39-годишен е мотористът, който пострада тежко при инцидент на пътя Ардино-Кърджали, научи 24rodopi.com.
Припомняме, че водачът от Бургас се блъсна с мотоциклета си
в мантинела в района на входа на областния град.
Множество фрактури бяха причина да бъде потърсено съдействие
от екипите на въздушната спешна помощ. Хеликоптер кацна на площадката край
болницата в Кърджали, за да транспортира към София пострадалия.
Фалшиви банкноти от по 5 и 10 евро се прокарват в обръщение в региона, съобщава в новия си брой „Родопи voice“.
Няколко са случаите до момента на установени ментета от единната европейска валута. За всички тях са подадени сигнали и компетентните институции работят по тях. Задържани обаче няма, тъй като парите са преминавали от ръка на ръка и трудно може да се стигне до първоизточника.
„Банкнотата ми бе дадена в банка“, твърди един от хората, през
чийто ръце е минало менте, а той е последният човек, преди тя да бъде
задържана.
„Проблемът е, че болшинството от граждани са внимателни към
големия номинал – 50, 100 евро, но не и към „дребния“. Работещи във финансови
институции обаче веднага откриват разликата. Много е опасно, ако точно
баанкноти с нисък номинал се завъртят в обръщение“, посочват експерти.
Бизнесменът Джейлян Али пое изцяло разходите по организацията на традиционния мевлид за здраве и берекет в родното си ардинско село Дедино.
Благородната
му инициатива събра стотици жители на селото и околните населени места в
местния месджит. Сред присъстващите бяха председателят на Общинския съвет
Сезгин Байрям, заместник-председателят на Общинския съвет Мюмюн Джила, както и
кметове на съседни населени места.
Събитието
премина в дух на единство, уважение и съпричастност, като събра жители и гости,
дошли да отправят молитви за здраве, благоденствие и берекет. Местни духовници,
водени от имамина на медресето в Долно Прахово Нуриттин Ибрям четоха айети
(знамения) от Свещения Коран.
След
отслужената молитва всички присъстващи бяха нагостени с три казана кешкек –
варено жито с телешко месо, приготвено от майстор-готвача Джелил Ферад от
Брезен.
Кметът на
Дедино Орхан Мутлу изказа сърдечна благодарност към Джейлян Али за щедрия жест
и за подкрепата му към съхраняването на традициите в родното село.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Понеже сме в разгара на сезона, ама нещо не върви за крупните собственици по Черноморието, та отново на първа линия е изведен един „капиталист от „Балкантурист“, който да сравнява цени.
Професор Румен Драганов с поредна изява. Това е онзи, който
нареди да си мълчим, когато шведски турист изрита в главата камериерка в хотел
на Черноморието, че сакън, да не спрат да идват скандинавците. Щото, сигурно
ритането на персонал е част от атракциона на впианчените примитиви.
Та, професорът вика „В Гърция вечеря за двама с бутилка вино
струва 104 евро, а в България цената за същото е 75 евро“.
Негова си работа. Мистър таратор за 9 евро. Впрочем, в
Слънчака бил 10,50 евро.
Значи, вечеря за пет души в малко гръцко курортно селище. Ресторант
на метри от кристално чистото Бяло море. На масата тииквички, салати, ципура,
октоподи, калмари, узо, вино, две свински пържоли (за балканските простаци), от
по 30-40 санта дължина, и всичко за 120-130 евро. Хляб, вода, десерти, брускети
за разядка не ги броим, защото са от заведението.
Ами, да хваща калкулатора мосю професорът и да смята колко
ще излезе това на Черно море. А, забравихме да кажем, че всичко е прясно, бързо
и пристига на масата преди още хората да са успели наздраве да си кажат с
питиетата и салатите.
Тежък инцидент е станал тази сутрин на входа на Кърджали откъм Ардино. Моторист от Бургас е катастрофирал.
Водачът се е блъснал в мантинела. Произшествието е
възникнало малко след 11 часа.
Мотоциклетистът е с множество фрактури и в тежко състояние. Въздушна линейка е
била вдигната по спешност. Преди минути хеликоптерът кацна на площадката край
болницата в Кърджали. Пациентът ще бъде откаран в София.
За поредна година в местността „Студената чешма“ под връх „Алада“ се проведе традиционният мевлид за здраве и берекет.
Религиозното събитие, организирано на надморска височина от
над 1200 метра, събра стотици жители и гости от ардинските села Гърбище,
Теменуга и Синчец, както и от неделинските населени места Гърнати, Бурево и
Средец.
Сред официалните гости бяха кметът на община Ардино инж.
Изет Шабан, заместник-кметът Неджми Мюмюнходжов и председателят на Общинския
съвет на ДПС - Ардино Шахин Байрамов.
Мевлидът под връх „Алада“ има вековна история и продължава
да съхранява живи духовните традиции и родовата памет в района. Въпреки
труднодостъпния планински терен и голямата надморска височина, през летните
месеци стотици хора – от 7 до 77 години – се изкачват до местността, за да се
включат в общата молитва, да се срещнат с близки и приятели и да предадат тази
ценна традиция на идните поколения.
Местни духовници, водени от имамина на Бял извор Арслан
Хайрула четоха айети от Свещения Коран и „Мевлид-и Шериф“.
След молитвата присъстващите бяха нагостени с 12 казана
пилаф, приготвен от опитния майстор-готвач Супхи Исмаил от Ардино. Тази година
изселникът Йълмаз Халил от Бурса, с корени от село Мак, осигури 100 килограма
ориз. Мандрите „Алада“ и „Родопчанка“ дариха айран, а Салибрям Ъшък от Ардино
осигури хляба за събитието.
Кметовете на селата Теменуга и Гърбище – Ерджан Мурадов и
Турсун Хюсни, изразиха своята искрена благодарност към всички дарители и
спонсори, които и тази година направиха възможно провеждането на мевлида.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Къщата-музей в Пчеларово посреща посетителите с тишина, която обаче е изпълнена с минало. Всяка стая тук разказва история, а две от тях - детската и родопската кухня - са най-силните свидетелства за живота, който някога четири сезона е кипял между каменни стени на родопските къщи.
Още при влизането погледът спира върху дървената люлка,
окачена на въжета. Тя се поклаща леко, сякаш пази ритъма на дом, в който са се
раждали поколения. Скърцането ѝ е звук, който напомня за първия плач, първата
усмивка и първия сън на новороденото.
Стаята е подредена така, както е била преди десетилетия -
черги, овча кожа, народни дрехи. Тук майката и детето са били символи на
приемствеността, на връзката между минало и бъдеще. В тази люлка не е
израствало само дете, а цял род.
Няколко метра по-нататък се открива другият център на
родопския дом - кухнята. В миналото тя е била мястото, където денят започва с
мирис на топъл хляб и чай от мащерка, а вечерите завършват с тихи разговори
край огнището.
В средата стои черният казан, в който бобът е къкрял бавно,
докато старейшините обсъждат нивите, добитъка и бъдещето. В жаравата са се
печели картофи, а над тях - кипяло месо от прясно заколено агне. Жените са
предели вълната, децата са слушали, без да осъзнават, че това е първото им
училище.
Огнището хвърля топла светлина, а сенките по стените
напомнят за вечери, в които са се разказвали истории за тежки зими, сватби,
песни и надежди. Всяка дума е оставала в дървените греди и каменните зидове.
Посещението в къщата-музей в Пчеларово е повече от
разглеждане на експозиция. То е връщане към миналото. Люлката продължава да
„говори“, огнището сякаш още топли, а кухнята и детската стая напомнят за дом,
в който традицията е била основа на живота.
Тук миналото не е застинало. То е живо, диша и посреща
всеки, който прекрачи прага.
Обновената къща-музей в село Пчеларово отново отвори врати -
по-красива, по-жива и по-вдъхновяваща от всякога. Тя не просто пази историята…
тя я разказва така, че да я почувствате.
Тук всяка стая е сцена, всеки предмет герой, а всяка стъпка
пътуване назад във времето.
Посетете музея всеки делничен ден от 8:00 до 12:00 часа и се
потопете в атмосфера, която не може да бъде разказана, а трябва да бъде
изживяна.
Ако искате да споделите това приключение с приятели или
гости, организираните групи са добре дошли и през почивните дни. Екипът на
музея с удоволствие ще ви преведе през тайните, легендите и малките чудеса,
които тази къща пази.
Посетителите, които вече прекрачиха прага ѝ, останаха
впечатлени от автентичната възрожденска архитектура.
Най-голямо вълнение предизвикаха старинните предмети и
експонати, които са живи свидетели на обичаи, занаяти и ежедневие, които днес
изглеждат като приказка. Всяка вещ носи духа на ръчния труд, семейната топлина
и традициите, които са изграждали местната общност.
Това е място, където времето спира, а историята ви хваща за
ръка.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
В цветен фолклорен празник се превърна концертът на съставите при Дома на културата във втория ден от третото издание на инициативата на Община Кърджали „Дни на приятелството”.
Градската градина се изпълни с хора от близо и далеч,
обичащи българските хора и българските народни песни.
Преди това много от тях има възможност да опитат от вкусни
кулинарни изделия по време на другото събитие от вечерта „Вкус фест“.
Официални гости на празника бяха председателят на Общинския
съвет Мухаррем Мухаррем, заместник-кметовете Веселина Тихомирова и Тунджай
Шюкрю, секретарят на общинската администрация Нермин Мехмед.
Началото на концерта дадоха най-малките пазители на
българските традиции - децата от Детско-юношеския танцов състав „Орфейче” с
ръководител Гинка Захариева, които ни поведоха в света на народните танци.
След тях на сцената ще излязоха танцьорите от
Представителния танцов ансамбъл „Орфей” с главен художествен ръководител
Марияна Ликова, които ни пренесоха в Пиринския край с вихрени ритми и
темпераментни танци, бурно аплодирани от публиката.
От името на кмета Ерол Мюмюн изпълнители и публиката бяха
приветствани от заместник-кмета Веселина Тихомирова.
„Фолклорът е душата на България. Във всяка народна песен
звучи гласът на нашите предци. Във всяка носия, във всеки обичай и във всяка
мелодия живее паметта за корените ни. Благодарение на всички вас това безценно
наследство продължава да живее, да ни вдъхновява и да ни напомня кои сме и
какви ценности ни свързват.
Днешния ден е празник на българското гостоприемство. Затова
към пъстротата на фолклора прибавяме и богатството на традиционната кухня чрез
„Вкус фест“. Защото народната трапеза също разказва истории – за трудолюбиви
хора, за семейства, които са съхранили старите рецепти, за вкусове, които носят
аромата на родния край и топлината на домашното огнище“, каза в словото си
Веселина Тихомирова.
Тя изказа благодарност към творците от Дома на културата и
към кулинарните майстори, които с труд, талант и всеотдайност превърнаха
днешното събитие в истински празник.
Фолклорното шоу продължи с изпълненията на гайдарите и
народните певици на Дома на културата Надежда Димитрова и Даниела Георгиева,
които ни подариха красива родопска китка от любими песни.
Последваха изпълнения на Танцов клуб „Първи на хорото”,
който представи „Гурбетчийско” и „Странджанско ляво хоро”.
А финалът на концертната програма ознаменуваха отново
танцьорите от Представителен танцов ансамбъл „Орфей” с динамичния шопски ритъм
в танца „Граовско на мегдана”.
Градусът на настроението силно се покачи, когато на сцената
излезе една от най-обичаните изпълнителки на български народни песни, предимно
от Родопите и Странджа – Полина Стефанова, заедно със своя оркестър. Със своя
неподражаем глас, сценично присъствие и любов към фолклора, тя поведе
празничното веселие заедно със своите приятели музиканти.
Под ритъма на нейните песни кръшни хора се извиха в
пространството пред Паметника на освободителите, които продължиха до късно
вечерта, както подобава на един истински фолклорен празник.
Положението на „Маказа“ между 10 сутринта и 12,30 часа на обед бе „пишман станахме, че тръгнахме“. Колоната с автомобили бе над 5 километра.
Обичайно вече за събота и неделя.
Към 14.00 часа обаче на пункта няма никакъв трафик.
Безциментно колянно ендопротезиране е съвременният подход в лечението на артрозата и успешно се прилага на пациенти в Пловдив.
„През последните две години то се превърна в основна част от моята практика. Натрупаният опит от близо 300 операции ми дава основание да споделя защо тази технология все по-често намира място в съвременната ортопедия.“, съобщи д-р Благойчо Постоловски от Отделението по ортопедия и травматология на Университетска болница Каспела.
Болката в коляното е сред най-честите причини за ограничаване на движението и влошаване на качеството на живот. Когато артрозата достигне напреднал стадий и консервативното лечение вече не помага, тоталното колянно ендопротезиране остава най-ефективният метод за възстановяване на функцията на ставата.
„При класическите коленни ендопротези компонентите се фиксират към костта чрез специален костен цимент. При безциментните импланти фиксацията се осъществява по различен начин – чрез естественото прорастване на костта в специално създадена пореста повърхност на протезата“, обяснява още д-р Постоловски.
Този процес води до стабилна биологична връзка между костта и импланта и е една от причините безциментните технологии да се разглеждат като едно от най-перспективните направления в съвременната колянна хирургия.
Сред потенциалните предимства на безциментното ендопротезиране са: биологична фиксация на импланта; отлична първична стабилност; съхраняване на костния резерв; много добри дългосрочни резултати; особено подходящо решение при активни пациенти и добро костно качество.
„В нашето отделение безциментното колянно ендопротезиране постепенно заема все по-важно място в ежедневната практика. През последните две години са извършени приблизително 300 безциментни тотални коленни ендопротезирания, като натрупаният клиничен опит потвърждава добрите резултати, описани в международната литература.“, казва още ортопедът от УМБАЛ Каспела.
Той допълва, че пациентите постигат значително намаляване на болката, подобряване на подвижността и възстановяване на ежедневната активност. Проследяването до момента показва стабилна фиксация на имплантите и висока удовлетвореност от оперативното лечение.
Изборът на тип ендопротеза винаги е индивидуален. Той зависи от възрастта на пациента, качеството на костта, степента на износване на ставата и редица други фактори.
По време на консултацията се извършва подробна оценка, за да се определи кой вариант би осигурил най-добрия дългосрочен резултат. Основната цел на всяко колянно ендопротезиране е пациентът да възвърне свободата на движение и възможността да води активен и пълноценен живот без болка.
Безциментното колянно ендопротезиране е още една стъпка напред в развитието на съвременната ортопедия и предоставя нови възможности за постигане на тази цел.
Старши треньорът на ФК „Крумовград“ Танчо Калпаков сподели своето мнение за приятелския мач срещу ФК „Ямбол“, загубен с 0:1.
„Теренът беше добър, но времето беше тежко и двубоят не
премина в добро темпо. И двата отбора сме в еднакъв етап на подготовката, така
че бяхме равностойни. Просто Ямбол се възползваха от една грешка в средата на
терена, пресякоха една топка и успяха да поведат в 15-ата минута. Използвахме
всички налични играчи в срещата без даваме на някого пълни 90 минути, за да се
избегнат контузии. Това, което имахме като изисквания, мисля, че се получи.
Доволни сме от контролата. Неприятно е, че губим, но не правим драми.
Продължаваме да се готвим. На този етап всичко е нормално и няма какво да ни
притеснява“, каза Калпаков за istinskifutbol.bg.
За новака в Югоизточната Трета лига предстои проверка с
втородивизионния „Янтра“ (Габрово), след която тимът заминава за лагер в
Банско.
Туризмът си е индустрия без комини, но пък със скари.
„Който яде кебапчета, не пие хапчета“, примамва търговец
край Бачковския манастир.
„Паркингът е 2,56 евро за цял ден. Сладка в буркани са от 4
до 10 евро, сирена 5-10 евро, терлици за 15 евро. Факсул с телешко в заведение
е 8 евро, агнешко 10-15 евро“, описва ценоразписа читател на 24rodopi.com.
Плажът. Но не като в онзи филм с Леонардо ди Каприо, а родно „производство“.
Гледки, чадър, взиране в телефона. Какви ще бъдат градусите
утре.
Както у дома, така и там – около 31.
Размисли за 31 градуса. Идеи разни…
Газ за 9 евро от Турция при наличен за 3 евро в Гърция.
„Парите на глупаците по право принадлежат на хитреците“,
цитат от Балзак.
Но политиката настрана. Какво ли още ще трябва да се плати
от „богатия“ джоб на България по усмотрение на новия месия?
Оставете това. Наесен ще се усети. Ама сега нали е лято.
Та, да си дойдем на думата.
Дините в Родопите са около 85 евроцента. В Гърция, край плажа,
от мобилните прекупвачи – най-тарикати, килото е 50 евроцента.
Хитреци и глупаци. И месии разни.
Затръшна вратата и повече не се обърна назад. Тръгна с бавни крачки. Главата тежеше. Погледът следеше само върха на евтините обувки.
Бе изгонен. От собственото си семейство. От собствената си
къща.
Той вече нямаше нищо.
Трябваше да се настройва към новия живот. Приятелите
изчезнаха. Пейките се оказаха легло, дърветата-таван.
Животът на един бездомник.
Годината е…
Една история отпреди
Еврозоната
Левчета, които все не стигат. Живот назаем и в недоимък.
Обратната страна на ръмжащите автомобили на прехласнатите гастарбайтери.
Другата страна, която не е на жълтите павета, но има пряка
връзка с нея.
Бездомникът
Мечтата на един човек бе да притежава пет лева на ден и да
ги изхарчи както намери за добре. А това означаваше-кафе, бира, патронче с
алкохол и малко хляб. Толкова бе нужно на един бездомник, за да продължава да
се чувства жив…
И той живя, и умря. Няколко години в търсене на мечтата си.
Всъщност, неосъществимата...
Мечтата на един човек умира само заедно с него.
Намериха го мъртъв край пощенската станция в централната
част на изнемощелия родопски квартал.
С последните си думи е поискал бира. Те са били отправени
към случаен минувач, който е купил една бутилка за мъжа, излегнат на пейка край
борчетата на сглобените дъски, които трябва да представляват маса за игра на
карти. Благодарил е за покупката. Малко след това минувачи откриват
безжизненото му тяло…
Мир на праха на човека, който имаше една малка мечта. Уви,
тя се оказа вик в пустинята от гласове, които огласят тягосното ни ежедневие.
Политикът
„Каквото партията каже, това ще правя“.
Думите на един млад човек от Родопите, който иска да стане
част от голямата политика. Може би, един ден, да стане и кмет, на почти родния
си град. Защото е от съседно село.
Някой трябва да каже, защото той няма право на собствена
мисъл.
Такава е тя.
Смелчаци с много идеи в главите. Но изпълнението куца още в
началото, защото партийният лидер може да реши и друго.
Омръзна ви?
Не, ще си понесете всичко по пълна програма, позволявайки
всичко това да се случи.
Часът е около 8
сутринта
Собственици на квартални магазинчета в кърджалийския
„Възрожденци“ премитат пред вратите си в очакване на първите клиенти.
На маса, изнесена пред един от тях, има кафе, патронче с
мастика и бутилка вода. Възрастен мъж бърка в найлонова торбичка, в която се
оказва е цялото му продоволствие за деня. Дажбата на пръв поглед изглежда хляб
и пакетче семки. Той ровичка в торбичката и започва да люпи от шепата
слънчоглед. Пийва кафе и сегиз-тогиз погледът му попада на патрончето с
анасоновата алкохолна напитка. Пластмасовата 200-грамова бутилчица е видимо
някоя и друга поред употреба. Замъгленият цвят на питието само издава, че е
мастика, смесена с вода.
Дрехите на мъжа са стари и доста употребявани. Погледът му
обаче е свеж и съсредоточен към коритото на Водното огледало. Тишина. От време
на време се чува само шумоленето на торбичката, в която мъжът търси своето.
Оказва се, че в нея „лукс“ придава и половин кренвирш, който той нарязва с
особено старание с джобно ножче…
„Лидерът е лисица. Той ще измисли какво да правим. Ние сме
армия от хора, които искат да постигнат това, което трябва. Нож не вадим.
Подаваме ръка. Нож вадим само на…“.
Пак кандидатът за голямата политика. Декларирал е пред
Сметната палата няколко десетки хиляди лева, извадени от незнайно какво.
Работил?
За партията.
Кои са враговете, само той си знае.
Всеки ден е там
От ранни зори. Човек го вижда, когато нуждата го отведе до малкото квартално
магазинче. А той е може би наоколо от по-сетне. Стои и чопли семки. Посръбва
бавно от кафето, сякаш иска да изпитва вкуса му чак до обед. Припалва цигара,
на чийто дим се наслаждава с още по-голямо усърдие. Проронено междуметие на
сладост обаче се чува едва когато мъжът натопи устни в малкото, замърсено от
употреба патронче с мастика. Следват поредните няколко олюпени семки, кафето,
дръпване от цигарата…, цялата церемония на усамотение в тишината на ранната
утрин.
„Знаеш ли, винаги идва време, когато „уволняват“ всички
депутати. Тоест, стават безработни“, му
казвам.
Погледна ме, изплю една шлюпка, протегна ръка към цигарите и
след като запали се взря в мен, правейки гримаси.
„Аз работя“, отговаря ми. „Казват, че щели да вдигнат
пенсиите. Аз от 1980 година съм автобояджия. Много работа съм изработил. И сега
бачкам, ако ми се обадят. Става обаче рядко. Много години работя „на кача“".
Пенсия никога няма да взема, едва ли някога ще достигна нужния стаж. Но въпреки
това работя. Чакам да ме повикат и отивам да работя. Рядко, но се трудя“
обяснява мъжът…
Ние знаем…
„Ние знаем как да оправим и въздигнем държавата. Гласувайте
за нас“, реди младият, политик.
Той е наясно със себе си, нуждите си, семейството си и това
как да извади максимума от минимума на партията, на която дължи целия си
просперитет.
Останал на улицата
„Спя под една салма близо до вилата, която вече не е моя.
Заградил съм с ламарина. Не беше много студено тази зима. Стигаше ми като се
покривам вечер с един стар юрган. Имах 70 декара земя, но всичко ми взеха“,
продължава разказа си бездомникът.
Дума и че винаги гласувал на избори. Не виждал надежда.
Поискал само едно от властта. „Ходих да се подписвам за безработен. Няколко
пъти. Три пъти. Исках да ми намерят работа, постоянна. Разкарвах се до там, а
ми казаха накрая за работа да ида след шест месеца. Повече не стъпих“, казва
човекът.
Колко е необходимо,
за да бъде доволен
„Пет лева на ден са ми напълно достатъчни. Пет лева като има
човек, е добре. Купувам обезценен хляб, малко цигари, кренвирши, а за пиене
някой от квартала като почерпи и всичко е наред. В джоба като имаш-радост, като
нямаш и мислиш. Колкото и да умуваш обаче-няма!“, категоричен е бездомникът.
Отново политикът
„Аз ги разбирам работите и мога да се справя. Особено с
финансите. Ще оправим всичко. Ще стане. Стига лидерът да е съгласен“, казва
политикът. Бъдещият, всъщност.
Надеждата
„Надеждата ми е да умра без да тегля повече. Господ да ме
вземе без да страдам някой ден-изведнъж“, много тихо споделя бездомникът.
Мечтата на мъжа, който бленува само за едни шибани пет лева
на ден.
Намериха го безжизнен на една пейка в квартала. Без дом. Без
надежда. Без политика…
84 пътни инцидента само в събота, 11 юли. 20 от тях са тежки. 30 души са ранени, двама са загинали.
Драмата на държавата ни. Тегобите по пътищата, в манталитета
на хората. Ужасът в очите на загубилите близки.
Жертвите, статистиката.
Реалности.
В които тема №1 е кой, с кого и колко пъти е пътувал до
Дубай. И дори тези данни се оказват лъжа.
Но с това се занимава обществото.
Обществото, което умира по пътищата.
Но е важно кой е бил в Дубай?!
?!?!
На някои хора просто постовете са подарени незнайно защо.
Снимката е илюстративна
24rodopi.com/Общество
„В течение съм с тази нелепа информация. Абсолютно невярно е това, нямам честта да познавам г-н Пеевски”. Това заяви за Нова телевизия бизнесменът Любомир Петров. Неговото име излезе в справката на ГДБОП за полетите на Делян Пеевски. Според данните Петров и Пеевски са летели заедно до Истанбул в навечерието на коледните празници миналата година. В регистрите името на Петров се открива като собственик и управител на няколко дружества от Ихтиман и Берковица, повечето от които свързани с ловен туризъм. Той отрече да е пътувал с лидера на ДПС.
„Нямам идея от къде моето име е замесено в цялата тази история. Най-вероятно става дума за някакво съвпадение на имена”, каза Петров пред телевизията.
Той обясни още, че е готов да си търси правата по законов път.
„Аз съм бил в България по това време и нямам представа как ЕГН-то ми ще е там. Аз съм на 58 години и не може някой да си позволи просто така да бъде хвърлено името ми в пространството. Но няма да оставя тези неща така в никакъв случай. Тези, които са злоупотребили с името ми, ще си понесат отговорността, която закона предвижда в такива случаи”, заяви Петров.
Според данните на МВР бизнесменът Александър Сталийски също е бил сред хората пътували в Пеевски - през април 2019 г.
Иначе още вчера с позиция до медиите конституционният съдия Десислава Атанасова за пореден път отрече да е била на борда на един самолет с Делян Пеевски. И нарече справката на ГДБОП „екселска таблица с невярно съдържание по отношение на данните за мен, сглобявана седем дни, неподкрепена с никакви писмени официални документи”.
На срещата на върха на НАТО в Анкара политическите разговори за сигурността, отбраната и бъдещето на Алианса бяха основната тема, но една фигура успя да привлече необичайно голямо внимание в Турция. Това беше 38-годишната премиерка на Исландия Криструн Фростадотир.
Появата й в турската столица предизвика огромен интерес в
социалните мрежи. Много турски потребители коментираха нейния стил, спокойното
поведение и начина, по който се представи сред най-влиятелните лидери в света.
Фростадотир се превърна в един от най-младите премиери в
Европа и представя ново поколение политици – хора, които съчетават модерно
образование, икономически познания и различен подход към управлението.
Интересът към нея не беше само заради възрастта или външния й
вид. Много хора отбелязаха нейното самочувствие, естественост и дипломатично
присъствие. В свят, в който политиката често изглежда далечна и формална,
подобни личности създават усещане за близост.
Исландия е малка държава с население под половин милион
души, но присъствието на нейния млад премиер в Анкара показа, че влиянието на
една страна не се измерва само с размерите ѝ.
Турските медии обърнаха внимание, че зад образа на младата
лидерка стои сериозна политическа кариера. Преди да стане премиер, Фростадотир
е работила като икономист и политик, а нейното изкачване до върха на властта е
пример за промяната в европейската политика.
Срещата на върха на НАТО в Анкара събра най-големите
световни лидери, но за много хора в Турция един от най-запомнящите се моменти
остана появата на 38-годишната премиерка на Исландия – жена, която за кратко
време се превърна в едно от най-коментираните лица на форума.
Ерхан Алемдар
Десетки изселници от България посрещнаха в град Маниса делегацията на ДПС, в чийто състав са кметове на общини, народни представители и представители на ръководството на партията.
В рамките на посещението бяха проведени сърдечни и
ползотворни срещи с представители на Организацията за култура и солидарност на
изселниците от Балканите, с наши сънародници в Маниса, в община Караагач, в
квартал Селимшахлар..
От името на председателя на ДПС Делян Пеевски кметът на
община Кърджали и заместник-председател на ДПС Ерол Мюмюн изрази искрената си
благодарност за доверието и подкрепата, които
изселниците оказаха на ДПС на парламентарните избори през април 2026 г.
Той предаде поздравите на председателя на партията и неговите пожелания за
здраве, благополучие и успехи.
Заместник-председателят на 52-рото Народно събрание и член
на ЦОБ на ДПС Айтен Сабри подчерта, че силата на общността се гради върху
единството, взаимното уважение и солидарността. Тя отбеляза, че връзката с
нашите изселници в Турция остава приоритет и че техният принос за съхраняването
на добросъседските отношения е
безценен.
По време на срещите беше обсъдена актуалната политическа
обстановка в България. Нашенци, живеещи в Маниса, декларираха своята подкрепа
за провежданите политики от ДПС в интерес на хората. Те изразиха своя интерес
към случващото се в родината и поставиха въпроси, свързани с развитието на
родните им места. Споделиха добрите си впечатления от пътуванията в България ,
свързани с реализираните и изпълняваните инфраструктурни проекти в
управляваните от ДПС общини, които подобряват условията за живот и създават
по-добра среда за жителите.
Общото мнение на всички участници в срещите беше, че
изселниците са естествен мост на приятелството между България и Турция.
Единството, взаимната подкрепа и запазването на връзката с родината остават
ценности, които трябва да бъдат съхранявани и предавани на следващите
поколения.
В делегацията участваха заместник-председателят на ДПС и
кмет на община Кърджали Ерол Мюмюн, заместник-председателят на 52-рото Народно
събрание и член на ЦОБ на ДПС Айтен Сабри, кметът на община Черноочене и член
на ЦОБ на ДПС Айджан Ахмед, народните представители Сейфи Мехмедали, Шендоан
Халит и Байрам Байрам , кметът на община Исперих Белгин Шукри, кметът
на община Лозница Севгин Шукри и Хюсеин Хафъзов – народен представител в
42-рото, 43-тото, 50-ото и 51-вото Народно събрание.
Две вечери, голям екран и кино под открито небе.
Община
Кирково кани жители и гости на лятно кино под звездите.
Прожекциите
ще бъдат на площада в Кирково, а началният час и в двете вечери е 20:30 часа.
Инициативата е насочена както към най-малките зрители, така и към почитателите
на българското кино.
На 31 юли,
петък, програмата започва с анимационния филм „Панда в Африка: По следите на
дракона“. Лентата обещава приключения и забавление за децата и техните
семейства.
На 1 август
пък под звездите ще бъде прожектиран българският филм „Гунди – Легенда за
любовта“. Историята, посветена на легендарния футболист Георги Аспарухов, ще
пренесе публиката в една от най-емоционалните страници на българския спорт и
кино.
От Община
Кирково отправят покана към хората да дойдат с приятели и семейства и да се
насладят на летните кино вечери на открито.
Инициативата
превръща центъра на Кирково в своеобразен киносалон под небето и предлага
различен начин за прекарване на топлите летни вечери.
Плажът на Миродато. Препълнен с нашенци и гърци. Изпитание за безплатните паркинги, които все пак поемат целия наплив. Бийч баровете са пълни, а колко много шир по свободните зони!
Таверните край плажа също работят на пълни обороти.
Обяд за четирима – пилешка супа, гръцка мусака, два пъти скариди,
калмари, препечен хляб със зехтин и подправки, салца, бира, две минерални води,
безалкохолно – 71 евро. На изпроводяк – домашен сладолед от заведението.
Кърджалийци и пловдивчани си приличат. По това, че всички търсят домашното. Истинаското еко, био и прочие.
А домашното отбива от пътя. Така се пазарува в района на Паничково.
Местиите не се нуждаят от реклама, брошури, промоции.
Жители и гости от страната и чужбина се събраха в джебелското село Мишевско, за да отбележат традиционния общоселски събор - празник, който всяка година събира поколения, съхранява местните традиции и укрепва връзката с родния край.
Празничният ден започна с мевлид за здраве, благоденствие и берекет, в който се включиха жители и гости на селото.
След мевлида съборът продължи с музикална програма. На сцената се изявиха децата от групите към НЧ „Христо Смирненски“, както и певческата група към ЦПЛР - ОДК Джебел. Със своите изпълнения те допринесоха за доброто настроение на всички присъстващи.
Сред официалните гости на празника бяха заместник-кметът на община Джебел Емил Куцев, секретарят на община Джебел Хайрие Мехмед, председателят на Общински съвет - Джебел Шермин Исмаил, както и представители на ръководството на общината.
От името на кмета на община Джебел Неджми Али приветствие към присъстващите отправи заместник-кметът Емил Куцев. В словото си той поздрави жителите и гостите на Мишевско, като им пожела здраве, благополучие и още дълги години да пазят живи традициите, които събират хората и ги свързват с родното място.
Финал на музикалната програма постави традиционното хоро, на което се хванаха малки и големи. С много настроение, усмивки и споделени емоции жителите и гостите на Мишевско отново доказаха, че общоселският събор е празник, който обединява хората и пази живи духа и традициите на родния край.
Традиционният мевлид за здраве и берекет в ардинското село Китница събра стотици жители от района, както и местни хора, установили се в Айтос, Асеновград, Турция и страните от Западна Европа.
Сред официалните гости на събитието бяха кметът на община
Ардино инж. Изет Шабан, председателят на Общинския съвет Сезгин Байрям,
зам.-кметът Наско Кичуков, секретарят на общината инж. Кемал Алиев,
председателят на Общинската организация на ДПС-Ардино Шахин Байрамов. Тук бяха
още кметовете на Боровица, Голобрад, Русалско, Падина, Чубрика, Хромица,
Дедино, Търна, Чернигово и Ябълковец, както и общинските съветници Фахретин
Бекир, Кадир Аптикадир, Фатме Махмуд и Денис Сали.
Местни духовници, водени от имамите на Бял извор (Арслан
Хайрула) и на Брезен (Вилдан Сали), четоха айети от Свещения Коран и Мевлид-и
Шериф. След отслужената молитва (дуа) всички присъстващи бяха нагостени с 10
казана кешкек – традиционно ястие от варено жито и телешко месо, приготвено от
местните майстор-готвачи Шабан Якуб и Рамадан Сюлейман. Тази година всички
разходи по организацията на мевлида бяха поети от семейството на Афузахмед от
Китница.
Организатори на мевлида бяха кметството и джамийското
настоятелство. Кметът на Китница Сали Мюмюн и председателят на джамийското
настоятелство Фахретин Бекир изразиха своята благодарност към местните жители
за оказаната морална подкрепа, както и към семейството на Афузахмед за
благородния им жест и подкрепата към местната традиция.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Десетки мюсюлмани от района се стекоха на връх „Газилер“ край Дядовско, където под сянката на вековните дъбове отново оживя един от най-старите и почитани молебени за здраве и берекет.
Мястото, пазещо гроб на смятан за знатен мюсюлманин, и този път се превърна в духовен център, към който хората пристигат с уважение, надежда и благодарност.
Под ръководството на местния духовен водач Ерджан Абдурахманов и имамина на джамията в Черноочене Шабан Мюслюм, 10 ходжи от района отслужиха традиционния ритуал.
Молебенът започна с прочитане на житието (Мевлида) на пророк Мохамед, последвано от песнопения и аети от Корана, които изпълниха пространството с особена тържественост.
Сред официалните гости на молитвата беше председателят на Общински съвет - Черноочене инж. Месру Мюмюн.
Финалът бе белязан от молитва за дъжд, берекет, благоденствие и мир в домовете на всички присъстващи.
Организацията на събитието беше дело на местното джамийско настоятелство, което изрази искрена благодарност към младите хора и дарителите за подкрепата.
Събраните средства ще покрият разходите за тазгодишните прояви и ще подпомогнат подготовката на следващия молебен.
След ритуала гостите бяха почерпени с ароматен, топъл пилаф, който беше приготвен от местни майстори, които и този път вложиха умение и сърце, за да продължат традицията.
Атмосферата беше едновременно празнична и смирена. Такава, каквато само дългогодишните духовни обичаи могат да създадат.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
Прогнозата за днес бе ясна още в понеделник. Защото това правят болшинството от нашенци на работните места – планират си уикенда.
29 максимални в Кърджали. 30 градуса на най-близките плажове
на Бяло море.
Затова след дезинфекцията. Посоката е само една.
Водачи в унеса на дрога и алкохол. Условни присъди в един ден на двама провинили се по пътищата. Историята може да се опише в едно изречение с „ученик е на канабис, „майката“ на ракия“, предвид възрастта на шофьорите.
18-годишен с „Ауди“ е бил спрян за проверка в Кърджали.
Направеният тест за наркотици с техническо средство отчел положителна проба за
канабис.
Младежът бе наказан с 6 месеца „лишаване от свобода“, както
и глоба в размер на 357 евро. Книжката му бе отнета за година и половина.
22,30 часа, 47-годишна жена управлява лек автомобил в
Кърджали. Спряна е за проверка, а дрегерът отчел 2,26 промила. Резултат, сходен
за „Барабар Петко с мъжете“.
Безработната дама получи 5 месеца „лишаване от свобода“ и
511 евро глоба. 22 месеца без книжка.
Няма общо между двамата освен, че присъдите бяха произнесени
в един и същи ден. Както и факта, че тийнейджърът и жената са управлявали една
и съща марка автомобили – „Ауди“.
Футболният талант е безценен. Но сам по себе си невинаги е достатъчен. Огромно значение има и мястото, където се раждаш, каква футболна среда те заобикаля и какви възможности получаваш.
Кенан Йълдъз е роден в германския град Регенсбург – град с
около 150 000 жители, приблизително колкото Стара Загора. Син на турчин и
германка. Още като дете попада в академията на „Байерн“ Мюнхен. Там получава
обучение на най-високо ниво, ежедневно се състезава с най-добрите таланти и
привлича вниманието на европейските грандове.
През 2022 преминава в „Ювентус“, а едва на 18 години вече е
титуляр и звезда в националния отбор на Турция. Днес носи емблематичния номер
10 в „Ювентус“, има договор с клуба до 2030 година, а пазарната му стойност се
оценява на около 75 милиона евро.
Но човек не може да не си зададе един въпрос: Какво щеше да
стане, ако Кенан Йълдъз беше роден не в Регенсбург, а например в Кърджали?
Вероятно родителите му щяха да трябва да се преместят в
София, за да има шанс да попадне в школата на Левски или ЦСКА. След това някой
чуждестранен скаут трябваше да го забележи, за да получи възможност за голям
трансфер. Това не означава, че нямаше да успее, но пътят му вероятно щеше да
бъде много по-труден и несигурен.
Тази история показва, че освен талант, са необходими и
правилната среда, качествената подготовка и възможностите, които различните
държави предлагат на младите спортисти.
Може би днес поговорката трябва да звучи така: „Не е „Роди
ме, майко, с късмет и ме хвърли на смет“, а „Роди ме, майко, където трябва.“
Защото понякога мястото, на което се раждаш, не определя
таланта ти, но може да определи колко бързо и докъде ще стигнеш с него.
На снимката: Кенан Йълдъз дава автографи на малки
деца в джамията в Регенсбург след петъчната молитва
Съботната утрин с повече от очакван сценарий.
Засилен трафик в посока границата. Всеки бърза към избраните
плажове, но ще трябва търпение. Отново опашки на „Маказа“, дълги колони за
дезинфекция.
Каруцарят бърза. Дали е щастлив, той си знае. Старата фурна е натоварена, кончето пришпорено.
„Като герой от филма „Лудия Макс“, споделя читател на 24rodopi.com.
Направо сме във времената на Лудия Макс.
През „окото“ на съботата. Какво може да се види?
Всичко.
„Слънчев бряг е пълен. Между линиите с шезлонги може да се видят
хавлии и хора, изпънати на пясъка“, споделя читател на 24rodopi.com.
Няма никакво значение кой какво е избрал. Важно е малкото
щастие, което е като прашинка на плажа.
Делегация на ДПС, в състава на която бяха народни представители, кметове на общини и представители на ръководството на партията, посети днес Измир, Република Турция, където проведе поредица от срещи с български изселници.
В делегацията участваха заместник-председателят на ДПС и кмет на община Кърджали Ерол Мюмюн, заместник-председателят на 52-рото Народно събрание и член на ЦОБ на ДПС Айтен Сабри, кметът на община Черноочене и член на ЦОБ на ДПС Айджан Ахмед, народните представители Сейфи Мехмедали (област Ямбол), Шендоан Халит (област Стара Загора) и Байрам Байрам (област Кърджали), както и кметът на община Исперих Белгин Шукри, кметът на община Лозница Севгин Шукри и Хюсеин Хафъзов – народен представител в 42-рото, 43-тото, 50-ото и 51-вото Народно събрание.
Срещите се състояха в кварталите Газипаша и Гьоредже в община Мендерес, Измир и преминаха при изключително голям интерес. Десетки наши сънародници, установили се в Република Турция, споделиха своите виждания, очаквания и въпроси, свързани с обществено-политическите процеси в България, както и с възможностите за поддържане на активна връзка с родните им места. На срещите присъства и кметът на квартал Газипаша, който приветства участниците и подчерта значението на добрите отношения между хората от двете държави.
Ерол Мюмюн подчерта, че дълг на ДПС е да поддържа живата връзка между тях и родината, защото те са неделима част от българското общество.
Заместник-председателят на 52-рото Народно събрание и член на ЦОБ на ДПС Айтен Сабри представи пред присъстващите основните законодателни приоритети на парламентарната група на ДПС. Тя акцентира върху първите три законопроекта, внесени от партията, които са насочени към възстановяване на справедливостта спрямо репресираните представители на турската и мюсюлманската общност по време на тоталитарния режим, както и към гарантиране и разширяване на правата на българските граждани, които живеят и работят в чужбина.
В хода на разговорите участниците обсъдиха възможностите за по-активно участие на българските граждани зад граница в обществения и политическия живот на страната, необходимостта от последователни политики за подкрепа на българските общности извън България и запазването на културната и езиковата идентичност на следващите поколения.
%20-%20Copy.jpg)
