24rodopi.com/ОбществоЗнаехте ли,
че двама от най-известните български футболисти Георги Аспарухов - Гунди и
Христо Стоичков са левичари.
В световен
мащаб левичари са още легендата Диего Марадона, Лионел Меси, Роберто Карлош,
Райън Гигс, Павел Недвед, Давид Силва, Мохамед Салах, Килиан Мбапе, Лерой Сане
и много други.
В тениса на
корт също има много левичари:
Рафаел
Надал, Род Лейвър, Джон Макенроу, Рене Лакост, Мартина Навратилова, Петра Квитова,
Моника Селеш...
Предимство
при левичарите е, че повечето защитници и противници са свикнали да играят
срещу десняци и левичарите често ги изненадват с ъгъла на дрибъла, паса или
удара. Ъгълът на играта им е различе. Левичарите „отворят“ терена от другата
страна. Те имат и по-различен дрибъл. Движението на тялото, финтовете и
контактът с топката изглеждат „обратни“ за защитниците, свикнали да се
ориентират по десняци, което им дава предимство при ситуации едно към едно.
Освен това,
левият крак придава различен фалц на топката и дава преимущество при статични
положения и центрирания.
„Тайната на
левичарите“ в спорта се крие не в магия, а в начина, по който работи мозъкът
им. Техният мозък е „огледален“.
Както е
известно мозъкът управлява тялото кръстосано: дясното полукълбо контролира
лявата страна на тялото, а лявото полукълбо– дясната. При левичарите дясното
полукълбо е по-активно, а то отговаря за: креативност, пространствено мислене,
интуиция. Затова левичарите често имат по-„нестандартно“ мислене и непредвидима
игра, както и ъгъл.
Противникът
е тренирал цял живот срещу десничари — и изведнъж идва човек, който подава,
стреля и финтира „наобратно“; движи се огледално; използва различен баланс и
завъртане на тялото.
Това прави
левичарите трудни за предвиждане – не защото са по-бързи, а защото мозъкът на
противника не е „настроен“ за техния стил.
Еркан Хаджимустафа
.jpg)
