Истински екшън по улиците в Кърджали.
Пардон,
по тротоара в Кърджали.
Новият
мост. Тротинеткаджия си прави гонка с полицията. Патрулка го преследва по пешеходната
зона!
Последни новини Последни новини
Виж всички 
Банди върлуват из Кърджали. В тъмнината, с маски, ужасяващи послания.
Искат….
Бой,
биха казали по соца.
Терапия,
биха предложили към днешна дата.
Бонбони,
викат пък „бандюгите“, дегизирани като… уроди от американски хорър.
Какво споделя читател на 24rodopi.com:
„Необичайна
и неприятна ситуация се разигра тази вечер в жилищен блок в Кърджали, където
група майки с деца, облечени в Хелоуин костюми, обикаляха по етажите и звъняха
по апартаментите с викове, писъци и силен шум.
Случаят
се разигра малко преди 20:00 часа. След направена забележка от живущ в блока,
заради шума и късния час, вместо разбиране последва словесен конфликт. Една от жените
реагирала остро, повиши тон и заяви, че ще прави каквото си иска.
Въпреки
повторните призиви за тишина и уважение към обитателите, групата продължи да
обикаля по долните етажи и да звъни по звънците на апартаментите. Наложи се да
бъде потърсено съдействие от полицията, която изпратила патрул на място.
Празникът не е оправдание за
нарушаване на спокойствието!
Никой не
оспорва правото на децата да се забавляват и да празнуват Хелоуин, който не е
отразен в празничния календар на България. Но има огромна разлика между
организирано забавление на подходящо място и безразборно обикаляне по чужди
жилища, придружено с крясъци и притесняване на хората.
В един
жилищен блок живеят възрастни хора, болни хора, семейства с малки деца и хора,
които имат нужда от почивка. Не всички приемат подобни инициативи, още повече
когато се провеждат без предварително съгласие на живущите.
Свободата
да празнуваш не означава право да нарушаваш чуждото спокойствие!
Забавлението
трябва да има граници, а уважението към съседите не бива да бъде забравяно –
независимо от повода“.
Въздухът понася тежките удари на басовете от бара. Както и вратите му. Тътенът почуква върху тях, а когато охраната ги отвори, връхлита със страшна сила новодошлите посетители на дискотеката.
Музиката дъни, а очите се настройват в оскъдното осветление.
Взорът дири свободна маса. Отправя се обаче в посока на разголени момичета,
които вият кръшно тела около масите. Танцьорките търсят клиенти за изкуството,
което поднасят. След по-малко от десетина минути вече се извиват като млади
лози около възпълни господа, насядали по масите край дансинга. Една от тях е
получила по-сгодна оферта и вече бедрата й са обхванали седалището на изпотен
мъж, дъвчещ фас на сепарето. Седалището й отскача нагоре-надолу в такт с
парчето над слабините му.
„Който има пари си го позволява”, крещи в ухото на другаря
си ръкопляскач край масата с „баровците”…
„Дискотека „Орфей”…
беше една от новите
емблеми на Кърджали. Символът на 90-те години. Беше младежкият бар. Заедно с
„Торонто”, „Веселиано”, „Арпезос”, Младежкия, „Олимп”, „Париж”. Там беше
царството на купона. Всеки петък се превръщаше в центъра на града. Петък вечер
бе празникът на Кърджали. Цялото поколение, родено през 80-те, търсеше
забавление в „Орфей”. Входът бе 2 лева, от които лев куверт. На някои от
талоните цифрата през нощта достигаше до 3000. Толкова хора са преминали през
бара. Охраната дори не пускаше след определен час-просто нямаше как толкова
хора да се поберат в помещението. Водките бяха в пластмасови чашки. По сто
грама във всяка, наредени като армия на бара. Талонът за лев на входа се
заменяше със 100 грама някаква незнайно какво производство водка.
След полунощ по
центъра на града трезви хора не можеха да се срещнат.
Задължително в баровете в централната част на града имаше
търкали. Всеки петък младите хора се сражаваха. Цели компании, цели квартали,
показваха мъжеството си едни на други. Градската градина бе арената на
гладиаторите. Поколението от 80-те показваше зъби и нокти през 90-те.
Разбиранията за живота в началото на прехода. Чакаш петък, за да направиш
действителността на пух и прах. 100 грама алкохол, „Продиджи”, „Нирвана” и „Ти
си мой грех” на Лепа Брена. Много емоции, бързи свалки, сексуални приключения в
парка и синини след поредния сблъсък. Тийнейджърите, които не си бръснеха едва
видимите косми по лицата, за да бъдат пуснати от охраната. Поколението, което
решаваше проблеми с много музика, алкохол, дрога и юмруци. Поколението, което
трябваше да избяга от Кърджали. И го стори”, разказва спомените си от онова
време кърджалиец. Градът край Арда е останал далеч назад във времето. Като
тийнейджърските години. Настоящето е далеч на запад.
Славните времена на
сражения за „Ти от кой квартал си?”
„Бяха славни времена. Всички кръчми бяха пълни с народ. Нито
един сервитьор не питаше на колко години си, а „имаш ли пари”. Влизаш с
компанията, поръчваш, правиш главата и тръгваш към „Орфей”. Най-оборотната
дискотека. Цветът на нацията край Арда бе там. И тогава ако можеше да се види
новото поколение, което трябваше да поеме нещата в свои ръце? Мармалад. В един
момент хвърчат щъркели, пепелници, бутилки. Масов бой след като някой е попитал
друг „Ти от кой квартал си?” и следват юмруци. Мелето продължава по тревата
край паметника на Георги Димитров”, разказва за времето малко преди новия век
кърджалийка.
Времето през погледа
на опозналия дрогата
В Кърджали започна да нахлува и дрогата. Лека, тежка,
всякаква. Като приливна вълна от язовира. Понесе по теченето и млади хора,
които просто не подозираха в какво се забъркват.
„Скиташ по улиците с една-единствена мисъл-да намериш
няколко лева, които да добавиш към останалите в джоба, пръкнали се там от
предходната наченка на размисъл в главата ти. Обикаляш и търсиш. Неподозирано
много начини има човек да си набави необходимата сума за още една доза лайна.
Тези, дето те правят на лайно. Омазан си, а самият не усещаш как смърдиш. Т`ва
е хероинът, брато. Жълтеникаво-кафявата отрова, която те откъсва от всичко
човешко. След първата инжекция кажи „Амин”, щото е по-добре да не си почвал…”.
Очите на мъжа рядко се заседяват за повече от секунда-две в
една точка. Лицето му е скулесто, главата обръсната, но дори бръчките и
няколкодневната брада не издават 40-годишна възраст. Въпреки, че стои
неподвижно, всяка фибра на тялото му издава ясно доловимо движение. Пали
цигара. Изпускайки дима се пресяга да докопа чашата с уиски. Надига я, ледът
пука, а той опъва мощно, смачквайки фаса. Забива филтъра в пепелника, въртейки
го с палец.
„Свободата, която някои не успяхме да понесем”
Заминал е преди години за чужбина. Доста по-рано семейството
му пък е понесено от вътрешномиграционната вълна, търсейки работа в по-големите
градове. Типичната рожба на комунизма, погълната в ранна възраст и изплюта от
гладния преход. Необходимата му плячка, която иначе би била отличен трофей на
предходните в борбата срещу западната пошлост. Ще го кръстим Георги. Не се
казва така, но е победител. Платил е цената на любопитството си, плаща и сега.
И все пак е победил, зависимостите.
„Градът се променяше, нещата станаха други. Футболната топка
остана на заден план. Кръгозорът на
човек расте паралелно с бетонните величия, които никнат едно след друго.
Центърът се отдалечава все повече, до предградието се появява друго, между
панелките се образува цяла артерия. И така си кипи животът в крайния
квартал. Всичко беше нормално докато в
един момент, знаеш как беше. Големите катаклизми по високите етажи на държавата
превърнаха сякаш за една нощ улиците в най-страшния кошмар. Пред магазините
пенсионери се сражаваха са по един хляб, заплатите достигнаха до няколко
долара, а „баварци” тройка с черни джамове свиреха с гуми по кръстовищата.
Чувствахме, че те бяха закона. Анцунг, маратонки, които не са „Ромика”, ланец.
Т`ва беше огледалният свят на бедността. Това жадувахме, момчетата, които
наблюдавахме ставащото. Искахме да имаме повече. И така, някои се забъркахме с
неща, които не трябваше. Марихуана, хероин. Много мои приятели минаха през
затворите. Дрогата ги направи други, започнаха да влизат в постоянно
противоречие със закона и така. 90-те години бяха чудни, друг вид свобода,
която някои не успяхме да понесем”, разказва мъжът.
Изчезналото
поколение…
90-те си отидоха ведно с тътена на баровете, които се
пръскаха от народ. Пълни с новото поколение, което научи за живота от тях в
челен сблъсък.
„От целия ми випуск-около 160 души, едва на пръсти се броим
тези, които са в Кърджали. Няма ги. Това бяха едни много интелигентни млади
хора, много обещаващи, отлично образовани на средно ниво. Много от тях отидоха
в чужбина, завършиха там университети и останаха. Други градят кариери в
по-големи градове в страната. Но това е факт-няма ги. Млади хора, които можеха
да дадат много на този град. Имам чувството, че това поколение беше обречено.
Да бяга. То нямаше как да вирее тук. Знам ли?”, разсъждава 36-годишен жител на
Кърджали. От поколението на 80-те, израснало и добило бойна закалка през 90-те.
Когато нямаше смартфони, интернет, а животът се научаваше чрез фул контакт.
Градът е друг. И няма нищо общо с тогава. Размахът на
строителството е такъв, че Кърджали е изменил облика си. Разширява границите
си, но хората намаляват. И почти цяло поколение вече не е част от бъдещето на
града.
На снимките:
-Там горе бе „царството на купона”, долу-арената на битките
-Дискотека „Орфей” остана в миналия век. В момента част от
нея е камерна зала за нуждите на театъра в Кърджали
Доматите този сезон – слаба работа, пък и много скъпи – не върви, не е политкоректно, т`ва пет евро за кило?!
С
краставиците същата работа.
Изпуснахме
ракията, че пак не е политкоректно, гълъбът ще вземе да разпери криле.
Та к`во
остана?!
Да
друснем крушата. И така я друснаха в Кърджалийско, че тя стана чак 2 кила!
Рекорд!
Само,
дето кантарът показва друго.
Национална
телевизия, ама излезе – друсаме крушите.
За
ракията да се бяха хванали. Или пък са се хванали прекалено много?!
Бе,
новина да има…
Бивш полицейски началник в Родопите поиска обезщетение от 28 121 евро от Прокуратурата заради незаконно обвинение. След съдебна битка обаче магистратите намалиха драстично присъдената му компенсация – от 10 000 на едва 1000 евро, съобщават колегите от 24smolian.com.
Случаят е от 2019 година, когато срещу бившия служител на
МВР е образувано досъдебно производство за управление на автомобил без
регистрационни табели. Впоследствие той е оправдан.
Мъжът има 22 години стаж в системата на МВР, половината от
които като началник на полицейско управление в малка община в Смолянско.
В исковата си молба той посочва, че обвинението сринало
авторитета му. Случаят бързо се разчул, станал обект на коментари и подигравки,
а дори приятелите му започнали да го отбягват.
Бившият полицай твърди, че вследствие на преживения стрес се
затворил в себе си, отслабнал с над 10 килограма, страдал от безсъние и
кошмари, приемал приспивателни. Влошеното му състояние го принудило да напусне
и работата си като юрист в една от най-големите фирми в общината.
В иска си той припомня и предишен съдебен спор с МВР,
приключил в негова полза. През 2016 година ведомството било осъдено да му
изплати 8000 лева след отменено дисциплинарно уволнение.
Първоначално Смолянският окръжен съд присъжда на бившия
полицейски шеф 10 000 евро за неимуществени вреди и още 357,90 евро за
имуществени. Прокуратурата обжалва решението.
Апелативните магистрати в Пловдив обаче намалиха
обезщетението за моралните вреди на 1000 евро.
Стълбище от минала епоха. Може да качваш и слизаш колкото душата иска. Тренировка, без съмнение. Но далеч няяа да стигнеш. Стълбите водят към… нищото.
„Възрожденци“,
районът на блок 19.
Районът на стотните блокове във „Възрожденци“, който се превърна в бутиковата част на квартала.
Но…
Паркингът май се е оказал къс. И поради тази причина родният
тарикат оставя колата върху тротоара и блокира алеята към малкото паркче.
„Красиво, ама не е за хора от баирите“, споделя читател на
24rodopi.com.
За поредна година Средно училище „П. Р. Славейков“ отбеляза Деня на народните будители с факелно шествие. В навечерието на празника, на 30 октомври, ученици от VIII до XII клас се събраха пред паметника на Васил Левски, за да отдадат почит на просветителите, книжовниците и революционерите, съхранили българския дух и националното самосъзнание.
Инициативата е част от дългогодишната традиция на училището да почита делото на народните будители и да възпитава у младите хора уважение към българската история, духовност и културно наследство.
Анна Коцева
Дългогодишен спор за ползване на имоти между двама животновъди прерасна в бой с дървена тояга, съобщава в новия си брой печатното издание „Родопи voice“.
При среща между двамата мъже възникнал словесен конфликт.
Единият нанесъл удар в лицето на опонента си, който на свой ред измъкнал
тоягата от ръцете му и го ударил няколко пъти по тялото. Пострадалият получил
травми по ръката и бедрото.
Районният съд в Смолян признал втория участник в сбиването
за виновен за причиняване на лека телесна повреда и му наложил глоба от 511,29
евро, както и разноски в размер на 773,43 евро.
След обжалване обаче окръжните магистрати отмениха изцяло
присъдата и прекратиха наказателното производство. По случая вече били съставени
актове за нарушаване на обществения ред, а защитата се позовала на принципа,
забраняващ повторно наказателно преследване за едно и също деяние.
С окончателното решение частният тъжител е осъден да заплати
на опонента си 1000 евро адвокатски разноски за двете съдебни инстанции.
В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, Община Крумовград организира празнична програма, посветена на хората, които със слово, знание и родолюбие са съхранили българския дух и са оставили светла следа в историята ни.
От името на кмета на община Крумовград поздрав към присъстващите отправи заместник-кметът Неждие Акиф. В своето обръщение тя подчерта значението на делото на народните будители и необходимостта техните ценности и завети да продължават да живеят в съвременното общество.
В празничната програма се включиха деца от ДГ „Митко Палаузов“ и ДГ „Юрий Гагарин“, които с танци и стихотворения внесоха много настроение и детска непосредственост. Учениците от СУ „Васил Левски“ представиха песни и рецитал, чрез които насочиха вниманието към съвременните будители – хората, които и днес със знанията, труда и личния си пример просвещават, вдъхновяват и градят бъдещето.
Със стихотворението „Паисий“ г-жа Зехтинджиева отправи своя емоционален поздрав към присъстващите, припомняйки силата на българското слово и непреходното значение на духовното пробуждане.
Финалът на празничната програма беше поставен с танцовите изпълнения на група „Веселите приятели“ към ПГ по транспорт. Със своя талант, енергия и артистичност учениците допринесоха за празничната атмосфера и заслужените аплодисменти на публиката.
Защото будителството не принадлежи само на миналото – то е живо и днес, във всеки, който с делата си вдъхновява, просвещава и оставя добри следи след себе си.
Чукна си зъбите. Надигайки чашката. Беше някаква поръчана в хоремага ракия. Може би ръката даде по-силен тласък, може би нервите оказаха влияние. Но, факт, прасна стъклото в направения изкуствен зъб само дни преди тази вечер.
Р. стоеше в кръчмата и съзерцаваше останалите люде по
масите. Познаваше ги всичките.
Иван се бе развел наскоро. Направо за оплакване, рече си.
Некъпан и тъжен. Тъжен и некъпан. „Сигурно е ужасно, ама нека страда сам“,
помисли си родопчанинът.
И пак надигна чашката. Отново стъклото се дрънна о зъбите
му.
Напсува наум. Започна да се озърта, да не би някой да е
забелязал движенията му. „Щяха да ме разберат, че съм пиян вече“, помисли си Р.
Запремига и притвори очите си срещу светлината на лампата,
която блъскаше чашата и разбивайки се в нея се прецеждаше в очите му.
Свиваше, примигваше и поемаше.
Поемаше ароматизираната ракия в кръчмата.
Знаеше, че е фалшива, но всеки път гълташе и плащаше за нея.
По няколко лева. За 100 грама.
След около бутилка погледът се плъзгаше по други предмети, с
други стойности, сякаш към друг живот…
***
Чукна отново стъклото о зъбите си. Протегна ръка, но
нахалост. Търсеше чаша, бутилчица лимонада, за да преглътне силната ракия.
Нямаше.
Огледа масата и отдолу. Преди това едни селяни ръкомахаха и
бе възможно да са бутнали шишетата.
Само едно се търкаляше, но празно. Не се наведе да го
вдигне.
***
Пръстите му затърсиха цигара. Ровичкаше с лявата ръка из
пакета евтини папироси. Ръчка, а кутията се отдалечава. Бърка, а тя бяга, дейб…
мама й!
Възпря я с дясната ръка. Изтегли цигара и я запали с
кибрита.
Ръцете му лепнеха по масата. Олята беше с какво ли не.
Беше сам, но по останалите маси разговорите се преплитаха в
някаква какафония.
Издиша пушека. Надигна отново чашата.
Видя мъгла. Цигарата бе преустроила света му по различен
начин.
Огледа се и погледът му попадна върху портрета на стената.
Беше на един от новите „вождове“.
Концентрира очите си върху него. За няколко секунди. После
процеди: „Да ти еб.. майката!
***
Постави ръцете си върху масата. Напрегна се и стана. Изкриви
гръбнака си назад в опит да направи дъга. Не се получи, но пък, олюлявайки се,
се насочи към вратата. Там се спря и погледна залата.
В цялата кръчма разговорите бяха замлъкнали. Всички очи бяха
вперени в него.
Направи опит да се поклони, вдигна ръка, махна и ги напсува…
***
„Що направих тази тъпотия?“, се питаше Р. след като секунди
само подир това вратата на кръчмата се хлопна зад гърба му.
Вдиша силно декемврийския въздух. Гърдите му усетиха аромат
на планина, кюмюр, дърва и какво ли още не.
Въздъхна тежко, изплю се на земята. Храчката полепна на
камъка.
„Тия нищо не разбират“, рече си на ум и тръгна.
***
Краката му се препъваха по камънаците на сокака към дома.
След поредния, той се спря. Погледна го и рече… Издума една
псувня и продължи докато не се спъна в следващия.
Няколко пъти залитна.
Покрай него мина и количка, която носеше човек в нетрезво
състояние.
Само изцъка докто го гледаше. Човекът бе в ужасяващ вид.
Краката му се стелеха по пътя. Ръцете докосваха асфалта.
Тц-тц!
***
Продължи напред. Около километър и се озова пред дома.
Лампата светеше.
Отключи и го видя.
Беше безмълвен пред него и го наблюдаваше.
Беше Ленин.
Бюстът на Владимир Илич.
Чакаше го.
Взел го бе от училището, където преподаваше.
Не беше кражба.
Просто го спаси от унищожение.
***
Ленин гледаше с безмълвните очи.
Вперени, неистово искащи нещо си…
-Ти знаеш ли какво е сега? Знаеш ли каква простотия е?
Тъй го попита Р.
Дзвереше се в бюста.
Една сълза се стичаше по бузата му.
Хлъцна.
Миришеше на долнопробна ракия.
Не му пукаше.
За първи път в живота си зяпаше толкова ненавистно Ленин.
Въздъхна…
***
Пое още по-силно дъх, сдържа го и…
Ноздрите му издишаха, а той…
Стовари един тежък юмрук на Ленин.
Бюстът се олюля и после падна.
Всичко стана за секунди.
Р. опита да фокусира погледа си върху него, след което го
изрита.
Плюна и рече: Мама ви, мръсна, пре..ахте всичко! Съсипахте
всичко! Вече няма нищо!
Перестройки ли?! Омачкахте, потъпкахте, прегазихте мечтите
ни!
После оригна.
После заспа.
Разбитият бюст на Ленин продължи да се въргаля на земята в
коридора.
***
„Владимир Илич, извинявай! Моля те! Никога повече! Никога
повече няма да пия!“.
Заклеваше се пред потрошения бюст Р.
Винаги е бил, е, и ще бъде от идеологията на социализма.
Просто се напи.
Залепи главата на Владимир Илич и престана да се дразни с
него.
***
Въздъхваше винаги, когато преминаваше край него, обръщаше се
и… въздъхваше тежко.
„Съсипаха ни!“, казваше Р., преди да отиде отново в
кръчмата…
Бележка: Разказът е по
действителен случай. 24rodopi.com
Пълноводие в Огледалото. Радост за птиците, превърнали го в свой дом.
Островите
стават все по-големи обаче. Въпреки години наред настояване пред различни
министерства, пари за почистване на коритото така и не бяха отпуснати.
Растителност и камънаци просто обезсмислят основното предназначение на съоръжението,
в което бяха вложени 80 млн. лева.
Има нещо затрогващо в есенната меланхолия. Тиха джазова мелодичност. Като онзи текст на Вернон Дюк… Там обаче са кварталите на Ню Йорк, улици, алеи в големия и мрачен град.
При нас
е различно. Тук дърветата „горят“ в самотата на отдъхващата си природа. При нас
посланието се носи без оркестър, но пак по ноти. Тихи, едва доловими.
Някъде в
планината. Нашата планина.
В залата на Общинския съвет кметът на община Кърджали Ерол Мюмюн се срещна с ученици и младежки отбори от Езикова гимназия „Христо Ботев“, СУ „Отец Паисий“, Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, СУ „Йордан Йовков“, СУ „Петко Рачов Славейков“, ПГЕЕ „Капитан Петко войвода“, както и с доброволци към ОСНВ - Кърджали.
В срещата участваха още заместник-председателят на Народното събрание Айтен Сабри, заместник-кметовете Веселина Тихомирова, Тунджай Шюкрю и Даниел Делчев, секретарят на общината Нермин Мехмед и представители на общинското ръководство.
Най-важното в разговора беше, че младите хора не само споделиха проблемите, които ги вълнуват, но и предложиха идеи за тяхното решаване.
„Виждам младите хора, виждам надежда. Виждам едно поколение, което не остава безразлично към случващото се около него, което има и смелостта да посочва проблемите, и желание да предлага решения“, сподели кметът Ерол Мюмюн.
В обръщението си към учениците Айтен Сабри ги насърчи да бъдат активни, смели в идеите си и последователни в стремежа си към развитие с думите: „Дерзайте, надграждайте!“.
Младежите представиха свои идеи, свързани с различни теми от ежедневието и развитието на града – задържането на младите хора в Кърджали, градската среда, транспорта, бездомните животни, трафика и възможностите за развитие на бизнеса и туризма. Сред предложенията им бяха решения, насочени към по-добра инфраструктура, повече възможности за стажове и професионална реализация на младите хора, подобряване на градската среда и използване на съвременни технологии.
Те показаха, че активността започва с разговор, с една идея и с желание да бъдеш част от промяната към по-добро. Не всичко се случва за един ден, но с постоянство и общи усилия всяка добра идея може да намери своя път към реализация.
В заключение заместник-кметът Веселина Тихомирова подчерта значението на съвместните усилия и диалога между младите хора и местната власт, обобщавайки посланието на срещата с мотото: „Заедно можем повече“.
Срещата е част от проекта „Заедно можем повече“, с ръководител г-жа Росица Средкова, насърчаващ участието и диалога между младите хора и местната власт.
Поредна катастрофа е станала на главния път за „Маказа“, научи 24rodopi.com.
Произшествието
е сигнализирано малко преди 20 часа тази вечер.
В района
на отбивката за Крилатица са се ударили две превозни средства. Ударът е бил отзад.
По
първоначална информация е пострадал един човек.
Слави Трифонов обяви, че закрива телевизията си. Няма реклами, няма власт – точка.
Последно
предаване на Тошко Йорданов и „Студио Х“.
Чудесна
публицистика, всъщност. Много го харесвах и бе наистина свежо и различно мнение
в ефира на едномислието и хоровото крякане.
Но…
Последно
предаване, в което двамата с госта определят като едва ли не апокалиптично
евентуално участие на ДПС в балотажа.
Защото
щели да наклонят везните към война!
Моля?!
Тошко,
не интервюираше ли ти своя гуру, вожд, господар и всьо и вся, преди едни
избори, когато Слави Т. Трифонов обяви: „Аз съм най-големият евроатлантик! За
мен влизането в НАТО бе най-големият успех на България…“?!
А?!
Не беше
ли вашият водещ Балабанов, по съвместителство и депутат, който обясняваше как,
изприпкал в Украйна, залягал от страх, щото сирените завили, и после – колко
голям агресор била Русия?!
А?!
И в
курника по селата вече е ясно, че НАТО води войната срещу Русия в Украйна.
Защо
сега, Тошко, аблата Фатме от село Глухар ще е виновна, ако си пусне бюлетината,
за въвличането на България във война?!
А?!
Значи
бяхме евроатлантици, когато бяхме във властта, но след като Борисов дръпна
шалтера на правителството на „Желязков“, подкрепяно от ДПС, сега сме нещо
друго?!
И Фатме
аблата няма право да гласува.
Щото
Тошко ще е във война.
Ай,
сиктир, бай х*й.
Към днешна дата Тошко мрази мигрантите, заливащи Европа, но припомняме един коментар на 24rodopi.com относно изказване на Тошко, когато бе във властта:
„Ходете пеша, бягайте навън“: Тошковщината ще внася нови българи от Африка срещу мъниста
Възрастната жена върви бавно по тротоара и си говори на глас. Голямата торба, която стиска като внуче, е с едва няколко продукта на дъното.
Малко преди това е била в магазина. На касата брои с
трепереща ръка оскъдицата от протритото портмоне. Зад нея е мацка, дъвчеща
дъвка. Изкуствените мигли пърхат, а очите ту нагоре, ту надолу. Издихание на
недоволство, та чак по ослюнчения хиалурон се надуват малки балончета
Мацката бърза, а бабето бави.
Първата върви и си говори сама. Сметки и самота. На никого
вече не му прави впечатление.
Мадамата на новото време пък влиза в джипа с чужда регистрация
и отпрашва нетърпеливо. Завива след 200 метра до блока, в който живее. Слиза и
се отправя към входа. В една ръка говори на високоговорител с мъжа зад граница.
Говори силно, да бъде чута от околните. Въпреки че такива в ранния час няма.
Балончетата пак пукат.
Бабата върви приведена и продължава монолога.
Реалностите…
Управител на фирма бе признат за виновен за публична клевета, отправена в… сградата на Районния съд в Кърджали.
Мъжът нарекъл друго лице „престъпник“ и „лъжец“, като заявил
още: „Той е човек, който лъже държавата“, „Не плаща данъци, които е скрил“,
„Този човек го карат тук с белезници“.
Заради публично разгласените позорни обстоятелства съдът
освободи биизнесмена от наказателна отговорност, но му наложи административна
глоба в размер на 1022,58 евро.
Той ще трябва да заплати на обидеения и 1000 евро
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Денят на будителите наближава. Но понеже 1 ноември се пада в неделя, набързо бе претупан още в петък.
„Заведохме
децата в библиотеката; имахме литературни четения; спомнихме си будителите…“, и
прочие неща от сорта. После – рахат, събота и неделя.
Години
наред пък в школата, в опит да покажат „онзи свят“, учители организираха
маскарадите Хелоуин и Фашинг карнавал. Езически празници от чужда култура.
И днес
хлапаци си умират да се направят на всякакви чудовища и да хукнат с палки,
бухалки, коси и каквото се сетите по улиците в нощта срещу 1-ви. И не бонбоните
са им в главите. Ще хвърлят яйца и изобщо ще безчинстват „легитимно“. Защото
искат да са страшни, безмилостни, други…
Отражение
на реалността ни.
Будители?!
Говорещи
глави по телевизиите; даскали, които неистово искат да се пришият към някой
проект по „Еразъм“ и т.н., че да попътуват из Европа за сметка на Европа. До
пълен… оргазъм.
„Народ,
който влага толкова много в култура, не може да бъде победен с оръдия“, споделя
Мустафа Кемал Ататюрк на секретаря си, след като е бил за първи път в живота си
на опера. На опера в София.
Днес
пред Народния театър лумпеняци искат да „премажат“ някакви хорица, които са се
събрали там да поиграят хоро. Защото не било Москва там, в Софията им.
Култура
и образование са се превърнали в истеричен писък от вувузела към
чуждопоклонничество.
Празник
на тиквите, в нощта точно срещу балотажа. В нощта за размисъл.
И какъв
да е той?!
Тиквена
работа…
За четвърта поредна година Община Джебел събра над 60 учители, посветили десетилетия на просветното дело, на тържествена среща по повод 1 ноември - Деня на народните будители.
Инициативата, превърнала се в традиция, е израз на признание към хората, оставили трайна следа в образованието и обществения живот на общината.
„Уважаеми учители, оставили една дълбока следа в образованието в община Джебел, прекланям се пред Вас и искам още веднъж да Ви благодаря, че ни уважихте на това наше мероприятие“, заяви Неджми Али и посочи, че резултатите от дългогодишния труд на преподавателите намират своето отражение в постиженията на техните възпитаници. По думите му мнозина от тях днес са намерили своето достойно място в обществото както в България, така и в различни държави по света, включително в Европа и съседна Турция.
Неджми Али постави акцент и върху образованието като един от водещите приоритети в политиката на общинското ръководство. Той отбеляза, че усилията на Община Джебел са насочени към последователно подобряване на образователната инфраструктура, създаване на съвременни условия за обучение и разширяване на възможностите за развитие на децата и младите хора.
Особено внимание бе отделено на стремежа всяко дете, независимо от населеното място, в което живее и учи, да получи качествено образование и увереност да следва своите цели. Кметът открои значението на образователната среда за изграждането на самочувствие, развитие на способностите и успешна бъдеща реализация.
„Ние искаме нашите деца, независимо че се обучават и живеят в малкото населено място, в утрешния ден, като отидат в университетите или в която и да е институция, да се чувстват така горди, че са от община Джебел“, каза Неджми Али.
В този контекст той изтъкна и ключовото значение на учителската професия за изграждането на образовано и отговорно общество.
„Много високо ценя труда на учителите, защото без образование ние нямаме бъдеще. Без образование ние не можем да изградим едно работещо общество“, подчерта кметът.
Изказването му постави във фокус приемствеността между поколенията и връзката между постигнатото през годините и бъдещото развитие на общината. Срещата се превърна в израз на уважение към професионалния път на учителите и към трайния отпечатък, който тяхната работа оставя в живота на стотици възпитаници.
На събитието присъстваха кметът на община Джебел Неджми Али, секретарят на общината Хайрие Мехмед, заместник-кметовете Бюлент Ахмед, Емил Куцев и Ергин Юсеин, директорът на дирекция „Хуманитарни дейности“ Джейлан Сюлейман, както и директорите на училищата и детските градини на територията на общината.
От 1 ноември започва акция „Зима“, свързана с безопасността на движение в усложнена обстановка по пътищата през зимните месеци. За гарантиране сигурността на всички участници в движението ще се провеждат специализирани операции със засилен контрол на водачите, пешеходците и техническото състояние на моторните превозни средства.
Акцията е разделена условно на три кампании, свързани с безопасността на превозното средство, толерантността на пътя и техническата изправност превозните средства.
От 1 до 10 ноември е кампанията „С безопасно пътно превозно средство през зимата“, в която ще се следи за спазването на правилата за движение от всички превозни средства - моторни, велосипеди, индивидуални електрически, с животинска тяга. Според последните законови промени индивидуалните електрически превозни средства не може да бъдат управлявани през тъмната част на денонощието, на тях да се вози повече от един човек, а водачите им трябва да са навършили 16 години и задължително да носят каска.
От 10 до 20 ноември е втората част на кампанията „Пешеходци, пътници и водачи за толерантност на пътя“, в която акцент ще бъде безопасността на пешеходците. Във фокуса на проверките ще бъде пресичането на обозначени места, ще се контролира забраната за използване на телефони при движение по пешеходни пътеки, специално внимание ще бъде обърнато на рискови кръстовища и безопасността край учебни заведения.
В третата десетдневка под надслов „Безопасно шофиране през зимата“ акцент ще бъде спазването на Закона за движение по пътищата при зимни условия. Полицейски служители ще извършват проверки на осветителните системи и техническото състояние на моторните превозни средства. От 15 ноември до 1 март е задължително пътното превозно средство да се движи със зимни гуми или с дълбочина на протектора не по-малко от 4 мм.
От Пътна полиция напомнят на водачите да не тръгват на път, без да са се подготвили добре. За безопасно движение са важни съобразената скорост, спазването на дистанция, оборудването на автомобила с изправен пожарогасител, обезопасителен триъгълник, светлоотразителна жилетка и аптечка.
307 600 хартиени бюлетини за втория тур на президентските избори на 1 ноември пристигнаха в Областната администрация в Кърджали. Пратката бе приета от главния секретар Събина Сюлюкчиева и председателя на РИК Венелина Милушева.
Броят на
бюлетините е същият като на първия тур на 25 октомври. Без промяна остават и
изборните секции в областта – общо 546, от които 42 подвижни. В секционните
избирателни комисии ще работят 3979 членове.
Доставени
са и 65 тактилни шаблона за гласуване на хора със зрителни увреждания.
Председателят
на РИК Венелина Милушева посочи, че на първия тур в област Кърджали не е имало
машини, преустановили работа.
Веднага
след пристигането на изборните книжа започна разпределянето им по общини. До
предаването им на секционните комисии бюлетините ще се съхраняват в специални
охранявани помещения.
С юбилеен концерт Народно читалище „Нов живот“ в Момчилград отбеляза 100 години от създаването си. На сцената излязоха читалищните певчески и танцови състави, които представиха свои изпълнения пред публиката. Гости в празничната програма бяха и групи от Обединения детски комплекс в града.
Юбилеят беше повод за признание към хората, които
поддържат дейността на културната институция. Отличия получиха художествени
ръководители и читалищни състави.
Заместник-кметът на община Момчилград Гюлюзар Исмаил
поздрави читалищните дейци по повод вековния юбилей. По време на концерта беше
прочетено и поздравително обръщение от името на кмета Илкнур Кязим.
„Вече сто години в „Нов живот“ децата на Момчилград
откриват своя талант, а възрастните им предават наученото и обичта към сцената.
Благодаря на всички, които и днес отделят от времето си за репетиции, работят с
младите и дават на нашия град поводи да се събира и да се гордее със своите
изпълнители“, се казва в обръщението на Илкнур Кязим.
В поздравлението беше откроено и мястото на читалището
като средище на културата в Момчилград, където се срещат различни традиции, езици
и обичаи.
Честванията на вековния юбилей започнаха още по време
на Международната среща на момчилградчани „Момчилград винаги в сърцето ми“.
Тогава бяха наградени ветерани на читалищното дело, свързали години от живота
си с дейността на „Нов живот“.
Пътен инцидент възникна днес между Бял извор и Ардино, предаде репортер на 24rodopi.com.
Лек автомобил с пловдивска регистрация пропадна в канавка на един от завоите. На помощ се притече водач на камион за събиране на сурово мляко по селата. Шофьорът се опита с въже да изтегли „Фолксваген“-а.
Пътищата
днес в целия регион са мокри.
Задръстване, чакане, но нервите си заслужават. Защото ремонтът на „Беломорски“ върви устремено към финалната права.
Припомняме,
че старт на чакания от десетилетия ремонт бе даден през април миналата година.
2,5
километра, 13,28 млн. лева – 600 календарни дни за изпълнение.
Жена от Кърджали е била подложена на жестоко домашно насилие от съпруга си, след като той се прибрал пиян в семейното им жилище. Случаят стигнал до съда, който наложил мерки за защита на пострадалата.
Инцидентът станал през май тази година. Около 16:30 часа
жената се прибрала от работа, а малко по-късно се появил и съпругът й, видимо в
нетрезво състояние и с „патронче“ водка в ръка. На въпроса как се чувства, тъй
като имал проблеми с кръвното налягане, мъжът реагирал агресивно и напуснал
жилището.
Върнал се около 20 часа, още по-пиян. За да избегне
конфликт, съпругата му се оттеглила в спалнята. Той обаче нахлул при нея,
започнал да крещи, издърпал я от леглото и й нанесъл няколко удара в главата,
стана ясно в хода на съдебното заседание.
Замаяна и изпитваща силна болка, жената успяла да вземе
телефона си и избягала от апартамента боса и по пижама. Позвънила на телефон
112 и седнала на стълбите във входа, за да изчака полицията.
Съпругът й обаче я последвал, отнел телефона й и започнал да
я влачи обратно към жилището. Когато тя легнала на земята, неспособна да се
движи, последвали ритници по цялото тяло и удари с юмруци в гърба.
Жената крещяла за помощ, но никой не се отзовал. По думите й
ударите били толкова силни, че въздухът й спрял.
Пристигналите полицаи отдалечили мъжа от пострадалата. Той
отказал да остане в жилището, взел ключовете за семейния автомобил и потеглил.
На следващия ден жената научила, че съпругът й е бил задържан за шофиране в
нетрезво състояние.
След побоя тя повече не се прибрала в семейния дом. От страх
не смеела дори да вземе личните си вещи и документи и останала да живее при
своя близка.
Районният съд наложил мерки за защита от домашно насилие за
срок от 18 месеца.
След обжалване въззивният съд отмени решението единствено в
частта за продължителността на мерките, като намалил срока им от 18 на 12
месеца.
Две са пътните произшествия вчера в област Кърджали, съобщиха от полицията. Няма пострадали.
Около 18 часа в участъка от село Бял извор към Ардино 40-годишна с „БМВ“ блъснала внезапно изскочил на пътното платно глиган. Направеният тест за алкохол на водачката с техническо средство е с отрицателен резултат. Произшествието е обработено по административен ред с акт по ЗДвП.
Около 21
часа в Кърджали 71-годишен с лек автомобил „Дачия“ загубил контрол над
управлението и се блъснал в пътен знак. Не е констатирана употреба на алкохол.
Съставен е акт по ЗДвП.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
