Усърдие, метла, сведен поглед, пот по челото. Етаж след
етаж.
Битието на една самотна майка в Родопите. Чисти входове на
блокове, грижи се сама за 4 деца, съобщава в новия си брой печатното издание
„Родопи voice“.
Мете, след което почиства с препарат с парцала. Не прощава
дори на асансьорната кабина. Ноздрите на живеещите изтръпват от острия мирис на
химията, но това е ароматът на „чистотата“.
Тази дейност струва 5 евро на етаж. Толкова получава една
родопчанка за дейността си. 35 евро за 7-етажен вход. Но веднъж на две седмици.
Когато я повикат. Моли се да има повече входове за чистене. Защото само при
един на ден, това означава по 7 евро на човек. За нея и четирите й деца.
„Много жени работят тази, наглед незабележима дейност, която
се плаща от хората в блока. Някои дори не ги вълнува. Събират се такси – за
ток, асансьор, текущи ремонти. Но и за чистотата. По пет евро на две стълбища с
две площадки. Това струва почистването на един етаж. Преди няколко години бе от
3 до 10 лева. Инфлацията обаче е огромна. 35 евро звучи като прилична надница
за един вход, но преди еаврозоната. В момента е друго. А, ако е само един вход,
само за седмица?“, споделя за „Родопи voice“ домоуправител в жилищна кооперация
в областен град.
Подобни трудолюбиви жени често може да срещнете по улицата.
С инструментите за работа-кофи, метли, препарати. Жени, за които няма мръсна
или непрестижна работа, защото трябва някак да се справят с живота. Някои от
тях дори идват в града от селата.
„Много е труден животът. Мъжът ми е инвалид, с много малка
пенсия“, казва пред наш екип една от героините в това поприще.Фейде не пропуска и хляба, цената му. Цялата
картина в страната за нея са числа. Всичко тя пресмята през джоба си и
възможностите в него.
Турският национален всекидневник „Hürriyet“ отдели специално внимание на триумфа на България в Евровизия 2026, определяйки победителката
като „турската снаха на Европа“.
Става дума за 27-годишната варненка Дарина Йотова – Дара,
която снощи постигна най-големия успех в историята на българското участие в конкурса.
Още в първите секунди след обявяването на резултатите
камерите уловиха момент, който превзе социалните мрежи — певицата слезе от сцената, прегърна и целуна своя съпруг Ервин, който е от турски произход.
Кадрите се разпространиха светкавично и се превърнаха в символ на вечерта както в България, така и в Турция.
Триумфът на България не беше просто победа — той се превърна
в рекорд.
516 точки и първо място. Първа победа на България в историята на конкурса, но с най-голямата разлика в 70-годишната история на Евровизия. Цели 173 точки преднина пред второто място — представителя на
Израел.
Песента „Bangaranga“ е резултат от международно сътрудничество между едни от най-успешните автори на европейската поп сцена: Димитрис Контопулос - гръцки композитор с редица евровизионни хитове; Monoir - румънски продуцент зад множество балкански хитове, и Anne Judith Wik - норвежка авторка с международен опит. Сценичната концепция бе поверена на шведския хореограф Fredrik Rydman, създател на някои от най-успешните евровизионни спектакли през последното десетилетие - включително победите на Швеция (2015), Финландия (2023) и Швейцария (2024).
Истинската сила на „Bangaranga“ обаче идва от българската традиция.
Вдъхновението за енергията на песента произлиза от древните
кукери — ритуали със звънци, маски и първична музикална експресия, чрез които векове наред българите символично прогонват злото.
Звукът на звънци, барабани и ритмични възгласи е пренесен в модерна поп продукция - мост между древната идентичност и съвременна Европа.
Турските медии подчертават, че успехът на Дара се възприема не само като музикален триумф, а като културно събитие. Самата певица споделя, че всяка седмица учи турски език и скоро планира посещение в Турция - жест, приет с огромна симпатия от турската публика.
След години близо до победата, България най-после стигна върха - с ясна стратегия, международен екип и силно българско сърце.
516 точки. История, „написана“ за три минути на сцената и запомнена завинаги.
„Положението е нетърпимо. Кучетата са навсякъде. Не смеем да
пуснем децата в парка. Страх ни е. Години наред този проблем се неглижираше и
сега положението е извън контрол. Нямаме търпение приютът да бъде готов и
бездомните животни да се настанят там“, споделят за 24rodopi.com млади семейства, които живеят
в новите кооперации в района на „Арпезос-Север“.
След повече от едно десетилетие обещания от страна на предишния
кмет, настоящият - Ерол Мюмюн, направи първата копка на приюта край Седловина.
Първият етап е почти завършен.
Цялостното му завършване, върху терена от 21 хил. кв. метра,
ще позволи в него да бъдат настанени до 1010 животни.
„Как се живее с 280 евро? Аз не мога да си го представя.
Така че реалността е покъртителна и тая политическа класа, която мисли само за
себе си, тя трябва да си ходи и това е едно от основните ми послания в
Силистра…“.
Такива ги търкаляше Славито предизборно. И стана депутат от
Силистра. Василев, дето от няколко години обикаля ефира и се бе превърнал в
най-големия апологет на „бъдещ Радев на терен“, който ще ги помита.
Баща му е водещ на едно предаване по скромна телевизия. Но
бивш кадър на ДС, приватизирал незнайно как бившия завод „Мраз“, който бил само
на пет минути от парламента (както върви реклама по същата телевизия за
даваните офиси под наем там).
Слави, който май работеше единствено като говорител на
Радев, си пере с „тупалката“. „Порше“ за много пари.
Дори Радев по едно време слезе на семейната шкодичка,
въпреки че в гаража съпругата му разполагаше с последното произведение на
автомобилния гигант от Бавария.
Ама Славито си търкаля поршенцето. И ще бори бедността,
цените, тинтири-минтири.
Преди време в едно участие заяви как като ученик бил с дълга
коса и му се подигравали, докато живеел със семейството си във Франция, заради
държавната работа на баща му. Нямали пари за фризьор, пестели, че много скъпа
тази услуга край Айфеловата кула. Ама шедьоврите от Германия са евтинджос.
Как се живее с 280 евро? Откъде да ги знае тия неща борецът
срещу бедността? Придворният глашатай от завод „Мраз“…
„Занимавах се с издаване на фалшиви медицински документи.
Лицата, които ме търсеха за услугата, не знам дали са били наясно, че аз
поставям подписи и печати върху медицинските удостоверения. Пред тях не съм
полагал подписи и печати. Разбирахме се по телефон, те ми даваха бланки, а след
това аз им ги връщах обратно. Никой не знаеше, че аз поставям подписите и
печатите, не съм споделял това с никого. Не съм ходил в болницата, тези неща ги
правех вкъщи или в колата“.
Това споделя в съда родопчанин, който е подпечатвал
медицински за вадене на шофьорски книжки. Вече не като обвиняем, а като
свидетел по поредните дела срещу водачи, които са се възползвали от услугата,
без да „висят“ пред кабинети, да бъдат преглеждани от лекари, включително какво
е състоянието на зрението им, съобщават колегите от „Родопи voice“.
Стотици водачи в Смолянско бяха осъдени за пробутване на
подобни фалшиви удостоверения за прегледи с цел да извадят или подновят
шофьорската си книжка.
Дела продължават да се водят. Обикновено те завършват с
глоба в размер между 500 и 1000 лева.
Какво споделя още в съда „човекът с печатите“.
„Имах колеги в болницата, сред които М. Той ми изпращаше
колеги и познати. Работеше в болницата, а след това отиде в друг град в
региона, в Спешна помощ.
След като лекарите ме пращаха да нося печатите за подмяна,
за нови печати, старите оставаха при мен и с тях полагах отпечатъците върху
медицинските удостоверения.
Лекарите ми даваха старите печати, които подменях с нови,
като новите изглеждаха по същия начин. Когато работех в болницата, те изглеждаха
по същия начин“, споделя чистосърдечно родопчанинът, който въртял търговия с
медицинските. Стрували между 30 и 50 лева.
Резултатите влизат в съдебната хроника – стотици дела.
В България минималната заплата може да е 620 евро, а в
Германия 2 161 евро. Доматите във Федералната република са 2,50, у нас 5
евро. Един дезодорант на известна марка в родината е 2 евро, там 0,79 цента.
Детските в България са 25 евро, в Германия 255…
И, какво от това?
Баровци сме.
Съоръжението срещу градушки в двора на село може да е
направено "надве-натри", да прилича на нещо средно между тента на треторазряден
плаж след буря и отцепена зона на криминално престъпление, ама какво от това?
Дори подпалки у дома се слагат чанти след пазаруване в
известни бутици. Клечки за печка и камина, набутани в „Dior“ и „Matis“.
Това сме ние.
С 620 евро минималка, окъсани като „тента“, но с подпалки от
бутика с етикет „Paris“.
Заобиколен
от близки, приятели и съселяни, Сали Вели от ардинското село Башево отпразнува
своя 90-годишен юбилей.
Това съобщи
кметът на селото Мюрен Сали. Той отбеляза, че дядо Сали е най-възрастният жител
на Башево и се ползва с уважението на всички със своята човечност, почтеност и
честност.
През
годините Сали Вели е работил като домакин-снабдител в АПК – Млечино, както и
като миньор в Мадан.
Юбилярят
има двама синове и две дъщери, радва се на 8 внуци и 5 правнуци, които с обич и
уважение споделиха празника му.
Празничният
ден премина в топла и сърдечна атмосфера, изпълнена с много пожелания за
здраве, дълголетие и спокойни старини.
Три сестри – Тюркян, Вилдан и
Юмюгюл Алиеви от Ардино отново се събраха заедно след дълго време. Срещнахме
ги в центъра на града, потънали в сладка раздумка и спомени.
Те споделиха, че рядко им се
случва и трите да бъдат заедно, но въпреки годините и житейските пътища винаги
са запазили обичта и уважението помежду си.
„Винаги сме се уважавали една
друга. Именно уважението помежду ни беше най-важният съвет на покойните ни
родители“, споделиха сестрите с усмивка.
Срещата им се превърна в
красив пример за силата на семейната връзка, която остава най-ценното богатство
в живота.
„Не мога да повярвам какво се случва... Наистина искам да благодаря за оценката от журито на тези страни, защото наистина положихме
огромни усилия. Всички изпълнители тази вечер направиха невероятно шоу.
Чувствам се прекрасно! Моята работа е да бъда на сцената. Да
изпълнявам песента. Да отворя сърцето си! Да излъча светлина и любов! Останалото са точки. Всички имат много големи очаквания. Всичко това, което направихме, ме направи много щастлива. Много се радваме, че ни харесахте и се свързахте с "Bangaranga". Бъдете такива, каквито сте!".
Думите на българката Дара. Дара и България спечелиха Евровизия.
Тя спечели както зрителския вот с 312 точки, така и
подкрепата на международното жури, от което получи 204 точки.
Така Дара събра 516 точки, а България отбеляза триумфално
завръщане на сцената на „Евровизия“, където за последно участва през 2022
година. На второ място е Израел с 343 точки, Румъния - на трето.
Това е първата победа за страната ни в историята на конкурса
и по регламент ще България ще бъде домакин на следващото издание на „Евровизия“
догодина.
Едва ли има жител на региона, който да няма снимка с
мечката. Поколения наред. Фотоси се пазят в „семейните албуми“ от Измир до Чикаго,
от Стокхолм до Кейптаун. Навсякъде, където живеят кърджалийци.
Скулптурата е създадена през 1960-а година, а неин автор е
Иван Нинов.
„Смърфовете“ дойдоха в Кърджали с мисъл за финала за Купата
в сряда и… „Арда“ размаза „Локомотив“-Пловдив.
Гол след гол на стадиона в парк „Простор“.
Антонио Вутов „препарира“ гостите оше в първата минута.
Отново той покачи 11 по-късно, а в 24-тата сътвори своя хеттрик. Джалал
Хюсейнов оформи крайния резултат в 51-вата.
Отвлича жена, държи я в плен. Нанася й различни телесни повреди,
извършени по особено мъчителен за потърпевшата начин в условия на домашно
насилие. Заплашва я с убийство. Отнема й златните накити. Определението за
поведението и цялото насилие, което продължава месеци, е „с особена жестокост“.
Гастарбайтерът пребива и друга жена…
Всички престъпни деяния са извършени в Лайпциг. За тях
гастарбайтерът получава едно общо наказание от 10 години затвор.
Присъдата е обжалвана от прокуратурата и потърпевшите лица. Искането
– по-строго наказание.
Предстои Апелативният съд в Пловдив да се произнесе…
Пият, смеят се, танцуват, говорят на всякакви теми.
На една маса са няколко наши момчета, от региона, заедно с
Петя и Галя. Един от компанията им предрича жесток успех и то съвсем скоро.
Усеща го, сетивата му работят по малко по-различен начин. Шесто-седмо чувство,
няма значение. Просто го знае, дори и на пет водки…
Случката е отпреди 23 години, разказана от човека с усета.
„Беше 26 юли, 2003-та, ден събота. Певицата Райна ще
промотира албума си „Агресия“ в комплекс „Приказките“ в Харманли. Грабнахме се
с приятели и отидохме.
Същата вечер там бяха и две чудесни момичета – Петя и Галя. Част
от участията на тогавашните звезди в попфолка, по време на промоции на „Пайнер“.
Комплексът беше препълнен още преди полунощ. По онова време
„Приказките“ бе едно от най-силните летни заведения между Хасково, Кърджали и
Свиленград - място, където се правеха големите промоции на „Пайнер“.
Райна влезе със силна охрана и под бурни аплодисменти. Започна
с най-популярните си парчета и публиката пееше с нея.
Петя и Галя бяха сред гостите. Те седяхаблизо до сцената с екипа на „Пайнер“. Преди
да ги поканя на моята маса, Митко Димитров - Пайнера ме попита: „Кои според теб
ще станат звездите на „Пайнер?“. Отговорих му смело: „Не и тези, които са на
сцената“.
Посочих му Петя и Галя, които танцуваха на бара. „Ето тези
ще са звездите!“.
Само година-две по-късно това наистина се случи.
В онази легендарна вечер с тях танцувахме и пихме до ранни
зори.
Водка след водка. Много водки, много смях, много разговори. Тази
вечер няма да я забравя. Черпих двете прекрасни дами и се забавлявах искрено“,
разказва родопчанинът за 24rodopi.com.
Петя и Галя днес са… Преслава и Галена.
На снимките: Комплекс „Приказките“; Компания от
Родопите с Райна във въпросната нощ
„Партизанската чешма“. Сергии с домашни продукти и студена
вода.
„На всяка минута-две спира автомобил. Дали с туби за
зареждане, дали да търсят мед, масло. Медът е чудесен. 8 евро за буркан“,
споделят за 24rodopi.com
пътуващи редовно по маршрута през Паничково. Един от най-живописните в Родоите.
С много настроение и богата фолклорна палитра преминава
60‑тото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее
и танцува“ в парк Кенана, Хасково.
Сред всички участници ярко заблестяха „Златните пчеларовски
баби“ при Народно читалище „Иван Буюклиев - 1926“ в село Пчеларово.
Техният неподражаем стил, силни гласове и живата връзка с
традицията превърнаха сцената в истински родопски празник.
Публиката ги посрещна топло, а изпълнението им внесе онзи
дух на старинност и мъдрост, който само златните баби умеят да носят - с
достойнство, с усмивка и с онази неподправена женска сила, която пази фолклора
жив.
В конкурсната програма днес участват 25 певчески групи, 23
танцови състава, 48 индивидуални изпълнители и 2 самодейни формации, които
представят автентични обичаи.
Джебелчани са хора с големи сърца и където и да се намират по света, винаги са били трудолюбиви и успешни във всяка професия.
В изселническия квартал на Бурса – Кестел, чухме, че един от
най-добрите специалисти по шивачество е изселник от Джебел – Улви Урас. Решихме да го открием и да посетим ателието му, което се намира в центъра на Кестел. Той ни посрещна с широка усмивка и с думите „Добре дошли!“ на български език.
Попитахме го кога е пристигнал в Турция.
„Роден съм през 1966 година в джебелското село Мишево.
Възпитаник съм на Средното политехническо училище по облекло и текстил „Лиляна Димитрова“ в Кърджали със специалност „шивач“. В периода от 1984 до 1986 година отбивах военната си служба в град Трън, област Перник. След казармата започнах
работа като шивач в ТПК „Влатолит“ в Джебел. През 1990 година се изселих в Бурса заедно със семейството си. Съпругата ми Нурсел е медицинска сестра. Имаме син и дъщеря. Веднага започнах работа в сферата на текстила като майстор-шивач.
През 1996 година открих собствено шивашко ателие в Кестел. Тънкостите на занаята научих от първия си майстор-шивач от Джебел – Хюсеин Ефендиоглу, който винаги ми казваше да бъда точен, честен, дисциплиниран и примерен.
Тази година е юбилейна за мен – през летните месеци ще отбележа 30 години от създаването на собствения ми бизнес. Приемам всякакви дамски, мъжки и детски шивашки поръчки. Щастлив съм, че имам много постоянни
клиенти, повечето от които са изселници от България“, споделя Улви Урас.
Направи ни впечатление, че в ателието му има две черно-бели снимки, шал на ПФК „Арда“ и изглед от град Джебел. Той сподели, че едната снимка е на покойния му баща Мюмюн Хасан, който е починал през 2001 година на 60-годишна възраст, а другата архивна снимка е на покойния Расим Уста от село Мишевско – човекът, който му препоръчал да стане шивач, когато бил едва на 12 години.
„Никога няма да ги забравя. Светла им памет! Да почиват в мир“, казва Улви Урас.
Той уточни, че няма много свободно време, но винаги, когато има възможност, посещава родния си край.
„В България живеехме добре, но съдбата беше решила да се изселим в Турция. Тук успяхме да възпитаме и образоваме двете си деца. Синът ми Айтур е учител по музика, а дъщеря ми Елис е физиотерапевт. Но колкото и години да минат, човек никога не забравя родното място. Джебел и Родопите са останали дълбоко в сърцето ми. Липсват ми улиците, хората, детските спомени и спокойствието на родния край. Често ги сънувам. Надявам се скоро отново да се
върна там, където са корените ми“, казва с вълнение майстор-шивачът Улви Урас.
„Левски“ поведе с над 10 000 срещу малко над 1800 на
ЦСКА ден преди последното издание на дербито за сезона.
Става въпрос за продадените билети. В 16 часа днес ще видим посещаемостта
на мача.
Часове преди срещата обаче са открити 7 взривни устройства с
антени, които е трябвало да се задействат дистанционно, научи 24rodopi.com от свои източници на националния стадион. Те са били скрити под седалки в сектор „Б“, където ще
бъде най-яростната агитка на „сините“.
„Става въпрос за устройства, които след задействане изпускат червен дим. Предвид и че ще се контролират дистанционно, най-вероятно се касаеза провокация от страна на „червени“ фенове, които са искали да се намесят в „синята“ хореография. Всички устройства са
иззети от полицията и предстоианализ.
Задържани към този момент няма“, посочиха още източниците ни.
Сигнал за поставена бомба на Вход 2 на Националния стадион
„Васил Левски“ пък е постъпил в полицията, съобщава bTV.
Бизнесмен се опита да пробута фалшива шофьорска книжка на пътни полицаи, но номерът не мина.
Мъжът от село в региона представил британско свидетелство за
управление на МПС. Българската му книжка пък била отнета, след като останал без контролни точки.
Деянието му струва условна присъда от 6 месеца „лишаване от
свобода“.
Наказанието бе потвърдено от Окръжния съд в Кърджали след като бе обжалвано.
Сабята на революционер. Оръжие, което е символ на борбата за свобода. На зарязания живот в името на една свободна родина…
И това струва 20 бона. Условно, защото се предлага на търг с
наддаване и цената ще скочи.
Условни присъди, които са обжалвани.
Мъж и жена искат по-леко наказание след като са се опитали да продадат на търг част от българската история.
Делото е образувано по жалби на подсъдимите срещу
наказанията им, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления. Делото е насрочено за пореден път в Апелативен съд Пловдив.
Подсъдимият Б. Д. е признат за виновен в това, че в периода
15.09.2020 г. – 24.09.2020 г., като подбудител, в съучастие с подсъдимата А. Д. - като извършител, предложил за продажба чрез наддаване в интернет сайт за онлайн търговия „Аукцион БГ“, културна ценност, имаща качества на историческа движима културна ценност от национално значение и отговаряща на критериите за национално богатство, а именно – сабя с кания и колан, с надпис върху клина
„*ДОБРИ ОТ ЧИРПАН ЛЕТО ГОСПОДНЕ 1868*“, свързана с конкретна историческа личност със значим принос в националноосвободителните борби – Добри, тръбачът от Чирпан, участник във Втора българска легия, съратник на Васил Левски и Петър Обретенов, член на щаба на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на стойност 20 000 лв., която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, поради което го осъжда на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв., като отлага изпълнението за срок от 3 години и 6 месеца.
Подсъдимата А.Д. също е осъдена на 2 години лишаване от
свобода условно с 3 години и 6 месеца изпитателен срок.
Двамата влизат през следващата седмица в съда с искане да бъдат признати за невинни.
1197 зрелостници се очаква да се явят на матурата по Български език.
Това съобщи за 24rodopi.com началникът на Регионалното управление на образованието Ангелина Костова.
За втория зрелостен изпит подадените заявления са 786 по
общообразователни предмети, а за професионална квалификация – 379.
Да се явят на трета матура желание са изявили 24 души.
Изпитите ще бъдат на 20 май и 22 май. Зрелостниците трябва
да се явят 8:30 в определеното училище, да носят своите служебни бележки.
Заявилите за участие в първата матура по Български език и
литература в страната са 53 652 ученика, за втория - 24 381.
Изпитът по БЕЛ се провежда в три части: първата и втората -
по 60 минути, третата - 120 минути. Въпросите с избираем отговор се оценяват автоматично, оценителите имат отношение само към въпросите с отворен отговор.
До матура ще бъдат допуснати и ученици, които вече са положили държавен зрелостен изпит, но не са доволни от оценката и искат да се
явят пак. Този изпит няма да промени оценката от държавния зрелостен изпит, а ще бъде вписана в отделен документ. Тази оценка ще има тежеста на матурата за кандидатстване във висше учебно заведение.
Възпитаничката на Школата по изкуствата към Дома на културата, младата народна певица Надежда Димитрова с ръководител Полина Стефанова, пожъна поредния си успех на провелия се Национален фолклорен конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува”. Тя бе
подобаващо оценена от жури и публика, като освен с Грамота за участие, й бе връчен Диплом за присъдена награда.
Надежда
Димитрова очарова публиката с изпълнение на родопските народни песни „Соньо, мой Соньо“ и „Сьоднал ми е млад терзия”.
„Надежда за пореден път ни зарадва и ни накара да се почувстваме горди с успехите, които постига на редица национални конкурси и фестивали. Като се има в предвид, че там конкуренцията е жестока в лицето на възпитаници на редица музикални училища в страната, постиженията на Надежда като възпитаник на Школата по изкуствата в Дома на културата за нас са голям комплимент, че можем да бъдем наравно с
най-добрите във фолклорното пеене”, коментира директорът на Дома на културата Марияна Ликова.
Надежда Димитрова е ученичка в 11 клас в Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали.
Любовта към народното пеене в нея провокират нейните родители, които я водя още на 6 години в Дома на културата и я записват в Школата по изкуствата в класовете по народно пеене.
И успехите
не закъсняват. Но зад тях освен таланта й, стои и много, много труд. Надежда е носител на десетки отличия от международни и национални фолклорни фестивали и конкурси. Последният й успех преди майския конкурс „ Широка лъка пее, свири и танцува” бе по време на участието й вНационален детски музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ в Стара Загора през март. Участва във всички изяви на Дома на културата.
Столичният гъмжилник. 2 милиона или 3, различни данни. Едни
мравуняк, в който кореняците са скромно малцинство. И те опират до баща, роден в София, ама дядото дошъл малко преди 9-и.
Всеки търси своята перспектива. Има мръсен въздух за всеки,
както се казва.
Един такъв бачкатор върти волана за „Глово“ и му се скъсва задника. Задръствания, няма места, мрънкащи новостоличани за закъсняли манджи и
други потребности.
Паркира за няколко минути и чака клиентът да се накипри и си вземе поръчката.
И в този момент пристига Той! Политикът от толбухинското
село Крушари. Иво Мирчев се прибира, но нямало как мине към улицата, на която живее. Жълтопаветният принц си припомня мигновено бабаитлъка с елементи на гъ*опоказване на Росенец и решава отново да влезе в роля. Слиза и започва да се ежи. Защото това е Той – водачът на джензитата, принцът от Крушари, в което баща му е бил местното БКП величие, а синът покорил столицата. Слиза и се дърви, но…
Първо рече, че е бил ошамарен от работника с неправилното спиране. После не било така. Лъже си човекът, както му дойде. Мирчев звъни на 112 и веднага се реагира. За нещо, което е ежеминутие в претъпканата София. За принца от Крушари това не е достатъчно – той слиза и препречва пътя на автомобила. Неистово жадува да се качи на капака. В главата му сигурно се въртят бляскавите подвизи от театрото на Росенец и отново да блесне.
Бачкаторът е задържан, прокуратурата дори му налага 72 часа.
Мирчев сменя плочата и призовава да не бъде тъй строго „мачкан“
този окаян доставчик на манджи и разни други неща.
Но иначе бе готов с голи гърди да се хвърли на капака му. Върти телефони, а се подочу, че и лично на главния секретар на МВР звънял. Защото – за минутки онзи оръфляк попречил на движението, но в клип се вижда, че има достатъчно място да премине какъвто и да било автомобил.
Мирчев обвинява и прокуратурата. Как още не е намесил
Пеевски, е чудна работа.
Мирчев, който ако бе водач на листа в родния край, няма да получи и 200 гласа. Но жълтопаветието в София го праща при всеки вот на хранилка. И скъпоплатен бабаитлък.
Само че този път опонентите не са му в парламента. Ивчо от Крушари, Принцът на паветата, се сблъска челно с работягата, който понася цялата действителност от циркаджилъците на подобни политически нефелници върху плещите си. Мирчев няма как да го знае. Неговият възход започва от Толбухинско
/умишлено със соц името на днешен Добрич/, като дете на БКП величие. Продължава с гъ*опоказването на Росенец, за да достигне нови висоти.
Мирчев е нищо повече от една жълтопаветна ерзац буржоазия.
На Оземпик.
Две братчета се оплакват, че били налагани в съблекалнята в
спортна зала, където тренират карате.
Случката е от родопски град.
В малкото помещение имало момче, което е седнало на пейка и с гърба си затиснало раницата на едно от децата. Няколко пъти му казват да се
отмести, но по-големия млад каратист отказва. В този момент влиза негов
приятел, а тийнейджърът го насочва към жертвите с „тези двамата ми се правят“.
Новодошлият сваля якето си и започва да ги налага, причинявайки им болка с
ципа. Седналият пък скача и хваща ръцете на едното братче, нанасяйки му удар с
коляно в гърдите. След това поваля другото момче. Ударът е в окото, което веднга
се подува. Останалите са повикали сенсея, който се опитва да спука торбичката с
габърче. Следва посещение в Спешното.
„Няколко дни след инцидента майката дойде в офиса ми и аз й
казах, че желаем да се разберем, но и момчето й да разбере, че това което е
направил е недопустимо и трябва да понесе някаква отговорност. Тогава й казах,
че искаме той да се извини на сина ми, който да получи някакво обезщетение.
Например някакъв хубав компютър, за телефон все още беше малък. Това ми бяха
условията. Тя каза – добре ще поддържаме връзка, но след това спряха контактите“,
казва бащата на битото момче в съда.
„Имах една молба да съберем децата, за да изясним какво е
станало, както неговите, така и моето дете да си вземат поука. Казах, че
каквото е необходимо ще го покрия. Тогава бащата ми отказа и каза, че иска 2000
лв. Аз се шокирах и го попитах как ги е определил? Той ми каза-ако отидем в
съда, това ще се води средна или лека телесна повреда и пак ще трябва да ги
дам. След това аз попитах как да ги дам, в смисъл на основание на какво. Той
каза, че се давали под формата на някакво дарение. Аз бях изключително
потресена“, пък казва майката на побойника.
Съдът прикани страните към постигане на спогодба в срок до
няколко дни.
Жегата идва. Ден след ден се приближаваме до заветните стойности на лятото, които ще рекат впити къси
гащи за момите, потници за нацепеняците и други ърбан модни тенденции.
Слънцето обаче се редува с пороища, градушки и някоя и друга
беля. Като свлачището на пътя заа Пампорово. Аха зимата да си отиде и земята тръгна с нея.
Регионалният министър отиде на място, огледа, поумуваа и
рече „До една седмица решение за…“ първите стъпки какво ще се прави.
Тоест, решение преди
решение, което да доведе до окончателното решение. Обходни пътища, мост и
прочие, и прочие. Звучи като онази дъвка за скоростния път Асеновград-Смолян,
третата лента, дето от години се примлясква.
В същото време се
оказва, че времето е изпуснато и край Дунава ще ги подпукат комарите. Щото
имало тръжна процедура за дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни
дейности. Ама било спряно, обжалване, пък после прехвърлено от едно ведомство
на друго, пък КЗК образувала производство. Демек, някой яко е проспал всичко.
Умниците на Гюров вероятно.
Каква държава само! С
едни комари не може да се справи, какво остава за тези природни катаклизми като
дъжд и градушка!
Прехвърлят си едни комари. Още едно доказателство за
нефелното служебно правителство. Да не смееш да попиташ кой си го пожела и чрез
кой го назначи. Щото все някой друг е виновен. Градушки падат, ломят всичко –
няма ракети, няма хора. Иначе самочувствие и комари бол.
Даже мигрантите ни
заобикалят. Да не са будали. Това поне е добрата новина. На такова дередже
сме, че ги отблъскваме. Европа да му мисли.
Ето, онзи ден двама от неоварварите нападнали посред бял ден
белгийски дядо в центъра на Брюксел. Започнали да го душат, докато старецът
изгубил съзнание. Разбира се, след това го ограбили.
И всичко се случва пред погледите на десетки зяпачи, които
дори извадили телефоните да снимат. Кадрите обиколиха мрежите. Никой не се
намесва да помогне. Сеирджии. Утре ще са те на това място, ама пука ли им!
Новата евровизия.
Така че, да живеят комарите – охраната на границата!
Барабанга, бунга,
дунга, било на финал на Евровизия. Каква национална гордост!
Радвайте се! На мен пък ми е мъчно. Щото, колкото повече
като бръмчене звучи, толкова по-яко било някакво парче. Нещо не го схващам.
Бе, коя маймуна може да изяде повече банани, без да е Нова година?!
Туй ме вълнува повече, отколкото баранга, бунга и евровизията.
Помните ли „голата
кметица от Момин проход“ Диана Габровска? Дето жъне успехи в порното. Ех,
преди години си пусна на търг и бельото. Ей така, да си продаде ползваните
гащи. Имало много желаещи да ги купят. И рече, че това трябва да го обяснява на
децата си. Като пораснат.
Сега казала друго. Без да подозира каква всенародна мъдрост
е изумувала. „Политическите мръсотии ме
вкараха в розовите филми“, признава тя в публикацията си. (То тези филми
хич не са розови, ако сте ги гледали. И след толкова „любов“ не приключват със
сватба).
„В един момент просто избрах път, в който решенията да са си
мои“.
Евала, моме, поне изрече какъв казан с разврат е политиката.
После що толкова малоумни метреси пипат… власт. След достатъчно опипване на
другото.
Такова е дереджето, че ти иде или да се хвърлиш от скала,
или да изпотрепеш половин парламент хора.
Положението в тая изнасилена държава на порното е „Барабанга
комар кацна на прашките на кметицата“
Випуск 2026 на Джебел пое към бъдещето и новите възможности на едно отворено европейско общество
24rodopi.com/ Регион
С тържествени церемонии двете
училища в града изпратиха своите абитуриенти - 20 от Средно
училище „Христо Ботев“ и 14 от Професионална гимназия „Руска Пеева“.
На тържествата гости бяха кметът на община Джебел Неджми Али, заместник - кметовете Емил Куцев и Ергин Юсеин, както и директорът на дирекция ,“Хуманитарни дейности“ Джейлан Сюлейман.
В поздравителния си адрес към зрелостниците, Неджми Али отправи послание към младите хора да вярват в собствените си възможности и уверено да следват мечтите си.
„Бъдете смели пред предизвикателствата на живота. Превръщайте трудностите в уроци, а мечтите - в реалност. Истинският успех се крие във Вашата упоритост, характер и човечност“, посочи той.
„Живеем във време на динамични промени и нови възможности. Никое поколение преди Вас не е имало толкова широк достъп до знание, информация и развитие. Светът вече няма граници за онези, които имат смелостта да се развиват, да учат и да вярват в способностите си“, подчерта още общинският кмет.
Той акцентира и върху ролята на младите хора като част от едно свободно европейско общество - поколение,
което може да учи, да пътува и да реализира идеите си навсякъде по света.
Неджми Али призова абитуриентите да съхранят уважението към
своите учители и признателността към родителите си, както и винаги да носят със себе си ценностите и спомените от родния Джебел.
„От днес всеки от Вас започва да пише своята собствена книга на живота. И не е важно колко страници ще има тя, а с какъв смисъл ще бъдат изпълнени“, обърна се към зрелостниците той, пожелавайки им здраве, смелост и много успехи по пътя,
който им предстои да извървят.
Николай
Бареков е една от най-срамните фигури, излагали България в Европа и пред света.
Освен политическа гротеска, той се оказа и безогледен крадец на несметни
авоари, източени от бюджета на европейския парламент. Това разкрива ексклузивно
разследване на журналиста Симон Милков, който вече сезира Европейската
прокуратура за безобразията на Дудука.
На
първо място сме длъжни да отбележим, че освен с безумия си английски на ниво
“пакистански гастербайтер”, Николай Бареков се прочу в Брюксел и като един от
най-пасивните хрантутници, които страната ни е изпращала там. За цялата си
дейност в рамките на 5 години в качеството си на докладчик в сянка (политическа
фигура в ЕП, която следи работата по изготвянето на даден законодателен
доклад), той е изготвил едва 3 доклада, 3 становища и е дал две предложения за
резолюции. Това е цялата му дейност в рамките на 8-ия парламентарен мандат.
Поради явното бездействие на евродепутата, който единствено се възползва от
охолния начин на живот, неговата колежка Джули Гърлинг изземва от него
позицията докладчик в сянка на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност
на храните от името на групата на ЕКР. Основен неин аргумент е, че Бареков до
момента не взема участие в срещите на Комисията в сянка, твърди авторът на
репортажа Симон Милков в YouTube канала си “БезпартиенБГ”.
На
фона на политическия му мързел ярко изпъква стремежът на Бареков да се
възползва от всички привилегии, които европейската институция му предлага. Нещо
повече, той създава добре изработена схема за източване на евросредства чрез
различни похвати.
По
този параграф конкуренция му прави само дерибеят Илхан Кючук, на когото Лаура
Кьовеши поиска имунитета в края на м. декември м.г. точно за същите провинения.
Дудука
обаче далеч надхвърля по мащаби и разгул съмишленика си от шайката на Доган.
Той си е назначил цяла тайфа “сътрудници”, чиято заплата е била плащана от
Европейския парламент докато мадамите и гавазите всъщност са го обслужвали като
лични метреси, шофьори и прислужници в Брюксел и София. А същинската им дейност
е нямала нищо общо със задълженията да следят европейското законодателство, да
изготвят становища, да водят официална кореспонденция и да подпомагат
парламентарната му дейност, каквото е реалното предназначение на подобни
експерти.
Формално
лицата се водят „сътрудници“, но в действителност това са неговите шофьори и
охранители в Брюксел и в България. Правилата на ЕП разрешават по един шофьор на
евродепутат в родната му страна, чието заплащане идва от европейските
данъкоплатци, но в случая на Бареков освен официалния шофьор, един от
сътрудниците всъщност също е шофьор. В Брюксел шофьор му е Николай Андреев, а в
София шофьор му е – Цветан Спасов. Не е ясно те за какво са сътрудничили на
Бареков, вероятно в областта на околната среда, общественото здраве,
безопасността на храните, енергетиката или промишлеността, шегуват се запознати
с колосалните му далавери. Това са ресорите, за които той е отговарял в 8-мия
парламентарен мандат.
Всеки
един от сътрудниците получава месечна заплата в размер на 4000 евро. Тъй като заплащането на един шофьор е по-ниско от това
на един сътрудник, твърде е вероятно разликата да се е отчислявала от страна на
фиктивния сътрудник към евродепутата като “комисионна”, че го е назначил.
Което, ако се докаже, ще потвърди тезата, че освен дребен шмекер, Дудука е
крадец и рушветчия – все престъпления, застъпени в законодателството на ЕС и
България.
Публично
известен стана случаят, при който докато евродепутатът Бареков пътува със
самолет от София до Франкфурт на път за сесията на ЕП в Страсбург, шофьорът му
Николай Андреев пътува с автомобил от Брюксел до Франкфурт, за да посрещне шефа
си на летището и да го закара до Страсбург. През цялото време в Страсбург
Андреев е на разположение на боса си за да го закара до Щутгарт или Франкфурт и
да го качи на самолет обратно за София. Разходите по това пътуване, и по още
много подобни, се поемат от ЕП, даже някои са платени два пъти, например
пътуването на евродепутата е възстановено, както и това на Андреев, тъй като
евродепутатът е фактурирал пред ЕП и пътуването на шофьора. Така се оказва, че
ЕП е платил двойно за пътя от Страсбург до Щутгарт и от Страсбург до Франкфурт,
твърди разследването на Симон Милков.
Мащабите
на разгула, сред който е живял Бареков в Брюксел са колосални, а цинизмът му на
селско парвеню оставя читателя безмълвен. Той е изразявал претенции при всяко
пристигане в или от София да бъде посрещнат с бутилка шампанско, което е
отчитал като представителни разходи пред европарламента и си е осребрявал
парите за масрафа. Но това не е всичко. Четирима от общо шестимата му мъжки
секретарки – Николай Андреев, Цветан Спасов, Петър Пешев и Кирил Ангелов са
работили в охранителната фирма на Андреев.
Нещо
повече – пишман евродепутатът е използвал и четиримата „сътрудници“ като
прислужници в дома си. Те извършват дейности като гледане на децата му, плащане
на сметки, подготовка на багаж, пране, гладене, пазаруване и всякакви други
къщни дейности, които никак не са присъщи за яки и здрави мъжаги, гаврят се
запознати с битието му.
Докато
юнаците въртели домашната работа в луксозния му палат в “Драгалевци”, то
жените, назначени за негови сътруднички в Брюксел имали далеч по-приятни
задължения, за които майката на децата му Мария Календерска не е ясно дали
знае. Документите сочат, че той назначава и две дами за асистентки с неясни
функции, предимно да го придружават до скъпите дестинации, които посещава с
европарите. Почивки на Малдивите за сметка на европейските данъкоплатци,
маскирани като работни посещения, не са рядкост за евродепутата. По думи на
отлично запознати, Дудука си организирал отвратителни групови с€кс партита с
родните пеперудки, където пиели скъпо шампанско, шмъркали и се чифтосвали на
поразия. Понякога в оргиите се включвали шофьорите му и там вече не било ясно
кой кого оножда под влияние на забранения бял прах.
За
капак Бареков е имал още 6 сътрудници в София, но никъде не се появяват данни
какво точно са работили и за какво са получавали заплатите си от ЕП. Последното
назначение е на една дама – диетолог и масажист.
Повечето
от тези лица са участвали в предизборна кампания в България, докато се водят на
работа в Брюксел и получават заплати от ЕП. Така например счетоводителят на ПП
ББЦ – Емил Кисьов „работи“ и като сътрудник на Бареков в България заедно със
съпругата си Елка Андреева.
Ако
теглим чертата лесно ще изчислим, че Дудука е разполагал с общо 12
“сътрудника”, които са вършили всичко друго, но не и стандартните си
задължения, разписани в правилника на ЕП. Както казахме по-горе, заплатата на
един съветник е 4 000 евро на месец. Така на всеки 30 дни този развратен и
наркоманизиран хрантутник е струвал на европейския бюджет по 48 хил. евро, без
да броим личната му колосална заплата. За една календарна година масрафът му се
изчислява на 576 хил. евро. За целия му мандат пък са отишли 2,304 млн. евро,
пресмятат брюкселските чиновници.
Както
казахме – твърде е възможно по-голямата част от кеша да е бил връщан от
сътрудниците към Бареков като знак на благодарност, че ги е уредил на сладка
службица “на Запад”. Това би значело, че поне един милион евро са влезли в
бездънните му джобове.
Не
на последно място, съществуват сериозни съмнения и публично изразени твърдения,
че Николай Бареков е участвал в схема за неправомерно усвояване на европейски
средства, реализирана чрез организиране на привидни информационни кампании в
България, нереални наеми на офиси на много високи цени, както и чрез отчитане
на фиктивни мероприятия с ограничено или изцяло липсващо реално съдържание.
Подобни действия съставляват нарушение на финансовите правила на Европейския
съюз и обосновават търсене на съответната административна и наказателна
отговорност.
В
следващ материал по темата очаквайте ужасяващи разкрития с какви пари са купени
палатът на Дудука в Драгалевци и луксозния му офис до хотел “Хемус” в София,
както и през какви офшорки е въртял откраднатите пари и незаконния кеш на
спонсорите-олигарси.
Община Ардино продължава активната си работа по обновяване и освежаване на цветните площи в града.
Работници
от отдел „Екология и опазване на околната среда“ засаждат пъстри сезонни цветя от видовете газания, бегония, калдъръмчета, тагетис, агератум, далия, сакъз, калиопе и мушкато.
Новите цветни насаждения вече красят централната градска част, централния парк, парк „Нилюфер“, двора на общинската администрация, центъра на града и пешеходните стълби към сградата на ЦПЛР-ОДК.
Паралелно
със зацветяването продължават и дейностите по косене на избуялата трева в парковете и зелените площи, както и обновяването на пътната маркировка. Всички тези дейности са част от усилията на общинското ръководство за създаване на по-приветлива, чиста и поддържана градска среда.
„Нека заедно направим Ардино още по-красиво, по-чисто и по-уютно място за живеене.
Грижата за нашия град е споделена отговорност и само с общи усилия можем да съхраним красивата среда, която създаваме“, заяви кметът на община Ардино инж. Изет Шабан.
От отдел „Екология и опазване на околната среда“ отправят апел към гражданите да бъдат
отговорни и внимателни към новозасадените цветя и обществените пространства.
Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.
%20-%20Copy.jpg)
