24rodopi.com/ОбществоСедем години от онзи миг. В който Ахмед Осман пое топката и
я вкара.
Бараж. Продължения. Гол.
„Арда“ влезе в Първа лига.
Това бе мечта на поколения кърджалийци. На онези,
накачулените по дърветата край стадион „Дружба“.
Болшинството не са между живите.
Но „Арда“ е там. При най-добрите.
Първа лига.
Бори се!
Седем години.
А, как започна битката…
***
Времето се
ниже по-бавно от всякога. Поглеждането към часовника е като в ритъм с махало.
Всяка нова задача е по-досадна от предишната. Гласовете дразнят, колегите са
натоварващи, умът работи на друга честота.
Има мач. На
следващия ден. В събота. Само дето трябва първо петъкът да се изниже с всичките
му дотягащи условности.
Организацията
е направена още преди седмица. Къде ще се събират момчетата. В колко часа и
какво ще се носи.
Ритъмът на
целия град е променен. Ден след ден в седмицата преди домакинската среща. Всеки
мач е едно събитие от изключителна важност в малката вселена на тази единица,
обагрена с цветовете на любимия отбор. Фенът, който ще забрави цялото шибано
ежедневие, стъпче грижите, тегли една на останалия свят, а в шествието със
себеподобните си към стадиона ще се почувства като част от армия. Маршируваща
към един по-добър свят. Едно по-стойностно битие. Към бляна, който единствен
има смисъл. Крачка след крачка към силата на множеството, към хора от гласове,
който поразява противника, който кара трибуните да треперят, въздухът да бяга
от мястото, където Те маршируват.
Ах, колко е
прекрасно усещането да си част от армията на съмишлениците!
На тези, в
които припознаваш себе си, които се оглеждат в теб и виждат себе си.
Няма страх,
не съществува жалост, комплексите са останали в килера на скучния коридор в
скучното жилище.
Действителността
ще се завърне, но едва след мача.
Дотогава
има 90 минути, в които властва Голямото, съставено от Малките. В бушуващото от
страсти море, всеки с фланелка и шал е разпенена вълна, която се опитва да
разбие скалите на собствения си живот.
В събота е
ден за мач.
По-добре
сълзи от загубата с тълпата, отколкото цял живот в чекмеджето на единичната
посредственост…
От
пълния стадион до…
Трепетите,
когато в сърцата бушуват футболни страсти. Светоусещането на фена.
Стадион
„Дружба“ в Кърджали е побирал толкова народ, колкото в момента няма в областния
град. Все още има запалянковци, които помнят финала за Купата на България между
„Левски“ и „Ботев“, когато е имало хора дори по дърветата на парк „Простор“.
Както и онзи мач срещу русенския „Дунав“, когато „Арда“ бе на гол от влизане в
„А“ група…
„През 90-те
години нямаше домакински мач на отбора, в който стадионът да не е поне наполовина
пълен. Влизахме като деца през дупки в оградата. Катерехме я, че дори започнаха
да я мажат с грес или нещо от сорта, че да не минаваме гратис. А пари за билет
нямахме. Само за семки. Дори отвън да сме, пак ни беше тръпка. Бяхме до отбора,
до пулсациите на тълпата“, разказва спомените си от зората на демокрацията и
футбола в Кърджали 47-годишният
Христо. А тимът тогава вече започваше да потъва. Всякакви палячовци преминаха
през отбора. Един „бос“ щеше да праща футболисти с вагонетките на „Горубсо“ към
родните им места, че да пестял пари. На трибуните да вика за „Арда“ дори се
появи бивш вицепремиер, обвързал години по-късно биографията си със скандалите
ЦСКА и „Кремиковци“. Публиката отстъпваше все повече място на бурените и
храстите на „Дружба“. Кърджали избяга. Сви се до понятието „град на
гурбетчиите“ - зимата празен, лятото-с народ.
Новият век
остави всичко за „Арда“ в спомените. Последваха и други тежки години за клуба. Тимът игра в
селските дивизии, стигаше до Трета лига, пак обратно. Играчите ритаха в
домакинските си мачове навсякъде, но не и в Кърджали. Играеха за лютеница, хляб
и кренвирш. Обедът преди мач обикновено бе под дървото край пътя, където едва
кретащият автобус е отбил. Дори в редките мачове на „Дружба“ публика нямаше.
Освен роднини на футболистите.
Нямаше
песни, нямаше фенове, нямаше ултраси, нямаше факли. На никого не му пукаше за
този погребан в спомените отбор. На никого!
До вчера
от „Фенербахче“, сега от „Арда“
Никой не
очакваше, но все пак „баницата“ с
финансова плънка в региона донесе и футболен рестарт, възроди една мечта на хиляди кърджалийци. Мощно
от въглените „Арда“ се превърна в „Арда 1924“, „Дружба“ в Арена, редица имена
влязоха в клуба и един блян бе реализиран.
Повече от 3
десетилетия след драмата с „Дунав“, Кърджали влезе във футболния елит на
страната.
Стадионът
започна да се пълни, разбира се, далеч не като през 80-те години. Но и хората
вече ги няма. Фенове, които доскоро бяха от „Фенербахче“, „Барселона“ и
„Ливърпул“, оставиха в гардероба фланелките на любимите тимове и отново се
върнаха към първоизточника на футболната любов - отборът на града.
Ултра
„Копи пейст“
На „Дружба“
е имало мощни скандирания от хиляди, горящи вестници, дори бомби. Но факли в
най-новата история на „Арда“ се появиха за първи път по време на инфарктния мач
с „Миньор“ Раднево в Трета лига. След десетилетия тишина стадионът отново
изригна, публиката показа зъби, полетяха бутилки сред дима, а феновете в
Кърджали заявиха, че заслужават да са на футболната карта. Дори в шампионските
години на „Литекс“, дори когато бяха на крачка от влизане в Шампионска лига,
стадионът в Ловеч не е събирал толкова публика, колкото „Арда“ в Трета лига.
Кърджали
задиша футболен въздух.
Прозвучаха
старите рефрени, но и „нови“. За съжаление, тези последните, „копи пейст“ от
фенското меню на столичните грандове. Набързо се създаде фен клуб, с над 6000
члена, но във… Фейсбук. Имаше наченка и на ултрас групировка - "Сините вълци"…
Една фенска
традиция обаче бе прекъсната. Ще имат ли новите „вълци“ зъби, когато
десетилетия бяха отглеждани с лютеница?
Колко ли
публика щеше да има при гостуване, ако нямаше безплатни автобуси? Но това пък е
друга тема.

Пътят
към стадиона е ясен
Помните ли
какво стана когато „Арда“ все още креташе, а в Кърджали гостува пловдивският
„Ботев“, докато изживяваше катарзиса си в Трета лига? „Канарчетата“ обърнаха
течението на Арда в обратна посока. Погром в центъра на града, ранени полицаи,
болшинството от които за сефте охраняваха мач с участието на истински ултраси
по трибуните.
Жребият на
шампионата отреди „Арда 1924“ да се изправи именно срещу „жълтите“ в
историческия си първи мач в Първа лига, и то в Кърджали…
Градът
променя ритъма си с програмата на шампионата
Личният
календар да е настроен спрямо програмата на шампионата. Целият град да се
променя преди дербито. Да живее в собствената си вселена поне в рамките на 90
минути. Да чувства, пулсира, диша, въздиша в ритъма на тълпата от стадиона!
Неописуемо,
неповторимо.
***
Какво от всичко това имаме?!
Нищо. Ракия в кръчмите и нищо повече.
Първа лига и последни по посещаемост.
„Вълците“ не успяха да се озъбят и надмогнат лютеницата.
Иначе във фейсбук фенове и философи колкото щеш. А „Арда“ играе, бори се,
печели. След кофти серията винаги идва супер серията.
Имаме отбор, нямаме публика. Както имаме град, но
населението отсъства…
„Родопи voice“