Михаела Илиева/24rodopi.com/ОбществоВместо към Свиленград и традиционния маршрут през ГКПП
„Капитан Андреево“, все повече пътуващи от Южна България и особено от района на
Родопите поглеждат към един на пръв поглед странен, но при натоварена граница
съвсем логичен вариант - първо влизат в Гърция, движат се на изток през Северна
Гърция и едва след това пресичат границата с Турция при Кипи-Ипсала. Причината
е добре позната на всеки, който е пътувал към Одрин, Истанбул или турските
курорти през активния летен сезон - огромният поток от автомобили през „Капитан
Андреево“, който в определени часове и дни може да превърне последните
километри преди границата в най-бавната част от цялото пътуване. Ситуацията е
особено осезаема в края на август, когато в двете посоки се наслагват няколко
различни потока - български туристи, тръгнали или връщащи се от Турция, турски
граждани, живеещи в Западна Европа, които приключват летните си отпуски и
поемат обратно към Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и Франция, както и
обичайният ежедневен транзит през един от най-натоварените сухопътни гранични
пунктове в тази част на Европа.
Натоварването на „Капитан Андреево“ през това лято изобщо не
е еднократно явление. На 20 юли там е регистриран един от най-сериозните дни за
сезона - опашката от автомобили, чакащи да влязат в пункта, е достигнала около
километър и половина, а за едно денонощие през границата в двете посоки са
преминали 10 120 автомобила. Тогава самото прехвърляне от българския пункт към
съседния турски Капъкуле е отнемало средно около 40–50 минути, като властите
още тогава прогнозираха засилен поток към Турция почти до края на август, след
което основното натоварване постепенно да се обърне в посока България заради
прибирането на гастарбайтерите към Западна Европа. Именно това прави последните
дни на август особено непредвидими – ситуацията на границата може да изглежда
сравнително спокойна рано сутринта, а само няколко часа по-късно колоната да
нарасне значително. Затова и твърдението, че „на Капитан Андреево се чака с
часове“, не важи непрекъснато и във всяка посока, но при пиковите моменти
разликата между свободно преминаване и сериозно забавяне може да бъде огромна.
Точно тук влиза в действие балканската пътна находчивост.
Вместо автомобилът да бъде насочен от Кърджали или други части на Родопите към
Хасково, Харманли, Свиленград и „Капитан Андреево“, все повече шофьори първо
гледат ситуацията по границите и изчисляват дали не е по-разумно да се насочат
на юг към Гърция. За човек от Кърджали, Момчилград, Кирково и околните населени
места най-логичният подобен маршрут преминава през „Маказа“, след което се
продължава към Комотини, Александруполис и на изток по гръцката пътна мрежа към
Кипи. От другата страна на река Марица е турският граничен пункт Ипсала. Така
пътуващият на практика излиза от България през Гърция, прекосява част от
Североизточна Гърция и влиза в Турция не през Капъкуле, а през Ипсала.
За хората от Родопите този маршрут има и още едно
предимство, което преди няколко години не съществуваше в сегашния му вид. От 1
януари 2025 година проверките на лица по сухопътната граница между България и
Гърция бяха премахнати след пълното присъединяване на България и Румъния към
сухопътното пространство на Шенген. Решението на Съвета на Европейския съюз
премахна проверките на лица по вътрешните сухопътни граници от тази дата. Това
означава, че преминаването от България към Гърция вече не представлява
класическо преминаване през външна граница с паспортен контрол, какъвто
продължава да съществува между България и Турция и между Гърция и Турция.
Именно тази промяна направи маршрути като
Кърджали–Маказа–Комотини–Александруполис–Кипи–Ипсала много по-привлекателни за
шофьорите, които търсят алтернатива на натоварения „Капитан Андреево“.
Има обаче една важна подробност - ГКПП „Маказа“ не е
универсален преход за всички видове транспорт. По актуалната информация на
„Гранична полиция“ през „Маказа“, както и през „Златоград“, „Рудозем“ и
„Ивайловград“, могат да преминават леки автомобили и микробуси до 3,5 тона. За
автобуси и товарни автомобили са подходящи други пунктове като „Кулата“,
„Илинден“ и „Капитан Петко войвода“. За обикновения турист с автомобил обаче
именно „Маказа“ остава един от най-естествените изходи от Източните Родопи към
Северна Гърция.
За пътуващите от Хасковско съществува и друг вариант -
преминаване към Гърция през района на Свиленград и ГКПП „Капитан Петко
войвода“, откъдето отново може да се продължи на изток по гръцка територия към
Александруполис и Кипи. В този случай шофьорът практически избягва
непосредственото влизане в натоварения комплекс на „Капитан Андреево“ и търси
втори вход към Турция през гръцко-турската граница. Този маршрут може да
изглежда нелогичен на картата за човек, който гледа единствено километрите, но
при сериозно чакане на българо-турската граница сметката се променя. Към пътното
разстояние трябва да се добави и времето, през което автомобилът стои на място.
Ако един маршрут е със 70 или 100 километра по-дълъг, но колата през цялото
време се движи, а другият е по-къс, но включва два или три часа престой в
колона, „по-дългият“ път може в крайна сметка да се окаже по-бърз.
Същото важи и за другите два българо-турски гранични пункта
– „Лесово–Хамзабейли“ и „Малко Търново–Дерекьой“. На теория те също са
алтернативи на „Капитан Андреево“, но и там потокът се мени постоянно. Данни от
платформи за наблюдение на границите през 29 и 30 август например показват
силни колебания – в отделни часове чакането при „Лесово“ е било по-голямо от
това при „Капитан Андреево“, което още веднъж показва защо не съществува един
постоянно „най-бърз“ пункт. Затова практичният избор не е просто „избягвайте
Капитан Андреево“, а „проверете всички възможни преходи непосредствено преди
пътуването“.
Любопитното е, че за човек от София подобно заобикаляне през
Северна Гърция трудно би било първи избор, освен при изключително тежка
ситуация на българо-турската граница. За човек от Кърджали обаче географията
изглежда по съвсем различен начин. От Източните Родопи Гърция е буквално на
десетки минути, а през „Маказа“ Северна Гърция от години е част от ежедневния
туристически и икономически маршрут на региона. След отпадането на сухопътния
граничен контрол между България и Гърция пътуването стана още по-лесно.
За самия „Капитан Андреево“ проблемът е мащабът. Пунктът не
обслужва само български туристи, тръгнали за пазар в Одрин. Той е част от един
от най-важните сухопътни коридори между Европа и Турция и поема гигантски поток
от пътници и товари.
Показателен е и мащабът на товарния трафик. Данни, събирани
от турската страна и платформите за наблюдение на граничното движение, показват
хиляди тежкотоварни автомобили в района на Капъкуле и прилежащите ТИР паркинги.
Товарният и лекият трафик се обработват отделно, но огромният общ транспортен
натиск върху граничния комплекс дава представа защо „Капитан Андреево–Капъкуле“
се превръща всяко лято в една от най-чувствителните точки на пътя между
Централна Европа и Турция.
Натоварването е толкова траен проблем, че България и Турция
вече работят и по проект за нов граничен преход северно от съществуващия
„Капитан Андреево–Капъкуле“, който трябва да увеличи капацитета на сухопътната
връзка между двете държави.
Накратко - ето защо абсурдното изречение „Тръгнахме от
България за Турция през Гърция“ вече не звучи толкова странно. За жителите на
Кърджалийско държавната граница с Гърция е част от близката география, а не
далечно отклонение. Ако един допълнителен завой спести часове чакане в
автомобилна колона, много шофьори няма да се поколебаят.
И все пак най-важното остава проверката непосредствено преди
тръгване. Ситуацията на „Капитан Андреево“, „Лесово“, „Малко Търново“ и
„Ипсала“ може да се промени в рамките на часове. Днешният „тарикатлък“ утре
може да се окаже по-бавният маршрут, ако потокът се пренасочи. Няма постоянно
празна граница и няма маршрут, който винаги гарантира бързо преминаване. Има
единствено добра информация и правилна преценка в точния момент.