24rodopi.com/ОбществоДнес милиони българи пътуват за Западна Европа, прекосявайки
сръбската граница, но едва ли мнозина си спомнят за лятото на 1976 година,
когато по същата тази линия между България и тогавашна Югославия се образува
невиждана 60-километрова колона от автомобили.
Причината не е война, не е природно бедствие и не е
политическа криза. Причината е далеч по-прозаична — евтиният бензин и евтините
стоки в социалистическа България, които привличат хиляди югославски граждани
като магнит.
По това време светът още усеща последиците от петролната
криза, а цените на горивата в Югославия растат рязко. В България обаче
държавата субсидира бензина, цигарите, алкохола и редица хранителни продукти.
Разликата в цените е толкова осезаема, че за мнозина югославяни пътуването до
България се превръща в икономически изгодно начинание, въпреки чакането с
часове и дни.
Колоните от автомобили се извиват десетки километри навътре
в югославска територия. Граничните пунктове — най-вече Калотина – Градина и
Гюешево — се задъхват. Ситуацията излиза извън контрол и започва да застрашава
вътрешния пазар в България. Гориво изтича към чужди резервоари, магазините в
пограничните райони се изпразват, а черният пазар процъфтява.
Първоначално реакцията на българската власт е предпазлива.
Увеличава се броят на граничарите и митничарите, въвеждат се временни режими за
преминаване, а проблемът почти не намира място в официалните медии. Но когато
става ясно, че ситуацията не е „временна“, следват и по-твърди мерки.
Държавата въвежда строги ограничения — лимити за зареждане
на гориво за автомобили с чуждестранна регистрация, количествени норми за износ
на цигари, алкохол и основни хранителни продукти, а в определени периоди дори
пълна забрана за зареждане на чужденци на български бензиностанции. Провеждат
се и дипломатически разговори с югославските власти, целящи овладяване на
потока.
Макар че България печели краткосрочно валута, щетите за
плановата икономика се оказват по-големи от ползите. Дефицитът на горива и
стоки за българските граждани става реален риск, а политическото неудобство —
очевидно.
В крайна сметка 60-километровата опашка изчезва така
внезапно, както се е появила. Случаят остава почти изтрит от официалната памет,
но за онези, които са чакали с дни по пътищата, той остава ярък спомен от един
парадоксален момент на социализма — момент, в който „затворена“ България се
оказва неочакваният евтин бензинен оазис на Балканите.
Ерхан Алемдар
