Кърджали - благородната лъжа или истината за прехода

Голямото чакане, инвестициите и скромните надежди

Жельо МИХОВ

Българите са мързеливци. Това сочат данните от различни статистически анализи в Европа. Според един от тях близо 300 000 нашенци са имали нагласа и готовност да започнат работа, но не са потърсили реализация на пазара на труда. 20 хиляди от същите пък са били с китап от университет.

Не че са мързеливи, просто не им се бачка за жълти стотинки. Не им се и предприемат някакви ходове за развитие на собствен бизнес чрез участието на банки и други финансови институции. Просто тоталитарният режим ги научи да мълчат и приемат с широко отворени обятия несгодите, а капитализмът-да вярват в бързите и лесни пари. Не са прави статистиците. Нашенци са хитри и бързо усвояващи, но претърпените с години експерименти върху тях ги превърнаха в криминалното страшилище за света. Задържаните за източване на милиони в Щатите са само един пример. „Е, не всички сме така", би казал нормалният, обикновен родопчанин, който всяка година стяга куфари за гурбет и се скъсва от работа, за да постигне поне малка част от стандарта на живот, имащ неговия набор в Испания, Холандия и т.н.

„Не обичам да се срещам и контактувам с нашенци в чужбина. Първата им приказка е: „Има ли далавера?". Аз не съм дошъл тук заради далаверата, а за да уча и после с дипломата си да постигна желаните цели. Като един обикновен гражданин на Европа", е категоричен 32-годишен жител на Кърджалийско, който от години живее зад граница. Прибира се рядко, у дома му е спокойно, но не му понася.

„Живея в село, където от години няма водоснабдяване. Израснах с обещанията на всякакви партии, че проблемът ще бъде решен. Като се върна обаче, започвам да точа вода от кладенеца. Детството ми мина в обещания за нещо толкова елементарно. Обиколих Европа, гордея се че съм от Източните Родопи, но не смея да поканя гости у дома защото ще се срамувам. Не от своето детство, от родното ми място, а от това, че в 21 век нямаме вода. Пак ще дойдат избори, пак ще се наслушаме на обещания, а след това като се върна, всичко ще е постарому", убеден е Юксел. Той не иска далавери, не иска да източва чужди банкови сметки, иска просто вода.

Юксел е родом от Крумовградско. В селото, където са расли баща му и дядо му, ще вадят злато и Юксел е убеден, че най-хубавите пътища в Южна България ще са на територията на община Крумовград. Инвеститорът ще налива всяка година милиони за инфраструктура. „Да, ама докато някой в София бави инвестицията, нашият живот си минава и ние един по един бягаме от трудната за живот планина. Ей тъй вървят лъжи по веригата и сметката я плаща обикновения човек", добавя Юксел.

***

Вода да иска човек край Кърджали! Язовири, микроязовири, реки, потоци и мега обект на стойност от около 80 милиона лева, разсичащ града на две, както и мненията за съоръжението. „Водното огледало" глътна много пари и се превърна в символ на Кърджали. Тема №1 за партийни упражнения в риториката. Една мечта за корекция на коритото на Арда стана реалност, а тепърва обектът ще може реално да възвръща инвестицията. Бреговете край него станаха трасе за офроуд състезания, а гърци искат да правят надпревара с джетове във водите му.

„Едно е да минат 40 изгладнели хора от селата за банички докато чакат автобусите си, друго е да се подредят 100 чужденци, за да опитат най-хубавите ни закуски. На момента свършват по няколко тави", разсъждава продавачка на автогарата в Кърджали. Само след броени дни за нея ще бъде урожай. Започва офроуд шампионата в града край Арда, който ще донесе национален рекорд. Над 150 състезатели от страната и чужбина ще вземат участие в него, а кулминацията му ще бъде именно край „Водното огледало". За екипажите са ангажирани десетки стаи по хотелите, а любителите на спорта и съпътстващия го екшън ще напълнят града. „Най-важното в туризма е да се вземат парите на туристите. Няма нищо лошо в това да се печелят пари. Източните Родопи имат всички дадености, за да се превърнат в перлата на туризма в България. Няма и нищо лошо в егоизма. Той ражда конкуренция на високо ниво, от което ще спечели регионът и посетителите му". Думите са на може би най-големият експерт по туризъм в страната-Румен Драганов. Председателят на Института за анализи и оценки в туризма бе първият гост на новосъздадената асоциация „Перперикон", която обедини в обща кауза редица хотелиери и ресторантьори в Кърджали. Нейната цел е да създаде мощна конкуренция освен на останалите региони в страната, но и на други държави. Начинанието дори бе наречено нереалистично при учредяването на асоциацията, предвид факта, че в Кърджали има един-единствен магазин за сувенири, а маркетингът на региона куца като цяло. „Като бях студент, работих по хотелите на Черноморието. Видях една жена, която караше „Форд Мустанг". Работата й бе да привлича туристи. Аз също пожелах да се возя в подобен автомобил. Още тогава реших, че бъдещето ми е свързано с този бранш", заяви в Кърджали Румен Драганов.

Една малка крачка в развитието на туризма в Родопите. Малка, но сигурна. Интересни сме, пък било то дори в своята безинтересност, поне за момента.

***

„Тук няма перспектива", убеден е 27-годишен кърджалиец, пушещ цигара на пейка в новия парк „Арпезос". Завършил е висше образование. Специалността му е туризъм. „Няма никаква работа, постоянно се говори за едни огромни средства, инвеститори, милиони за това, за онова, но болшинството от младите стоим и пушим. Какъв туризъм? На кого му пука за Перперикон? Идват хора, които да се катерят по чукарите, за да видят камънаци и вампири. Да, има такива от страната. К`ви са тези чужденци, които ще се качат там? Гърци, турци? Те търсят съвсем различни неща, които тук няма къде да ги открият. Няма будала, който да харчи пари за камънаци. Нямаме сносен път до язовира. Карал съм приятели, гости на града, до Енчец и Главатарци. Пътят е отвратителен, в някои участъци две коли не могат да се разминат. А бе какъв туризъм? Инфраструктурата е отврат. Нагоре е очукано и тясно, в града е дупка до дупка. Вечер по кварталите е тъмница. В този парк сложиха слънчеви лампи, свети като ден, защо не се измисли проект за подобни в целия град? Брат ми е в Германия, натам ще се насоча и аз. Обещания и последващи лъжи за оправия тук, не искам вече да слушам", категоричен е 27-годишният Андрей.

***

До края на годината ще е готов работният проект за околовръстния път на Кърджали, през лятото пък трябва да са поставени кантарите на граничния пункт „Маказа". Това ще „отпуши" пътя за тежкотоварни автомобили и ще съживи трафика, а най-вероятно ще повиши и средствата, които ще се харчат в региона.

Проходът на границата бе дългоочакван, а резултатите са вече видни както в Кирково, така и в Кърджали. Два бара посрещат клиенти от Гърция в пограничната община, а автомобилите с регистрация „Комотини" са често срещана гледка в областния град. В Кирково хипермаркет работи на загуба докато чакаше отварянето на прохода, но вече започна „избиването" на инвестицията. Тепърва пък се очаква пунктът да влезе в Топ 3 на най-натоварените по границата със съседите ни. На езика на хората в туристическия бранш това означава само едно-мангизи. „Където и да отиват, няма начин поне по една баничка и кебапче да не хапнат в нашенско", коментира собственик на заведение от Кирково. Както грък отвори хипермаркет в общината, така се очакват и търговци от съседната ни държава по сергиите на пазара на производителите в Кърджали. „Това е една инвестиция, която тепърва ще започне своята възвращаемост. Проектът е направен, за да бъде полезен във времето и това ще стане факт", е заявявал неведнъж кметът на Кърджали Хасан Азис. Градоначалникът подготвя и най-мащабната маркетингова стратегия за привличане на туристи и инвеститори в региона. Кърджали ще бъде представен в изложба в Белгия, като пет седмици жителите на Брюксел, Гент и Лиеж, както и евродепутати ще се докоснат индиректно до столицата на Източните Родопи.

***

„Един комшия ми бе казал, че Кърджали е дар от природата и един ден ще се превърне в място, където всеки ще желае да живее", казва 56-годишният Мехмед. Мъжът е безработен след като Валентин Захариев реши след „Кремиковци" да развива бизнес в Кърджали. „Оловно-цинковият завод за всички работници бе начин на живот. Това беше сигурната пенсия за всеки започнал работа в предприятието. После започнаха проблемите. Закъснения на заплатите, обещания за модернизация и подобряване на условията за труд и всичко в крайна сметка се оказа лъжа. Последните месеци преди окончателното затваряне на завода и последвалите протести бяха агония, един нескончаем 1-ви април. Живеехме в една неспирна лъжа, че нещо ще се оправи, че този гигант в металургията в страната отново ще може да дава хляб на толкова хора. Всякакви политици говореха, мериха мускули и в крайна сметка едва успяхме поне да си вземем заработеното. После всеки започна да се спасява самостоятелно. Някои от работниците в ОЦК бяха започнали трудовата си кариера именно в завода. Още преди 1989 година. Не успяха да се пенсионират. С побелели коси металурзи не търсят никъде. Това бе край на кариерата и край на всички техни малки мечти. Защото те бяха малки. Да се пенсионират, да се порадват на внуци, да гледат домати на градината, да варят ракия. За тях свърши всичко. Но не са само те. Колко много хора в тази държава станаха в един момент излишни. Искат да се борят, но никой няма нужда от тях. Как да ги наречем? Поколението на излъганите? Най-вероятно. Светлият комунизъм ги измами, капитализмът тотално ги срина. Сега нямат работа. За чужбина пък е късно. Който и да попиташ от тях, ще каже едно-необходими са заводи и работа на хората. Никой не иска просия, но всички се чувстват постоянно излъгани", смята Мехмед. Бивш металург и настоящ невярващ в по-доброто бъдеще.

***

1-ви април е. Денят на шегата, лъжата или който както го нарича. Един комшия го бе кръстил дори „Рождения ден на политика", заради вечно несбъднатите обещания. В Родопите всеки има своята истина. Едни отдавна не вярват на политическото говорене, други обичат просто да чуват обещания, трети ги няма за мнение-напуснали са страната и търсят отговорите другаде. Регионът с едни от най-големите нива на безработица и същевременно най-милван и ухажван от всякакъв род партии. Едно е сигурно, тук хората винаги намират решение за проблемите си, каквото и да им коства. А след обещанията, това е едно добро начало.