На едно дете, родено в Родопите, 3,5 проплакват зад граница. Сватба тук, бебе в чужбина, после може и развод – се превръща в „мечтата“ на гурбетчийката.
„От село в „Голямата Европа“, очите се отварят, щенията
стават други, приоритети се променят“, казват адвокати, занимаващи се с подобни
дела, цитирани от колегите от "Родопи voice"…
„Сключих брак с жена ми зад граница. После вдигнахме
сватбата у дома. След като забременя, решихме да роди в Белгия, където работя.
За да вземе детето гражданство“.
Това не е новина, а тенденция в последните 20 години. Три
пъти повече деца се раждат зад граница, отколкото в Родопите. Същото е
съотношението и при сключването на бракове.
Примерът от Кърджали. Само за миналата година 1111
кърджалийчета вече са с чуждо гражданство, защото са проплакали в други
държави. 313 пък са с актовете за раждане, издадени в областния град.
„Постоянно съм зад граница. Обиколил съм сигурно всички топ
икономики в Западна Европа. Прибирах се само за по месец в годината. Децата
израстнаха без мен. Не можах да се насладя на най-хубавите мигове в живота с тях.
Купих земя във вилна зона, за да строя къща, но пак заминах. И си казах-край.
Взех жената при мен в Нидерландия, както и сина ми след като завърши. Малката
остана при баба си у дома. Когато завърши училище, ще я вземем и нея“. Това пък
разказва за 24rodopi.com дългогодишен гурбетчия.
За жалост обаче в тенденция се превръща късият срок на
годност за браковете в региона.
Подписи за семейния съюз в селското кметство, веднага след
тях – живот зад граница, където два месеца по-късно да се роди детето. „Да получи
чуждо гражданство, а и социалните придобивки са по-големи“, не крият гурбетчии.
Семейната идилия приключва няма и три години след
сключването на брака. Реалността в региона на гурбетчиите. Следва развод, а
детето остава да живее в Хага, Брюксел, Фрайбург, Франкфурт, Копенхаген….
Десетки подобни случаи в Родопите. Идилията се оказва с
бърза консумация и отказ от нея след това.
На снимките: В двора на село и в другия свят
