Ами сега! Милиардер тропа на вратата…

Челопеч с „Отличен" за модернизация, край Крумовград готови да надграждат

Ния ДАМЯНОВА

Жельо МИХОВ

„Когато на вашата улица има стара рушаща се обществена сграда и се яви кандидат да я купи, не го гонете с мисълта, че щом е богаташ, ще направи куп поразии, за да стане още по-богат. Че ще направи дискотека и ще превърне в кошмар нощите ви. Че пияните младежи ще мятат пиратки в дворовете на съседите и щастливите кокошки ще станат нещастни. И т. н., и т. н. Говорете с инвеститора. Говорете, говорете и искайте. Ако в разговора се установи, че и за двете страни животът на тази улица ще стане по-добър след купуването на сградата, тогава нещата ще се получат. Този елементарен пример е обяснението за успеха на малката община Чавдар. Иначе, и ние, и хората в Крумовград живеем в трудни планински райони", разказва пред „Родопи voice" Стоян Генев, пенсионер от най-малката община в България - Чавдар. С бившия геолог и още двама негови набори се срещаме в археологическия музей в местността „Св. Петка", над селото.

Разбирайки от къде сме дошли, бай Стоян не пропуска да отбележи добрите си впечатления от гостуването на фолклорен състав от Крумовград в района. „Голяма работа са, стойностни хора. Планинци като нас, с открити сърца", казва бай Стоян.

„Планината ражда хора, полето – тикви", вмъква се с усмивка в разговора и един от приятелите му.

Тримата бързо откриват пресечните точки между Чавдар, съседните Челопеч, Златица и Пирдоп с Крумовград.

„Планината ражда хора, ама трудно ги задържа там. При вас от тютюна не прокопсаха, тук също земята не е спасение. Виждате край селото слънчогледът си стои по нивите, не разцъфна тази година. Рудодобивът ви спасяваше и вас, и нас. При нас нещата май в тази насока са доста по-добре от вас. Вие знаете ли, че в Челопеч почти няма емигранти, в Златица също. Не знаете. А знаете ли, че Чавдар е най-благоустроеното село в България и софиянци купуват тук имоти?", изненадва ни бай Стоян Генев.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, на 570 метра надморска височина. Състои се само от едно населено място – село Чавдар, в което живеят около 1 200 души. Тя е най-малката община в България, разположена в подножието на Стара планина.

Крумовград, градът носещ името на хан Крум, е бил заселен от векове. Поне това показват археологическите проучвания. Останките от множество древни селища, култови места, тракийски и средновековни крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи. В 2014-та година мрачните тенденции, характерни за всички планински общини в България, не са избегнали и Крумовград – бедност, безработица, емиграция.

До 1934 година градът се е наричал Кошукавак - в превод от турски означава "надбягване под тополите". Днес младите иронизират, че

Кошукавак е станал КошуХага, т. е. „Тичане към Хага"

Крумовградската общност в Холандия, Белгия и Англия расте с всяка година. Голямото пътуване с еднопосочен билет започнало най-вече след 2009 година.

В последните две години от района заминават цели семейства. Все по-често се чува „Поне децата ще растат европейци – и като мислене, и като доходи".

Почти всеки „оправдава" напускането на родния край с „Ако имах работа, ако ми даваха към 1500 лева заплата, Холандия и на карта нямаше да я погледна"….

Инвестиция в размер на 164 млн. долара и надежда за цял един град. Това представлява проектът „Ада тепе". Разработването на златното находище предстои да започне до месеци, като ще осигури в продължение на поне 13-14 години препитание на около 2000 души. Общо 530 работници ще бъдат ангажирани в различните етапи по разработването на рудника, а по думите на вицепрезидента на „Дънди Прешъс Металс" Илия Гърков реалният старт на процеса ще генерира финансов ръст и в останалите отрасли в региона. С други думи, едно работно място ще „отваря" поне още 3-4.

27 тона злато и 120 месеца „изкачване" на върха

27 тона злато са доказаните запаси на най-старото находище в Европа-това край Крумовград. Неговото разработване пък се оказа в пъти по-трудна задача от физическото изкачване на върха, извисяващ се над родопския град. 10 години отне на канадската компания достигането до финалния етап. В тях се премина през протести, недоверие и серия от откази на Общинския съвет за одобрение на техническото задание за Подробен устройствен план.

Ръководството на компанията взе под внимание всички страхове на местното население, като проектът за добив на злато претърпя изменения. В крайна сметка цианидната технология бе премахната, а рудата ще преминава през класическия процес на обогатяване: флотацията - трошене, смилане и обогатяване. Минният отпадък няма да отива в хвостохранилище, което ще бъде заменено с интегрирано съоръжение за минни отпадъци. По този начин обемът на отпадъка ще е по-малък, както и рискът за природата. Златният концентрат пък няма да се извозва за преработка до Намибия поради простата причина, че в него няма да има наличие на сяра и арсен. Това от своя страна ще даде възможност за директна продажба на борсите. Продуктът ще може да се преработва във всяко едно металургично предприятие в страната…

Реалният добив на злато от Ада тепе може да започне до две години и половина, посочва Илия Гърков.

След дълга съдебна сага, една от най-важните крачки също бе направена. Общинският съвет в Крумовград одобри техническото задание за Подробен устройствен план.

Компанията вече разполага с Оценка на въздействието върху околната среда. Предстои и продължаване на сондажната програма…

„Отличен" за Челопеч

Първото „изпитание" за „Дънди Прешъс Металс" на територията на България бе разработването на находището в Челопеч. Неминуемо и то премина през различни фази и подобрения. Европейската банка за възстановяване и развитие пък писа „Отличен" на един от последните проекти, свързан с разширението и модернизацията на производството. Тя бе дадена лично от вицепрезидента на финансовата институция Фил Бенет след като инспектира направеното в Челопеч от компанията. Резултатите бяха определени като впечатляващи и надхвърлящи очакванията.

Целта на проекта бе да се увеличи добивът на руда. Изпълнението й мина през изграждане на нови подземни съоръжения, модернизация на обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталиране на ново оборудване. Компанията въведе и свръхмодерна система за наблюдение на дейностите под и над земята от специален център на повърхността.

Цялата тази инвестиция доведе до удължаване на срока на експлоатация на находището с две години, тоест до 2025-а. От „Дънди Прешъс Металс - Челопеч" отчетоха рекорден добив за миналата година от над два милиона тона злато и мед от концентрата, на стойност 131 825 унции и 45,6 милиона фунта мед. Увеличението спрямо 2012 г. е съответно от 9% и 7%.

Продадени са 131 923 унции злато и 43, 9 милиона фунта мед, генериращи коригирана печалба преди финансови разходи от 152,6 милиона долара. В находището започна изграждането на поточна линия за преработката на пиритен концентрат, включващо нова инсталация за флотация, сгъстяване и филтриране в съществуващото съоръжение. Пазарът на пиритен концентрат гарантира на компанията продажба на до 200 000 тона годишно.

Перспективите за добив в Челопеч през тази година посочиха между 1,9 милиона и 2 милиона тона руда. На настоящия етап се смята, че „Дънди" ще произвежда приблизително 126 000 - 138 000  унции злато; 42,7 - 46,2  млн. фунта мед и 210 000 - 230 000 унции сребро…

Значителното намаляване на отпадъците обаче е едно от най-големите постижения на „Дънди Прешъс Металс - Челопеч", посочва изпълнителният директор Николай Христов. Чрез новите технологии голяма част от хвостовия отпадък и скалната маса се връщат под земята, като по този начин се елиминира възможността да се депонират на повърхността. Постигнато е и нулево заустване на води от хвостохранилището. По този начин се намалява използването на свежа вода, горива и електроенергия.

Рудникът стартира своята дейност през 1954 година, като от тогава е произвел над 19 милиона тона руда с малко над 1,2% мед. Пикът на държавния рудник е през 1988 г., когато достига добив от 512 000 тона годишно. Следва спад, забрана на добива, нов собственик, изпадане в несъстоятелност и така до идването на „Дънди". За периода 2004 – 2011 г. преработката на руда нараства от 520 801 до 1 353 733, като капиталовите разходи само през 2011 г. са 72 млн. долара.

Най-добрите практики на Челопеч ще се надграждат в Крумовград

Челопеч и Крумовград не се различават особено-планина, малко население, тенденция към обезлюдяване... Всъщност, последното вече не важи за селото. Рудодобивът е основен отрасъл в производствената структура на общината. Челопеч е най-голямото и богато медно-златно-пиритно находище в Европа, което е една от причините за доброто икономическо състояние на общината. След дълги години в застой, регионът отново е съживен.

Липса на асфалтов път, порутени и изоставени къщи, ръждива тел по полулегнали колове, ограждаща малките тютюневи нивички на малцината останали жители в пръснатите махали около хълма. Трудно се срещат хора, а пейзажът навява неизбежност. Това е картината около Ада тепе. Шанс за региона е разработването на златното находище и осигуряването на препитание за стотици жители. Другата алтернатива-надежда за по-висока изкупна цена за тютюна и работа в чужбина поне за един човек в семейството.

Много „За" и „Против" имаше през годините за бъдещето на Ада тепе. Разбира се, единствено времето ще отсъди за правотата в казуса. Факт обаче е, че всички добри практики при добива на злато от Челопеч ще бъдат приложени и надграждани в Крумовград. Това е ясната позиция и намеренията, подпечатани с милионната инвестиция, от страна на ръководството на „Дънди Прешъс Металс".

„На сиромах човек на портата му тропал чорбаджия. Вашата работа е опряла до там. Милиардер е на входа и вие се чудите как да реагирате. Ами, обяснимо е напрежението. Едно време беше лесно, на партиен секретар не се отказваше. Сега е друго, капитализъм правим, учим се в движение", казва бай Стоян.

(Следва)

В следващия брой:

Вижте Челопеч днес, за да знаете какво ще е Крумовград след 5 години. Ами след 10?

Какво казват за Ада тепе и Крумовград вицепрезидентите на „Дънди Прешъс Металс" Николай Христов и Илия Гърков

На снимките:

Селото – община Чавдар, в далечината се вижда производствените и административни сгради на „Дънди Прешъс Металс-Челопеч"