Закъснелите сълзи на „робите“ за свободния…

Привилегия беше познанството с теб, Милене!... Да ме повикаш в “Небесното” си предаване…
Това пишат оборотни лица от телевизора – репортери, водещи и други мишкували, мишкуващи и с гарантирано бъдещо мишкуване „мисирки“ (мисирки – журналисти, по Бойкоборисовски - б. р.).
Милен Цветков беше голям телевизионен водещ и журналист. Може би най-свободният. Дано не се окаже, че е бил и последният.

Милен Цветков беше уволняван, уволняван, уволняван. Защото задаваше въпроси. Защото беше телевизионен водещ и журналист, а не клакьор на силните на деня.
Спираха се рейтингови предавания, защото той не искаше да бъде като онези мишкуващите, които днес достигат висоти в лицемерието.
Ако можеше Милен Цветков да се включи по телефона днес, би им казал:
Ах, вие, маймуни мръсни! Защо закъсняхте?

***
Когато години наред те мачкат, изтикват те в ъгъла на ринга, блъскат те с удари под кръста, а реферът не забелязва, в един момент мачът приключва. Но не си победен. Просто напускаш арената на битката с високо вдигната глава и се качваш на следващия ринг, където боят продължава.
Това се случваше с Милен Цветков. Знаете много добре кои нанасяха нечистите удари. Знаете и кои бяха безмълвните рефери. Олицетворението на едните го убиха, прототипите на другите сега реват за него.
За първите е ясно защо. Но за вторите иде реч. Смъртта на свободните се явява единственият им опит за индулгенция пред обществото. „Мълчахме като пу..ки, ама сега, вижте, ще говорим, ще сочим с пръстета как и ние сме свободни“.
Не, не сте! Защото отказахте да се биете на мръсния ринг. Избрахте сигурната заплата от господарите, а не свободното слово, а трибуни за него има много. Стига сълзи.
Милен е свободен. Вие не.
24rodopi.com