Година след година ни връщат с по век назад
Жельо МИХОВ
„Няма особена разлика с миналата година. След като паднаха температурите през последните седмици и предвид факта, че е края на февруари, се засили търсенето. На ден продаваме средно по около 5 тона дърва. По-рядко хората поръчват по камион, повечето идват, за да допълват запасите с лични автомобили. Купуват по 150-200 кг. и товарят в багажниците", казва търговец в един от пунктовете за продажба на дърва за огрев в Кърджали. По думите му сходно е положението и при колегите му.
„Такова е времето, че върнаха хората в Средновековието. Всеки е вкарал печка или камина в апартамента. Малко са тези, които издържат само на ток зимата. Изсякохме си горите, изнасяме за съседни държави, защо те не си секат дървесината? Пазят си масивите и купуват евтино от нас. Скоро една гора няма да ни остане. А хората може отново да се върнат в пещерите. Както е тръгнало…", коментира пък шофьор на раздрънкан камион, който всекидневно прави десетки курсове, пълен с дърва из целия град.
Цял епос си е прекарването на зимата в Родопите, пък и подготовката за нея. Но с последен напън нашенци са готови да издържат по шипченски битката с последните зимни дни на февруари и март. Разбира се ако времето не реши да си направи кофти шега и не пренареди сезоните. Колко му е? Между шегичките на онзи гологлавия синоптик по една от телевизиите, като нищо може да стане. Изнежихме ли се нещо последното десетилетие, а? Навикнахме на чудни зими последната декада от битието. 10-15 над нулата декември, малко бахър януари, а след месец някой и друг махмурлия отваря сезона, излизайки по тениска сабалян. Артисваха и дърва за другата зима. Общо взето бичихме цяла година неуморно, за да пощракаме с пръсти зимъска, пестейки от ток и наддавайки кила от мръвки и вина.
„Това постоянно поскъпване на тока, неоправдано високите фактури, връща хората един век назад. После се говори за замърсяване на въздуха, превишени норми на фини прахови частици. И това в градове, където вече не останаха работещи предприятия, които да тровят. Всичко идва от отоплението на твърдо гориво. Животът поскъпва от година на година, но стандартът не се вдига. Става все по-трудно за всички ни. Преди време бях на дърва. Плащах ток по около 120 лева през зимния сезон. Казах си, че така и така давам по толкова и преминах само на електроенергия. Последната сметка, която платих през февруари бе 344 лева и някакви стотинки. Предходната бе 250 лева. Няма как да се издържи. Отново сложихме печката и сега дойдохме за дърва. Каквото изгорим-изгорим, останалото ще е за догодина. Не може с една средна заплата да се издържа на подобни цифри, не и тук. По-добре да се зареди човек с дърва, а дългите фактури за ток са идеална подпалка", казва клиент на пункта.
„Хамалогията е голяма, но топлината също. Не може да се сравни с климатик. Всичките ми комшии са на твърдо гориво. Целият вход. По-често се засичаме в мазето докато пълним чувалите, отколкото по стълбището. Само някой да не запуши комина, че тогава ще го закъсаме. Както в панелките са с чупки, няма изчистване", категоричен е друг мъж, паркирал автомобила си и чакащ ред, за да зареди багажника с дърва.
В края на сезона е като в хорър филм
Мазета като катакомби. Слаба светлина, а отвътре стряскащи шумове. Това представляват избите из повечето кооперации на възраст в Кърджали. Особено в края на зимния сезон. Аха да свърши, но не би, а в мазата вече почти няма нищо за горене. И като се почне една здрава, яростна сеч на вехта мебелировка по изби, тавани и гаражи, кътана за алъш-вериш с мургавите каруцари. Брадвата кълца стари дограми, останали от ремонт в панелката, разбиват се дървени скринове тип „баба га бе булка"... Ако свършат пък винаги може да се пипне по някой строеж.
„В страната ни почти няма средна класа. Стандартите се изравняват. Към момента разликата между циганите, българите и турците е, че едните товарят с дърва каруците, а другите-багажниците на автомобилите. Почти всеки от тях обаче е готов, ако има възможност да гепи нещо за огрев, без да го плаща. Съвсем скоро усещам, че разлика няма да има. Да избуташ сезон за сезон, ден за ден. Само една надежда остава-децата да не живеят по този начин. После тя се прехвърля към внуците и т.н.", разсъждава шофьорът на раздрънканото камионче от пункта за дърва.
Ама мозъкът е програмиран да калкулира, не да протестира
Затова арестът огрява премръзнали, не отявлени боклуци. Десетки родопчани „горят" всяка година в желанието си да изгорят някое дърво без пари от гората. А колко има за пандиза в тази употребявана всякак си държавица!? Не, не сме се изнежили. И в най-големия клинч, и в най-адската жега. Просто цялата енергия на недоволството у нашенеца е стигнала само до кръчмарското мърморене. Няма заряд, няма енергия, щото да не вземе и тя да се фактурира. Май подценихме дъното. Не бяхме го стигнали още. Оказа се по-дълбоко. Обладан от лирическата фикция на Смирненски, подпийнал чичо държеше реч в една квартална кръчма. Говореше за лъскавата облицовка на гротеската, наречена буржоазия-там, горе, на върха на стълбата. Твърдо бе на мнение, че истинският живот е долу, дори преди първото стъпало. „Трябва да достигнеш дъното, за да видиш и прозреш истината, тогава нищо не ще те спре-здраво си стъпил на земята", думаше. Брей! От толкова ходене по нея, затънахме в калта. Но нали и произведението бе посветено на всички, които ще рекат: „Това не се отнася до мене!".
Лириката ни тресе по кръчмите, оцеляването ни е цял епос, а животът-драма след драма.
Геният от баирите и балканският „Мерцедес"
Положителното в цялото ни дередже е в уникалният талант на нашенеца да роди гениални чудатости от собственото битие. Един чепеларец бе изобретил машина за цепене на дърва. Стругарят Съби се бил отдал на хобито си да измисля разни машинки за улеснение живота в планината. Кофтито е, че устройството работи на ток, но нейсе. След време вероятно ще има и подобрения на първоначалния вариант. Машината се задвижва от електромотор, като е монтирана специална бургия, която със сила разпуква дървото, заменяйки брадвата и болките в кръста. Майсторът вече е патентовал изобретението си и дори приема поръчки. Цената е 100 лв.
„Няма значение от дебелината и видът на дървото, което искате да разцепите. Нужно е само да имате ток и равно място. С помощта на изобретението може да се разцепят и 10 кубика дърва на ден без човек да се умори", казва Съби.
Пък един комшия бе наредил до десето коляно цялата женска линия на производителите на сапове. Причината за яростната с*ксуална закана бе, че дръжката на брадвата му останала в ръцете докато цепел дърва в мазето. Вкарал острието с мощен замах в кютюка, а при повторния вече имал в ръката подпалки от сапа. „Тежат, мама им, тежат!", констатира след битката.
Тежат, като са мокри.
„Хората не могат да напълнят цяло мазе с дърва през лятото. Това все пак са пари. По 160 лева за тон нацепени. Купуват по малко, после допълват, но със сурови и влажни. Плащат 100 кила, а са взели реално около 80. Такава е тя, няма как. Ама, айде, не остана", казва шофьорът на раздрънкалото возило от пункта. Гледа си камиончето и цъка. Вратите се затварят с тел, дръжките са им счупени. Общо взето всичко вътре виси на разни телчета. Забита накриво отвертка пък едва придържа да не падне прозорецът.
„Това е „Мерцедес". Гледай на какво прилича, само по емблемата може да го познаеш. Дрънчи, гърми, но върви. Всеки момент ще се разпадне, но върши работа. Ако ни видят от завода-производител как все още караме тази барака, сигурно за награда ще ни подарят два чисто нови камиона. Такава е нашата работа. Ден за ден, но да върви. Така си живеем, така едва закрепяме живота ту с телче, ту с нещо друго", казва шофьорът на учудващо движещата се барака и потегля в следващ курс, натоварен с дърва.
24rodopi.com
На снимките:
На пункта за дърва работата никога не свършва…
… също и в мазетата, а материал там има-от цепениците до старата дървена дограма
Вие от редакцията, защо не попитате Карянчева, какво се случва със забраната за сеч на дърва. Току-що по бул. Беломорски се разминах с пъплещ, претоварен тир с ремарке пълен с насечени трупи. Едва изчаки височината на булеварда в района на стадиона.
ОтговорИзтриване