Михаела Илиева/24rodopi.com/Общество Божидар Попов е родом от село Горно Кирково и е на 17 години
- възраст, в която повечето младежи мислят за забавления, а той вече държи в
ръцете си собствената си книга - творба, родена от реални преживявания и
вътрешна промяна.
Пътят му към писането започва след труден личен период.
Пред 24rodopi.com Божидар признава, че дълго време не се е
чувствал на мястото си. „Слушах едни и същи неща - кой е отишъл на дискотека,
кой си е хванал приятелка, всякакви подобни неща, които мен не ме вълнуваха.
След това преминах през предателства, често търсех одобрение от дадени хора и
имах чувството, че съм в една дълбока емоционална дупка, от която не намирах
изход.“
Един ден обаче всичко се променя.
„Просто си казах „стоп“. Започнах да чета книги, започнах да
се развивам, и днес се чувствам много по-добре, написвайки тази книга и
помагайки на хората, които я четат, да не попадат в моята ситуация“, споделя
Божидар.
Той започва да пише, когато открива в думите начин да се
изрази и да превърне болката в нещо смислено. „Отне ми сравнително доста време
да напиша толкова емоционална творба. Пишех предимно вечер, защото тогава бях
изцяло сам със себе си и мислите ми. В книгата разкривам случки от моя живот,
които си заслужават да бъдат прочетени.“, казва той.
Заглавието на книгата пък си идва естествено и показва, че
каквото и да ти поднесе животът, човек трябва да се изправи и да
„продължи“. Божидар споделя, че не е
срещнал особени трудности по пътя към издаването, защото е имал късмета да
попадне на много коректни хора и професионалисти.
Книгата му засяга темата за личностното развитие, вярата в
себе си и преодоляването на трудностите. Той иска читателите да извлекат ясното
послание: „Да бъдеш самодостатъчен, да вярваш в себе си и да знаеш, че не са ти
нужни фалшиви хора.“
Не всички обаче в началото повярвали в него. „Първоначално
една част от приятелите ми реагираха подигравателно. След това с някои от тях
приключих комуникация, но остана една част, която изключително много ме
подкрепяше“, спомня си той. С времето обаче всичко се променило - приятелите му
започнали да му помагат, съучениците - да го уважават, а родителите му били
горди и вдъхновени.
Божидар е откровен и за поколението си. „За съжаление, голям
процент от младите въобще не се вълнуват от литература и четене, което е много
жалко“, казва той за 24rodopi.com.
Но не e обезнадежден. Напротив, обръща се към връстниците си
с: „Не спирайте. Не се поддавайте на страха. Не слушайте гласовете, които ви
дърпат назад. Слушайте сърцето си.“
Днес Божидар е благодарен за всичко, което е преживял.
Смята, че трудностите са му дали сила, а книгата е очертала неговата бъдеща
посока.
Историята му е доказателство, че успехите нямат възраст, а
увереността се гради с опит, воля и много обич към словото. Във времена на
труднопробудно общество, Божидар всъщност е онази малка светлина към правилния
път.
