24rodopi.com/Общество
Слънцето прави последни опити да помилва. Сумрак настава.
Недалеч се чува шума от яростното блъскане на вълните о скалите. Ръце протяга
нощта, за да сграбчи това, което й е нужно…
Десетки хора се настаняват по столовете, извадени от
столовата наблизо.
Почивната станция на „Горубсо” в Равда. Сградата е на два
етажа. Дълга като протяжното скърцане на вагонетките, които пренасяха руда през
града край Арда.
Стаите-с „русенски” легла, по шкафче до всяко и огромен
гардероб. Стол в лагера, в който всяка вечер дават по единствения телевизор
„Робинята Изаура”.
Само, че тази вечер е необикновена. Всички са на тревата
пред станцията. Телевизор е поставен върху стол, разпъват се кабели, слагат се
разклонители и… видео.
Видеоплеър! За незапознатата аудитория, по това време на
историята на България, той означаваше:
1.Контрабандист;
2.Беглец;
Настаниха се и зачакаха
Пусната бе касета. Някакъв мега аматьорски филм. Нещо
кунг-фу, нещо американска мечта, нещо с много трепане.
Чуваха се периодично удари върху кожа. Проклетите комари на
Равда не оставяха „враговете” на Държавата да гледат спокойно видео. Някой се
изкашля, следва-Шшт, тихо бре!
Някакъв мъж показва бойни стойки на лодка и прави удар с
крак.
Това беше филмът, но огласен главно със звуковете на
аудиторията почиващи-„Ох, ах, леле!”.
Гледане на видео. Алтернативата бе „Робинята Изаура” в
стола.
„Кърмъзъ баретата
Джон“ с най-много фенове в Родопите
Зората на Новото
време. Свободата започна да се настанява в Родопите. Тя дойде с никнещите рентове за видеокасети.
Мазета и гаражи се превръщаха в първата самоинициатива за
капитализъм.
Стените облепени с картончета и номерации. По тях заглавията
на филми. „Рамбо Първа кръв” под №1 във всеки списък. Филм на Тед Кочев.
Българин, роден в Канада. Режисьор, пуснал първи кръв на Джон Рамбо. Или
„Рамбо-кърмъзъ барета”, както го наричаха във все още обременения от
социализЪма Кърджали. Онеправданият боец от Виетнам стъпи първи в Източните
Родопи. Показа размах и направи цял един град свои фенове. Отвори пътя на
„Терминатор”. Криенето в апартаменти в края на 80-те за гледане на видео вече
бе в миналото. Притежанието на устройството бе въпрос на лукс, личен
просперитет и бързо „наместване” в демокрацията. По 1,50-2 лева за наем на
видеокасета. Телевизията изпадна в безтегловност. БНТ се разчупи и пусна
„Завръщане в Рая”. Но всички в Кърджали го бяха гледали вече на видео…
В кино „Орфей” дори направиха отделен салон-Кино-видео клуб.
Пускаха треторазрядни американски екшъни. Боза от класа, но
за бившите „лагерници”-наслада.
Робин Худ от
храстите край блока
„Свободното кино ни превърна в герои от лентите. Опашките
пред касите за билети за филми бяха огромни. Не можеше да се хване ръка във
видеорентовете. Качеството-леш, дублажът-от един човек, обикновено с диалект.
Кошмар, но жажда за новото.
Гледахме с аверите от махалата „Робин Худ” в кино „Орфей”.
След това настана ад за шофьорите край училище „Димитър Благоев”, разказва
кърджалиец.
„Направихме си лъкове и стрели. Завивахме тел отпред, за да
летят в права посока. Криехме се в храстите край улицата и като минеше
кола-пускахме. Шок! Двадесет стрели върху тенекиите на „Лада”-та. Шофьорът
изтърваше волана от страх. Докато един не се изхитри. Спрял далеч, слязъл и ни
влезе в гръб в храстите. Такива шамари и шутове и Робин Худ не е ял от шерифа
на Нотингам!
Филми, бе братче! От „Робинята”-на екшъни, няма спиране
фантазията!”, спомня си кърджалиец.
Да правиш пари от Video Home System
Правеха се и пари. И
то много добри. Имаш видео, намираш касети и пускаш квартала у дома или гаража,
където има подходящ терен за повече хора. Срещу определена сума разбира се.
„В нашето село строител напусна работа, за да разшири
малката си кръчма. В нея постоянно се гледаха филми. Буквално печаташе пари от
зажаднелите за западни продукции хора. Екшъни, концерти на сръбски певци,
порно. Качеството на пещерно ниво, ама кой е гледал подобни неща до този
момент”, спомня си жител на малък родопски град.
42-ри номер крака или немско порно
Видеоплеърите са появиха в нашето общество още в края на
80-те. „Опадъчната култура” на Западния свят нахлу под пълна „тайна”. Комшии се
събираха при съседа с подобно устройство, символ на просперитет, пък той пъчи
гордо гърди. Само, че тихо, да не чуе душманинът. Ведно с капиталистическите
екшъни, се прокрадна и порното.
„Как научих основополагащи изрази на немски? От филмите за
възрастни”, разказва родопчанин. Отивал най-редовно при свой приятел, за да
зяпа филми. Холната секция бил пробита, за да минават кабелите…
„Отваряш долния шкаф, вадиш една възглавница и зад
нея-видео. В горния шкаф касети. „К`о ще гледаме?”, пита аверът. Има Чък Норис,
„Роки 4” и някаква касета дето пише на нея „Порасналата”. Пускаме последното.
Леле, едни мадами с 42-ри номер крака са се разюздали и крещят „Я, я, вунда ба!
Шприц ми!”. Те това е езикова култура, натюрлих”, разказва спомени
кърджалиецът.
Не е отрова, дъвчи, дъвчи!
Родопчани гледаха филми в захлас и дъвчеха… дъвки.
„Турбо” превзе пазара. Набързо помете „Идеал”. Детската
дъвка на социализма, с картинки на животни, бе заменена с по-добър вкус и…
„извънземни” автомобили. Ако идеалката бе 20 стотинки, турбото стигаше до лев и
петдесет.
„Възрастните ни казваха, че това е пропаганда и опит да ни
тровят капиталистите. В дъвките „Тубро” имало някакви вещества, които целели да
навредят на децата. Не трябваше да ги пипаме. А ги продаваха навсякъде. Хора на
улицата ги пазаряха. Страшни дъвки! Бяха ми подарили една. Щото била отровна.
Значи такава дилема като дете не съм изпитвал. От една страна-страхотният вкус,
от друга-това е отрова! И Соломоновско решение-лапнах дъвката, дъвчех, но плюех
сока.
Простотия уникална. Падна ми се „БМВ” картинка. Якооо-четири
фара, 105 конски сили, вдига до 230 километра в час! К`во говориш!”, спомня си
жител на града край Арда.
Берлинската стена рухна и двете Германии се обединиха.
Няколко месеца по-късно отидоха като един отбор на Световното първенство по
футбол в Италия. На финала се изправиха срещу Аржентина. Спечелиха с дузпа…
Светът не беше същия.
Сега е същото.
Дузпата е бита…
„Родопи voice“
