Родният виц: Едър земевладелец мие чинии зад граница

Първи сме по брой жилища на глава от населението

Елена Хаджиева

България е на първо място в света по брой жилища на глава от населението. Класацията се тиражира от години, имайки за цел да донесе капчица гордост в сърцето на нашенеца, както и успокоение. Не сме като европейците де, да няма къде да живеем, да няма имот, който да се предава от поколение на поколение и за който да се водят дори роднински войни. Ако обикновеният европейски жител чете класациите направо ще ни завиди. За съжаление, това е само статистика, която всяка година е копи-пейст, без да се влага нужния анализ, без да се вниква в истината.

„Моят дом е моята крепост", са казали старите нашенци. Това е максимата, която най-точно обрисува родния манталитет, стремежа за строителство. Ако се замислим наистина имаме много жилища, но трябват ли ни те?

С Пламен и Антония се запознахме в кварталното кафене. Двамата са от различни краища на страната, но живеят в Бургас. Преди да станат семейство едва ли са предполагали, че един ден ще имат 6 къщи на свое име, а в същото време 5 години ще плащат наем от 350 лв. „Наследихме селска къща от моята баба, дядо ми пък завеща апартамент в Пловдив. Роднините по майчина линия ми оставиха етаж от къща в Смолян, както и етаж от стара, почти порутена къща в Мугла", разказва Пламен и изчислява, че за крехките си 30 години вече е милионер по имоти с общо 4 жилища. Антония пък добавя в списъка етаж от къща в Карлово, апартамент в Хасково и апартамент в Плевен, тъй като единствено дете наследява всичко. Така младото семейство има 7 жилища с различна квадратура. Липсата на работа обаче ги заселва край морето, където от пет години плащат близо 4000 годишно, за да имат жилище. „Идея си нямаме, ако един ден трябва да добавяме и по 1000 лв. ежегодно за данъци за всички имоти", притеснено изчисляват те.

Младото семейство е типичният пример за класацията, която ни нарежда на престижното челно място. Ако наложим обаче и статистиката за населението на България, както и обезлюдените селища поводът ни за гордост ще изчезне. Типично по български, в ерата на прехода и дивия капитализъм, забравихме за бащината къща. Призрачните села с рушащи се къщи са много срещана гледка в области като Смолян и Кърджали. Въпреки, че много от съборетините не са годни дори за преспиване на куче, със сигурност тези сгради са влезли в статистиката. Като паметници на глупостта, в редица села пустеят нови къщи на 3, 4 и 5 етажа, които светват крушките два пъти в годината. И младо, и старо напуска родния дом, не защото не му харесва, не защото е тясно, а защото няма пари, няма работа, няма поминък. За разлика от малките родопски села обаче, столицата се пръска по шевовете. 5 души в двустаен апартамент под наем от 300 лв. си е лукс. Да не говорим за боксониерите с по две семейства, с по 4 души на легло. Е това го няма в статистиката. Със сигурност обаче ги има огромните апартхотели, в които се изпраха милиони в бума на строителството в Пампорово, Чепеларе и прочие. Все още стоят рекламите за непродадени десетки апартаменти, които чакат, чакат и накрая ще бъдат ограбени, съборени и забравени.

Бялата спретната къщурка с две изсъхнали брези отпред стои и се руши. Останали в миналото, те ще бъдат данъчно бреме и скъп спомен, към който ще се връщат хиляди българи. Поколенията се менят, но много малко къщи с него. В арденското село Гоздевица от 80 души са останали само 6. От 15 къщи здрави са само 5. Ето това ще бъде следващата статистика. България – на първо място по жилищен фонд, но и на първо място по стари, опасни и съборили се сгради. Така, както всеки трети емигрира, така всеки ден ще угасва по една крушка, както в най-затънтеното село, така и в що-годе „големия" град.