Без малко човек да си помисли, че пролетта дойде. И то пак – от същото. Нещо като демокрацията стана. Аха – ама не.
В подобно време, все към спомените летят последните остатъци
на размисъл.
Мисля си за едно време. Още в детската градина знаехме „основните“
стихотворения на Ботев. Наизуст. Спомням си как стоях прав пред чешмата в
кухнята при баба ми в малкото апартаментче и рецитирах ли рецитирах. До ден
днешен ги помня.
Сега накарайте един тийнейджър да ви каже стих и първо ще
трябва ChatGPT да му
преведе в телефона какво е това.
Поезия, хора, красота на словото. Съграждане.
Днес всичко е разруха с тиня на повърхността.
Вижте Бойко,
примерно. Отишъл в Брюксел и рекъл „Висяхме у килиите“.
Япма я, както викат в квартала.
Да бяхме висяли всите така, ама от другото да има.
Както и да е.
Важното е, че Гюров
говорил пак за честни избори и демокрация.
Някъде по около малко над 100 мераклии за депутати има за
пет места в парламента. Повечето нито сте ги чували, нито сте ги виждали.
Голяма вероятност болшинството дори да не са от съответните региони. Не са
стъпвали, няма и да припарят. Натикани „душманската“ от партии, щото няма хора.
Ама, дали пък на зорлем?!
Така например, има един, дето от това се изхранвал, споделят
мои авери.
Живее от избори на
избори. То, хубаво, че са начесто, че от глад ще умре.
Никой го не знае и чува, докато не наближи вот. Драпал си
междукрачието по кафенетата през останалото време.
Можел да брои само до
24. Поради тази причина се радвал, че космите по тиквата му били неизброими.
Оредяла работа, ама той само до 24 можел. И пак бъркал между краката, че да
драпа.
Ама, нейсе! Дойде отново мигът за слава. Пак изпълзял,
казват приятели. Пак в листи, пак заплоден с идеи. Толкова бил вдъхновен,
думат, че написал даже ода за чувствата си, неизвестно защо свързани със
селския клозет на двора на собствената му същност.
Последното, в интерес на истината, не го разбрах. Влече го
нещо нуждата човека явно, та какви други оди да пише?!
Такива ти ми кандидати. Келепир, братя и сестри, келепир да
има!
Важното е, че Гюров
говорил пак за честни избори и демокрация.
Ама един кандидат заповядвал на главсека на МВР да арестува
кметове.
Вече му казват Ваньо Парашута. Щото пратен в региона за
водач, но не знае нищо за него. Толкова са му ниски шансовете за мандат, че
трябва всички партии да се откажат или пък да арестуват всички по избирателен
списък. 260 000 са в там, баси ма`ата.
Спрете се, бре, партии, откажете се, че барем Ваньо сбъдне
мечтата си.
Горивата скачат яко. С тях започва и лавината.
Румен ще проклина
деня, в който реши да напусне уюта на Президентството. Щото 155 тона
проблеми ще му се стоварят на гърба, а само с лаладжийстване пред камери няма
да стане. На „Дондуков“ 1 ще трябват действия. Хората са толкова изнервени, че
и 50 дни толеранс няма да дадат. А при нов вот през октомври, „лайковете“ за
Радев ще останат само в палчетата на Копринката. Че и Деса май обърна гръб.
Горива, инфлация, „Боташ“, АЕЦ, липса на бюджет –
„замразени“ общини…, и още, още. Времето на наизустените рецитации свърши. Едно
е да си поет, който съгражда, друго декламатор.
И пак се сетих за скромното жилище и стиховете на Ботев.
Имаше поне родолюбие.
Сега всичко е Баси Ма`ата.
.jpg)
