Михаела Илиева/24rodopi.com/Коментари/Общество
„Напиши
ми поздравление за Деня на народните будители. Да е вълнуващо, патриотично и да
не звучи като написано от изкуствен интелект.“
Ето една
напълно възможна поръчка за 1 ноември. След нея остават няколко лесни действия:
копиране, поставяне, публикуване. Духовността е почетена. Работният ден
продължава.
В
получения текст вероятно ще има светлина, която озарява. Пламък, който не
угасва. И поклон - задължително дълбок. Достатъчно тържествени думи, за да не
се наложи нито едно конкретно изречение.
За кого
всъщност е поздравлението? За библиотекарката, която пази местния архив? За
учителя, когото някой помни след трийсет години? За човека, който издирва стари
снимки, разчита избледнели надписи и връща имената на забравени лица?
Ако
техните истории липсват, текстът може да бъде адресиран до всеки. Съответно -
до никого.
Тъкмо
тук удобството става интересно. Изкуственият интелект може да помогне да
подредиш мисълта си, да съкратиш тромав абзац, да намериш по-точна дума. Но
когато му възложиш и самата признателност, какво точно остава за подписалия се?
Представете
си директор, който изпраща на колектива си възторжено послание, без да спомене
нито един човек и нито едно свършено дело. Или общински поздрав към „пазителите
на духовността“, от който не можеш да разбереш има ли изобщо библиотека в тази
община. Красивият език прикрива липсващото съдържание толкова добре, че за миг
прилича на съдържание.
Подобен
текст лесно се пренася от празник на празник. Сменят се датата, обръщението и
няколко съществителни. Учителите стават медици, просветата - здравеопазване,
духовният пламък - професионална отдаденост. Възторгът остава същият.
За тази
взаимозаменяемост не е виновна машината. Празничната кухота има дълъг живот и
без нея. Сега просто получава по-бързо обслужване.
По-неудобният
въпрос е защо толкова държим готовият текст да не изглежда готов. Защо към
поръчката добавяме „да звучи лично“, вместо да дадем нещо лично: име, спомен,
случка, причина да благодарим?
На 1
ноември можем да публикуваме съвършено поздравление. Можем и да напишем три
несъвършени изречения за човек, на когото дължим нещо.
Роботът
ще намери думите. Кого да почетем и за какво - това още е наша работа.
P.S.:
Снимката е генерирана