В „Подземния град" няма забранителни табели, работниците са с предимство
Ния ДАМЯНОВА
Петър КАЛЧЕВ
Виж Челопеч, мисли за Крумовград!
Това сме записали в бележниците на път за Челопеч. Нещо като работно заглавие. Под него са 30-ина въпроси – до шефовете на медно-златния рудник, до хората от забоите, до жителите на прочутото село.
Има и няколко вметки – „човешкото здраве и екологията са най-важни", „питайте за инциденти", „търсете данни за болни от рак и ръст на други заболявания", „свлачище в мината", „хвостохранилище - апокалиптична картина". Следват още 20-ина въпроси, за чието формулиране ни помогнаха от две екологични организации.
Най-отдолу на трета страница, но с голяма удивителна, сме отбелязали „Защо българска компания не извлича златото на България? „Дънди" или български олигарх да рови на Ада тепе?".
Търсим факти и статистики, които да улеснят живеещите в община Крумовград при избора им „За или Против златодобива на Ада тепе?". Всъщност, разрешителните режими за находището край Крумовград са в ход и се очаква до три години на световните златни борси продукцията от Ада тепе да стане акцент. По-коректният въпрос е „Колко по-приятно място за живеене ще стане Крумовград след 3 години, след 5, след 7…, или мегаинвестицията ще ускори ли процеса на обезлюдяване на района?".
Заредени сме най-вече емоционално от двете еко организации, но сме го допуснали съзнателно, защото по правило „сензацията е сестра на еколозите". Диалогът с кои да е инвеститори трудно ражда новини за първа страница.
Слизането ни с джип на 900 метра под земното равнище
е най-запомнящото се в двудневната ни обиколка в Челопеч, Златица, Пирдоп и Чавдар – 4 самостоятелни общини, а имахме чувството, че сме на територия по-малка от площта на община Крумовград. През портала на предприятието не може и пиле да прехвръкне без пропуск, опис на техника, ако внася такава и …дрегер за установяване на алкохол в кръвта.
Шофьор ни е Стилиян Минкин, главен инженер на рудник „Челопеч", а „навигатор" и гид е Илия Гърков, вицепрезидент и изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс – Крумовград". Очакванията ни са да видим идеален терен за съвременен римейк на приключенията на Индиана Джоунс в Храма на обречените. Срещу джипа се задава огромен камион. След размяна на информация по радиостанцията, която за нас звучи кодирано, даваме път на голямата машина. Едно от най-големите постижения в галериите в Челопеч е WI-FI връзката. След още 100 метра надолу, джипът влиза в „отбивка", за да даде предимство на тежката машина. Става ни ясно, че независимо кой е зад волана и кой се вози, независимо на какъв пост е във фирмата, под земята предимството е на работните машини.
„Който е шофирал тук, той е безупречен на маневри на повърхността", отбелязва пък главният инженер Минкин.
Бързо стигаме и до извода, че ако холивудски продуцент влезе в рудника на „Дънди" в Челопеч, ще възкликне: К`ъв Индиана Джоунс, к`ви диваци, к`ва Калима! Тук си плаче за нова серия на „Бързи и яростни", търсете Джейсън Стейтъм за договор и звънете на Николай Христов (кой е Христов – четете в следващите ни материали по темата) за разрешение.
80-те километра галерии са като град под земята с радио-комуникационна и вентилационна мрежа, подземни складове, автосервиз, медицински центрове, спасителни камери, тоалетни. Видеокамери позволяват работата в мината да се следи онлайн на повърхността.
Спасителните камери в мина „Челопеч" са единствените на Балканите, посочва инж. Гърков. При пожар или наводнение, е гарантирана автономност за хората под земята за повече от 8 часа. Спасителните камери са оборудвани за 30 души с 6 бутилки атмосферен въздух, храна и вода.
Специална система осигурява запълване на образувалите се от добива на руда кухини с цимент и земна маса. Така се намалява до минимум опасността от свлачища.
Обиколката ни в „подземния град", на който се крепят 4 общини
съвпада с обявяването на финансовите резултати на компанията за третото тримесечие на 2014 година.
„Имаме добър напредък с разрешителните за Крумовград - Общинският съвет на община Крумовград одобри Заданието за изготвяне на Подробен устройствен план (ПУП)", съобщават по време на публичния разговор в Торонто, Канада. За отбелязване е, че от компанията са призовали всички желаещи да се включат чрез интернет на живо в разговора за основните моменти от финансовата и оперативна й дейност пред юли, август и септември.
"Дънди Прешъс Металс Инк." е базирана в Канада международна минна компания, работеща в сферата на придобиването, проучването, разработването и добива на благородни метали. Основните производствени активи на Компанията включват: Рудник "Челопеч", който произвежда меден концентрат със съдържание на злато и сребро; Рудник "Капан" (в южна Армения), който произвежда меден концентрат и цинков концентрат, като и двата съдържат злато и сребро; и металургичното предприятие в Цумеб, Намибия, където се преработва концентратът. "ДПМ" има дялови участия в разработването на други златни находища в България, Сърбия и северна Канада. Сред тях е и Крумовград.
„Представянето на "Челопеч" беше според очакванията за тримесечието и продължава да върви по план, съобразно производствените цели за 2014 г. Продължава подобрението на извличането на злато през тримесечието чрез оптимизиране и стабилизиране на новата инсталация за пиритна флотация, но нивата продължават да бъдат малко под очакваните, докато извличането на мед върви според очакванията. През четвъртото тримесечие на 2014 г. се очаква "Челопеч" да произведе концентрат с по-високо съдържание на металите в резултат от добива в зони с по-висока минерализация, които се добиват според плана за 2014 г.", е отбелязано още в Торонто на 6 ноември.
„Успяваме, защото ни е грижа",
казва ни един от механиците в галерията, която е преустроена в сервиз за тежките машини. „Също като горе, нали? Колите ни не излизат на повърхността. Тук сменяме консумативи, тук ремонтираме", казва той. И допълва с усмивка: „Успяваме, защото ни е грижа" не е наш патент. Отбележете, че е фирменото лого на „Дънди Прешъс металс", че да не се стигне до съд за плагиатство!".
Силно впечатлени сме от …разрешените места за пушене. Минава ни през ум, че едва ли някъде, някой подземен работник ще се съобрази с разрешителните табели. И докато си го помислим, станахме свидетели на гледка – младо момче, чинно застанало с цигара в ръка, на точно определеното място. А близо километър наоколо няма жива душа! Тук няма да видите забранителни табели, а само разрешителни, обясни инж. Гърков. Забраненият плод е най-сладък, а тук нямаме случай да хванем миньор да запали цигара където му скимне, отчита с усмивка той.
След повече от три часа под земята е време джипът да ни отведе нагоре към повърхността. Узнаваме, че почти всички от смяната на работа са местни хора.
Оказва се, че от 2 803-ма работещи на пълен работен ден в дружествата и рудниците на „Дънди", 98 на сто са местни жители.
От откриването си през 1954 г. насам, рудникът е произвел близо 19.8 милиона тона руда
с малко над 1.2% съдържание на мед. През 1971 г. рудникът (тогава държавно предприятие) достига 100 000 тона годишен добив. След приключването на програма за разширение и изграждане на нова обогатителна фабрика, през 1976 г. предприятието постига четирикратно увеличение на производството. През 1988 г се постига годишен добив от 512 000 тона , след което настъпва рязък спад в периода 1990 - 1992 г.
До 1990 г. близкият металургичен завод "Аурубис" (бившият МДК - Пирдоп), който се намира на седем километра източно от Челопеч, е преработвал челопешките концентрати с високо съдържание на серни съединения като ги е смесвал с други медни концентрати, произведени от другите рудници в района - "Елаците", "Медет" и "Асарел". Поради високото съдържание на арсен в челопешкия меден концентрат, на 1 април 1990 г. българското правителство (Министерски съвет) налага забрана за преработването на концентрата от Челопеч в завода в Пирдоп. През февруари 1992 г. рудникът е поставен в режим консервация и поддръжка до 1993 г., когато Наван придобиват правата върху производството на концентрат и възстановяват добива.
Произведеният концентрат започва да се продава на международните пазари за последваща преработка. През 1999 г. се осъществява приватизацията на рудник „Челопеч".
"Наван" експлоатира челопешкото находище до края на 2002 г. , след което изпада в несъстоятелност и управлението е възложено на синдик. Независимо от това, добивно-преработвателните дейности продължават през 2002 и 2003 г.
На 30 септември 2003 г., „Дънди Прешъс Металс", чрез своите дъщерни дружества, придобива дяловете на „Наван" и Дойче Банк, Лондон, които включват добивно-преработвателното предприятие в Челопеч.
За периода 2004 - 2010 преработката на руда нараства от 520 801 до 1 000 781 тона.
„Историята на минната промишленост показва, че България е богата на земни богатства, но тяхното добиване трябва да се остави в ръцете на чужденци",
казва ни друг от работниците малко преди джипът да ни откара към повърхността. Разсъжденията на работника и сведенията, които получаваме, и които са извън официалните статистика, ни зареждат с нова серия от въпроси, на които отговорите са няколкостотин метра нагоре.
24rodopi.com
(Продължава в следващия брой)
На снимките:
Инструктаж преди влизане в „Подземния град"
Илия Гърков с екип на най-четения вестник в Родопите в мината
Главният инженер Стилиян Минкин
Парите са си пари! Пак си ги взимайте, но дайте шанс на хората да си кажат мнението. Спрете с цензурата и пускайте коментарите.Гореспоменатите изразяват мнението на хората.........
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеХората да проучат фактите и да си казват мнението, а не да повтарят това което им спускат партийно.
ОтговорИзтриванеЗдравейте,
ОтговорИзтриванеНека и аз да кажа нещо. Цитирам негово изказване пред една журналистка:
- "Няма човек който да се е обърнал лично към г-н Илия Гърков и той да го е върнал или да не е обърнал нужното внимание?! Винаги се отнася със съпричастност и е решавал проблемите от всякакъв характер, в това число и желаещи да започнат работа!"
Христо Узунов
Здравейте,
ОтговорИзтриванеНека и аз да кажа нещо. Цитирам негово изказване пред една журналистка:
- "Няма човек който да се е обърнал лично към г-н Илия Гърков и той да го е върнал или да не е обърнал нужното внимание?! Винаги се отнася със съпричастност и е решавал проблемите от всякакъв характер, в това число и желаещи да започнат работа!"
Христо Узунов