Сравненията са неизбежни, но не са особено уместни. Защо ли? Защото това са чедата на упоритостта, битката, вярата в успеха, силата…
Ако
човек се взре в погледите им, дори на снимки, ще разбере за какво иде реч.
Наим и
Карлос – две легенди, една България…
***
От
Птичар до световните подиуми – историята на един легендарен спортист от
Момчилградско и на младия българин, който днес продължава да прославя страната
ни.
Малко са
спортовете, в които България е оставила толкова трайна следа в световната
история, колкото вдигането на тежести. През годините страната ни е дала на
света олимпийски шампиони, световни рекордьори и имена, които завинаги ще
останат в историята на този спорт.
Сред тях
особено място заема Наим Сюлейманоглу. Роден в момчилградското село Птичар, той
се превръща в една от най-големите легенди на световните щанги. Днес, близо
девет години след смъртта му, името му продължава да предизвиква уважение както
в България, така и в Турция.
А когато
говорим за българското щангистко величие, няма как да не споменем и Карлос
Насар. Само на 22 години той вече е олимпийски шампион и четирикратен световен
първенец. Двама спортисти от различни поколения, но с нещо общо – способността
да постигат резултати, които изглеждат почти невъзможни.
Момчето от Птичар, което покори
света
Наим
Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 г. в село Птичар, община Момчилград. Още
от ранна възраст проявява необикновен талант. Започва да тренира като дете, а
само няколко години по-късно вече е сред най-обещаващите състезатели в
българската школа по вдигане на тежести.
Светът
научава името му благодарение на изключителните му постижения. След 1986 г. той
продължава кариерата си под флага на Турция, но родният му край остава част от
неговата история.
Три
олимпийски игри, три златни медала – Сеул през 1988 г., Барселона през 1992 г.
и Атланта през 1996 г. Към тях се прибавят седем световни и седем европейски
титли, както и общо 46 световни рекорда.
С ръст
от едва 147 сантиметра Наим получава прозвището „Джобният Херкулес“. Но зад
този прякор стои не просто физическа сила, а изключителна техника, характер и
състезателен дух.
През
1998 г. Международната федерация по вдигане на тежести го определя за щангист
№1 на XX век.
Момчилград пази паметта за своя
именит земляк
За
хората от Момчилград и региона Наим не е просто име от спортните хроники. Той е
човек, тръгнал от техния край и достигнал до върха на световния спорт.
На 26
юли 2019 г. в центъра на Момчилград беше открит паметник на великия щангист.
Събитието се състоя в рамките на международната среща „Момчилград винаги в
сърцето ми“ и събра множество гости и почитатели на легендарния спортист.
Бронзовата
статуя, висока 2,20 метра, е разположена пред спортния комплекс, носещ името на
Наим Сюлейманоглу.
През
ноември 2025 г. градът направи още една важна крачка към съхраняването на
неговото наследство – беше открита къща-музей, в която посетителите могат да
видят лични вещи, снимки, медали и отличия от забележителната му кариера.
Така
родният край на Наим вече има не само паметник, но и място, където историята му
може да бъде разказвана на следващите поколения.
Карлос Насар – България отново
има своя голям шампион
Почти
четири десетилетия след най-големите триумфи на Наим Сюлейманоглу българските
щанги отново имат състезател, който приковава вниманието на целия спортен свят.
Карлос
Насар е роден на 12 май 2004 г. и още в ранна възраст показа, че притежава
качества за големия спорт. През 2024 г. в Париж той спечели олимпийската титла
и се превърна в един от най-обсъжданите млади щангисти в света.
На 4
ноември 2026 г. Насар постигна поредния си голям успех на световното първенство
в Нинбо, Китай. В категория до 95 килограма българинът завоюва четвъртата си
световна титла с впечатляващ двубой от 415 килограма – 185 кг в изхвърлянето и
230 кг в изтласкването.
Постижение,
което още веднъж показа защо Карлос е сред най-големите имена в съвременните
щанги.
И всичко
това – преди да е навършил 23 години.
Двама шампиони, две различни
епохи
Сравнението
между Наим Сюлейманоглу и Карлос Насар е неизбежно, но трябва да се прави
внимателно. Двамата се състезават в различни категории и в различни периоди от
развитието на вдигането на тежести.
Наим има
три олимпийски титли, седем световни първенства и 46 световни рекорда. Карлос вече
е олимпийски шампион и четирикратен световен първенец, а кариерата му тепърва
се развива.
Няма
смисъл да се търси категоричен отговор кой от двамата е по-велик. Постиженията
им са плод на различни спортни условия и различни поколения. По-важното е, че и
двамата показват докъде могат да стигнат талантът, постоянството и волята за
победа.
Гордост, която няма граници
Наим
Сюлейманоглу е част от историята на Момчилград, Кърджалийския край и световния
спорт. Независимо че големите му международни успехи са постигнати с
националния отбор на Турция, той никога не престава да бъде свързван с родното
си място.
Карлос
Насар пък е едно от най-силните доказателства, че България продължава да има
място сред водещите сили във вдигането на тежести.
В
Момчилград има статуя на Наим, а в световните спортни новини днес все по-често
присъства името на Карлос.
Единият
вече е част от историята. Другият продължава да я пише.
И може
би точно това е най-хубавото в тази история – че спортното величие не
принадлежи само на миналото. То продължава да живее, когато има кой да поеме
щафетата.
Ерхан Алемдар
.jpg)
.jpg)
.jpg)
