Подполковник Трендафилов - началник на загиналите във Върбица войници, спи в бус и вика хеликоптери на помощ!

 Подполковник Илия Трендафилов губи разсъдъка и семейството си, след като 10 момчета от неговия полк се удавиха пред очите му във Върбица

Подполковник Илия Трендафилов живее в изоставен миниван в близост с тютюневите складове в Пловдив. 59-годишният мъж не е виждал съпругата и дъщерите си от 20 години. Не познава внуците си. През деня обикаля около Централна гара с надеждата някой да го почерпи цигара. Спи в изпотрошения бус, пълен с кашони и стари дрехи, от които си е направил легло, пише "Марица".
Говори тихо, а очите му са умни и пълни с болка.
Казва, че е видял прекалено много жестокости в този живот и се е обърнал към Бог.
Илия прекарва последните 20 години в психиатрични клиники и полицейски управления, спи на улицата и рови в кофите за смет. Все още има мигове, в които губи разсъдъка си, но моментите на проблясък в съзнанието му преобладават.
В миговете на лудост той излиза от буса и започва да  провежда спасителни операции и да дава разпорежда не  на хеликоптерите  да излетят. И търси виновните за трагедията, случила се на 12 декември 1990 г.
На този ден един танков и един кашишки взвод се движели по маршрута Момчилград - Балабаново. Отивали към полигона, на който трябвало да се провеждат учения. Минават през брод в река Върбица. Бродът е плитък и 2 верижни машини и 1 танк навлизат в него. Точно в този момент висока водна вълна ги помита. Оказва се, че по същото време се изпускат водите на язовира до Златоград. 10 момчета, сред които и двама лейтенанти, от полка на Трендафилов са залети от водната стихия и потъват пред очите му. Подполковникът търси помощ от поделението в Пловдив да изпратят хеликоптери за спасението на момчетата. Помощта обаче така и не идва и буквално за минути водата отнася войничетата. След разигралата се пред очите му трагедия Илия губи разсъдъка си, въпреки че не е подвеждан под отговорност за случилото се във Върбица.
Зловещата картина преобръща живота му. 2 години и 4 месеца лежи в психиатрични клиники - първо в Кърджали, а след това и в Раднево. "В лудницата са най-големите изроди - убийци, изверги", споделя Илия.  3 пъти го прибират в полицията. Започва да пие, напуска дома и съпругата си и заживява на улицата.
Днес най-после мъжът е успял да намери покой, като е заличил от спомените си датата 12 декември 1990 г. Това навярно е бил единственият начин за неговото физическо оцеляване. Сега твърди, че през 1993 г. са го съкратили от армията, тъй като "според Варшавския договор на 200 км от границата нямаме право да поддържаме танкови войски". А за трагедията край Върбица няма спомен. Той обаче с охота разказва за детството и за родителите си.
Илия Трендафилов е единствено дете в образовано семейство. Баща му е бил директор на училище, а майка му - начална учителка. Дядо му по майчина линия е младши лейтенант в Царската армия. Бил е богат човек, притежавал е много земя и животни. Илия е роден в Пловдив, но първите 7 години от живота си прекарва в село Купците, където баща му е разпределен. В селото, което се намира в близост до гръцката граница и е населено предимно с турско население, момчето говори на български единствено с родителите си.
Семейството се мести в Хасково, когато Илия трябва да тръгне на училище. Майка му започва работа като начална учителка в ОУ "Кирил и Методий" в града. А Илия е първокласник в същото школо. До осми клас свири на акордеон. Илия си спомня, че родителите му тогава са дали 10 заплати, за да купят акордеона, и са искали синът им да стане музикант. Музиката обаче не го привлича и момчето тайно се записва да тренира бокс.
Висшето си образование завършва във Военното училище във Велико Търново.
 Кариерата му го отвежда да замначалническия пост за свръзки на Кашишкия полк, разположен в парк "Кенана". "Там изкарах 5 години и участвах на международно учение заедно с 50 човека от цяла България в село Щит. Имаше унгарци, поляци, чехи, руснаци. Аз осигурявах връзката на висшето командване - на генералите. И Тодор Живков беше на това учение", спомня си Трендафилов.
Последните му години служба са в Танков полк в поделението в Момчилград, където приема званието подполковник.
Днес Илия живее със спомените за професионалните успехи. Съжалява, че не е виждал дъщерите си от 20 години, че не е присъствал на сватбите им и не познава зетьовете си. И мечтае само за едно - да се запознае с внуците си Мария, Теодор и Тициана.

-----------------------------------------------------------------
Застраховай дома си от 10 стотинки на ден