24rodopi.com/Общество„На Тюркян чешма
почитаме и съпротивата — отказа да приемеш, че можеш да бъдеш лишен от име,
вяра, език и равноправие. Поклон пред болката. Нека помним. Никога повече“.
Това изрецитира във
Фейслук Иво Мирчев на 26 декември. Той не се посвени да отиде с венец и да си
направи пиар от паметното място.
Лицемерието от сина
на БКП величието от Крушари.
През декември се
навършиха 41 години от събитията в Могиляне. А, ето какви ги е вършил преди 4
десетилетия бащата на „антикомуниста“…
Бащата на Ивайло Мирчев не само, че е участвал
във „възродителния процес“, но е бил сред „хардлайнерите“;
Да се даде незадоволителна оценка за хода на
възродителния процес в Крушари, нужно е ускоряването му и строг контрол срещу
турския език и шалварите, заявява бащата на Ивайло Мирчев през 1985-86 г.;
Николай Мирчев пише доклади, в които настоява,
че се пипа меко, че не се следи стриктно преименуваните турци да носят табелки
с новите си имена;
Има цели доклади писани от него и там той се
придържа към най-позорната линия – на ожесточаване на мерките: „Водим борба
срещу силите, които пречат на възродителния процес“;
С докладни записки подписани от Николай Морчев
са гонени от БКП преименувани турци, вкл. учители с над 20-годишен партиен стаж;
През май 1984 година Политбюро на ЦК на БКП
приема строго поверително решение „За по-нататъшно сплотяване и приобщаване на
българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП“ със строго
секретно допълнение към него, което задава курса на режима към нова мащабна
асимилационна кампания.
На 10
декември 1984 г. със заповед на вътрешния министър Димитър Стоянов се нарежда
на окръжните управления на МВР и на първите секретари на ОК на БКП да подготвят
преименуването на „български граждани от турски произход във всички окръзи,
където има такова население“.
Кампанията
започва на 24 декември 1984 г. и завършва през февруари 1985 г. Най-напред са
сменени личните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, а после и в
Североизточна България. В нея са ангажирани всички структури на
администрацията, репресивния апарат и казионните организации на тоталитарния
режим, като само за 2 месеца са преименувани над 800 хил. души, освен тях са
обхванати и починали хора.
Бащата на Ивайло е сред най-активните – в това
може да нямате никакво съмнение. Документите, които открих в Държавен архив-Добрич, са съсипващи и
доказват, че Николай Мирчев не само, че е участвал във „възродителния процес“,
но е бил сред „хардлайнерите“. Има цели доклади писани от него по казуса и там
той се придържа към най-позорната линия – на ожесточаване на мерките, настоява
за най-строг контрол срещу говорещите на турски, провежда кампании на гонене от
БКП на преименувани турци, вкл. учители с над 20-годишен партиен стаж – заради
„антидържавна дейност“.
Николай Мирчев настоява преименуваните турци в
Крушарската селищна система да носят табелки на ревера с новите си, български
имена. Вие
представяте ли си какво значи това и какви асоциации навява!!!
Замислих
се, че когато преди няколко седмици Ивайло Мирчев заедно с Божидар Божанов
отидоха на „Тюркян чешма“, най-крещящото отсъствие там беше това на бащата на
Мирчев – Николай Мирчев. Справедливо би било след четиридесет години поне да се
извини за стореното от него спрямо българските турци, докато е бил инструктор и
секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари.
„Съпредседателите
на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев отдадоха почит на Тюркян
чешма на жертвите на възродителния процес. В пост във фейсбук Божанов заяви, че
двамата са се поклонили пред достойнството и болката на българите от турски
произход, които са се борили за свобода и демокрация“. Това гърмяха масово
българските медии на 26.12.2025 г., докато се надпреварваха да препубликуват
снимките и постовете на тези двамата. И почти никой не се сетих да каже:
„Чакайте малко, след като бащата на Ивайло Мирчев е бил комунистическа
номенклатура в смесен район, то той има голяма вероятност да е съучаствал в
позора „възродителен процес“.
Тази втора част на разследването, което четете,
е моят опит и усилие да запълня информационния вакуум, породен от греховната
смесица между повърхностната „копи-пейст“ журналистическа маса в България и
безсрамието на „Мирчевци“.
В разгара
на възродителния процес и мероприятията, съпътстващи налагането на репресии
срещу българските турци, бащата на Ивайло Мирчев продължава да се занимава и с
другите направления на своята
многостранна партийна дейност. Става дума за изготвянето на оценки на
номенклатурни кадри – десетки.
През
пролетта на 1985 г. Бюрото на Общинския съвет на БКП-Крушари приема „Мерки за
подобряване стила и методите на работа“, които основно касаят т.н.
„възродителен процес“.
Ето някои от тях – не забравяйте, че един от
хората, който е оторизиран да следи за изпълнението им е Николай Мирчев:
– всеки
комунист да се отчита за своя принос във възродителния процес. На събрание на
ППО да се връчат партийни поръчения по приобщаването на насилствено
помохамеданчените в миналото българи;
Всеки
комунист да се отчита за своя принос във възродителния процес
– при
оценка дейността на стопанските ръководители да не се дава положителна оценка на
ония стопански ръководители, които не вземат активно участие във възродителния
процес.
Но бащата
на Ивайло Мирчев не само следи дали тези мерки се прилагат – той самият ги
прилага, защото десетките оценки, които пише през онези години на различни
номенклатурни кадри, съдържат в себе си задължително и оценка на работата на
съответния номенклатурчик по „възродителния процес“. Ето и конкретен пример –
на 19 юни 1986 г. Николай Мирчев пише задължителната годишна оценка на
ветеринарния лекар в кравефермата в с. Телериг Борис Георгиев Тончев, който е и
партиен секретар на ППО (първична партийна организация). Оценката завършва със
следната констатация:
„По-активно
да решава с помощта на ППО проблемите на възродителния процес“. Което
автоматично води до крайно ниската „задоволителна“ оценка. Оставям на вас да се
сетите какво ли е струвало това на нещастния ветеринаран лекар, който предвид
на факта, че години наред е работил с турци (които бяха основната работна ръка
в животновъдството), не е бил много склонен да участва в тероризирането им по
линия на „възродителния процес“.
От дневния
ред на заседанието на Бюрото на Общинския съвет на БКП-Крушари от 23 май 1986
г. разбираме, че точка 4 е приемане на оценки на номенклатурни кадри, докладчик
по която е Николай Мирчев.
На 26
декември 1985 г. инструкторът (който скоро ще стане секретар) към Общинския
комитет на БСП-Крушари Николай Мирчев пише „Преценка за хода на политическата
учебна година в партията, комсомола и българските професионални съюзи“:
„Характерно за новата учебна година бе това, че
тя се съпровожда с настъпателна идеологическа работа, свързана с по-нататъшното
развитие на възродителния процес в Крушарската селищна система“.
В началото
на 1986 г. на другаря Николай Мирчев е възложено да изготви информация за хода
на отчетно-изборните събрания на първичните партийни организации (ППО) в района
на Общински комитет на БКП-Крушари, проведени от 1 октомври до края на декември
1985 г. Възродителният процес е в разгара си, отминала е „острата“ фаза и сега
номенклатурните „кучета на войната срещу собственото население“ са впрегнати да
разширяват „успеха“. Или казано иначе – да следят и тормозят българските
граждани с турско самосъзнание, докато им налагат тоталитарните „правила“,
които драстично нарушават базови човешки права. Николай Мирчев описва, че са
проведени инструктажи с всички ППО, които са направени на базата на
основополагащ инструктаж на Окръжния комитет на БКП-Добрич. Мирчев и компания
са препоръчали във всички доклади относно тази капания „да се отдели място за
анализ на работата на партийното бюро и ППО по развитието на възродителния
процес в отделното селище, производствена единица и трудови колективи, в
първичните партийни организации“.
Другарят
Николай Мирчев е неуморим – четем „План за работата на Общинския комитет на БКП
в с. Крушари, Толбухински окръг през първото шестмесечие на 1986 година“. И
откриваме, че основният доклад „за работата на общинската партийна организация,
на държавните органи, на обществено-политическите и масови организации за
по-нататъшното развитие на възродителния процес в селищна система – Крушари“,
който ще се изнесе на предстоящия пленум, трябва да бъде подготвен и представен
от другаря Николай Мирчев. Той все още е инструктор, но след няколко седмици ще
бъде скорострелно издигнат за секретар на Общинския съвет на БКП-Крушари. Мисля
че за никого не е тайна главната причина, която стои в основата на тази
главоломна, макар и само в рамките на Крушарската селищна система партийна
кариера.
На 3 март
1986 г. се провежда поредното редовно заседание на Бюрото на Общинския комитет
на БКП-Крушари. От протокола на това заседание разбираме, че работата на
Николай Мирчев (вкл.по „възродителния процес“) е оценена от висшестоящите
комунистически гаулайтери и той е издигнат за секретар на ОбПК-Крушари. Бащата
на Ивайло Мирчев трябва да изнесе доклад (в точка 4 от дневния ред) по темата
„За работата на общинската партийна организация, на държавните органи, на
обществено-политическите и масови организации за по-нататъшното развитие на
възродителния процес в селищна система с. Крушари“.
Забележете
нещо важно – неговият доклад е обобщаващ, той покрива и работата на държавните
органи по „възродителния процес“, вкл. и репресивните такива. Толкова е високо
доверието в него на партийните началници от общинско и окръжно ниво, че му е
поверена тази най-важна за момента тема, която да синхронизира с държавните
органи. Както и с другите изброени структури. И да прави обобщаващи доклади по
нея, които ще са в основата на съответните такива от общинско на окръжно ниво.
Да видим какво казва Николай Мирчев на това заседание. Преди него, по т. 3
доклад изнася Л. Златев, председател на ИК на ОбНС (Изпълнителен комитет на
Общинския народен съвет).
След
изслушването на Л. Златев, Николай Мирчев взема думата и заявява следното:
„Няма да повтарям. Съгласен съм с това да се
даде незадоволителна оценка по възродителния процес на територията на селищната
система. Да се работи със семействата поотделно, да се влезе по-близо до тях.
Все още се шири говоренето на турски език и носенето на шалвари. Трябва да се
проявява строг контрол“.
Как ви се струва
това? Този човек дали е участвал във „възродителния процес“, дали е бил след
„хардлайнерите“, дали е бил натегач-възродител, след като тук за пореден път
настоява за ожесточаване на мерките? Въпросът е, разбира се, риторичен.
Дори,
когато пише доклад за развитието на масовата физкултура и спорта, другарят
Николай Мирчев не пропуска да намести фразата за „възродителния процес“ –
толкова е обсебен от това зловещо мероприятие, в което участва с пиетет и влага
цялата си енергия. Ето, виждате писана от него „Оценка за развитието на
масовата физкултура и спорта в Крушарската селищна система в изпълнение на
решенията на VI конгрес на БСФС. Още на първата страница засичаме следното: „В
условията на възродителния процес се увеличи броя на спортните прояви в
областта на футбола“.
Бащата на
Ивайло Мирчев не си играе само на думи. През пролетта на 1986 г. той подписва
докладна записка до Общинския съвет на БКП-Крушари, с която настоява да се
потвърди решение на ППО при училището в село Коритен, за изключването от
редовете на БКП на Христо Ангелов Младенов. За мен като живял по онова скверно,
несвободно и античовешко време на диктатура на БКП, не е трудно да разбера, че
става дума за преименуван представител на турското малцинство.
Ето още
една подобна докладна записка – този път изключените от БКП са двама
преименувани турци. Искрен Николов Христов – фелдшер и Младен Минков Бакалов –
шофьор. Според бащата на Ивайло Мирчев „същите лица са извършили антидържавни
деяния след възстановяването на българските имена, грубо са нарушили чл. 9 от
Устава на БКП“.
Ако си мислите, че Николай Мирчев се е кротнал
– не, лъжете се. Не само, че не се е умиротворил, а по-скоро запазва този
истински бяс към преименуваните си съселяни. Съдете сами – в началото на 1987 г. той пише
„Анализ за изпълнение на взетите решения от Бюрото на общински комитет на
БКП-Крушари през второто шестмесечие на 1986 г.“ В трети абзац дословно
разчитаме следното:
„Не
задоволяват темповете на утвърждаване на единна езикова среда и българското
социалистическо съзнание у гражданите с възстановени имена“.
Дейността
на Николай Мирчев по изгонване на хората, които са изразили дори и минимално
несъгласие с престъплението „възродителен процес“ продължава и през 1987 г. С
докладна записка от края на януари с.г. бащата на Ивайло Мирчев предлага на
Бюрото на Общинския комитет на БКП-Крушари да потвърдят решение на ППО за
изключване от БКП на Недко Минчев Енчев, който „в периода след възстановяването
на българските имена се е свързал с група от хора с националистически
настроения, извършили деяния с антидържавна насоченост“.
Нали си представяте какво се е случило след
това с този човечец, на когото е лепнато такова обвинение?
Ще дам
последен пример за непростимите безобразия, които е вършил Ивайломирчевия татко
по време на т.н. „възродителен процес“. Последен за този материал – иначе, в
архива има още много най-различни подобни случаи. На заседанието на Бюрото на
Общинския комитет на БКП-Крушари на 29 юли 1987 г., един от случаите, които
разглеждат, е за изключването от БКП на началния учител, председател на
общоселския комитет на ОФ и пропагандист Билян Маринов Кирилов. Отново от
преименуваните турци. Въпросният учител също присъства и се опитва да се
оправдае, но „възродителите“ са безкомпромисни. И го гонят. Какво е последвало
за него в кариерен, професионален и чисто човешки план – може само да се
досещаме!
Спирам
дотук, макар че мога да продължа още дълго с описание на извършеното от бащата
на Ивайло Мирчев – Николай Мирчев – по време на т.н. „възродителен процес“.
Позорна история, срамна, но много поучителна. Поучителна е, защото за N-ти път
доказва, че т.нар.
„разградска десница“, каквато ПП-ДБ представляват, не е нищо друго освен
свърталище на деца и внуци на комунистически и ченгесарски апендикси.
Антон Тодоров
