24rodopi.com/ОбществоЕдно е да си на
опашката на ЕС като живееш в България. И вечно да мрънкаш. Друго е да си във
водещата икономика в ЕС, но вечно да висиш на опашки. И да не можеш да мрънкаш.
Ето историята на
Дениз от Родопите. Който живее в Мюнхен. Един ден като Одисея. Житие и битие на
нашенеца, избягал от опашкарската страна,
за да виси по опашките в локомотива на ЕС.
Тази вечер не можах да заспя. Събудих се в 5 часа сутринта.
Трябваше да ходя в Бюрото по труда, тук е Arbeitsamt.
Причината да се
вълнувам толкова е, че предишният път работих 7 години непрекъснато, отидох в
Бюрото по труда и не ми дадоха дължимата 1 година обезщетение с мотив, че съм
закъснял. По закон трябва да се регистрираш в еднодневен срок след оставане
без работа, а Бюрото по труда работи винаги само до обяд. А аз не успях да се
вредя. Имаше огромна опашка. Опитах по интернет, това е предпочитаният начин в
Германия, но не успях. Прекалено сложно са го направили. Същият ден следобед
бях регистрирал полет за България. Като се върнах в Германия, ми наложиха
наказанието Sperrzeit. Което ще рече забрана за получаване на пари за
безработица. Мотив-закъснение.
Та затова днес бързах толкова много, макар че имам време до
петък.
Но...
Та така. Безпредметно
е да ходиш там, ако нямаш интернет. Затова реших да разреша проблема с нета. Имам
предплатен пакет за 28 дни (операторът е О2). Изтича на 27 юли, вчера. Ходих в
четвъртък и платих месечната такса от 20 евро. Тази сутрин в 7.15 получих
съобщение, че услугата не е активирана...
Някой съвсем естествено може да зададе въпроса: защо не
сключиш двугодишен договор за интернет като белите хора?
Опитах се преди години.
Но ми казаха: за хора
с лични карти от България и Румъния не само, че не сключваме договори, но не
предлагаме никакви услуги. Можело за африканци, за сирийци и палестинци, но без
българи и румънци.
Тогава през юли 2025 сключих двугодишен договор онлайн с
фирма, доставчик на интернет. Казва се Sim24. По препоръка на моя шеф от Управление на персонала в
работното ми място с над 200 работници, един сърбин. Договорът бе - супер бърз
интернет, без ограничение в мегабитите, 30 евро на месец.
Първият месец беше безпроблемно. Платих си сметката.
В средата на втория месец получих съобщение, че лимитът ми
от 30 мегабайта е приключил и ще ми
спрат интернета, но ако искам мога да си поръчам еднократно пакет до 100
мегабайта, ако платя още 40 евро
Писах им съобщения на имейла за комуникация. Не ми
отговориха. Звънях на телефона за комуникация, но там е автомат-натиснете 1,
ако искате един какво си, натиснете 2 и всичко приключва.
Понеже имах нужда от
интернет, им платих онлайн 40 евро за еднократно 100 мегабайта. Каква бе
изненадата ми, когато в края на месеца си получих фактурата: около 500 евро.
Затова, че съм преминал на друг тарифен план (а не еднократно 100 мегабайта за
40 евро) и дължа тези пари като неустойка, че съм развалил договора....
Естествено, че не платих. Продължих да им пиша имейли. Те не
отговаряха на моите, но си пишеха своите. С претенции. Всеки път начисляваха и
лихви. Писах писма до две държавни институции, които защитават потребителите от
подобни измами. От рода на Комисията за защита на потребителите и Комисия за
Злоупотреби. Те ми отговориха, че с частни злоупотреби не се занимават.
Трябвало да има колективни искове.
Междувременно онлайн фирмата след като не успя да ме убеди,
ме даде на частен изпълнител. Така наречения Bayerische Inkasso Dienst. Те ми
писаха два пъти. Първият път ме уведомиха. Аз им изпратих писмо, като обясних
ситуацията и изпратих фактурите, че всеки месец си плащам. Вторият път ми
писаха, че ми предлагат да премахнат лихвите, ако си платя до еди коя си дата.
И това е държавна структура. Аз им обясних, че няма как да платя обезщетение за
предсрочно прекратяване на договора, след като не съм искал прекратяване, а
напротив, изрично съм искал услугата да бъде продължена. И тя продължи една
година, всеки месец си плащах.
Агенцията по
вземанията повече не ми писа...
Отидох пред тази компания O2, за да ми възстановят
интернета. Намира се в един огромен мол със стотици магазини. Отваряше в 10.00
часа, малко раздразнително, понеже трябваше да ходя в Бюрото по труда преди
12.00 часа, а имам над половин час път дотам, а и има опашка.
В 9.10 чаках пред O2, но отидох да си взема едно кафе и в
9.55 се върнах. Имаше вече опашка от 4 души. Отвори в 10.00 часа. Първият човек
беше обслужен в 10.40. Купи 4 телефона, подписваше няколко пъти, договорите
бяха по десетина страници.
Единият клиент си отиде. Другият отиде десет метра настрани,
където изчака половин час опашка да си купи един хамбургер. Тук е така .Влезеш
ли някъде, чакаш половин час, в аптеките доста повече, а в Бърза помощ бях 3
пъти. Най-рано ме приеха 2 часа и 35 минути след входирането на компютъра
Та, ние си чакаме. Вторият клиент също се забави до 11.10.
Не можеше да реши какво точно иска. През това време опашката набъбна с половин
дузина души. Онзи с хамбургера дойде, псува и си отиде. Няколко възрастни жени
също. Но продължиха да идват хора. По принцип в офиса работят двама, но единият
явно се разболял и днес нямало да идва. За това след малко.
И докато хората в опашката недоволстваха, че няма кой да ги
обслужи, дойде моят ред
Показвам си аз смартфона, където е изписано, че съм платил
20 евро на 24 юли за периода след 27 юли. Всичко е на приложение. Вижда се.
Човекът рови, рови. Показва ми причината: някой е откраднал 10 евро от твоята
сметка. Обяснява се надълго и нашироко. Аз му казвам: давай напред, ето ти още
20 евро, направи нова заявка. След десетина минути суетене и това стана.
Аз побързах да се отдалеча преди чакащите клиенти да ми
налетят на бой, изнервени до краен предел. Макар че половината напуснаха, имаше
вече дузина чакащи. В 11.25 като си тръгнах аз бях третият обслужен клиент...
Час и 25 минути за
трима души. А вие мрънкате в България?!
Излезнах бесен. Нямам време дори да се придвижва до бюрото.
А и там има опашка...
Но тук в Германия е така. Навсякъде има опашки, обслужването
е безкрайно дълго, а работници няма.
Причината за това е,
че работодателят е длъжен да плаща на 100 процента първите 6 седмици болничен,
а след това плаща здравната каса. И естествено - всички работници злоупотребяват.
В моето работно място от над 200 служители, всеки божи ден имаше болни над 50
човека. Докато работих 2 години - една африканка дойде на работа едва 3
седмици. Аз я замествах, а и всеки ден замествах още един работник. Тоест всеки
ден вършех работа от 8 часа, която се заплаща за 3-ма, за 24 часа.
Такава е системата. Канцлерът Мерц от година плаче пред
медиите, че търси разрешение на
проблема. И знаете ли какво намери като решение: личните лекари да нямат право
да дават болнични по телефона, а само след лично присъствие на болния и то в
рамките на същия ден.
Край. Засега спирам. Това е достатъчно, за да разберете
страданията на грешния Софроний, пардон гастарбайтера от България“.
На снимките: Новата германска младеж (вляво); новата
концепция за Хубавата Елена „Одиисея“ на Кристофър Нолан