24rodopi.com/Общество
„Автомобилите се движат, хората забързани по своите си дела, жилища във „Възрожденци“ кънтят от започналите по традиция летни ремонти от страна на гурбетчии…
Две минути сирени в памет на Христо Ботев, които не трогнаха
никого.
Народ, който не може да отдели 120 секунди, дори непълни, за
загиналите в борбата за един по-добър свят, в който свободата е за всички, този
народ си заслужава всяка участ…“.
Споделено от читател на 24rodopi.com.















Tuka ne cuvat sirenite
ОтговорИзтриванеАХХ БЕ ЧИТАТЕЛЮ, нали трябва да има християни и българи, за да спре някой, другите просто се възползват от благата на родината . . ..
ОтговорИзтриванеРекъл бих, че българите имаме своего рода национален комплекс за предателство и завист. Погледнат строго той няма пълноценно покритие: кой може – убедително и неопровержимо – доказа, че българинът предателствува и завижда повече, от който да било народ?
ИзтриванеАБе, че мОЗЕ МОЗЕ, НО по наще шЕрени други имат САМО ПРАВА И СВОБОДИ, САМО, АКО МОЗЕЕЕ И ОЩЕ ОТ СЪЩОТО
ИзтриванеЗаслужаваме го! Така си е!
ОтговорИзтриванеКое си заслужаваме, не се разбира ? Това че народа е богат и не слиза от колите все едно бензина е 25 ст., а не 2,50, това че всеки уикенд е я на море в Гърция я някъде другаде, това че от кебапчета минахме на калмари, това че може да пътуваме без пречки навсякъде, това че в МВР-то вземат по 4 к заплати, това че учителите взимат по над 2 к, това че по баловете ходят с Ламборгинита, това че децата в 1-ви клас имат айфони за по 2к ...........................
ОтговорИзтриванеИли нещо друго имате предвид, че си заслужаваме ?
Прост народ.това е
ОтговорИзтриванеЕдин човек - юнак, двама-чета, трети-предател🙂
ОтговорИзтриванеТе това е България, за която са дали живота си.
ОтговорИзтриванеОмръзна ми да споря с теб, съдба,
Изтриване(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг,
че грешки правя, тичам след миражи...
Безгрешен е един - и той е Бог,
на мен, да сбъркам, стига ми куража.
Не знам, съдба, сама си помисли,
дали е по-добре като мишоци
да търсим тъмни дупки и ъгли,
далече от житейските уроци, ...