24rodopi.com/Регион
В чернооченското село Бели вир отново затупа сърцето на общността.
Десетки вярващи се събраха за традиционния молебен за дъжд,
здраве и берекет. Той е дълбоко емоционален ритуал, който и днес остава сред
малкото съхранени социални мероприятия и най-силни духовни опори, удържащи духа
на местните хора.
За да почувстват тази топлина, край култовото място с
вълнение пристигнаха както изселници от Турция, така и гурбетчии от Западна
Европа. Събитието се превърна в трогателна среща на поколения, съдби и копнеж
по родното.
Молебенът се проведе до древния стар гроб, за който се
предполага, че е принадлежал на влиятелен мюсюлманин. В непосредствена близост
се намира и заблатеното езеро „Сюлюк гьол“ (Езерото с пиявиците), което е
единственото находище на медицински пиявици в целите Родопи. Това придаде на
празника особена, почти мистична атмосфера, изпълваща присъстващите с респект и
трепет.
Духовната част бе водена с молитвена извисеност от имамина
на чернооченската джамия Шабан Мюслюм, духовника на село Охлювец Месут Кадир и
местни проповедници.
Сред уважилите празника гости бе и заместник-кметът на
Община Черноочене Мюмюн Бекир.
Организаторите и кметът на село Бели вир Джеватин Юмер с
искрена признателност и искри в очите благодариха на всички жители и дарители,
благодарение на чиито отворени сърца събитието за пореден път стана реалност.
Още в навечерието на молебена селото заживя с трепетен
ритъм. Под вещото ръководство на баш майстора Белгин Акиф, рамо до рамо, с
много смях и отговорност, хора от всички възрасти се събраха около големите
казани, за да приготвят традиционния пилаф.
Едни режеха продуктите, други бдяха над огъня, трети
разбъркваха ароматната смес... Процес, който отдавна е прескочил рамките на
обикновеното готвене. Това е свещен общностен ритуал - един от малкото останали
поводи хората да застанат хванати за ръка, да се сплотят, да се чуят и да
предадат живия огън на традицията на идното поколение.
Щедрото раздаване на димящия курбан бе преживяно като
истински символ на единството, споделената радост и взаимопомощта.
А местните отново си тръгнаха с надежда и с твърдата вяра,
че когато искрената молитва и общите човешки усилия се съберат на едно място,
годината няма как да не донесе здраве, плодородие и благополучие за всички.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
















































