24rodopi.com/ Политика
При
падане на режима в Иран и избухване на гражданска война, прогнозите са, че
между пет и десет процента от населението на държавата ще се насочи към Европа
през Балканския маршрут – Турция, България, Сърбия, Унгария, Германия. Това са
близо 10 млн. души.
В
случай че войната продължи в следващите месеци с досегашните темпове, очакваме
първо вътрешно разселване, а после и поток от около 500 000 души, които ще се
насочат към Турция.
Опасността
от мигрантски натиск към България беше сред темите, които Елена Йончева,
независим член на Европейския парламент, избран с листата на ДПС, коментира в
интервю за предаването „Светът и ние“ на БНТ.
Натискът
от Иран ще е в пъти по-голям от този от Сирия, защото населението й е около
четири пъти повече от това в Сирия – 92 млн. души в сравнение с 23 млн. души.
Освен това иранските семейства разполагат с повече средства от тези в Сирия и
потенциално могат да плащат за извеждане от страната, обясни тя.
В
момента гражданите на Иран с редовни документи могат да влизат в Турция без
визи, а престоят им да е до 90 дни. На границата между двете държави, дълга 580 км, са разположени три
контролно-пропускателни пункта, през които всеки ден минават около 5 000 души,
предимно от региона, хора с азерски произход. Въпреки че по-голямата част от
терена – 360 км, е с телени мрежи, охраната му е сложна, тъй като е планински.
До
този момент нелегалните мигранти са предимно афганистанци и пакистанци, като по
различни оценки, трафикантите генерират около 180 млн. долара годишно, каза
Елена Йончева. До преди три години в Иран имаше около 5 млн. души бежанци от
Афганистан, някои от тях – второ поколение, тъй като родителите им са
пристигнали още през 1979 г. Между 2023 г. и 2025 г. обаче над 2 млн. души от
тях бяха депортирани обратно.
При
евентуална мигрантска вълна от Иран, ако режимът падне и икономиката на
страната рухне, се очаква бежанците да предпочетат да се опитат да стигнат до
ЕС през сухопътния маршрут през България, а не през Източносредиземноморския
през Гърция. Това коментира и министърът на миграцията и убежището на Гърция
Танос Плеврис преди няколко дни. Според него конфликтът може да повлияе на
миграционните модели поради границата на Иран с Турция. „Иранците очевидно ще
се обърнат към Турция. Когато някой се озове там, той се стреми да достигне
Европа“, каза Танос Плеврис, но уточни, че потоците се увеличават, когато
ситуацията остане нестабилна за дълъг период от време.
В
подобна ситуация България ще стане ключова за ЕС, защото е първата държава на
вход. Необходимо е Брюксел да поддържа много активна дипломация с Турция, тъй
като тя e важен партньор за европейската и българската сигурност, каза Елена
Йончева. Тя открои активната роля на министъра на външните работи на Турция
Хакан Фидан, включително и в контактите му с държавите от Залива за намиране на
решение на ситуацията.
Елена
Йончева каза още, че ЕС подготвя планове при евентуална масова миграция, като
те най-вероятно ще предвиждат предоставянето на допълнителни правомощия на
Фронтекс.
Попитана
за различията в позициите на държавите членки на ЕС към операцията в Близкия
изток, Елена Йончева отбеляза, че се откроява коментарът на премиера на Испания
Педро Санчес, който осъди предприетите действия от страна на САЩ и Израел.
Според нея причината е вътрешнополитическа – проучвания сочат, че 68% от
испанците са против войната. Испания е известна със силните си антивоенни
настроения.
Позицията
на Европа трябва да е реалистична, да е ориентирана към дългосрочните й
интереси. ЕС трябва да се фокусира върху дипломацията, без да се намесва
военно. Сега Съюзът е повече зрител на криза, която пряко го засяга, каза още
Елена Йончева.
Тя
припомни, че заради блокирането на Ормузкия проток, цените на нефта и
нефтопродуктите, както и на втечнения газ рязко и непредвидимо се повишават.
Европейската икономика е силно зависима от внос на енергоизточници и това може
да подкопае конкурентоспособността й. Според известния доклад на бившия
председател на Европейската централна банка и италиански премиер Марио Драги с
препоръки за икономическото развитие на ЕС, са необходими 800 млрд. евро
годишни инвестиции. Но това са изчисления преди войната в Близкия изток, каза
Елена Йончева.
Кризата
ще „отвлече“ допълнително ресурси към отбрана и средства за справяне с
мигрантския поток. Тя обаче е възможност да се даде импулс на по-голяма
диверсификация на енергийните доставки, на разширението на енергийната
инфраструктура в Европа, коментира евродепутатът.
В
тази връзка, отбеляза Елена Йончева, България има ключова роля с изграждането
на Вертикалния газов коридор за пренос на природен газ в посока от Гърция към
България, Румъния и Унгария. ЕС трябва да е заинтересован от разширението на
неговия капацитет, каза тя. Според Елена Йончева Брюксел трябва да подкрепи
развитието на ядрената енергетика. Тези мерки биха намалили тежестта върху
домакинствата и индустрията, включително и в България.
Съдържанието
на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент.
ЕП не носи отговорност за използването й.
