24rodopi.com/ Образование
Ученици
от 9 клас на ЕГ „Христо Ботев“, изнесоха рецитал, в памет на жертвите, паднали
в априлската епопея преди 150 години
Инициативите,
посветени на честването на тази бележита годишнина бяха предхождани от изложба,
посветена на революционерите от април
1876. Тя беше подготвена от членовете на Клуб „Будител“ и учителите по история
и цивилизации, а Окан Мехмед от 11Д
клас, с участието на Йордан Бобуранов от 12Г клас, изготвиха кратък филм,
посветен на въстанието.
Днес
заставаме пред олтара на българската памет. Изминали са 150 години от онези
априлски дни, в които времето спря, за да даде път на вечността. Историята на
България е изписана с мечове, но страницата на 1876-та година свети с
най-страшната и най-пречистващата светлина. Това е месецът, в който един народ
реши, че е по-добре да умре прав, отколкото да живее на колене. Както пише
големият летописец Захари Стоянов: „Българинът доказа, че умее да цени
свободата си повече от имота си, повече от спокойствието си, повече от самия си
живот!“
Копривщица,
Панагюрище, Перущица, Батак – това не са просто географски имена. Това са
раните на България, от които изтече робството и се роди свободата ни. 1876!
Годината, в която България не просто страда —тя се събужда. Векове наред
народът ни живее в страх, с наведена глава, с пречупена воля. Но има мигове в
историята, в които страхът отстъпва място на нещо по-силно - на решението, на
смелостта, на свободата. Народът вече не чака спасители. Той сам избира своя
път.
Перущица
се превърна в жертвеник. А Батак... Батак стана българската Голгота. Светата
църква „Неделя“ приюти мъченици, които предпочетоха смъртта пред позора. В
Оборище, под сянката на вековните буки, се роди първото българско Народно
събрание. Там нямаше протокол, нямаше лукс. Имаше само една Библия, два
прекръстени пищова и клетва, която тежеше повече от планината.
Там
Бенковски, апостолът с огнените очи, изрече думи, които още отекват: „Моята цел
е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която
никога няма да оздравее!“ Той знаеше – победата може и да не е военна, но
моралната победа вече принадлежеше на България!
20. април! Една преждевременна пушка гръмна в
Копривщица. Едно писмо, подписано с кръв, полетя към Панагюрище. „Братя! –
пишеше Каблешков – Ако вие сте истински патриоти и наследници на Крума и
Симеона... нека всеки юнак се препаше със сабя!“
И народът полудя от радост! Захари Стоянов описва тези мигове така:
„Никога аз не бях виждал такова въодушевление, такава самоотверженост! Всеки
тичаше, всеки се готвеше, като че отиваше на сватба, а не на смърт.“
Безспорен
е фактът, че храбрите български орли са прекрачили бариерата на времето
благодарение на националната памет!
В
думите, изречени от младите ботевци, прозвучаха посланията: „Докато ние помним,
докато ние чувстваме, техните жертви няма да са напразни. Огънят на вечната
национална памет ще гори! Какъв образ ще придобие нашето съвремие в бъдеще,
зависи от това, какъв избор ще направим и какви отговорности ще поемем в нашия
живот, какво ще предадем на децата си, за да помнят подвига на нашите предци!“
Без
април 1876-та, нямаше да има Трети март. 150 години по-късно... България е тук.
Напук на пожарите, напук на пепелищата. Април не е само месец в календара.
Април е състояние на духа. Това е мигът, в който казваш „Свобода или смърт“ и
знаеш, че и двете са вечност.
Тържественото
честване на 150-годишнината от априлската епопея в ЕГ „Христо Ботев“ приключи
със словата на ботевци: „Помним! Пазим! Продължаваме!“
Поклон
пред героите на Април 1876!
