Je ne suis pas Charlie, je suis le poing du destin*

Бездействието ражда пороци, безпаричието-зверове с юмруци на безсилието

Жельо МИХОВ

Бездействието ражда пороци, а безработицата и безпаричието-откровени разбойници. В иначе спокойните Родопи почвата е особено благодатна за избуяване бурените на обществото. Тук битовата престъпност е водеща и главно е породена именно от бездействието, загуба на надежда и потъпкване на всякакви морални остатъци от архаичния патриархат, иначе толкова уютно чувствал се в планината на Орфей. Тук не е нужно да влезеш в ада, за да промениш битието си. Напълно достатъчно е да освободиш собствените си демони…

***

Пиян, но гладен. Опасна комбинация в Родопите. Почувства го на гърба си златоградчанка само преди дни. Тя бе нападната и пребита от свой съгражданин, който почувствал „алкохолен" глад. Грозната случка станала в малките часове в събота пред павилион за закуски в родопския град.

32-годишната родопчанка приключила работа в местна механа и решила заедно със съпруга си да се позабавлява в дискотеката. И така до четири часа сутринта. На тръгване от бара обаче те се отбили, за да купят пици за тях и за децата. В същото време към павилиона се отправил и 25-годишен мъж с двама свои приятели, които също били в нощното заведение. Младият родопчанин нямал търпение да похапне след алкохолния маратон, който включил четири пресушени бутилки уиски. Бавните реакции на жената, която поставяла кетчуп и майонеза на поръчаните шест пици обаче провокирали нервите на превъзбудения от питиетата мъж, който не издържал и й се нахвърлил. Разгневеният блъснал 32-годишната, изритал я в главата, а след като тя паднала на земята той продължил да й нанася удари с ръце. На помощ се притекъл съпругът й, но той се сблъскал с не по-малко пияните другари на побойника. Юмручната саморазправа приключила едва когато на място пристигнал полицейски патрул, в противен случай последствията за жената биха били ужасяващи.

След десет часа вечерта по улиците не може да се случи нищо приятно. Понякога обаче у дома кошмарът е още по-страховит.

*** 

„Изчезвай оттук, докато си цяла". Тези думи чува жена от Неделино около два часа преди съпругът й да я нападне и да избие окото й с юмрук. Зверската саморазправа се случва след поредното напиване от страна на никак не нежната й половинка. За деянието си съпругът получи 4-годишна присъда „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим. Наказанието обаче идва след години кошмар за жената, особено когато мъжът й освобождава духа от бутилката.

Няколко предишни присъди и постоянен тормоз. С това се охарактеризира брака на родопчанката С.М. „Аз го обичам когато не е пиян. Тогава и той изпитва същите чувства към мен. Когато обаче пие, той ме обича с юмруци", описва семейните си взаимоотношения пред съда жената. Последното му „обяснение в любов" обаче е фатално за нея.

Една вечер мъжът й се прибира отново пиян у дома. Двамата вечерят на втория етаж на „новата им къща". След това съпругът слиза на първия етаж при майка си. Минути по-късно се връща горе и нарежда на жената да се „омита докато все още е цяла". С.М. си взела мобилния телефон и отишла в съседната къща, която също била тяхна. Тя легнала и се унесла. Събудила се около 21.00 часа, когато чула, че съпругът й се качва по стълбите. Той влезнал в стаята, хвърлил се върху леглото и започнал да я души. Жената едва успяла да промълви „Ще пукна", при което пияният съпруг й нанесъл мощен юмрук в лицето и… лявото й око изтекло. Едва тогава той светнал лампата и пребледнял при вида на жена си. С.М. веднага излязла на улицата и започнала да вика за помощ. Помогнали й съседи, които я закарали в Спешна помощ, а от там и до болницата в Кърджали, където претърпяла операция.

На следващият ден изтрезнелият съпруг отрекъл да е посягал на жена си…

***

„Животът е такъв, какъвто си го направиш. Но никой не иска да е в ада, едва ли човек половин живот изгражда пъкъла на битието, за да може да прекара останалата половина в него. Не знам", споделя 45-годишна жена от малко родопско градче. Работи в шивашки цех, а с парите едва успява да покрие сметките и малка част от натрупаните задължения в местна бакалия в квартала, в който живее. Мъжът й е без препитание от години. В собствения си календар отмята дните така: от заплата до заплата и от скандал до скандал.

„Вероятно всичко идва от безпаричието. Съпругът ми преди не бе такъв, промени се след като остана без работа. Сега се хваща да помага някъде, но това е временно и парите са малко. Всичките отиват за алкохол и цигари. С бутилката лекува наранената си гордост. Поне така бе в началото. После чашката се превърна в най-добрия му приятел-за всички болежки, за всяка радост, за всяка мъка, за всеки ден. Аз имам една отворена сметка в магазина за храна, той има друга-за алкохол и цигари. Свърши ли някаква работа, неминуемо следва напиване и скандали. Избухва за всичко, за най-малкото. Сърдит е на целия свят, мрази всички околни, почти не контактува с хората, освен ако не е свързано с нещо, от което ще може да изкара пари за поредната бутилка. Понякога яростта му толкова се засилва, че ме е срам на другия ден да отида на работа. Цялата му агресия е изрисувана върху лицето и тялото ми. Синини, други белези. Удрял ме е с шамари, юмруци, бутилки дори. След като изтрезнее става кротък като агне, но това е за кратко, защото следващият запой отново го превръща в звяра, който мрази целия свят и всички. И въпреки това, никога не съм се замисляла да се разделя с него. Къде да отида, на кого да го оставя него? Звучи абсурдно, но е така. Заедно сме от толкова дълги години, че двамата сме се сраснали в едно цяло. Аз не мога без него, той без мен. Поотделно имам усещането, че ще свършим още по-бързо. Децата ги няма, далеч са, останахме си само ние. За всички ни е труден животът. Този проблем не е само в нашето семейство. На половината от колежките ми мъжете са в чужбина, а останалите имат сходни проблеми у дома. Всичко е от безпаричието. То тласка най-много хората в бездната с демоните. Те стават първични и в опита си да избягат от действителността се превръщат в зверове едни към други", разказва жената. Убедена е, че така и ще приключи животът й-в цеха, после у дома при скандалите...

*** 

Много човешки конфликти има по селата. Най-вече между приятели, комшии, роднини. Някои остават скрити. Други не и влизат в сухата статистика, която трябва да обрисува в цифри животът в Родопите. Зад тях обаче се крият човешки съдби.

Месец ноември в малко родопско село. Главният герой е безработен. Парите, които изкарва са от помагане по нивите на своите съселяни. Също като него те не са отраснали в Швейцария, а из баирите на още по-красива планина, но с по-нисък стандарт на живот. Това, което изкарва за труда си този човек му стига, за да се напие в местната кръчма и да го… удари на някаква собствена носталгия по изгубената младост и пропиления поне наполовина живот. А той вече е изпратил над 50 лета.

След всеки запой следва скандал с единствения останал най-близък човек-собственият му баща. Малко работа, пиене и демонът излиза наяве, измъква се от нищетата, извън кожата на един вероятно уморен от самата си съдба човек. Поради тази причина започва да иска пари от баща си. Пенсионираният миньор взема тавана на пенсията, но не желае да сервира поредната бутилка на житейската маса на сина си.

Следват 15 предупредителни протоколи и 6 акта за нарушаване на обществения ред от страна на органите на реда. Промяна няма.

И идва онзи ноември. Родопчанинът за пореден път се връща пиян у дома и… не позволява на баща си да влезе във фамилната къща. Все пак пенсионираният миньор успява да се вмъкне и се заключва в една от стаите. Това вбесява сина и той грабва боен чук и започва да разбива вратата…

Когато полицаите пристигат, заварват мъжа да стиска чука и да размахва нож в другата ръка. Следва арест и нов казус за Темида. Какво да прави с безработен, който е вкарал в собствения си кошмар и най-близкия си човек? Как да наклони везните, когато една отчаяна душа вижда спасението си единствено в дъното на бутилката? Когато едни ръце искат работа, но това, което получават стига само за пътя до кръчмата.

Магистратите глобяват безработния с 1000 лева. Той ще трябва да плати сума, която едва ли е виждал накуп през последните Х-години от живота си...

*** 

Всеки тунел е тъмен, но никой не е толкова дълъг, че да не съществува изход от него. Онези цифри, проценти и мълчание, които трябва да направят съвременната картина на Родопите са част от него. Единственото спасение от тъмнината му е да се продължи напред. Крачка по крачка в лепкавия непрогледен мрак на безкрайно дългия тунел. Само тогава в един момент може да се съзре светлината в дъното. Тя съществува и трябва да съществува. Дори в Родопите, дори в цялото отчаяние, дори когато безработицата отваря бутилка след бутилка, раздава юмруци, наранява и смачква най-близките, доубива вярата в жадуваната жажда за мъст срещу истинските проблеми. Надежда трябва да има, иначе би било наистина страшно, защото зад всички онези цифри в статистиката стоят човешки съдби, а те в действителност са доста повече. 

*Аз не съм Шарли, аз съм юмрукът на съдбата

Милиони в цял свят се идентифицираха с френското издание, къде от съпричастност, къде по формулата „да не се деля от стадото", къде просто защото е тема №1. Хиляди в Родопите обаче са жертва дори на още по-страшен терор-този на собственото им съществуване в родния край. Превърнати са в карикатури на своето минало. Не, те никога няма да са Шарли, те са юмруците на собствената си съдба, вдигнати безсилно срещу всичко и всички.

 24rodopi.com

На снимката:

Алкохолът е в основата на 99% от случаите на домашно насилие, рядко след него следва извинение