използвани материали от изданието „Диагностика на бърнаут синдрома при
педагогическите специалисти за справяне с хроничния стрес“ – проф. д-р Юри
Янакиев.
