Реджеб йок, инек вар* – в селото на тишината и… наркоплантациите (снимки, видео)

Тишина, красота и мисли в минало време. Изпълващи съзнанието по време на пътя през Родопите.
Път обаче няма. Върви се през релси, които прорязват могъщи скали. Вият се над язовир „Студен кладенец”. Влакът скоро няма да ги натисне със смелостта си. Той е като турист. Рядко събиращ кураж да премине над дивия склон към водите на язовира. Ще профучи и отново ще налегне тишина. Преди да навлезе в разцепената скала, ще спре. За да остави малцината на спирката към Лисиците. Вехтата малка гаричка е рухнала. До нея се кипри малка чакалня с пейка и натрупани съчки вътре. На метри от тях тоалетната не е побутната от времето. Спирка, след която пътят се вие през гората докато излезе на най-дългия висящ мост в страната. 260 –метровото съоръжение пресича язовира, за да отведе към село Лисиците. Единственият път към цивилизацията на 35-те негови жители.


Крави над водата

И все пак има туристи. Групи, влюбени в природата, избират да посетят Лисиците. Да се щракнат за спомен пред причудливите скали над „Студен кладенец”. По моста към селото обаче могат да се разминат и с крави. По съоръжението преминава повече добитък отколкото хора. Около 250 овце и близо 70 крави гледат малцината останали жители на Лисиците. В селото няма магазин, няма кръчма, има само ток и три чешми. Кравите са навсякъде. Но може и да не срещнете човек. Единствено добре обработените градинки в някои от дворовете и сателитните чинии издават човешко присъствие.

Рухналото минало

Улици не съществуват, в чисто урбанистичен смисъл. Окаляни сокаци с пресни изпражнения на добитък, стеснени от разрушаващите се каменни дувари край тях. Огромна част от къщите са в руини. Дървени вратички на старите долапи в каменните стени са полюшвани от вятъра. Приютили в себе си прастари стъклени бутилки. С течност. На неопределен брой години. От други се виждат само основите. Като жалки остатъци от крепостни стени. Мъх е пропълзял по камъните, сливайки ги в общата картина на едно рухнало минало.

Елакът, „Bu cesme” и Петолъчката

В селото има три чешми. От три епохи. Над едната „грее” петолъчка. Встрани се кипрят чукове. Соцът в два чучура. Има и ръчна помпа. Да задейства трети. На броени метри е и най-старата. В идеалния център на селото. Връща век назад. С дългия елак-и за пране, и за водопой на добитъка. По-нагоре е най-новата. Направена е в памет на покойници. С надпис на турски.
Чешми за хората в селото на добитъка.

Мъртвите са повече от живите

В края на малкото село има горичка. Осеяна с гробове. Край дърветата има паметни плочи, без имена. Стари островърхи камъни навред. Заменени на две места с мраморни плочи, отново без имена. Някои паднали с времето. Гората на покойниците. След нея е новото гробище. С десетки плочи. На хората от миналото, които са в пъти повече от живите в настоящето.
Отново минават крави. Добитъкът е навсякъде.

Алтернативното земеделие

На пръсти се броят градинките, които още са галени от човешка ръка. Лукът и марулите са едва поникнали. Но лехите са обработени ювелирно. С мерак, с обич към земята. От хората, които са останали да живеят все още тук, на края на света, битувайки в една отминала епоха…
Преди години Лисиците се прочу. С алтернативно земеделие. Плантации за канабис бяха открити в землището на малкото населено място. Обгрижвани, добили подобаваща реколта. Стръкове марихуана бяха изтръгнати, а млад мъж бе пратен в затвора, заради нововъведенията във фермерството. Месеци наред той се грижил за растенията, изминавайки пътя от релсите, през гората, моста, та чак до… затвора.

***
Тишината продължава. Гали водата, плъзга се по скалите и отново се връща, придобивайки пълна власт над сетивата.
*Реджеб няма, крави има
Екип на 24rodopi.com