Данъкоплатецът е само лична карта: „Главорези”-кокошкари vs топ „заптиета”

В тези истории няма имена, няма адреси, само разкази по преживяно. Личната карта на улицата. ЕГН-то започва с цифрите на тази година, този месец, днешна дата.

„Нарочат ли те веднъж-започва голямото „тръскане". Навират ни в очите акции, пострадали полицаи, тежката професия на униформените, а за пострадалите от тежестта на „фуражките и палките"? Разминават се с мъмрене, порицание и други вътрешни похвати до… следващия случай, когато се направят на богове пред данъкоплатците.

Излизам от денонощен магазин в града. Отвън патрулка и пред нея полицай. Пита ме какво съм правил по нощите. Как да му обясня, че щом има работещи търговски обекти винаги ще има и хора, които да пазаруват по което и време на денонощието да е? Как? Иска ми лична карта. Първо му казах да се представи. „К`во да ти се представям, не виждаш ли униформата", ми отговаря нагло. „Откъде да знам, че не си я купил от Димитровград?", питам на свой ред. Оня се дуе и почервенява. Държи се с мен все едно съм най-големият престъпник. Нямам в мен документ за самоличност, но и живея на 200 метра от магазина. Казах му ако иска да пише акт, докато смогне приятелката ми ще ми донесе личната карта. Той не пожела. Не му се занимава, по-хубаво му бе да се пъчи с униформата, ама за работа явно го мързи. Отиде да си вземе кафе, а аз си тръгнах.

Преди време ме провериха 2 пъти в рамките на 30 минути. Пиехме бира, подпрени на трафопост с мое приятелче. Обичайните въпроси от сорта „Сега, що не се прибирате, а стоите навън?". Бе, тия бащи на нацията ли са, що?! Откъде накъде ще държат сметка на гражданите, при положение, че не са направили нищо нередно кога и къде ще стоят? Лято е, петък вечер, не се издържа в панелките от задуха. Излизаме навън просто да подишаме. Шум не се вдига, но не-два пъти трябваше да показваме пред един и същ полицай документите си за самоличност. Не се ли нарушава личното ни пространство?

Снимах едни крави пред блока. Бяха се домъкнали до центъра на града и пасяха на детската площадка. Щракам си и изведнъж… изкача полицай. Засилва се към мен и вика: „К`во правиш бе? К`во снимаш бе? К`ъв си ти бе?". „Аз съм гражданин и снимам с фотоапарат, не мисля, че е забранено, нали?", питам на свой ред. „И к`во-крави, толкова ли е важно, че ги щракаш?", продължава ченгето. „Да, важно е и ми е интересно, защото тук не е центърът на село Гугутка, а центърът на областен град", казах му и тръгнах. В този момент полицаят се развика след мен да се върна. „Не ме карай да те гоня защото ще стане още по-лошо", крещи. Едва тогава реши да се представи, аз пък да се върна. Поиска ми документ за самоличност. Видя го и изплакна „болежката". Встрани на блока им била патрулката. Било неуместно и автомобилът да се хване в кадър. Аха, така било значи! „А бе, ще излезе, че един вид ние сме чобаните", каза приближилият се своевременно негов колега. Стана ми ясно всичко. Вероятно са ги извикали по сигнал заради кравите, а те дебнели пастира от патрулката, вероятно за акт. Но през комбинативните им умове е минало „ще ни изкарат, че дремем и не вършим нищо". Да, ама това ли бе начинът?

Внимавайте с фотоапаратите, граждани, когато сте с тях и наблизо има полицаи вие вече не сте данъкоплатци, а нещо, нещо… нещо си там с лична карта.

Гледам ги-през ден тарашат келешите от махалата. Събират се една групичка и веднъж им направиха акция. Намериха у единия топче трева. Оттогава-направо през ден ги бъркат. Тия както си седят и куките идват. След „топ акцията" преди месеци с топчето, нищо не са открили, но си проверяват. Ония ако малко си знаеха правата щяха да пуснат по една жалба. Ок, провинило се едното келешче, но толкова често да търсят слава на гърба на цялата групичка-егаси тормозът! К`во ще намерят толкова? Друго топче, две-три… Много хора има за панделата, ама тях никой не закача. За кокошката и прошката продължава песента. Държавата на беззаконието, на топ „заптиетата" и „главорезите"-кокошкари".