24rodopi.com/Общество
Краят на седмицата. Залезът примамва с нови хоризонти...
Работният ден приключва. Махане с ръка към колегите и газ.
Багажът е зареден в автомобила още от предната вечер. Жена,
дете... Стек бира, малко евро в джоба. Завъртане на ключа. Двигателят мърка
доволно. Всичко е готово за употреба. Няколко досадни кръстовища, трафик. Дори
светофарите са уморени в отегчителната седмицата.
Газ през плъзгащите се лъчи на слънцето. Кракът сам се
отпуска върху педала. Тормози го, няма галене, а грубо нетърпение. Като при
събличане на първото гадже в живота.
Отклонения, които не заслужават внимание. Точно сега, в този
миг на тръпнещата наслада, че лепкавата досада на опротивелия град остава зад
гърба.
Скоростта се увеличава. Музиката кънти в автомобила. Багажът
се търкаля, иска свобода…
Всяка седмица
Всяка седмица те потеглят. Влече ги. Нищо не може да ги
спре. Напускат града, за да изминат с нетърпение тези сто и кусур километра до
морето. От планината до плажовете на Бяло море. Всичко ще приключи около 19
часа в неделя, когато ще трябва да отпрашат с прискърбие по обратния път.
Защото понеделник сутрин няма как да ги изненада. С нищо. Особено с тягостната
досада на избрания път, вливащ се в артерията на битието, чието налягане винаги
е повишено.
С „Война и мир“ на
плажа - царевичка Долче и Габана…
Започна сезонът на необятните възможности, както и сметки.
Ще се мери, ще се тегли, сравнява, калкулира. В крайна сметка всичко накрая ще
бъде заровено в една дупка в пясъка, за да се преоткрие отново следващото лято.
Какви са цените; Бяло или Черно море е по-добре; четат ли се
книги на плажа или се зяпат телефоните…
Ще има „Война и мир“, но едва ли чутовният труд на Толстой
ще бъде отворен и подпрян на изпечените задни части на красавица. За друго иде
реч.
Към момента дереджето е:
6 евро за фрапе, 8 за бира на Созопол. И е празно. Реват, че
германци нямало – ами бедни са онези на Север. Пет рибки с лимонче – 15 евро,
овчарска салата гони 20 еврака. 15 евро за паркинг на ден…
В Гърция пък най-скъпото фрапе е 5 евро. Какво говорим, на
пъпа на Генуа в Италия е 1,30! Пък да знаете, на пазара в Порто Лагос кило
домати е едно евро.
„Еврибари, царевичката ми яко пари. Царевичка Долче и
Габана…“, ама пет евро е кочана. Това било хит в ТикТок. Бате Наско на
Черноморието прави пари от будали на плажа.
Бием и „Малкия Дубай“?!
Все наричат Велинград „Малкия Дубай“. Заради цените. Но ето
че Кърджали го бие двойно.
„Вече не се
издържа на ресторантския абсурд в нашия град. Кърджали пак удари в земята
националните курорти, но не с туризъм или обслужване, а с космически цени,
които явно са изчислени за швейцарски заплати!“.
Недоволството крещи.
„Наскоро
бях във Велинград – официалната СПА столица на Балканите, препълнена с луксозни
хотели и чужденци. Страхотно
шоколадово суфле струва 4,04 евро, което е точно 7,90 лева.
Прибирам се
в Кърджали и какво да видя в менюто на едно от нашите „елитни“ заведения?
Същото шоколадово суфле се продава за... 8,90 евро! Това са космическите 17,41
лева за едно десертче от 200 грама! И да не вземе някой да се оправдае с
„надценки на платформи за доставка“ – цената си е абсолютно същата и на място,
в хартиеното меню на масата.
Правя бърза
сметка: за близо 18 лева в Кърджали получавам едно суфле. За същите пари във
Велинград ще изям две и ще ми останат стотинки за бакшиш на сервитьора!
Явно
въздухът край язовира прави шоколада златен, а местните ресторантьори ни мислят
за петролни шейхове. Докато във Велинград лекуват с минерална вода, цените в
Кърджали направо ни лекуват от апетит“.
Сравняваме една планина. Сякаш две Родопи. Велинград и
Кърджали. Минерална вода и язовири. Пак цени, пак калкулация, а Бяло море е на
крачка…
Истерия „3 супи, октопод и 2 бири – 51 евро!“…
Спокойно можем да кажем, че лятото е в разгара си, което ще
рече – нашенци се надпреварват да пускат снимки от маси по заведения и
сметките, които са платили.
Състезанието започна. Сякаш морето не означава почивка, а
сравнение на ценоразпис.
„Това е
сметката от една таверна на плажа на Миродато! За 3 супи, един октопод и две бири 51 евро! Къде е
евтинията в Гърция?! И забележете каква е сметката-един хвърчащ
лист!“, превъзбужда духовете жена с публикация в най-активната фейсбук
група „ГКПП Маказа - трафик и полезна информация (Makaza/Μακάζα)“.
Последва лавина от отговори, част от които:
„Гърците
супи през лятото не ядат
и където има супа тя е много скъпа. Супата в България е евтино ястие, в Гърция
е точно обратното. Трябва човек да изгради и гастрономическа култура, когато
пътува из други страни,
за да не остане изненадан“.
„На първо четене само картофите, октоподът и водата са ти по-евтини от България, а за това, че са в пъти по-пресни и това, че гръцките
порции са в пъти по-големи
никъде не го пише нали?“
„Имате и
картофи, вода, хляб. Съвсем нормална сметка. А и октопод за 12 евро…well. Яжте октопод тук за 24 лева“.
„В Кавала
съм. На плажа Каламица е само свободна зона. Гледам гърците носят си чадъри,
сгъваеми столчета, хладилни чанти с храна и напитки и
хайде с децата на море. И са щастливи и весели.
И не мрънкат. И между
другото, живеят с 10 години повече от българите. Кой разбрал-разбрал. Евхаристо“
Хванали се за
махалките…
„Така се
прави бизнес. Цената не е мръднала от 5 години! В БГ е двойна!“, хвали
търговията с царевица из Гръцко нашенец. 2,50 евро за печена махалка. Друг се репчи
– във Варна е 3 варената.
Като няма какво да прави нашенецът, и все за махалката се
хваща.
Всичко живо отново е из Гърция. Някои наричат това „мания“,
с допълнение „иначе всеки реве, че едва се свързват двата края, а дали е за
вярване – май не“.
Други отвръщат: „Гръцкото море е по-евтино от нашето, отгоре
на туй и лай.яно. Няма мутри, чисти и спокойни плажове“.
Трети: „Дали е по-евтино гръцкото или не, пътуването и
другите глезотии пак са си разходи. Кофти моментът е, че като приключи морската
идилия, се почва реването колко са поскъпнали храните, токът, водата, горивата
- това е малко трудно разбираемо“.
Едно и също чесане всеки път. Всеки знае себе си, джоба си,
това, което му доставя наслада, къде се чувства най-добре.
Всичко останало е някакъв безсмислен лаладжийски дебат.
И остава сметката - вечеря за трима души в ресторант край
Бяло море – 60-70 евро.
***
България, Гърция, Турция. Ол инклузив, тузарски хотели,
скромни квартири, къмпинг и палатки.
Всеки знае джоба си.
Биология на щенията
Щенията на съзнанието, тялото. Вкусът винаги има своя
собствена биология. Всяка клетка в организма е с простия алгоритъм „Каквото ми
се иска“.
Всеки сам избира почивката, трепетите, своето собствено
търсене на наслади.
Дори то е заложено в природата, тя зове и търси, това което
очите не виждат.
Пътят
Той е един, въпреки цялото криволичене, лутане, неизпразващ
се резервоар на желанията. Той следва посоката само на своята логика. Със
сърдечен ритъм, лишен от дразнещи непотребности. И поради тази толкова проста причина,
съдник не съществува.
Никой не може, няма право и не трябва да се бърка.
***
Газ по пътя. През границата. Покрай ниви, по тесни селски
пътища, по широки и скоростни. Едни 100 и кусур километра, след които всичко се
променя.
***
Колата спира. Прашоляк изпод гумите. На паркинга няма
асфалт. Всичко е натурално. Вратите се отварят, влажният въздух полепя,
натиска. Но…, погледът се устремява към морската шир, която превъзбужда
сетивата, на няма и 100 метра.
Морето не е меню, то е надежда в залеза.
*Материалът е публикуван в петъчния брой на „Родопи voice“
%20-%20Copy.jpg)
