Новият СПИН – Синдром на Панелни Идиоти в Недоимък

Теоремата: Всички участваме, всички сме виновни…

Каручката бавно напредва по моста. Наречен „нов“ заради сътворението му отпреди няколко десетилетия. Но четирите автомобилни гуми на дървеното съоръжение, задвижвано с животинска сила, е някаква причудлива връзка със стария, няма да е грешно, дори наречен патриархален свят.

Тегли конят дървенията, пълна с всякакви метални елементи. Композиция на ръждата с причудливи форми. Добичето доволно оставя миризлива прясна диря от екскременти. Водачът шиба тягостно хайвана, докато се озърта с разтеглени като на булдог долни клепачи от натежалостта на бузите и издутите от алкохол и битие торби под очите. Каруцата бива съпровождана от глутница кучета.

Цялата тази менажерия спира на кръстовището в квартал „Възрожденци“ в Кърджали. Песовете се разпръскват и настава хаос. Спирачки, хоров съпровод от клаксони, псувни, пръстови жестове. Докато каруцарят невъзмутимо не преминава с дружината и освобождава пътя за автомобили….

Ежедневие.

„Архитектите“ без дипломи

Стените започват да треперят. Звукът се набива в главата с неопределена точка на произход. Сякаш отвсякъде. Някой е пуснал къртача и се опитва да разбие панела. Някой от стотиците „архитекти“ в квартала на „многото блокове“, който е решил да преустройва жилището си. От 60 квадрата да го направи, примерно сто. По някакъв странно извратен начин. Къртене в ден неделя. Няма спиране на машината, липсва и умора на ентусиазма. Набиване в главите на останалите, че „всеки дом е царството на съответния сайбия“.

По-късно чувалите са изнесени пред входа, където прекарват в съжителство с отпадъците от терасите докато…

Паркът вече е сметище

Строителни отпадъци са част от пейзажите в парковете. Преди се изхвърляха в горите край града, но вече не си заслужава разходката. Щом и този номер минава. Плащат се няколко лева на каруцарите и те разкарват отпадъците, щото като си дал 15 бона за ремонт на апартамента, друго си е да спестиш 40 кинта са разтоварване на боклука на сметището.

Следва безкомпромисно захвърляне на чували със строителни отпадъци в градските паркове. Деца ли? На кого му пука. У дома нали стана яко!

Не минавайте под терасите

Като заговорихме за боклуци. Много внимателно минавайте под терасите на блоковете. Защо? Дърветата край кооперациите знаят най-добре. Почувствали са го. Знаете защо е целогодишната найлонова украса на дърветата. Торбичките с битови отпадъци летят от балконите и пьооос край блока. Коя се закачи по клоните-закачи се. Друга може да ви контузи. Но не е страшно, обикновено са меки-използвана тоалетна хартия, пластмасови бутилки, дамски превръзки, памперси. Гнусно, но не убива.

И като купите нови мебели…

Най-трудното, след даването на парите, е пренасянето на нови мебели към дома. Особено когато елементите не влизат в асансьора (ако работи, щото може и някой комшия да си е припознал като негови някои части от съоръжението).

Значи, започва носенето, а то препятствия да видиш! Саксии по етажните площадки, по стълбите, увесени на парапета. Велосипеди, чували, стари бойлери и печки. Чудесия! А всъщност всичко това е забранено по указания за пожарната безопасност. Ама на кой ли му дреме, пък и кой ли ще санкционира?!

Няма общо-кой превари той ще го…

Общите помещения по етажните площадки са с катинари, разпределени по схемата „който превари, той ще разтовари“. Не пипай и не питай-започват стълкновенията.

Други са си заплюли и квадратчето между вратата на жилището и тази на асансьора. Заградена площадка със стена и врата, за да може да се получи още едно коридорче за вмирисани обувки. Чисто самоуправство и заграбване на общи площи. И пак-на кого ли му пука…

Паркингът е частна собственост

Излизаме навън и погледът се спира върху гнусната, ръждива гледка на стоварените върху паркинга на блока гаражи. Място за автомобили за всеобщо ползване, но заграбено от мераклии, за които чуждото е общо. Абсолютно погазване на закона. Ама кой ли санкционира, на кого му пука? Виждаш място-праскаш отгоре му тенекиите и си готов. После и за кокошарник да го ползваш (редица примери в Родопите), няма значение.

Зимнината

В същото време едно ъгълче на паркинга е отредено за огнище. Там се пали огън и се прави зимнина. Лютеница, буркани и така нататък. Пуши, ама какво от това? Това са подробности, предопределени от векове самозадоволяване.

Дървата

Камиони постоянно разтоварват дърва за огрев край блоковете. Собствениците на жилища с твърдо гориво прибират „топлото“ в мазета. Но има и такива, които просто не знаят къде трябва да ги обработват.

„Мили съседи, моля не си цепете дървата на терасата или в апартамента, а на предназначените за това места!“.

Това е табела в блок в родопски град. Потрес, коментарът е излишен.

Животните

Нашенци обичат природата и затова са пренесли всички детски спомени от селото в града, барабар с домашните любимци. Което не е лошо, но когато премине границите на любвеобвилността нещата взимат застрашителни размери.

Десетки кучета и котки са намерили убежище край блоковете в квартал в Кърджали. Причините са няколко, но една е основна. Храната. Жители хвърлят остатъците от трапезите си направо през балконите, за да почувстват душевното задоволство от това да са в един ритъм със заобикалящата ги природа. Без да осъзнават, че така ръководят цяла хранителна верига, от последствията на която след това първи страдат.

Около шестдесетина кучета (а според някои жители много повече) бродят само в кърджалийския квартал „Възрожденци”. Котките са доста повече. Същевременно мазетата в квартала са пълни с плъхове. Е как? Всички са доволни. Кучета не закачат котки, последните не се морят с гризачите-храна има за всички. От балконите летят всички необходимости за оцеляването на животните. Милчо, Мърко, Сантра… така една жителка на квартала бе кръстила домашните си любимци. С тази разлика, че те не живеят у дома й, а под балкона.

Около 15 котки и кучета се възползват

от грижите на стопанката, а нощният лай и любовните терзания на хайваните явно галят единствено нейните уши, разказват хора от квартала. „Хранеше животните със сурови, дори кървави кокали. Никой не можеше да мине в района на нейната тераса. Няколко големи кучета скачаха с лай на всичко живо. Дори захапаха един комшия, който се закани да ги избие. Правихме й забележки, тя не разбира от дума. Животните са й по-любими от хората. Сътвори си собствена глутница, а дори децата не смееха да минат покрай блока. Идваха и кучета от други места, които водеха люти битки ежедневно с нейните любимци за хвърлената храна. Проблемът се реши така: жената замина за чужбина и животните се разбягаха по други краища на града”, разказват в махалата. 

„Тук явно ни взимат за някакви индианци, които са навикнали да живеят по баирите с всякакви животни”, възмущава се друг кърджалиец. „Пълно е с кучета, котки, крави, коне, а количеството им постоянно се увеличава. Онзи ден се прибирам от работа и виждам децата да си играят с две малки кучета, пълни с кърлежи. Разказаха ми, че мъж с кола дошъл и ги пуснал на паркинга пред блока. После разбирам, че същият е бил комшията ми. Има апартамент в блока, но го дава под наем. Домъкнал животните защото тук щели да се грижат за тях. Като е толкова загрижен за животните, защо не донесе някакво безпризорно прасе бе да му еб.. май… Чудим се защо имало толкова кучета, котки и т.н. Ние сме виновни. Тревите са пълни с кърлежи, носят се зарази, воят вечер е ужасен. Ама никой не ни е виновен”, казва мъжът.

Дори животните обаче не съсипват собствения си дом

„Всички читави хора май си набиха камшиците. Тук останаха само диваците. За да рушиш това, което те заобикаля, трябва здраво да мразиш себе си”, казва кърджалиец докато наблюдава разбитата маса под беседка в новия парк „Арпезос-Север”. Той още не е завършен, но местни диваци вече започнаха да го довършват. Бавно, но със сигурни темпове. Счупени пейки, обърнати кошове, надрани послания и автографи по масите-неразбраното изкуство на лумпения. Творящите оставиха посланията си през годините на всичко, което бе ново, което трябваше да служи на обществото, но не би.

Нито една здрава автобусна спирка, нито един ламаринен кош, който да не е опитал поне един ритник, нито една ненашарена фасада, нито, нито, нито капка самоуважение, че всичко това е собственост на цялото общество, дори на властващия в собственото си величие местен господар на мизерията.

Това е протестът на комплексирания дивак

от планината, който с примера си дава воля на диващината на следващите след него. Това най-общо е досието на най-мрънкащите и оплакващи се хора тъдява.

И те ще хвърлят къшче хляб на уличния пес, ще псуват каруцаря, който им засече пътя с глутницата си помияри. На последния пък и през ум няма да му мине, че лайната на животното му няма кой да изчисти. В същото време патрулка лови крави, а чобанинът на пет мастики му е през онова в гащите. И докато органите на реда са по сигнал, бъдещите участници в абсурдната картина разбиват поредната пейка в още недовършения парк на града.

Цикличността на идиотизма е влудяваща, тя е вследствие на взаимоизключващи се душевни характеристики. Едни диваци, които обожават животните и мразят себеподобните си, прегазват всякакви правила на елементарни морални отношения с комшиите си. Бе нещо е сбъркано тука, а? И май нищо добро не ни чака занапред, ако просто не  бъдем малко по-различни…

И накрая, затворете очи и си представете всички управляващи и техните метастази от сорта на съветници, заместници и тем подобни. Пак ги отворете и се огледайте и може би ще прозрете откъде започва всичко.

Жельо МИХОВ/24rodopi.com

На снимките:

-Бурканиада пред блока

-Това предупреждение е безумие

-Строителни отпадъци в централен парк в Кърджали

-Натрупване