Жельо МИХОВ
„На мама чудото, отличен, отличен ученик!”, може да се чуе из устата на родител във всеки квартал, в който и да е родопски град след поредната порция сияние, гордост, срам и анализи за нивото на образованието в страната.
Иде реч за матурите. Един ученик преди години дръзна да се опълчи на просветния министър и дори да осъди държавата заради налагане на външното оценяване в школата и направи кариера. Приеха го в университет без изпит, а сега дори станал юрист на една национална телевизия, че чак защитава и борчлии на ВиК-дружествата заради репортажи как се налива вода от казани след дългове за хиляди лева. Противникът на матурите натрупа слава и с явяването си в един музикален формат по ТВ-то като убеждаваше журито, че едва ли не гласът му бил като звук от цигулката на Паганини, когато е в транс, ама баш беше като на циркуляр. Нейсе, младежът вече бе убеден във великите си възможности. Тепърва ще ги доказва…
Та такъв продукт роди образователната система в първите си наченки за реформа. Пъпчасали тийнейджъри протестираха срещу матурите напълно недалновидно. Не знаеха какво изпускат. Защото после дойде приумицата за делегираните бюджети и всеки протестиращ пъпчивец се превърна в торба с пари за школото. Гласът на недоволството придоби цифрово изражение в размер на около 1600 кинта за година на калпак. Толкова взема всяко училище за бройка индивид с раница (пък даже и да не е, важат и други образователни бохчички). Е-лей! Едни станаха известни, други скатаха от контролни, а в крайна сметка-матури има, а отличниците се множат като мухи върху екскремент в парка. Явно има полза. „И те стават за ядене, не може милиарди мухи в този свят да грешат”, както се казваше в един виц за кризата. С тази разлика, че всяка година се възмущаваме групово от масовото затъпяване и неграмотност на подрастващите. Коя реформа одриска образованието? Отличници след теста, тъпанари в обществото. Или тъпанарско общество оценя двойкаджии? Кое важи в крайна сметка? Дипломата бе, ъф корс, баси! Да не забравяме и онези кинти, дето идат с всеки нов ученик, чиито родители решат да го `лъзнат по пътя на най-качественото образование в съответното школо, пък било то и на село. Нали резултатите говорят друго. Да, ама Бил Гейтс не се е засилил да търси кадри от България при тези постижения дори при седмокласниците.
И малко статистика за тузарите отвъд Океана.
„По-нисък процент двойки и по-висок процент отлични оценки и пълни шестици има тази година на държавните зрелостни изпити за 12 клас. Това сочат резултатите от матурите, посочени от Министерството на образованието и науката.
Съизмерим и в повечето случаи по-висок е средният брой точки спрямо предходната година - средният брой точки е 63,15 - много добър 4,73. Традиционно най-нисък брой точки има по география и икономика, история и цивилизация и по физика и астрономия.
214 ученици имат 100 точки, 53 ученици имат 0 точки. 100 ученици имат по две пълни шестици (6,00). 5405 ученици имат по две отлични оценки. 1387 ученици имат по две слаби оценки. 2 ученици са с 0 т. и на двата държавни зрелостни изпита. Няма ученици със 100 т. на двата изпита”.
По най-добрите показатели изпъкват и редица родопски школа.
Да отричаш на инат
„Отговорите на матурите са раздавани от самите учители в коридорите и тоалетните на даскалото”, разказа баща на ученичка от Родопите. „Викаше ми: „Тате, няма да имам проблем, казаха ни още преди изпитите да не се притесняваме, всичко ще бъде за „отличен”. Трябваше им само час след отварянето на тестовете, за да бъдат решени от учителите и после отговорите да достигнат до нас. Отивахме до тоалетната и ги вземахме. После всичко беше лесно. Допускат се само по няколко грешки, пък може и учителите да са сгрешили при решаването на въпросите”, ми каза щерката. Аз самият нямам кой знае какво образование, поне те да имат възможността да учат и напредват. Какво да се оплаквам? Знам, че не е правилно това, защото тази практика ги осакатява. Превръща ги в същества, които не са способни да мислят и най-лошото-сами няма да се справят с проблемите занапред. Свикват всичко да им е поднесено наготово. Утре ще отидат някъде другаде и реалността ще ги просне в калта. Там, откъдето ние цял живот се мъчим да се измъкнем, да помогнем и на тях. Сега мълчим. Казваме си, че така е навсякъде и вероятно не грешим, но не сме и прави. Защото спомагаме за техния провал. Системата и цялата порочност на обществото ги извисява, а действителността ще ги смаже. Сигурен съм, че и другите родители са наясно какво се случва и как стават нещата, но всички си затваряме очите. Забързани в ежедневни проблеми и трудно оцеляване, не искаме да видим реалността. Радваме се неистово за всички успехи на подрастващите макар и на тази цена. Те самите сега не осъзнават какво губят, но един ден ще разберат. В това имаме пръст и ние”, думаше бащата.
Химията за варене на ракия, математиката-за курса на еврото
„Директорът ме извика и ми каза, че проблеми няма да имам по никакви предмети, а най-ниската ми оценка ще е четворка. Казах му, че това не ме устройва и смятам последните си две години преди завършването да изкарам в някое селско даскало, за да имам по-висока диплома. Не ми се учи, искам да работя и да помагам на баща ми в бизнеса. Какво да ме занимават и да ми губят времето в училище. Не ме влече нищо с изключение на търговията. Да занеса и продам нещо, за което веднага ще взема пари. Не да ме учат на физика и химия. За последното баща ми казва, че е важно толкова, колкото да се свари ракията. Смятам бързо курса на евро и долар, знам таблицата за умножение, повече от математиката не ми е нужно. Мога да пиша, така че и българският вече съм изучил достатъчно. Просто да имам по-силен китап. Това ми е нужно, а директорът ме убеждава да съм останал и без учене съм можел да извадя добри бележки. Да, ама аз добри не ща. Все пак не съм будала, след време и аз ще показвам отлична диплома. Толкова тъпаци го правят, а дори нямат и уменията, които имам аз”, редеше десетокласник, докато опъваше цигарата и отпиваше от кафето, в чакане баща му да го вземе за поредната порция уличен урок как се печелят парите. Градът е Кърджали, държавата България, годината 2012 г.
И първенците в цифри
Какво става в Смолян?
„Смолянска област е първа по успех на националното външно оценяване в 7 клас, обявиха от образователния инспекторат в региона. Седмокласниците са показали най-високите резултати в цялата страна, а след това се нареждат София-град и Благоевград. По двата основни предмета – български език и литература и математика учениците са се представили много добре. Двойките по БЕЛ са само 31 при 935 явили се ученици, по математика слабите оценки са 99. Отличните оценки са съответно 39 по БЕЛ и 17 по математика. Преобладаващи и по двата предмета са оценките „добър“ и „много добър“. По БЕЛ оценките „добър“ са 389, а „много добър“ имат 369 ученици. По математика добрите оценки са 405, а с „много добър“ са оценени 199 работи.
Само в математически състезания от областта са участвали 1584 ученици”.
Регионът е един от най-големите донори на гастарбайтери в страната. Липсата на почти каква да е реализация принуждава младите да стегнат по време на баловете поне още два-три куфара защото връщането е малко вероятно.
Класическо образование, тарикати с китапи и обезценяването на знанията
„Образованието ни все още е класическо. Българските ученици изучават много предмети и завършват с една енциклопедична подготовка. Те знаят и могат по малко от всичко”, смятат експертите в просветната сфера. А необходимо ли е? „Определено да. И всеки път ще го казвам на детето ми, когато ме попита защо учи толкова много предмети. „Да”, защото не трябва да става като един американски губернатор, който мислеше, че чеченците живеят в Чехия, която е част от Съветския съюз и се изцепи в ефир. Да, образованието ни е перфектно в тази форма, стига децата да учат”, коментира Карамфил Иванов от Смолянско, родител на деветокласничка.
„Моите деца никога няма да продължат образованието си тук. Завършват и заминават зад граница. Мъка не мъка, там ще имат шанса да се реализират, не тук. Аз познавам хора с дипломи за висше образование, които никога не са стъпвали в университет и се гордеят, че са постигнали това, дори без да отворят учебник. Значи това е върхът на прогреса-толкова съм талантлив и тарикат, че мога да си позволя китапа без да се мъча като останалите будали, които цял живот се хвалят после колко са учили и какви дипломи имали. Не, тази държава не дава хляб на трудолюбивите. Там, някъде другаде, колкото и тежко да е, мъчно, далеч. Там, където всеки талант, всяко знание, всеки занаят се цени подобаващо. Тук това се купува, то отдавна е обезценено. Затова работим за по 250 евро. Кой те еб.. в калабалъка с дипломирани тъпанари?”, казва пък Милко Драгнев от Кърджалийско.
Щом създаваме емигранти, поне да са кадърни
„Трябват ни нови специалности. Трябва да произвеждаме кадри, от които самият регион, самата държава имат нужда. Така можем да запазим младите тук. Чужди инвеститори и необходимите кадри, които да работят за подобаващото им се спрямо европейските стандарти заплащане. Трябва да има повече извънкласни дейности, повече кръжоци или не знам как се водят, но да доразвиват талантите и влеченията на децата. Един обича едно, друг си пада по друго. Трябва да се развиват тези неща, да се насочват в правилната посока спрямо техните влечения. Не може детето да си пада по езиците, а същевременно някакъв физик да го гърчи защото си е втълпил, че предметът му е най-важният на вселената. Ок, може и така да е, но това дете ще си губи времето в нещо, което мрази, вместо да наваксва по това, което му е заложено. Просто е, натоварват децата с много излишна информация. Щом от тях ще правим емигранти, поне всяка година образователното министерство да подготвя анализ каква е най-котираната професия в чужбина, поне да не си губят времето учениците”, разсъждава на свой ред Рамадан Юмер.
***
Дали умните бягат или произвеждаме тъпаци защото е по-лесно? Отговорът е някъде по средата. Факт е обаче, че сме под прага на бедността, а регионът ни запада все повече и повече, въпреки бълването на „гении“ на конвейер. С математическа точност можем да кажем, че скоро дереджето няма да се оправи, но пък може да стане още по-зле.
Все пак има и надежда. Тя е в истинските отличници, в наградите зад граница, в признанията от всякакви участия, от гъвкавостта на учителите, въпреки всичките образователни недоразумения.
На снимката:
Усмихнатите деца на Родопите. Къде е тяхното бъдеще – в родния край или в чужбина? Това се питат родителите.
Allah velik.
ОтговорИзтриванеNovi medreseta stroi za vas.
В повечето училища оценките започват от "слаб 3"
ОтговорИзтриванеЕ, това се питам и аз от много време, ама никой не иска да си признае, че царят е гол! Препоръката ми към автора е да пробва по-кратко, защото ще сме единици читателите му.
ОтговорИзтриванеМного точно казано, но не съм съгласна, че в селските училища по-лесно пишат оценките. Напротив в града това става много по-лесно и много поощрявани са селските деца, които им задържат паралелките. А едно време ние селянчетата в града бяхме черните овце.
ОтговорИзтриванеУчителите на село са много по-взискателни, защото те знаят, че ученикът ще не ще ще стои при тях, докато в града треперят за всяко дете и се страхуват да не отиде в друго училище.