„Излизането от модела „Парите следват ученика“ е много красив лозунг, който гали ушите на обществениците, които не са запознати с училищното бюджетиране.
Парите следват ученика или делегираните бюджети, като начин
на финансиране се случиха след голямата учителска стачка през 2007 година. За
2008, това беше стратегическо
политическо решение, което доведе до споделяне на отговорността за
недофинансираното образование от държавата към училищния директор. Това имаше и
някои предимства, защото прехвърли оставащите средства в края на годината във
вид на „Преходен остатък“ в училищните бюджети. Дотогава общините разполагаха с
тези средства и ги харчеха за всичко друго, но не и за учениците. Добрите
директори, ставайки стопани на бюджета си, спазваха националния КТД и направиха училищните сгради много
по-привлекателни и съвременни“, коментират от синдикат „Образование“.
„Но тъй като все пак парите от БВП не станаха повече,
започнаха критичните анализи срещу тази философия. Всъщност делегираният бюджет
отдавна не е „Парите следват ученика“ . Той се състои от още два компонента –
брой паралелки и физическа среда. Тежестта на компонента брой ученици, все пак
е най-силен с около 70%. И все единният разходен стандарт е обратно
пропорционален на големината на общината. Тук единствено липсва компонентът
„брой учители“ и ние многократно сме предлагали да има и такъв компонент. Предлагаме
го и сега.
Допълнително финансиране се получава и при деца със
специални образователни потребности, деца от уязвими групи, защитени и
обединени училища, финансиране от националните програми в образованието, 18
евро на ученик за капиталови разходи…
По-добър модел на финансиране би бил този, който осигурява
допълнителни средства на училищата с малко ученици и недостатъчен бюджет. Но
категорично това не трябва да става за сметка на други училища.
Тук идва основният въпрос, който постави финансовият министър
Пламен Орешарски през 2007 година, чиито думи: „Пари срещу реформа“ сякаш
резонират и днес.
Ако средствата за образование от БВП ще намаляват през
следващите години, както е планирано, то този разговор цели да се оправдае този
процес.
Обвързването на финансирането с резултати е много хазартно
решение по две причини:
Нямаме единни критерии за качество, макар че 10 години се
опитваме да ги изработим.
Тук причината е ясна: качеството и отличните резултати
категорично не зависят само и единствено от учителите. Зависят от учениците и
тяхната мотивация, тяхната дисциплина и поведение, решаващата роля на
родителското участие в учебно възпитателния процес. Но към ученици и родители
институциите нямат и не искат да създават правила и инструменти за мотивация.
При хипотетично финансиране, обвързано с резултатите е
твърде възможно да се появи галопираща инфлация на отличните оценки, което на
никого не е от полза.
Освен това този нов метод би наказал учениците със СОП,
учениците – роми, учениците, които идват от чужбина и всички училища, които са
постигнали слаби резултати?
Сегашния модел на делегирани бюджети, който е много добър за
сегашния исторически момент, би могъл да
се оптимизира само при повече средства от БВП за образование. Те трябва да
бъдат насочени към гарантиране на заплатите на учителите, като това да не
зависи от броя на учениците.
За добро качество на образованието, компонентът за паралелка
трябва да намали броя на учениците в клас и групите, а компонентът за физическо
среда, да обезпечи ремонти и вътрешна инфраструктура.
Да се ситуира добавката за брой учители за по-добро качество
на образованието.
А качественото образование може да се случи, ако върнем
авторитетът и вярата в учителя, ако учениците започнат да спазват училищния
правилник, въведем оценка по дисциплина, включим задължения към родители във
връзка с училищния правилник, въведем на практика забраната за телефоните в
училище.
И да приемем, че
качественото образование е изграждане на личности, отговорни и патриотични,
които да уважават авторитети, да са толерантни, да са добродетелни и обичат
своята родина.
И няколко думи за учебното време, след като не беше прието
предложението на Синдикат Образование за истинска зимна ваканция. То никое
предложение не се прие, а МОН традиционно си изпълни протокола, да даде думата
на предложителите. Истината в тенденцията за увеличаване на учебното време е,
че повечето родители виждат образованието само като социална функция –
отглеждане и пазене на детето в сигурна среда, а резултатите и качеството не ги
вълнуват. А онези родители, които приемат образованието отвъд социална услуга
са родителите с отлични резултати на своите ученици“, посочват от синдиката.
