Жельо МИХОВ/24rodopi.com/ОбществоДетето се стряска през нощта. Прегръща баща си и го нарича „мамо“.
Детето се стряска през нощта и прегръща майка си, наричайки я „тате“.
В дома на гурбетчиите. Където самотата се заплаща в евро. Защото парите и произхождащите от тях благини и доволство изпреварват по значимост семейството.
„Основната клетка на обществото“, вече е като подигравка в спомените от речта при сключване на брак в обредния дом от онова време.
Всяко четвърто дете в страната е с един родител зад граница.
Това обаче са данните за 2018 година. В рая на „розовата демокрация“, която ви се преподава из ефира на нац. телевизиите. Когато вирусите бяха просто кихане, кашляне, болничен и бележка за извиняване на отсъствията.
Всяко четвърто дете е с двама родители зад граница.
Анализът в началото на тази година. Пет лета по-късно. Терминът е „вайбър родители“, въведен от омбудсмана.
„Те са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. Това е стара практика. Защото истината е, че ние към настоящия момент не знаем с точност колко деца всъщност са част от този проблем“, казва общественият посредник.
Оставянето на деца без родителска грижа е и тежко нарушение на основните човешки права…
На кого ли му пука?!
Тези хора избягаха от „рая“ на демокрацията. Която ни пробутаха издънките на треторазрядни номенклатури. Които овладяха държавата и с евроатлантизъм на усти ни говорят за „прекрасния нов свят“, в който живеем и от който всеки бяга. Доволството и охолството останаха за тях. За останалите-вайбър.
Пука ли им? Трябвало на всяка цена да има правителство. Защото ще спасяват за пореден път държавата, която лично те забатачват в последните 30 години. Един политико-олигархичен модел с мафиотизирано управление на всяко ниво на държавата ще ни спасява? От кого? От себе си?
Най-важното нещо в тази държава не са хората, а властта.Тя носи охолството, благините, мазнините. За останалите-или се подчиняват на феодалната йерархия, или пътят им е навън. Свободни сте! Да избягате където ви видят очите. Защото тук се оправяме.
Цели три поколение вече носят на гърба си оправията. Някои и из други части по и в тялото.
„Политически боклук“, както рече обвинител №1 на държавата, ще ви стъкми дереджето, ще разчисти боклука. Все едно мафия да се бори с мафията.
На никого не му дреме за вас. Личният интерес е важен.
Бандитските групировки
Времето на мутрите отдавна замина в небитието. Настана времето на политическите групировки. Всяка полит формация се превърна в трудова борса за неудачници. Всякакви интелектуални телкаджии се намърдаха в разните листи с претенция да ви оправят. И те, че да не изтърват влака. Към момента виждате и другото чудо-всите партии на една софра. Само и само да има манджа. Приоритетите им общи, щенията също. Трапеза да има. План за възставяване с някави кирливи, вече станали пословични, милиарди, които да бъдат разпределени из правилните места. След това…
Пак някоя софра.
Ясладжии, трапезаджии, които не могат и да пръднат без позволение от Брюксел и Вашингтон.
Затова и се надпреварват кой по-голям евроатлантик да се наперчи.
Не че не им знаят хала и възможностите, камо ли пък алчността. Но такива са им потребни. Защото в името на джоба и майка си продават. Изпълняват всичко точка по точка. Господарите ми същите. Защото алчността не е наш патент.
Огледайте се. Всеки от вас вижда случващото се. Но примирено скланя глава.
Пука му на някого за тази глава. И за този задник. Ще го наритат, ще отсекат. Само им се изпречете.
Държава, овладяна от алчността на мафията. Вече не е усещане, както класациите за корупция. Вече е начин на живот. Който не краде, майка му да умре, сигурно се заклинат във всеобщата омерта. Или си като нас, или срещу нас.
И се чувстват недосегаеми.
И ще слушате тъпизмите им за оправия до гроб.
Или…
Изборите не решават нищо. В нашия случай са още по-безсмислени. Гласувате за различни, получавате коалиция между тях. Във ваше име, в името на вашето спасение.
Накрая пак ще е същото. Едни ще станат още по-богати, а вие още по-бедни. Ще гледате деца и внуци по вайбър.
Всъщност, единствената промяна през тези години бе, че телефонният разговор с предплатена карта бе сменен от скайп, а скайп от вайбър. Приложенията се менят, а избягалите се увеличават.
Това е промяната. В технологиите, не и в добруването. Технологията на властта остава същата.
Винаги има едни, които „режат и разпределят баницата“.
И определят на кого по колко. Сега нещо, което знаете-болшинството от вас не влизат в тази делба. За вас е вайбър. Малко ли е? Че без него и децата няма да видите.
Не се ли отвращавате? Не ви ли е яд? Преход на възраст половин живот време. Защото след 60 я инсулт, я инфаркт. Знаете как е в страната на „розовия рай на демокрацията“.
Тук здравеопазването е най-яката търговия.Тук добитъкът се екзекутира по заповед на EU. Без право на помилване. Чуми, трески, вируси-гилотина.
Ще ядете скакалците и бръмбарите им. Които от години обитават главите на евролибералните откачалки. За които единството на половете е като нощна полюция. Ще се подчинявате, защото жална ви майка. Тяхната прислуга вече е заделила за пет живота пари, вие му мислете.
Най-болни, най-бързо топящи се, на-бедни, най-отчаяни….
Но с една скрита сила, която тлее вътрешно. И тя ще се прояви. Древността на потеклото го изисква.
И когато това стане, нещата ще потръгнат.
Явно има място за още отчаяние и гнет в прашния скрин на търпението.
Това от своя страна увеличава наглостта и арогантността на тези, които изгониха родители, децата, внуците ви.
Раят на демокрацията-бягай където ти видят очите!
На снимките:
Тя казва, те изпълняват;
Гурбетчии се прибират. Дълги години са зад граница. Бабата и дядото искат да зарадват внуците. Катастрофа малко след „Маказа“ отнема живота им. Край колата е детска играчка-телефонче;
Единият спечелил от търкане на билетчета малка сума преди години. Парите бързо свършили. Припомня си го на по бира с авер от квартала
.jpg)
