24rodopi.com/Регион
Душка
мистичните села в Родопите. Постоянно имаш усещането, че от светилища, пещери и
ниши наоколо надничат призраци и духове, които искат да разкрият своята легенда,
пише „Марица“.
До
него води 3 км черен път, по който поемате от отбивка по шосето
Асеновград-Кърджали. В скалите над Душка
се виждат гнезда на черен щъркел и антични шарапани за правене на вино. Това е
мястото на изоставените души, което все още диша там някъде в Източните Родопи.
Ако
търсите нещо за селото в интернет, ще останете разочаровани. Душка е в община
Черноочене, област Кърджали. И това е всичко. Селото даже не съществува на
картата и въпреки това навигаторът ни го откри.
Някога
тук е кипял живот. Обезлюдяването е стартирало през 1959-1960 г., за да дойде
"Голямата екскурзия" заради т.нар. Възродителен процес. Тогава хората
са предпочели да зарежат домовете и покъщнината си, отколкото да им сменят
имената. Така селото опустява завинаги.
„В
първите три зейнали къщи открихме само магарешки самари. Изведнъж чухме
гласове! До нас по пътеката се доближи млада двойка - Емил и неговата
приятелка. Мъжът говореше български с тежък американски акцент, а приятелката
му - с руски! И за да не се мъчат и двамата, им заговорих на английски и на
руски“, посочва репортерката Оля Ал Ахмед.
Емил
е на 40 години, от Асеновград. Бил дете, когато се преселват в САЩ, а сега се
завръща в България с носталгия за тази дива, истинска, сътворена от Бога
природа, а не изкуствените „човешки“ градинки и паркове с камери, които са на
мода зад океана. „За съжаление, българите не оценяват какво им е дал Господ, не
знаят какво имат и как да го използват“,
споделя асеновградският американец.
Той
купил къща в долното село, под Душка. И напълно сериозно ме предупреди да не
влизам вътре в изоставените къщи, защото наоколо скита местният Маугли, който
води напълно див живот, но е въоръжен до зъби.
Смята
изоставените къщи за нещо свое и негов дълг да ги брани. Гледа с бинокъл и може
да стреля в нас от някое дърво я с лък, я с пушка. Този горски обитател с
никого не комуникира, до него много трудно се стига и по-добре да нямаме с него
вземане-даване, казва американецът.
„Продължих
разходката си къща след къща. Гледах опустелите стаи, срутените дувари и
покриви, оборите и ми се плачеше. Стигнахме и до края на селото с последните
две много големи, масивни каменни къщи. Там коминът гореше, кучетата лаеха,
петлите и кокошките се караха в курника. Посрещна ни стопанинът, властелинът на
Душка, единственият останал последен мохикан – Гюрсел“, допълва репортерката.
Гюрсел
не обича да общува с хора, а с журналисти пък съвсем. 50-годишният Гюрсел живее
тук, откакто се помни. Няма страх от ковид. "Хората станаха много лоши и
зли, от тях избягах. Затова Аллах им праща разни неща да се вразумят. Мислят
само за ядене и пиене, за развлечения, а на човек нищо не му трябва",
нарежда чобанинът. Живее без вода, ток, телевизор и интернет, с десетина
кокошки, 4 кошера и стадо добитък. Но се чувства здрав, спокоен и щастлив.
Не
е женен, живеел с майка си, но тя починала и той останал сам. Много иска да си
намери булка, която да споделя неговия начин на живот, но това се оказва
невъзможна мисия. Твърди, че щастието не се измерва в пари, а в свобода - тук я
има в изобилие.
"Иманяри
идват тук, търсят тракийско злато. Не знам дали намират нещо или не, знам едно,
че духовете няма да позволят на никого на им наруши спокойствието и да оскверни
това свято място“, споделя той. На тръгване подарява буркан истински горски див
мед.
Дълбоко
в гората е връх Св. Илия, където някога е имало светилище, от което е останала
овална оброчна плочка с гол мъж. Сега там има параклис.
На
3 км източно от селото е скалната гробница Гузгункая (Горящ камък). Смята се за
изключително мистично свято и зареждащо място. Култовите ниши, наричани
„дулапчетата“, се намират по северната страна на Душковската река.
В
околността са и светилищата Ходжов гроб и Буковският храм на слънцето, известен
като слънчев календар, който представлява четири каменни пейки с различна
дължина.
Пръшлянският
камък се намира на около 3 км югоизточно от Искра и на също толкова
северозападно от Душка. На билото между селата Душка и Ночево е Конската глава.
Това е огромна скала с множество трапецовидни ниши.
Всичките
тези красоти се намират на северната страна на Душанската река, която дава и
името на селото. След Освобождението по каньона на тази река е минавала
границата между Източна Румелия и Княжество България. Интересен факт е, че част
от Европейския туристически пешеходен маршрут Е 8 минава по тези уникални места
и има защо.
