Родопска фабрика за емигранти, докато…Европа стъпи при нас само на… Ада тепе

Инвеститори от заветната чужбина. „Заклинанието” за измъкване на Родопите от периферията на страната що се отнася до икономически стандарт. То влиза в устите по време на всеки вот, част от речитатива от кметския наместник до общинския кмет, през областния управител, хлопа по вратите на всеки министерски кабинет, за да бъде обработено и изплюто от премиер, президент по време на всеки следващ мандат. То осмисля претенциите и напоризма за извършването на всички реформи…

Китайците са казали: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне”. А заклинанието започна да ни сполетява. И? Оказва се, че най-големият дерт на всеки дръзнал да инвестира в Родопите е… в самите родопчани. И по-точно в тяхната липса. Регионът се обезлюдява кажи-речи с по двама души в час, особено в началото на лятото. Няма кадри за бизнеса, подходящи за заводите, няма дори и… читав персонал за заведенията. Туризъм? Другата магична дума, с която Родопите трябва да променят своето статукво. А се оказва, че природа имаме, хотели също, но собствениците трябва да търсят персонал под дърво и камък. Прост пример. Хотелски комплекс в Златоград наема безработна жена, за да сервира в механата към къщата за гости. Всичко е точно докато родопчанката не решава да свие портфейла на турист. Просто зърнала няколкото столевки, които се намирали вътре докато мъжът плащал сметката. Използвала момента, когато той отскочил за минута до регистрацията, и прибрала портфейла. На следващия ден жената е задържана, а… туристът и компанията му ще се замислят сериозно дали отново да стъпят в прекрасния родопски град. Със сигурност историята ще достигне и до техни роднини и приятели.

Език не тря`я за носенето на таблата

В Родопите има две неща в огромно изобилие-прекрасни кътчета и… обяви за работа. Изобилстват, но желаещи няма. В региона все още властва максимата от едно друго време „Учи, мама, за да не работиш!”. И като се засилиха всички към „книжовните школи” с мерак по-сетне да стават началници, работата стана „много вожд, малко индианец”. Неоспорим факт е, че образователната система не успя, барабар всичките реформи в сектора, да се нагоди към нуждите на бизнеса, да не говорим за местните възможности. Разбира се, отново всичко опира до заплащане, но и връзката се губи някъде там-невъзможност да се развие златната мина на туризма поради липса на пробивност, няма и мерак за нея предвид ниските възнаграждения, и целият бранш се върти в един затворен кръг.

„Не мога да намеря качествен персонал. Идват ученици, студенти, млади хора, за които това е просто начин за временно оцеляване докато се отвори място за директор на дирекция. Няма старание, няма желание да се вадят повече пари. Работата се прави през пръсти. За сервитьорите тя приключва с напъна-да се вземе и занесе поръчката, по някое време сметката и чакането за бакшиш. Цялата култура на поведение в професията липсва. Рядкост е някой от персонала да знае западен език. Когато дойдат чужди туристи, настава театър на мимовете. Започва се ръкомахане, сочене с пръст по менюто, а за специални предпочитания клиентът трябва просто да забрави. Трудно е по този начин да се развива браншът. Но работим с това, с което разполагаме. Това е материалът, това забъркваме и това е крайният продукт. Не можем да хванем вълната от туристи през граничните пунктове. Родопите се превърнаха в малка селска спирка преди изкушенията, които се предлагат само на 50-100 километра от Кърджали”, коментира собственик на ресторант в областния родопски град. Казва, че мнението му се споделя и от негови колеги в бранша. Налагало му се е дори той, заедно със семейството си, да сервира по масите поради голямото текучество на персонал.

Заводът умря, да живее производството!

„По времето на Валентин Захариев ОЦК се превърна в гиганта с предизвестен край. Постепенно заводът потъваше в бездната. Последваха стачки, надежда за някакво чудо, което в крайна сметка така и не се случи. Освен да стачкуват обаче, работниците от години доработваха и допълнително на гърба на предприятието. То не беше изнасяне на всичко, което се докопа, то не беше чудо. С очите си съм виждал как стари работници завиват медни жици около кръста си преди да се облекат и да напуснат завода. Други са изнасяли още горещи материали с клещи, прехвърлят ги през оградата и на тръгване от нощната смята си ги прибират. Така се правеха пари когато работиш за жълти стотинки и дори и тях не вземаш навреме. Така се вървеше ден след ден към предизвестения край”, разказва бивш металург от несъществуващия вече Оловно-цинков завод в Кърджали…

Преди десетина години в Източните Родопи стъпи „Теклас”. Турската компания е специализирана в производството на каучукови и пластмасови изделия за най-големите гиганти в автомобилната индустрия в световен мащаб. Предприятието дава хляб на над 2000 работници и бързо се превърна в един от най-големите инвеститори в региона. Според ръководството пък, средната заплата във фирмата е четирицифрена сума. В същото време заводът изпитва остра нужда от работна ръка. Служители се търсят не само в региона, но и в съседни области. Текучеството е голямо, а служебните автобуси са принудени да вземат работници за различните смени от цялата област, включително и от съседната Хасковска. Самите бивши служители твърдят, че възнагражденията им не отговарят на натовареността в работния процес. Истината е някъде по средата, факт обаче е липсата на кадри за все по-голямото разрастване на производството.

„За същия труд в чужбина ще получаваме три пъти повече, но в евро. България все още не е дорасла за Европа”, казва служителка в компанията. Тя твърди, че много от колегите й са напуснали именно поради тази причина. „Имаме работа, плаща се добре. Натоварването наистина е голямо, но няма работа в завод, в който заплатите винаги са навреме и това да не е така. Представете си 1000 работници да нямат тази работа. Това са 1000 семейства, които ще трябва да мислят друг вариант за оцеляване. А това за нашия регион е лесен отговор на тежка задача. Пътят е навън”, споделя друг работник от предприятие в региона.

В златната земя: Имаме изкопаеми, но полезни ги правят инвеститорите

„Остатъци от преработваното в ОЦК биваха изнасяни за Швейцария. Там от тях извличаха осмий. Метал, който е по-скъп от платината. Просто в България никога не е имало технологии, за да се възползваме до максимум от всичко, което притежаваме. Като вица за американеца, японеца и руснака, които си мерили развитието. Американецът: Ние имаме иновативна икономика. Японецът: Ние залагаме на високотехнологична икономика. Руснакът: Ние имаме полезни изкопаеми. Предните двама в един глас: Не, вие имате изкопаеми, ние ги правим полезни.

Щом не успяхме ние, да бяха дошли някои, които разбират как да правят пари от това, от което ние не можем”, смята друг бивш металург от ОЦК, започнал работа в „Горубсо-Кърджали”.

„Приоритет за нас са местните кадри. Затова влагаме средства за тяхното обучение, това е инвестиция в тяхното и нашето бъдеще”.

Думите са на изпълнителния директор на „Дънди Прешъс Металс-Крумовград” д-р инж.Илия Гърков. Канадската компания направи най-голямата инвестиция в Източните Родопи като вложи в региона над 160 млн. долара. Вече стартира разработването на златното находище на Ада тепе край Крумовград. Доказаните запаси са 27 тона злато.

Концесията на „Дънди” е за 30 години. Добивът на златото обаче ще продължи около девет, като с трите години предпроектна подготовка, строителството и необходимата рекултивация, която ще трае също три години, работата на Ада тепе ще се вмести в общо 16-17 години. Проектът изтърпя изменения. Намалена бе индустриалната площ, премахната бе цианидната технология. Рудата преминава през класическия процес на обогатяване-флотацията, трошене, смилане и обогатяване. Минният отпадък няма да отива в хвостохранилище, а ще се преработва с интегрирано съоръжение за минни отпадъци. Продуктът пък ще може да бъде преработван във всяко едно металургично предприятие…

„Време е да повярваме, че единствената формула за успех в България в дългосрочен план е „Печеля-Печелиш”. Това са думи на инж. д-р Илия Гърков. Миньорът, тръгнал по пътя на развитието, достигнал до поста вицепрезидент на канадската компания,

Стотици вече работят в рудника на Ада тепе. „Всяко отворено работно място в тази промишленост генерира още поне три в различни други индустрии и в сферата на услугите”, категоричен е Гърков.

Компанията залага само на местни работници, а за някои обучението мина в рудника в Челопеч. В същото време „Дънди” предостави безплатно своето ноу-хау за останалите работодатели в региона-„Няма кадри-сами ще създадем!”. От компанията организираха летни стажове за студенти. Направленията бяха „Околна среда”, „Проучвателни дейности”, „Човешки ресурси”, „Информационни технологии”… Стажът предоставяше ценна възможност за работа в екип от професионалисти, прилагане на знанията и усвояване на специфични практически умения в динамична работна среда. Те бяха с продължителност два месеца, а студентите… получаваха заплати.

Звучи странно за региона. Но факт е, че примерът на канадската компания започва да се взаимства и от други инвеститори в региона. Нещо, отдавна възприето и налагано с успех в Западна Европа и отвъд океана.

„Организацията е на световно ниво, средната заплата е над 2000 лева. Дават се бонуси за лятна почивка, за празника на миньора, коледни бонуси. Идваме с удоволствие на работа”, споделят служители в компанията, която вдигна стандарта на живот в Крумовград. Наемите на жилища достигат тези в столицата, а място в ресторант може да се намери само с предварителна резервация.

„Печеля-печелиш”.

***

Истината е, че инвеститорите вече са тук, други тепърва ще потропат на вратата. Друг факт обаче също е категоричен за състоянието в Родопите-кадрите вече откриха Европа, а хората, които остават трябва бързо да се нагаждат към икономическите норми на съвремието. В противен случай заклинанията инвестиции и туризъм ще са просто едно добро пожелание.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Много, много взрив сложи края на една епоха за Кърджали-ОЦК е в миналото, на мястото на руините ще се издигне свръхмодерен завод;

Лечение за безработица в малкия град. Жени изработват сувенири, които продават по проект;

Канадската компания докара Европа в Източните Родопи…

…„Дънди Прешъс Металс” показа нагледно какво е отношение към работниците-еврозаплати, условия, най-модерни технологии и безопасност на труда, издигната в култ