Нов случай на ХИВ/СПИН е регистриран в областта, сочат данните на Регионалната здравна инспекция.
Заразеният е 30-годишен жител на община Кирково.
Това е пети случай от началото на годината.
През изминалата седмица са установени и четири случая на
ентероколит, един на варицела.
Броят на заболелите от грип и остри респираторни заболяване
в областта на 10 000 е 53.48, което е под епидемичната стойност.
Мустафа Мюмюнов бе избран единодушно за заместник-председател на Клуба на пенсионера в Ардино. Това стана по време на проведено събрание на членовете на клуба, на което присъстващите обсъдиха бъдещата организационна работа и избраха нов заместник-председател.
До
избора се стигна, след като единият от предварително издигнатите кандидати –
Фанка Карабова, си направи самоотвод. Така кандидатурата на Мустафа Мюмюнов бе
подкрепена единодушно от присъстващите членове.
След
избора си Мустафа Мюмюнов благодари за оказаното доверие и подкрепа. Той заяви,
че приема новата отговорност с желание и ще работи с всеотдайност, ангажираност
и грижа за интересите на всички членове на клуба.
В
рамките на събранието бе отдадена и почит към паметта на досегашния
заместник-председател Мюмюн Мехмедов (Коджаман), който почина внезапно преди
два месеца. Той ще бъде запомнен като добър и всеотдаен човек, посветил много
сили, време и сърце на дейността и благополучието на клуба.
С избора
на нов заместник-председател Клубът на пенсионера в Ардино продължава своята
дейност с амбицията да съхранява традициите на взаимопомощ, приятелство,
уважение и сплотеност между своите членове.
Гюнер
ШЮКРИ, Ардино
Пет са пътните произшествия през последните три дни на територията на ОДМВР-Кърджали с пострадал велосипедист, съобщиха от полицията.
На 6 ноември около 23,40 часа по пътя между селата Енчец и Срединка 35-годишен велосипедист напуснал платното за движение и се блъснал в еластична ограда. Пострадалият е бил прегледан в Спешното приемно отделение на кърджалийската болница и настанен за лечение с фрактура на ръката. Направеният тест за алкохол отчел 0,68 промила. Съставен е акт по ЗДвП.
Същия
ден около 5,20 часа в землището на Момчилград 55-годишен с лек автомобил
„Тойота“ блъснал кон на пътното платно. Водачът напуснал мястото на
произшествието, без да уведоми контролните органи. Издирен е и е съставен акт
по ЗДвП.
Три са
пътните произшествия на 8 ноември. Не е констатирана употреба на алкохол и
наркотици от водачите.
Около 5,30 часа в Кърджали 54-годишен с „Форд“ след отнето предимство блъснал „Сеат“. Малко след 17 часа в Момчилград 48-годишна с „Тойота“ потеглила, без да контролира лекия автомобил и се ударила в стена. Около 7,20 часа в землището на село Слънчоглед 37-годишен с „Фолксваген“ загубил контрол над управлението и се блъснал в скат. На водачите, причинили произшествията, са съставени актове по ЗДвП.
Бързо производство е образувано в РУ-Кърджали за управление на автомобил след употреба на наркотично вещество, съобщиха от полицията.
Около
20,15 часа на 6 ноември в село Черноочене полицаи проверили 28-годишен водач на
лек автомобил „Ауди“. Направеният тест за наркотици отчел положителен резултат
за канабис. Издаден е талон за медицинско изследване, но била отказана кръвна
проба за химически анализ.
Водачът
е задържан за срок до 24 часа по Закона
за МВР в РУ-Кърджали.
Двама са задържани с наркотици при полицейска операция на РУ-Кърджали, съобщиха от ОД на МВР.
На 6
ноември около 19,30 часа полицаи извършили проверка на 25-годишен и намерили 6
грама суха листна маса, като при направен тест реагирала на марихуана. Около 20
часа на 7 ноември в Кърджали е бил проверен 22-годишен. Полицейски служители
открили суха листна маса, която при тестване реагирала на марихуана.
Наркотиците
са иззети, а притежателите им задържани за срок до 24 часа по Закона за МВР в
РУ-Кърджали. Образувани са досъдебни производства за незаконно притежание на
високорискова дрога.
Снимка: Тамер Юсеинов
62-ма ловци на територията на ОДМВР-Кърджали са проверени при съвместни операции на полицейски и горски служители в събота и неделя, съобщиха от пресцентъра на дирекцията.
Акцията
е била за редовността на разрешителните за лов и носене на ловно оръжие и
спазване на мерките за безопасност. Няма констатирани нарушения.
Екипи на пожарните служби в Кърджали и Момчилград са потушили запалени комини на две сгради, съобщиха от регионалния пресцентър на МВР. Няма материални щети.
След
подаден сигнал за техническа помощ служители на пожарната служба в Джебел обезопасили
електрически стълб в града до пристигане на специалисти от
Електроразпределителното дружество.
Две жени са пострадали леко при катастрофа на пътя между село Николово и Хасково, съобщават от полицията.
Инцидентът
е станал вчера сутринта около 7,40 часа.
68-годишна
жена от Кърджали шофирала лек автомобил „Фолксваген“. При преминаване през
десен завой тя загубила контрол над управлението и автомобилът се ударил в
предпазната мантинела вдясно от пътя. При сблъсъка са пострадали две пътнички
на 78 и 70 години, също от Кърджали. Те са прегледани от медицински екип и
освободени за домашно лечение. Пробите за алкохол и наркотици на водачката са
отрицателни. Съставен й е акт.
РИОСВ – Хасково не е установила характерна миризма на химични съединения около производствената площадка на „Хармони 2012“ ЕООД в Кърджали. Това показват резултатите от последваща проверка на предприятието през октомври, извършена заради предписание за ограничаване на емисиите на интензивно миришещи вещества.
При
проверката е установено, че дружеството е актуализирало плана си за управление
на миризмите и изпълнява предвидените в него мерки. Сред тях са съкращаване на
времето за товаро-разтоварни дейности на суровини, поддържане на чисти
транспортни маршрути и работни площадки. Въвежда се и ежедневно почистване на
вътрешнозаводските пътища с мотометачка, посочват от Екоинспекцията в Хасково.
При
обход на производствената площадка и голям район извън нейните граници
инспекторите не са установили специфична миризма на химични съединения,
характерна за производствената дейност и използваните суровини.
106
проверки на дейността на 91 обекта, работещи на територията на областите
Кърджали и Хасково, са извършили експертите на екоинспекцията през октомври.
Дадени са 50 предписания за отстраняване на нарушения на екологичното
законодателство.
През
месеца е извършена и проверка по сигнал за пожар в Регионалното депо за
неопасни отпадъци в село Вишеград, община Кърджали, както и за задимяване в
селата Глухар и Вишеград.
РИОСВ –
Хасково, съвместно с Регионалната лаборатория към ИАОС, е извършила измервания
на качеството на атмосферния въздух пред кметствата на двете села. Използван е
газанализатор Gasmet DX 4040. Резултатите не са показали превишения на нормите
за качество на атмосферния въздух.
Над 100 състезатели от седем държави участваха във второто издание на Международния шахматен фестивал „Кърджали 2026“, който се проведе от 6 до 8 ноември в новооткрития Младежки център в града.
Три дни
Кърджали беше притегателен център за шахматисти от България, Турция, Гърция,
Сърбия, Белгия, Франция и Армения. Събитието беше организирано от Община
Кърджали и шахматен клуб „Арда“, а турнирен директор беше председателят на
клуба д-р Недим Исмаилов.
В
основния класически турнир първото място зае международният майстор Спас
Кожухаров с 6 точки. Със същия актив завършиха и двама представители на Гърция
– майсторът на ФИДЕ Стефанос Магкалакис, класирал се втори, и Александрос
Лефтериотис, заел третото място.
В блиц
турнира най-добре се представи гръцкият майстор на ФИДЕ Лампрос Гянулакис,
който събра 9 точки. Втори с 7,5 точки остана майсторът на ФИДЕ Стоян Стоянов,
а третото място с 7 точки зае майсторът на ФИДЕ от Сърбия Серафим Олиник.
Добро
представяне записа и младият талант Демир Хаджъисмаил от Крумовград, състезател
на шахматен клуб „Арда“. Той завърши с 4,5 точки и се нареди на 18-о място в
класическия турнир.
Кметът
на Кърджали Ерол Мюмюн връчи паричните награди, купите и медалите на
победителите.
Общият
награден фонд на фестивала беше 4000 евро, от които 3500 евро за класическия
турнир и 500 евро за блиц надпреварата.
Тазгодишното
издание е продължение на успешното начало, поставено през октомври 2025 г.
Тогава първият Международен шахматен фестивал „Кърджали“ даде заявка градът да
се утвърди като място за международни шахматни срещи.
С
второто издание тази заявка получава ново потвърждение. Участието на
състезатели от седем държави, сериозният награден фонд и добрата организация
показват, че Кърджали има потенциал да се превърне в постоянна спирка от
шахматния календар на региона.
Вярата е неразривно свързана с алкохола. Нищо общо с религиозните убеждения. Просто, пияният човек по се навива на всякакви приказки. Цъка с език и клати глава над чашата. Всичко хваща дикиш при подобни състояния. После всичко изчезва от главата с настаняването там на махмурлука.
Пък при
нас как се гълта, не е истина. Не само де, човечеството обича спиртните
напитки. Те са бягството му от злата участ.
Огромните
залежи от алкохол в Отечеството, богати роднини и мнимата подкрепа на гледачки
и баячки са трите неща, на които се осланя народът ни, когато го тресне
безизходицата. Втори пункт в теоремата обаче е най-редкият помагач. Затова и на
глава от населението тук се разлива толкова щедро количество пиячка, а работата
за представителите на мистиката не секва. А подобни с лопата да ги
ринеш-баячки, гледачки, жени ходжи, магове, мигове… Хвърлят боб, леща, консерви
с други варива, огризан кокал от пържола, дзверят се в кафета, познават на
чайове, карти, виждат бъдещето дори в използвани чорапи. Направо можем да си ги
патентоваме барабар всичките им способи и дарования. Проникват смело в минало,
настояще, бъдеще. Все са майстори, все наследници на големи пророци. Все им се
случило нещо преди това-я били в кома, я насън видели старец с брада да ги
дарува с могъщество над останалите. Пълно е с подобни, под път и над път. А
клиентите им? Нито един неомагьосан няма сред тях, а по Родопите пък-колкото си
искаш.
Повече четете в новия брой на „Родопи
voice“!
Винаги край контейнерите е по-мръсно от самото им съдържание. Защо?
Уместен
въпрос от страна на читатели на 24rodopi.com.
Това е
примитивното разбиране за милосърдие.
Снимката
го доказва. Една малка частица от реалността.
Захвърлена
картофена салата – с торбичка и тарелка. Оставена за бездомните животни. После
всичко това ще бъде разпиляно наоколо. А самите милосърдници ще зареват в
социалните мрежи колко мръсно било навсякъде.
Примитивна
работа.
Работим средно за близо 130 кила свинско или 237 килограма пилешко.
Приблизително толкова храна може да купи човек в Родопите с
една чиста месечна заплата от 700 евро. Ако превърнем цялото възнаграждение в
основни хранителни продукти, сметката показва любопитни количества, съобщава
печатното издание „Родопи voice“.
С 700 евро човек може да напълни пазарската количка със 129
килограма свинско месо, ако килограмът струва 5,43 евро. При цена от 13,80 евро
за килограм телешко количеството пада до 50,7 килограма.
Пилешкото е по-достъпно. При цена от 2,95 евро за килограм
могат да се купят цели 237 кила.
Ако предпочетем млечни продукти, сумата стига за около 102
килограма краве сирене при цена от 6,85 евро.
Същата заплата се равнява на 493 литра слънчогледово олио
при цена от 1,42 евро за литър. А при хляб „Добруджа“ от 650 грама и цена 64
евроцента – на близо 710 килограма хляб.
Заплата обърната в основни храни. На трапезата обаче не се
поставя само мръвка. В единия край винаги има място за... фактурите за ток,
вода, телефон, интернет, кредита, горивото, лекарствата…
Щрак! Токът във „Възрожденци“ беше прекъснат.
Някои деца,
вече пораснали, си спомниха как са учили таблицата за умножение по време на режима
в началото на демокрацията.
Други не
са забравили…
***
Изборите
минаха. Избори има обаче всеки ден..
***
Тъмно е.
Някъде там, в подземието. Един човек иска да изпита насладата на могъществото.
Сянка,
присъствие.
Д-р
Фауст го усеща, но не може да види.
„Какво
си ти?“, пита.
„Една
зла сила, която все добро твори“, следва отговор.
Мефистофел
предлага лесно решение на непосилна цена…
Тръгваме
от избата на доктора и се отнасяме към Стайнбек и любимата му Калифорния.
„На
изток от рая“.
Тема-братоубийството.
Главният
герой разсъждава.
Един
китаец, иконом, му помага.
Защо
Каин убива Авел? Повеля на Бог?
Или
грешен превод на Библията.
„Тимшел“-думата,
която може да разгадае…
„Ти
трябва“ или „Ти можеш“.
Едната
предполага заповед, другата свобода на избора.
Пренасяме
се към Лермонтов и неговия „Демон“.
Влюбен в
човешката девойка, той иска да я притежава. Ангел се намесва в битката, но
демонът му казва: „Тук любя и владея АЗ!“
Пак в
подземието на Фауст.
Пак на
земята, пак под нея.
Какво
искаш, какво жадуваш, какъв е изборът?
На
земята владеят демонични сили, но всеки „МОЖЕ“ да ги пребори.
Това е
битката, това е войната.
И всеки
сам решава. Лесно-трудно, пари-немотия, демони и ангели. Мефистофел и
непосилната цена.
Важното
е едно. Свободата е в ИЗБОРА!
Той е млад, но мерникът му е…
Млад
кърджалиец одумка огромен глиган.
Един
изстрел…
Яков
Демянов е не само отличен рехалибилитатор, но и отличен стрелец.
Младият кърджалиец
го доказа, като гръмна диво прасе, което е над 260 кила…
„Операцията
бе извършена с помощ. Баяр помогна – стар ловец. Както и с кучетата Ричард и Рамбо.
Никой не хвали приятелите, когато има слука. Но това не е правилно“, споделят авджиите.
Смирение
и точен изстрел – над 200 кила улов.
Малко над 160 души се включиха в пътуването с „Родопската гъсеница“ до дървената джамия в село Подкова и обратно.
Железопътната
гара в Кърджали се изпълни с хора, настроение и очакване още преди потеглянето
на влака. Инициативата събра десетки желаещи да преживеят едно по-различно
пътешествие из Родопите, съобщиха от Областния информационен център.
„Благодарим
на всички, които споделиха деня си с нас. Пътешествията с гъсеницата тепърва
започват“, посочват организаторите.
Специални
благодарности са отправени към Михаил Мечков за заснетите кадри и към Божидар
Чолаков за помощта и организацията.
„Надяваме
се всички да са се забавлявали! До следващата спирка!“, завършват
организаторите.
„Не еврото, а човешката алчност ще ни затрие. А дори нямат пари за нови менюта“.
Това споделя
нашенец във Фейсбук.
Винаги
хапвал шкембе чорба в турски ресторант на магистрала „Тракия“. От 5 лева обаче
супата вече е 5 евро.
Добър
ден! Това се случва в цялата страна. И няма сила, която да го спре. Разградена
държава, липсваща държава.
Голово шоу на „Коритото“, но за жалост „Арда“ отстъпи на едва кретащия „Спартак“ при гостуването си във Варна.
Мачът
тръгна отлично за „Сините от Кърджали“, след като Карагарен откри в 15-ата
минута. Дерик удвои за гостите в 34-ата, но след гола започна времето на
„соколите“.
„Спартак“
изравни с попадения на Чидера Око в 34-ата и Антон Иванов в 52-рата минута.
Отново Око, пет минути преди края, направи обрата пълен.
„Спартак“
– „Арда“ 3:2.
„Кастрофирала и изоставена кола. Подадох сигнал до 112“, съобщи читател на 24rodopi.com.
Превозното
средство се намира край пътя между село Загорско и Джебел.
От кръчмата, после в колата, а след това сметката излиза дебела. Възможен вариант дори „Стига, шегувате ли се, този автомобил не струва толкова!“.
Двама шофьори, седнали зад волана след употреба на алкохол,
бяха осъдени в Кърджали в рамките на ден. И в двата случая съдът постанови не
само условни присъди и лишаване от право на управление, но и отнемане на
автомобилите им или заплащане на тяхната равностойност.
Първият водач се отчел с 1,83 промила. Следва три месеца
лишаване от свобода, 15 месеца без книжка и 511 евро глоба. Трябва да плати и
стойността на колата – 2107 евро.
1,31 промила алкохол по пътя между Кърджали и Момчилград. Наказанието
е 4 месеца условно, 16 без книжка, 511 евро глоба, а колата трябва да се плати
отново – оценена на 2121 евро.
На 14 юли 2009 г. Цецка Цачева от ГЕРБ влиза в историята като първата жена, избрана за председател на Народното събрание от създаването му през 1879 година. Тогава едва ли някой е предполагал, че нейният избор ще постави началото на период, в който жените все по-често ще заемат председателското място в най-важната законодателна институция на държавата.
Цецка
Цачева оглавява 41-вото Народно събрание през 2009 г. и се връща на поста през
2014 г., когато започва работа 43-тото Народно събрание. Изборът й е важен
момент за българския парламентаризъм. За първи път жена застава начело на
институцията, която приема законите и контролира дейността на изпълнителната
власт.
През
ноември 2017 г. Цвета Караянчева става председател на 44-тото Народно събрание.
Тя остава на поста до март 2021 г.
Нейният
избор показва, че председателското място вече не е изключение за жена в
българската политика. Караянчева заема поста в период на остри политически противопоставяния
и обществени протести.
Така в
рамките на по-малко от десетилетие две жени от ГЕРБ оглавяват парламента.
През
2021 г. политическата ситуация в България се променя. След изборите през април
Ива Митева е избрана за председател на 45-ото Народно събрание. След
разпускането му тя отново заема поста в 46-ото Народно събрание през юли същата
година. И двата парламента просъществуват кратко.
През юни
2024 г. Рая Назарян е избрана за председател на 50-ото Народно събрание.
Следващият парламент е оглавен от Наталия Киселова, избрана през декември 2024
г.
На 29
октомври 2025 г. Назарян отново поема председателския пост в рамките на 51-вото
Народно събрание.
На 30
април 2026 г. Михаела Доцова е избрана за председател на 52-рото Народно
събрание. С нейния избор продължава тенденцията жените да бъдат основните
фигури на председателското място в поредица от парламенти.
Илияна
Йотова пък е първата жена президент на България.
Ерхан
Алемдар
„Когато посрещаме туристи в Кърджали, обичаме да им показваме нашия Биг Бен. Не, не сме си построили копие на прочутата лондонска часовникова кула. Нашата е различна. Нашата пее! И то български възрожденски и патриотични песни!
Но знаете ли откъде идва идеята?“, започва пост във фейсбук на историка Георги Кючуков.
Ето неговия
разказ:
„Историята
ни отвежда далеч от Родопите — чак в полския град Краков. Там съществува една
вековна традиция. От кулата на църквата „Света Богородица“ на всеки кръгъл час
тромпетист изпълнява прочутата мелодия „Хейнал“. Идея, която преди близо
половин век вдъхновява и хората в Кърджали.
Но нека
започнем отначало.
Годината е 1931-ва. В центъра на
Кърджали е построена сграда, над която се издига кула. Същата, която днес
виждаме над сградата на полицията, срещу Паметника на освободителите.
Само че
тогава часовник няма! На местата на четирите циферблата има обикновени кръгли
прозорци.
Минават
десетилетия.
През 1976 г. тогавашният кмет на
Кърджали, инженер Димитър Милев, търси съдействието на Костадин Мирчев,
ръководител на местното управление на МВР, за поставянето на часовник в кулата.
И тогава
се ражда една прекрасна идея. Защо часовникът просто да отброява времето? Защо
да не го прави с музика, подобно на часовника в Краков?
Само че
нашият ще звучи по български!
Започва
работа. Изработени са часовниковият механизъм и четирите циферблата. Подбрани
са 17 български патриотични мелодии. Своя труд и талант влагат инженери,
музиканти и местни специалисти.
И идва
историческият момент!
3 март 1978 година. Точно в 6 часа
сутринта.
Кърджали
още спи. Утрото е мразовито. И изведнъж над града прозвучава мелодията на
възрожденската песен „Питат ли ме, дей зората“.
За първи
път!
Поводът
не е случаен — България отбелязва 100 години от своето Освобождение!
От този
ден часовникът започва да отброява времето по един необикновен начин. Всеки
кръгъл час, от 6 сутринта до 10 вечерта, над центъра на Кърджали звучат
български песни.
И така
вече близо половин век!
Замисляли
ли сте се колко поколения кърджалийци са израснали с тези мелодии? Колко срещи
са си определяли под часовника? Колко хора са поглеждали нагоре, за да видят
часа? Колко деца са питали родителите си откъде идва тази музика?
Защото
часовникът не е просто механизъм, който измерва времето.
Той е
част от паметта на Кърджали.
И когато
разказвам историята му на нашите гости, винаги си мисля нещо.
Лондон има своя Биг Бен. Краков
има своя тромпетист. А Кърджали има часовник, който пее български песни!
И знаете
ли кое е най-хубавото?
Че
докато часовниците по света просто ни напомнят колко е часът, нашият ни напомня
и кои сме, откъде идваме и какво трябва да помним!
Това
е нашият кърджалийски Биг Бен!“
„Буташе колело, кормилото нагъчено с торби с покупки и понеже явно е нямал място, бутилката с вода я носеше на главата си…“.
Албания
в едно изречение, споделено от читател на 24rodopi.com.
Средната
заплата в страната е около 400 евро. Парите обаче стигат за всичко. Далеч
по-евтино е от България. Животът е спокоен, дори след масовите протести.
Почивка в прекрасните курорти на Адриатика пък излиза три пъти по-евтино от море в България или Гърция.
24rodopi.com/Общество
На 9 ноември по стар стил България си спомня за рождението на един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков. Роден в малкото старопланинско село Жеравна, той оставя след себе си творчество, което надхвърля националните и езиковите граници. Неговите герои са обикновени хора, но в съдбите им се крият големите въпроси за доброто, състраданието, любовта, прошката и човешкото достойнство.
Йовков
не просто описва живота. Той търси човешкото в него.
От Жеравна до Добруджа –
житейският път на писателя
Йордан
Стефанов Йовков е роден на 21 ноември 1880 г. (9 ноември по стар стил) в село
Жеравна, тогава в пределите на Източна Румелия. Баща му Стефан се занимава със
земеделие, животновъдство и абаджийство, а семейството му е многолюдно.
През
1892 г. семейството се преселва в Добруджа, в село Чифут Куюсу, днес Йовково.
Именно този край ще се превърне в една от най-големите любови на писателя и ще
остави неизличим отпечатък върху бъдещото му творчество.
Йовков
учи в Жеравна и Котел, а през 1900 г. завършва Първа софийска гимназия.
По-късно постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево.
Записва
право в Софийския университет, но след смъртта на баща си е принуден да прекъсне
следването си поради финансови затруднения.
През
1904 г. се завръща в Добруджа и започва работа като учител. Преподава в няколко
села, сред които Долен извор, Росица и Красен. В последното не само учителства,
но и става директор на ново училище, за чието изграждане има личен принос.
Периодът
в Добруджа е изключително важен за формирането на неговия светоглед. Там той
опознава различни хора, техните обичаи, радости, страдания и надежди. Сред тях
има българи, турци и представители на други общности. Тази многообразна среда
по-късно намира отражение в произведенията му.
Йовков
участва в Балканската и Междусъюзническата война като запасен офицер. През юни
1913 г. е ранен в боевете край Дойран. За проявената храброст получава орден
„За храброст“.
По време
на Първата световна война служи като офицер и военен кореспондент. Преживяното
на фронта го сблъсква с жестокостта на войната и човешкото страдание. Тези
впечатления се превръщат в основа на редица негови военни разкази.
През
1918 г. се жени за Деспина Колева. Семейството има една дъщеря – Елка.
През
1920 г. заминава за Букурещ, където работи в българската легация като аташе по
печата. Прекарва в румънската столица около седем години. Именно там създава и
част от най-значимите си произведения.
След
завръщането си в България работи в Дирекцията на печата. Продължава да пише и
да се утвърждава като един от водещите представители на българската литература.
Йордан
Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив след тежко заболяване. Той си
отива едва на 56 години, но оставя литературно наследство, което продължава да
бъде четено и изучавано и днес.
Признанието
към Йордан Йовков не се изразява само в литературните анализи, паметниците и
възпоменателните чествания. Неговото име носят образователни и културни
институции както в България, така и извън нейните граници.
В Добрич
се намира Дом-паметник „Йордан Йовков“, открит през 1980 г. по повод
стогодишнината от рождението му.
В
родната му Жеравна се намира къщата музей „Йордан Йовков“, която пази спомена
за детството и семейната среда на белетриста.
Името му
носят училища в различни български градове. Името му присъства и в българското
образователно пространство зад граница. В румънската столица Букурещ
функционира Българско неделно училище „Йордан Йовков“ към българското
посолство.
Така
името на писателя продължава да бъде част от живота на българската общност
извън родината.
Това е
своеобразно признание за значението му не само като литературна, но и като
национална духовна фигура.
„Серафим“ – когато човек има
малко, но сърцето му е голямо
Сред
най-въздействащите произведения на Йордан Йовков безспорно е разказът
„Серафим“.
Главният
герой е беден, странстващ човек, облечен в старо и окъсано палто. На пръв
поглед той изглежда незначителен и дори странен. Няма богатство, постоянен дом
или сигурност за утрешния ден.
Но зад
непретенциозния му външен вид се крие необикновено богатство – способността да
съчувства и да помага.
Когато
разбира за тежкото положение на бедна жена, която се нуждае от средства за
лечение, Серафим решава да й помогне. Той дава спестените си пари,
предназначени за ново палто.
Серафим
не очаква благодарност, не търси признание и не смята, че е извършил нещо
необикновено.
За него
човешката болка на другия е по-важна от собственото му удобство.
Тук
Йовков поставя един от най-силните морални въпроси в литературата си: кой
всъщност е богатият човек? Онзи, който притежава много, или онзи, който може да
даде и последното си за спасението на друг?
Серафим
няма почти нищо, но притежава най-ценното – човечност.
„Ако можеха да говорят“ – светът
на безгласните същества
Особено
място в творчеството на Йовков заема сборникът „Ако можеха да говорят“,
публикуван през 1936 г.
Той
съдържа 22 разказа, обединени от обща среда, герои и събития. Действието се
развива в добруджански чифлик, където животът на хората е неразривно свързан с
този на животните.
Самото
заглавие носи дълбок философски смисъл. То ни кара да се замислим за
съществата, които живеят до нас, но не могат да разкажат за болката, страха,
привързаността и страданието си.
В този
сборник животните не са просто част от селския пейзаж или собственост на
човека. Те имат свой свят, свои привързаности и своя съдба.
Йовков им дава литературен глас.
Той
показва колко силна може да бъде връзката между човека и животното и колко
тежка е раздялата, когато тази връзка бъде прекъсната.
Тук
хуманизмът на писателя излиза извън отношенията между хората. Той обхваща целия
жив свят.
Йовков
ни напомня, че състраданието не трябва да има граници и че отношението към
по-слабите същества е мярка за нравствеността на човека.
Тази
тема звучи изключително съвременно и днес, когато обществото все повече говори
за отношението към животните, тяхната защита и отговорността на човека към
природата.
Йордан Йовков и турската
литература – културен мост между два народа
Една от
по-малко познатите страни на Йовков е интересът му към турската литература и
култура.Той превежда на български откъси от произведения на турския писател Ака
Гюндюз и споделя с приятели литературни текстове от турски автори.
По този
начин връзката му с турската култура не се изчерпва с присъствието на турски
герои в разказите му. Тя е част от по-широк интерес към съседния народ и
неговото литературно наследство.
Йовков на турски език
Творчеството
му намира сериозно място в турската преводна литература.
Сред
произведенията му, представени на турски език, са:
„Албена“
– Albena;
„Шибил“
– Şibil;
„Серафим“
– Serafim;
„По
жицата“ – Telgraf Telleri Boyunca;
„Песента
на колелетата“ – Tekerleklerin Türküsü;
„Чифликът
край границата“ – Sınırdaki Çiftlik.
Романът „Чифликът край границата“
е публикуван на турски през 1966 г. в превод на Тахир Алангу. Предговорът към
изданието е написан от проф. Сабри Есат Сиявушгил, който го предлага за
Нобелова награда за литература.
Преводите
на Йовков в Турция имат и по-дълга история. Негови разкази се появяват в турски
литературни списания още през 40-те години на ХХ век. „Албена“ е публикувана
през 1943 г., а „Серафим“ има и превод на Фикрет Арът, публикуван през 1970 г.
Сборникът
„Песента на колелетата“ излиза в турски книжни издания, сред които изданието от
1982 г. с превод на Тюркер Аджароглу.
В турската академична литература
Йовков е определян като един от най-значимите български писатели, а според
публикувано през 2023 г. турско литературоведско изследване той е вторият
най-превеждан български автор в Турция.
Неговото
творчество е преведено на близо 40 езика.
Но може
би най-голямото признание за Йовков не се измерва с броя на преводите,
наградите, паметниците или институциите, носещи името му.
То се
крие в способността на неговите произведения да докосват човека и днес.
В свят, в който често се говори
за различията между народите, Йовков ни оставя послание за общото между хората.
Неговите герои ни учат, че добротата не зависи от богатството, че състраданието
не познава етнически и религиозни граници и че дори най-обикновеният човек може
да извърши нещо велико.
Ерхан
Алемдар
Лидерът на ДПС Делян Пеевски изрази пълна подкрепа за исканията на полицейските синдикати за увеличение на възнагражденията и запазване на социалните права на служителите в МВР.
В
позиция по повод професионалния празник на българската полиция – 8 ноември,
Пеевски заявява, че достойното заплащане и социалните придобивки на
униформените са отговорност на държавата.
„При
растящи цени замразяването на заплатите означава прогресивно обедняване“,
посочва лидерът на ДПС.
Той
обявява подкрепа за исканията на Синдикалната федерация на служителите в МВР за
увеличение на възнагражденията в Бюджет 2027 и защита на социалните права.
„Недопустимо
е правителството да прехвърля тежестта на финансовите проблеми върху хората,
които денонощно пазят реда и закона“, заявява Пеевски.
Според
него държавата трябва да осигури необходимите средства и да проведе реален
диалог със синдикатите. ДПС ще отстоява тази позиция и при обсъждането и
приемането на държавния бюджет.
В
обръщението си към служителите на полицията Пеевски подчертава още, че те не
бива да бъдат превръщани в инструмент за „мръсни партийни игри“ чрез
политическото ръководство на службите.
„Подкрепата
за хората в униформа е отговорност към цялото общество. Защото зад достойните
условия за вашия труд стои сигурността на всяко българско семейство и
стабилността на държавата“, завършва поздравлението си лидерът на ДПС.
„Пожелавам
ви здраве и сила! Честит празник!“, пожела Делян Пеевски.
Да виждаш картината в България като…
Да
виждаш психиатрията, която приютява Патрик Макмърфи след затвора.
Колония
или сестра Радчид да ти определя битието?
Интересен
въпрос.
Кой е
чел Кен Киси или е гледал филмирания му роман?!
Не
смятате ли, че летим над „Кукувиче гнездо“?!
Пълна
употреба над главите?!
Смесване
на човешкото достойнство до пълно дъно. До лигавите слюнки от пускането на
ток?!
Дори
Макмърфи дава назад.
Щото
трябва да избяга от тази лудница!
Лудница!
Точното
определение за тази държава.
А, полет
дали ще има?!
Прозорците отворени, ръцете отвън. Музика дъни. Главите се оглеждат за зрители.
Час пик в центъра на града.
В един момент водачът дава газ и колата завива вляво,
задницата се върти в различни посоки, едва не навлиза в насрещното, където да
бъде посрещната от преминаващ джип. Въртежи, опасност, малко мозък, много
чалъми.
Автомобилът германски, регистрацията белгийска,
шофьорът-гастарбайтер, завърнал се в родния край. Решава да покаже своето
могъщество пред останалите, своя успех зад граница с безумието, наречено дрифт.
20-годишен, който смята, че всичко, което хвърчи се яде, че
морето е една локва, а приготвянето на дюнери срещу евро е върхът на житейския
просперитет. Впрочем, той не знае значението на последната дума.
Той е полуграмотен.
Образованието е използвано, за да се докопа до така
жадуваната шофьорска книжка. Първата мечта е изпълнена.
Втората е лъскав, втора употреба, автомобил от Германия.
Затова е било и блъскането. С пот, кръв, в квартира с още
няколко души. Пръдни и спрънджа, мизерия, за да се спестят някакви кинти, с
които у дома да се покаже новото охолство. Парвеню, от най-новите. Които са
опасни както за самите себе си, така и за околните.
Дрифтът му струва 3 бона глоба и отнемане на книжката за
година. Сега ще трябва да се върне на високопрестижната си работа с бусче,
вмирисан на орисията на останалите гастарбайтери, натъпкани в него.
Това е съдбата на хиляди наши младежи, които изпълват с
простотията си родопските градове през лятото. Завърнали се от гурбет и решени
на всичко, за да покажат, че са „станали хора“.
Не, пичове, поредните слуги, които проиграват животите си за
някое евро в повече…
Най-мразя лятото…
Градове, села, паланки са пълни с гурбетчии. Радост за
възрастните, които виждат деца и внуци. Мъка за други…
„Най-мразя лятото в този град“, споделя жител на областна
агломерация. И продължава: „Пълно е с комплексирани хора. Визирам прибралите се
гастарбайтери. Паркингите пълни, няма места. Чупене на стойки, парадиране. Хеле
от пишлегарите, които хвърчат с колите си, втора употреба, с чужди регистрации.
На някои изписани имената им на табелите. На други по капаците нещо от сорта
„Ахмед Кинг“.
Хора, чийто интелект е в ауспусите.
И започват проблемите. Шофиране с бясна скорост из града.
Ненормални манерви из кръстовищата, сякаш изведнъж са получили амнезия относно
правилата за движение. Тези чобани, дори живели зад граница, не разбраха, че
лява лента в града не е изпреварваща, а за престрояване за ляв завой. Направени
с педалски прически всичките, сякаш от един завод излизат; бради; злобни
погледи, все едно не са продали достатъчно дюнери в Данмарката; еднакъв стил на
обличане; еднаква музика; някакви зомбита… Държат се като господари. А, като
отидат в някаква институция, не могат да си попълнят документите. Едва чакам
края на август, началото на септември, тези комплексари пак да се върнат по
дюнери и заводи, фризьорски салони, че да ни лишат от присъствието си. П оне до
декември, когато отново пристигат“, изповядва жител на областен град в
Родопите.
Скандалът
Той се прибира от гурбет. Ще вдига сватба. Бъдещата булка
работи тук, но той е в строителството в Алемандата. Спестява за 400 гости. Тя
се прибира. Той иска купон. Тя е изморена и само моли за почивка. Той излиза на
бар с аверите и се връща с…
„Това е най-тежкият
сезон. Всички комплексари са се прибрали и си мислят, че са хванали Господ за…
Всяка вечер има проблеми и се налага да се намесваме. Всеки е по-голям от
другия. Мерят си малките пиш… Заяждат се с останалите клиенти. Дърпат всички
дами. Няма кой да им търпи глупостите. Едва ли това го правят зад граница. В
нашата държава тия пикльовци са расли с убеждението, че който има повече пари в
джоба, той е господарят. Но не са познали. Просто пишлегари, които ще ядат
шамари“, споделя охрана в бар в областен град. Казва, че почти всяка вечер през
лятото трябва да вразумява новото поколение гастарбайтери заради поведението им
в нетрезво състояние.
Водките
„Уплашихме се, ба. Аз и брата изпихме по около десет водки
всеки. Водка, енергийно, водка, енергийно. Няма спиране. Как ни гледаха, ако
знаеш! Платихме около хилядарка. Прибрахме се към 5 сутринта, че братът
трябваше да се пътува за Англия. Яко, много се веселихме“, споделя родопчанин,
посрещнал брат си, гурбетчията.
Историите
„Пукаме се от е*ане докато сме тук. Местните тъпачки чакат
такива като нас. Първо гледат лъскавия автомобил. После дрешките. След това
какво поръчваме. Тия са прости. Може да си най-грозният, но като си се върнал
от чужбина и имаш евро, местните ку*вички правят всичко. Пръскаме се с тия
малките, после пак на дюнерите. Все пак не работим на „Уолстрийт“, откровен е
гастарбайтер от Белгия. Дюнерджийче. Там спи в квартира с още 6 души. Вмирисват
се, вика. Ама стиска зъби. Защото у дома ще се изкъпе нормално, спестил е пари,
и ще „праска малките“, както се изразява…
***
Това е родната действителност. И всички я виждате. Това
поколение ще владее бъдещето ни. Ако не се изпотрепе преди това.
Човек е толкова голям, колкото мечтите му.
Техните бяха такива. Достигнаха до този връх и след него
започва падението.
Защото произвеждаме морал и работна ръка за възможно
най-примитивната икономика…
