По „кръчмите" със слабия пламък на надеждата
 
Жельо МИХОВ
В квартала е тъмно. Ако не светят отделни тераси, човек би помислил, че е пустош. Музика обаче издава, че все още махалата не спи. Светлина се процежда през леко притворените врати на гараж. Няколко млади мъже са се събрали край маса и само протегнатите ръце с чаши разкъсват димната обвивка на цигарения дим.
Някой увеличава музиката, а от поставената встрани уредба кънти ретро-хитът „Бял „Мерцедес". „Наздраве!", надвиква музиката призивът и ръцете с чашите отново прорязват дима.
„Бял мерцедес пак ми грабва окото,
но не продавам любов за пари.
Не съм надута, но за валута,
не се продавам и за пари…", оглася здравицата.
- Ретро чалга вечер си правите нещо май, а?-пита току-що дошъл посетител и дърпа стол, за да е по-близо до масата.
- Ха-ха, забавляваме се, празнуваме „малкия петък", тоест сряда, ако не си запознат с терминологията.-отговаря му мъж, който реже зеле в огромна тава.
След малко салатата е готова-намачкана, овкусена, нови пластмасови чаши са раздадени и мохабетът продължава.
- „Не съм надута, но за валута…", к`во пееше тази бе?-дума друг от тайфата.- Няма човек, който да не продава нещо за пари. Всички се продаваме и всеки си има своята цена. Тази с мерджан я гонили, тя се правила на девствена селянка. Сигурно иска менците за вода да й носят с катърче. Аре наздраве, че става късно и ще си ходим, баси чалгиите, подлъгват хората на лъжлив морал.-недоволства ухилен мъжът и надига чашката.
Разговорът продължава за работа и пари. Трима от компанията бачкат заедно на строителен обект. Привършват го, но се задава нова задача, свързана с него. Достигат единодушно до извода, че първо трябва да им се плати са уговореното и тогава да подхванат „допълнителното".
- Да не стане така, че после да ни платят със сумата, за която се разбрахме първоначално и демек новото да им излезе от нас.-разсъждава единият. Другите категорично го подкрепят и за секунди вече е „избран" за главен преговорящ с ответната страна.
- Аре, ходи вземи едно патронче с мастика да не затвори магазинът.-провиква се друг през масата.
Отговорът е красноречив от най-тихия на софрата с тава от зеле за салата: - „Вече се записах за едно и цигари в магазина, как да отида пак?".
Следва намусена физиономия и отново музиката се увеличава. Има поздрави по радиото.
-Слушайте бе, пияни бригади си вдигат наздравици от цялата страна, някой няма ли да отиде да вземе нещо за купона?-пита отново глас.
Малко по-късно на масата вече има две бутилки с водка и мастика-за всекиго по нещо. Музиката постепенно вдига децибели, димът отново взема превес, погледите премижат в мъглата, но ръцете с чашите са гордо вдигнати като за поздрав. Усмивките са на лицата, а смехът е наместо звука от здравиците с чашите от пластмаса.
 
***
Свещта догаря на масата пред гараж в панелния квартал. Групата постепенно се разотива. Всеки е грабнал найлоновата торбичка в ръка, напълнила необходимостите за вечерята от местното магазинче, само на два метра от мястото на сбирката. В нея има хляб, малка бира, мляко, сирене и може би праз, щръкнал от лакътя на ръката. Главата е наведена, а поредният работар потегля към дома. Вече е изповядал днешните тегоби, прибира се за още една порция със семейството.
„Гледай бе, това го няма никъде", казва мъж и сочи светлините на моста над Арда в далечината. „Това спокойствие и красота. Да седнеш вечер, да пийнеш, да хапнеш, да полафиш и да наблюдаваш светлините на града. Ако махнат и гаражите долу покрай коритото на реката, и гледката ще е невероятна. Ееех, този рахат малцина го имат, но и ние не го оценяваме. Вярно, пари няма чак толкова, стоим не в кръчма, а навън, пием от бутилки, свети ни свещ, затъкната в бутилка, но човек трябва да се научи да оценя и малките неща. Рахатът няма кой да го заплати", разсъждава клиентът на уличния ресторант и пуска през устата си гъст дим от цигарата.
„Не е баш така", контрира го събеседник вдясно. „Това нашето си е чисто достигане на дъното. Едно време всяка вечер можехме да си позволим да се съберем на по питие в някоя квартална кръчма, по-рядко на по-лъскав ресторант, а сега си пием на счупените столове пред гаражите или вътре в тях. Няма оправия. Стоим, свиваме се от ден на ден повече край масите, плакнем проблемите къде с бира, къде с нещо по-силно, а зимата дори лицата не си виждаме в тъмнината и леките отблясъци на свещта. Някой рече да си протегне крака и вземе, че бутне масата и олее и оскъдицата от вечерната дажба след работа. Въпреки това обаче продължаваме да се самозалъгваме, че живеем. Не, това за мен не е живот. Просто жалко съществуване и отчаяно търсене на мъждукащото пламъче на надеждата. Като тази свещ, но и нейният огън отслабва и след малко тя ще се стопи. Колко мислите, че ще успеем да задържим и ние тази надежда? А, мълчите и цъкате", пита останалите мъжът.
„Годинките напредват, силите ни се губят, но не трябва да се предаваме", дума пък друг вляво. Наглася шишето със свещта и търси по масата къде са му цигарите. Намира ги трудно. Лапва една и пробва запалката си. Щрака няколко пъти, но безуспешно. Грабва бутилката и наглася пламъкът от догарящата восъчна пръчка. Стиска в зъби цигарата и опъва. Изпуща с ярост и звук дима.
„Казвам ви, някой ден всичко ще е наред, но за съжаление и ние може да не сме между живите, за да видим. Нещата ще започват полека да се пооправят. Няма в природата само лошо, нито пък само добро. Винаги нещата са на кантар, всичко е уравновесено. Прекрасна страна, страхотен град, хубави хора, но за съжаление се случиха такива времена и ние в тях. Пак загасна, баси фалшивата цигара", изрича човекът вляво и отново протяга ръка към свещта.
Настава мълчание. Чуват се само въздишки, ръцете се протягат към малките бутилчици, за да ги поднесат към устите. В тъмнината се появява силует. Отблясъците хвърлят лека светлина върху износеното му кожено яке. Едната му ръка е в джоба, заклещила найлонова торбичка. Другата монотонно бърка в другия, вадейки слънчогледови семи, а устата машинално плюе нежеланият материал от тях. Побелелият мъж поздравява и сяда на свободен стол. Започва да бърка в найлонката, където изглежда е скрито цялото му продоволствие. Вади пластмасова 200-грамова бутилчица, видимо някоя и поред употреба. Замъгленият цвят на питието само издава, че е мастика, смесена с вода. Вади и кренвирш, който нарязва с джобно ножче върху омачкана, зацапана хартия. Оглежда останалите и започва да реди:
„Щели да вдигат пенсиите. Аз работя от 35 години и пак няма да взема пенсия, мама му… Бачкам и сега, ако ми се обадят. Толкова работа съм изработил ей! Обаче и мен ме изработиха. Все на „качак", никъде договор, никъде на хартия и сега-нааа! Пак ще си карам така-на улицата, където никой не ме гони, но не и под покрив, където никой не ме иска. Няма да ми дадат и пенсия, ако доживея до нея", надига износената бутилчица мъжът и мляска с възмущение.
„Тези твоите истории сме ги чували, стига ги нарежда", отвръща му друг от масата и се надига, за да откачи торбичката от забития в дървената врата на гаража пирон.
„Имах 70 декара земя, но всичко ми взеха роднини", продължава да нарежда новодошлият и устните му се впиват в гърлото на бутилчицата. „Ходих да се подписвам за безработен. Няколко пъти. Три пъти. Исках да ми намерят работа, постоянна. Разкарвах се до там, а ми казаха накрая за работа да ида след шест месеца. Повече не стъпих", напук сякаш на себе си говори мъжът, а очите му се присвиват, гледайки пламъкът на свещта.
„Аз направих буркани с риба. Отлични станаха. Сложих и зелето, останалата туршия също е готова, вече чакам студа", подхваща нова тема мъж в другия край на масата. „К`вот да е ще избутаме и тази зима, здраве и живот да има само…", продължава.
„Пет лева на ден са ми напълно достатъчни!", прекъсва го новодошлият със семките и патрончето втора употреба. „Пет лева като има човек, е добре. Купувам обезценен хляб, малко цигари, кренвирши, а за пиене някой от квартала като почерпи и всичко е наред. В джоба като имаш-радост, като нямаш и мислиш. Колкото и да умуваш обаче-няма!", категоричен е той и тропва бутилчицата на масата. За жалост ударът успява да събори част от питиетата на останалите. Върху захванатата с габърчета мушама се разливат бира, водка, мастика, айрян. Вадички се сливат към бутилката с догарящата свещ. Мъжете скачат. „Еййй, все някакви черногледци ще направят поразия", цъкат в общ глас и грабват цигари и торбички.
Свещта съвсем догаря, а гласовете на отдалечаващите се постепенно заглъхват. На масата е останал само човекът, който дойде последен и обяви, че за щастието са необходими само по пет лева на ден и някой да почерпи питие.
Нощта напредва, а кварталът с импровизираните си кръчми утихва. Само след броени часове масите отново ще бъдат пълни със същите хора и същите проблеми. Те пак ще бъдат поляти със сместа от мъка, надежда и буйни наздравици.
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

10 comments so far,Add yours

  1. Анонимен16/11/13 09:26

    Vijte kak iznemogva obiknoveniya 4ove4ec.Oniya mo6enici,diktatori tam gore se 4udyat kakvo da pravyat s parite si.Neprekisnato samo se oplyuvat,a vsi4ki sa edin dol drenki.Pitam vi az hora kak moje v na6ata strana da ima tolkova bogati hora,sled kato ot kolko godini se govori 4e nyama pari dirjavata te otkide gi imat tolkova mnogo.zna4i za edni nyama za drugi ima.Tokova bogati moje da ima samo v kapitalizim a tova tuka o6te go nyama.Tuka e anarhiya nito demokraciya nito kapitalizim nito socializim .

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен16/11/13 14:59

    Тоя пияндурник /на Михов човек/ който пие в незаконни кръчми , гаражите ли са му дерта ?

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен16/11/13 18:00

    СЪГЛАСЕН С 14:59. ПИЯНКИТЕ ОТ НЕЗАКОННИТЕ "КРЪЧМИ" ДА НЕ СЕ ОПЛАКВАТ , ЗАЩОТО РЕДОВНО ПИКАЯТ ЗАД ГАРАЖИТЕ . МОЯТ ГАРАЖ ВЕЧЕ Е КОРОЗИРАЛ ОТ ТАКИВА "ГЕРОИ" НА МИХОВ ! И НЕ РЕЖЕТЕ ИЗБИРАТЕЛНО ! КАТО МАХНАТ ГАРАЖИТЕ , КЪДЕ ЩЕ ПИКАЯТ "ГЕРОИТЕ" НА МИХОВ ?

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен16/11/13 18:11

    И къде прочете, че Михов пише да се махнат гаражите бе, 18.00 часа? И изобщо прочел ли си написаното или си решил по презумция, че щом я има думичката гараж, става въпрос за тяхното премахване? Направо да се чудиш де го чукаш, де се пука. И още нещо - героите не са на Михов, това са все наши съграждани, комшии или приятели. Немотията ги тика в гаражите, а не Михов.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен16/11/13 18:29

    ДО 18:11. ЧЕ ДА СЪМ КАЗАЛ , ЧЕ МИХОВ Е ПИСАЛ ЗА МАХАНЕ НА ГАРАЖИТЕ !
    ХАЙДЕ ПАК ПРОЧЕТИ ПИСАНОТО ОТ ЖЕЛЬО МИХОВ , НО УТРЕ НА ТРЕЗВО !

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен16/11/13 18:46

    Шубе ви е теб и 14.59 ч. че ще махат гаражите, това е вашия дерт, а не моя. Хубаво прочети неговия коментар и после твоя, та да ти стане ясно защо реагирам. За разлика от теб не пия, така че си запази съвета за самия теб. Разбрахме, че ти е незаконен гаража, спокойно, няма кой да се занимава с въшльовци като теб и тоя от 14.59. Успокойте се и си задръжте гаражите. Те без друго едва ли стават за друго, щом ги опикават кварталните пияници.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен16/11/13 19:45

    Къв е тоя Михов уа коментиращите, пийте, пикайте, серете, то тва ви остана!

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен16/11/13 20:44

    ДО 18:46. МАЙ И ТИ СИ ЕДИН ОТ ПИКЛЬОВЦИТЕ ЗАД ГАРАЖИ ! ПИКАЙ , СИ ПИКАЙ СИ СПОКОЙНО !

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен16/11/13 20:56

    ДО 18:46. А БЕ ИДИОТ , ТИ КАК РАЗБРА , ЧЕ АЗ ПИЯ, А КАК ДА ТИ ПОВЯРВАМ , ЧЕ ТИ НЕ ПИЕШ !

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен17/11/13 17:06

    Тия нелегални кръчми - слабост на Михов , защо не се проверят от службите ?

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.