Почина дисидентът на Джебел Авни Вели

Почина Авни Вели – създател на първата нелегална организация, която се обяви срещу Възродителния процес, съобщиха за 24rodopi.com неговите приятели от Джебел.

Организацията е създадена през 1983 година в Джебел, малко след като са сменени имената на лица от смесени бракове и месеци преди началото на Възродителния процес.

Авни Вели е сред организаторите на протеста през месец май 1989 година в Джебел.

На 14 септември 1984 година в тютюневите ниви край Толбухинското село Иречек цивилни служители на бившата  ДС щракват белезници на ръцете на 35-годишния Авни Велиев. Младият мъж не се съпротивлява, допушва цигарата си и влиза с иронична усмивка в милиционерската камионетка. Той  знае къде го водят. Местните хора са шокирани от показния арест. За тях Велиев е  един от многото идващи от Кърджалйско да гледат тютюн в Северна България. Не знаят, че зад напуканите ръце на тютюнджията се крие един неиздаден поет и любим учител   по българска литература за стотици младежи от община Джебел, пише Фактор Бг. Но още по-малко допускат,

че този мъж се занимава с антикомунистическа дейност и е основател и идеолог на

 първата нелегална, опозиционна партия от средите на турското население, създадена

 в България след Априлския пленум 1956 година.

През пролетта на 1983 г., почти две години преди началото на Възродителния процес и смяната на имената на турците, в учителската квартира на Авни Велиев в центъра на град Джебел нелегално е основана Ленинска комунистическа партия на турците в България (ЛКПТБ). Тайната завера се провежда само няколко етажа над жилището на тогавашния служител на ДС за района Илия Илиев.

„След като през ноември 1978 година изтече изселническата спогодба между България и Турция, започна открито настъпление към етническата същност на турското население.

Ограничаване и забрана да се говори на турски език, преименуване на някои родове, които уж в миналото са имали смесени бракове или някой от предците им се е женил за българка. Машината за лъжа работеше точно и безпогрешно. В нея бяха впрегнати комсомолски активисти, членове на БКП, цялата организация на ДС, МВР, ОФ и някои членове на БЗНС. Имаше и такива турци, които сами си доказваха българския родов корен за да са верни на БКП и да получават облаги от нея. При тази психологическа обстановка в окръга трябваше да се роди нещо, което да се противопостави на асимилацията и да се превърне в буфер, който да не допусне терор и кръвопролития", обяснява мотивите си пред Фактор Бг идеологът на нелегалната организация.

През април 1984 година Авни Велиев с група приятели заминава на екскурзия по маршрута СССР-Унгария-Румъния. В Будапеща успява да се промъкне в турското посолство и установява личен контакт с дипломата Бюлент Бей. Велиев му разказва за подготвящия се от комунистите така наречен възродителен процес, за отнетите права на турското малцинство. Съобщава, че е създал ЛКПТБ и му предава "Обръщение до ООН" с молба да стигне до централата на световната организация. Дипломатът приветства инициативата, но съветва Велиев да промени името на нелегалната партия и да измисли нещо от типа  на полската "Солидарност". Срещата на Авни Велиев с чуждата мисия става достояние на МВР. Предава го един от приятелите, с които е пътувал. Но за ДС остава тайна,че джебелчанинът е осъществил подобни срещи и в посолствата на Франция и Англия  в унгарската столица. От този момент всяка стъпка на джебелския поет е под непрекъснато наблюдение, подслушва се жилището му, следят се срещите, проверява се кореспонденцията.

Държавна сигурност започва да притиска с разпити гравитиращите около Велиев. Така заверата се пропуква и ДС научава за антидържавната организация, облечена в ленинска униформа. В началото на лятото на 1984 година МВР организира активно мероприятие на Велиев с цел да научи от самия него повече за тайната му партия. В хотел "Арпезос" в Кърджали отсяда турски гражданин. На паркинга е спрял и автомобилът му с истанбулска регистрация. В ресторанта на елитния по това време хотел от веригата на "Балкантурист" турският турист провежда няколко часова среща с дисидента от Джебел. Коментират зреещите в Родопите процеси. Заведението е пълно с цивилни ченгета. Велиев усеща капана и открито започва да критикува пред мнимия  турчин политиката на БКП към малцинствата, но за организацията си не казва нито дума. В действителност босфорският турист е добре владеещ турски език служител от Първо главно на ДС в столицата, а тайната му операция подготвена от службите в Кърджали и София се проваля.

"Стигнах до 43-я вербуван за каузата, и 44-ят ме предаде. Името му е Неждет Алиев. Беше мой ученик. Предавах му българска литература. После записа химия в Пловдив и го привлякох като студент. Знаех, че е склонен към приключения. Измислих му една приключенска история, в която имаше част от истината, но не всичко и не важното. И после разбрах, че той дословно е разказал тази история на ДС. Видях обясненията му прикрепени най-отгоре на следственото ми дело. По време на следствието ДС много искаха да разберат в какво са сгрешили, защо не успяха да изтръгнат от мен никаква информация? Сгрешиха, че не знаеха моята система. И не успяха да стигнат до нея. Имах своя система на политическа работа. При привличането на всеки нов член му давах информация, която е само за него. И така успях да разграничавам предателите, а и да предпазя организацията от тях", казва бунтарят.

През лятото на 1984 г. Авни Велиев е изгонен от държавна работа. Заминава за тогавашния толбухински окръг да сее тютюн. ДС е отново по петите му, но освен самопризнанията на няколко човека, все още не са открити конкретни доказателства за антидържавната му дейност. В началото на септември, при обиск на жилището му в Джебел и на родната му къща в село Зорница, ДС попада на част от нелегалната партийна документация, писана собственоръчно от Велиев. Издадена е незабавна заповед за ареста му.Арестуваният Авни Велиев е откаран в следствения арест на "Развигор" 1 в столицата.

На 17 септември е проведен и първият му разпит от следователя Ангел Александров. В следствието Велиев се съгласява да разкрие къде е скрил другата част от нелегалната партийна документация, но настоява за среща с жена си. След свиждането съпругата Улвие предава тайния архив. В килиите на Главно следствено управление в София поетът бунтар посреща през края на декември 1984 г. началото и кулминацията на Възродителния процес. Авни е прекръстен по административен път на Иван Алеков Велев. Тогава идеологът на ЛКПТБ възкликва:"Случи се това, което предрекох преди две години. Предупреждавах, но никой от събратята турци не ми повярва, че Живков ни готви преименуване".

На 5 февруари 1985 година при закрити врати, строга секретност и мерки за сигурност, Окръжният съд в Кърджали дава ход на съдебното дело. Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата, Велев е създал противодържавна организация и е подготвил материали "изцяло националистически и враждебни спрямо БКП. В тях се оклеветяват партията и правителството по националния въпрос. БКП се обвинява в национализъм и шовинизъм, настоява се за турска автономия".

Съдът произнася присъдите. Велев трябва да изтърпи наказание от 7 години и половина при първоначално строг режим, а съратникът му Орлов 4 години. По-късно присъдите са обжалвани пред Върховния съд, но жалбите и на двамата затворници остават без уважение.

На 29 декември 1988 г. Велев е пуснат предсрочно на свобода с Указ на Държавния съвет, след като международни правозащитни организации отправя официални запитвания до България за съдбата на политическия затворник Авни Велиев. Въдворен е в родното си село, без право да го напуска. През май 1989 г. дисидентът се оказваэсред основните организатори на така наречените „Майски протести" на преименуваните  турци, които принуждават Тодор Живков в края на май да отвори границата към Турция.

Авни Велиев е сред първите, които попадат в секретния списък на ДС с най-опасните турци бунтари. В периода 5-25 май 1989 г. Те са принудително екстрадирани от страната с визи и еднопосочни билети за Австрия и Швеция.

24rodopi.com