24rodopi.com/Коментари/ОбществоНачалото на 90-те години. Полъхът на свобода. И тежкият
аромат на разюзданост…
Инвеститор пристига в едно населено място в Родопите и иска
да купи изоставени, обречени сгради. Местният, едва прохождащ, партиен велможа
протяга ръка за 20 000 лева рушвет, за да „стане работата“.
Меракът соц миналото да се превърне в работещи цехове
угасва. Бизнесът на първия не включва хрантутене на треторазрядни чиновници,
каквото представлява вторият. И си тръгва.
От сградите са останали сега само основите.
Една кратка история, случила се малко след зората на
демокрацията. Когато идеологията вече бе отстъпила на алчността и тарикатлъка.
Когато всякакви неудачници вече са се превърнали в партиен масив, заклевайки се
никога повече да не бъдат бедни, като напуснат родните села.
С течение на времето властта се материализираше все повече в
пари, а подобни елементи станаха много, много богати. За сметка на родните им
места.
Тази история я умножете по няколко хиляди и я пръснете из
всяка точка на страната. Така ще добиете представа за размерите на
некадърността, алчността, създаването на олигархията, монополите и цялата каста
надменни отрепки, докопали се до властта…
***
Този човек е дежурен по ефир. Периодично бива натикван в
очите на обществото. Човек, който дори в родното му село, което закри и превърна в "квартал", не желаят да срещнат
по улицата. Защото го познават. До болка.
До взривяването на идеалите, мечтите,
пръскайки ги като парични потоци в бездънните джобове.
Дикме. Мехмед отново е на линия.
Той беше първият министър с турско име в Министерството на
земеделието, в правителството на Симеон Сакскобургготски. Кариера, започнала
стремглаво и приключила скандално – с предсрочно уволнение заради тежки
съмнения за злоупотреби. Дикме получи и текме в партията.
Но да се върнем малко по-назад във времето.
***
Още през далечната 1995 година Дикме стана кмет на община Ардино – едва на
29 години. Последва втори мандат през 1999 г.
През 2001 г. беше поставен на пето място в кърджалийската
листа на ДПС за парламентарните избори. Недоволен, той бойкотира кампанията,
отдръпна се и изчезна. Когато обаче ДПС вкара 5 от 5 депутати, Дикме се появи
отново – този път като първи кандидат за министър.
Назначиха го за министър на земеделието. И тогава дойде
истинският скандал.
По негово време избухнаха тежките проблеми около фонд
САПАРД. Европейският съюз отправи остри критики за липса на контрол, нередности
и злоупотреби с европейски средства. България беше поставена под наблюдение, а
доверието към страната – сериозно разклатено.
Обвиненията бяха в лобизъм и конфликт на интереси, както и в
защита на определени икономически кръгове в земеделието и горския сектор.
Самият премиер Симеон Сакскобургготски публично заяви, че го освобождава заради
неефективно управление.
За по-младите – САПАРД беше предприсъединителна програма на
ЕС за модернизация на земеделието и развитие на селските райони. Вместо шанс,
тя се превърна в символ на корупция: фиктивни проекти, завишени цени, двойно
финансиране, подставени фирми, „селски туризъм“, превърнат в частни вили.
Европейската комисия не говореше за единични случаи, а за
устойчиви корупционни мрежи. Последствията дойдоха по-късно, но бяха тежки –
през 2008 г. ЕС замрази плащанията по САПАРД, България загуби стотици милиони
евро и сериозно урони репутацията си.
И какво направи Мехмед Дикме след това? Вместо да се оттегли
с мълчание, през 2007 г. напусна ДПС и се кандидатира за кмет на Ардино със
собствена формация – ГЕРА (Граждани за европейското развитие на Ардино).
Загуби изборите, но остави след себе си дълбоко разделено
общество – семейства, роднини и съседи, обърнати едни срещу други. Последиците
от това се усещат и днес.
Звучи ли ви познато? Личният интерес над всичко.
***
Съвсем наскоро Дикме опита да се усуква около лидера на ДПС
Делян Пеевски. Разбира се, срещу властова облага. Новото начало обаче е в ход.
Дикме получи поредно текме, този път от Пеевски. Както го получиха цялата
деребейска клика около Доган, чийто мит бе разрушен, а сараите останаха в онова
минало, в което един политик се бе помислил за падишах.
Дикме отново се появи в ефир, дежурен. През декември м.г.,
за да коментира площада.
„Сега Доган има възможност да се върне. Борисов изпраща
сигнална лампичка, че се откъсва от Пеевски и е готов на ново мнозинство
"Продължаваме промяната - Демократична България". Ако искат ГЕРБ и
ДПС да съществуват, двамата трябва да се оттеглят“, отбелязва тогава Дикме.
След „площада“ идва Мехмед, и той иска, прибира, джобове
бездънни…
***
Днес Дикме отново е друг. Вече се усуква около Радев.
„Поздравления за новото правителство, поздравления и за
Румен Радев. Но нека да не бъдат толкова самодоволни, защото властта, която им
беше дадена от народа, е огромна отговорност. И нека не забравят, че тази власт
не е дадена само конкретно за господин Радев, а в голямата си част е дадена
срещу тандема Борисов - Пеевски“, казва Мехмед.
Хвали се, че 35 години е бил в политиката. Казва, че в
държавата няма да стигнат парите, „казвам го като човек, който е бил част от
управлението“. Но не довършва изречението с „и си тръгнах като министър от
него“.
Дикме призовава Пеевски да се оттегли от политиката. Както и другите около
него. Прави впечатление обаче, че изброява единствено български имена. И прави
страховито внушение, че турци и помаци не искат българи. Дикме дори си позволява
да заговори за още едно „Ново начало“ за ДПС, но с опасния замисъл „етническа, капсулирана партия“. И отново не довършва, че в нея трябва да има
място, подобаващо за неговата персона.
В последните години ДПС направи решаваща крачка – да избяга
от „корпоративното“, за да се върне при хората. И друга, не по-малко важна –
ДПС разпука „етническия етикет“, лепнат на Движението, превръщайки се в
национална партия, която е незаобиколима в политическото пространство.
Хора като Дикме обаче не могат да преглътнат, че времето им
мина и самите те са заобикаляни. Останаха в някоя празна тава от баница, която
Доган е разпределял.
Дежурни по ефир, дежурни по усукване в силните, като
танцьорки на пилон.
А, всичко е много просто – една дежурна алчност.
***
Вероятно вече разгадахте героите от увода? И по-специално
онзи чиновник, слязъл от баирите и заклел се вече да не е беден.
%20-%20Copy.jpg)
