Архитект Минчо Ненчев: Перперикон може да бъде експозиция от световна величина

Архитект Минчо Ненчев, ръководител на екипа, изготвил проектите за реставрация и консервация на Перперикон и изграждане на посетителски център в комплекса

Фокус: Арх. Ненчев, какво представлява проектът за реставрация и консервация на Перперикон?
Минчо Ненчев: Навремето беше обявен конкурс по документи по линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Колективът, който аз оглавявам, го спечели. В колектива участват много голям кръг от специалисти, към 47 души – научни работници, проектанти, консултанти, имаше дори и от чужбина, от Сирия. С проф. Николай Овчаров ние направихме едно посещение на Петра и Палмира в Йордания и Сирия по покана на един наш колега архитект, за да видим какви са посетителските центрове, какво представляват, да намерим някои общи признаци. Там са световни центрове, а смятаме, че Перперикон има достойнствата да бъде вписан в този кръг от обекти. За в бъдеще поне, в стратегически документи и в изявления на централна, местна власт или - желанието на хората, обществената нагласа, е този паметник да бъде експозиция от световна величина. Мястото е уникално.
Фокус: Защо е уникално?
Минчо Ненчев: Искам да изтъкна заслугата на проф. Овчаров, защото в последните години аз съм свидетел на една пионерска работа, даже с риск да си навреди на здравето. Казвам това, по повод на разни писания, че той си гонил само рекламата и самоутвърждаването. Той е изключителен специалист, работи с голямо внимание. Има една група археолози, които не само разкопават, и аз съм наблюдавал работата им, която е много атрактивна. Обектът е уникален. Първо – той е огромен по площ. Второ – няма такъв град, на такава височина. В него има различни периоди, които са оказали влияние върху самата му структура. И траките, и по-нататък - средните векове, когато е бил християнски център. Има една местност - Клисе Башъ, която е в непосредствена близост до Перперикон, в подножието до реката, някъде към 3 км по права линия. За известно време към IX - X век там се премества епископският център. Знае се какво е открито, какво тепърва ще се открие.
Фокус: Какво включват проектите?
Минчо Ненчев: Нашата задача бе - да направим проекти, които да са комплексни – да обхващат реставрацията на самия паметник, да се очертаят неговите граници, да се очертае една охранителна зона, която да го предпази от стремеж за ситуиране на нови обекти там. И да се ситуира само един обект, който да е посетителски център. Първо беше направен един основен вариант, идеен проект, който после претърпя изменения, утвърди се, и се прие както от Института за паметниците на културата, така и от Общинския съвет на специален експертен съвет, и от министерството. Центърът е ситуиран в подножието, където е направен голям паркинг, който тепърва ще се разширява. Нашето желание беше - да не правим паметник на архитектурната суета, а да го впишем така, че да не съперничи, а по-скоро да въздейства само с една своя челна фасада – каменна облицовка с една тракийска врата. Той на практика е двуетажна, полуподземна сграда, т.е. няма да въздейства с екстериорния си образ, а с интериора, има горно осветление. По този начин искаме да внушим близостта със скалата, по-нататъшните възможности, какво да очаква посетителят, който ще тръгне по тази пътека. Уточнено беше по специална програма с един италианец, който беше отговорник по европейските проекти към МРРБ. Първоначално бяха направени 14 проекта, който обхващаха в методичен и теоретичен план как да се подходи към този паметник, тъй като той е изключително сложен по своята структура. Имаме проблеми както на укрепване, на експониране на различни епохи, така и на съхранение на това, което се е появило като артефакти.
Фокус: Какво предвиждат проектите за безопасността на туристите?
Минчо Ненчев: Най-основното беше да се канализира движението на туристите, тъй като има и опасни места. За разлика от Царевец, която е една крепост, която има някаква логика на движенията на пешеходеца, в Перперикон преобладават блуждаещи посоки. Имаме един основен подход на скален проход. Той също не е особено безопасен, има едри естествени стъпала, голям наклон, денивелация, стръмен терен. Достига се до нивото на подножието на Акропола, където е Свещеният дворец. Там също има места, до които трябва да се ограничи достъпът на туристи – пак да имат възможности да видят всичко, но да не стават нещастни случаи. Някога, вследствие на земетръс, Перперикон е страдал от чести земетръси, има скали, парчета скални късове, които се откъсват, и дори достигат на около 30 метра по-надолу от Акропола на нивото на Двореца. Действително има опасност за посетителите. На самия Акропол трябва да има подход. Започна да се прави такъв подход с каменни стъпала, до южната порта. Последните две години беше разкрит почти целият Акропол – откри се северна кула, северна стена, не само западна кула, която съществуваше. Има и един голям резервоар за вода, който е ползван в самия укрепен град. Има различни денивелации на терена, вследствие на открити средновековна крепостна стена, която е заемала половината от Акропола. Има две църкви, които са вкопани, и има все още необезопасени откоси в източна посока.
Всичко това беше подготвено и като работен проект за реставрация и вписване на основната пътека, трасето на туристите, като се осигуряват два подхода – от север и от юг. По този начин се получава нещо като транзитна алея плюс една логическа схема на туристопотока така, че всички да могат да видят основните пунктове, които са доста на брой, повече от трийсетина места. Те си заслужава да се експонират, да се покажат, и същевременно с подходящи парапети да се ограничи самото действие на туристите върху паметника. Другото е - подходящо осветление.
Фокус: Какви са средствата, заделени за проекта?
Минчо Ненчев: Първоначалните пари, които бяха заделени за този проект, бяха 3,2 млн. евро. След това бяха ограничени до 2,4 млн. евро, като тогава се взе решение това, което е разкрито до момента, да бъде ескпонирано, като се направят основните пешеходни пътеки, места за почивка, за отпадъци, да се осигури охраната на обекта и да се реставрира една част. Това беше приказката – да не правим нова Балдуинова кула, а да съхраним и укрепим това, което е разкрито. Това е основният лайтмотив на този проект. Няма да скрия от вас, че имаше огромни поражения още от самото начало на този проект.
Фокус: Ще ни припомните ли какви бяха те?
Минчо Ненчев: Предишното ръководство на Института за паметниците беше взело малко не „на нож”, но бих казал, че имаше доста негативно отношение към този проект. Имаше една завист към проф. Овчаров, към колектива, искаха всичко да ръководят те. В това нямаше нищо лошо, но на практика проектът остана не достатъчно добре разгледан. Имаше огромно забавяне, тъй като самият проект трябваше да бъде свършен за 12 месеца. Сроковете бяха изключително къси, същевременно имаше и методическа основа, и работни проекти... Имаше няколко частични забележки, претенции и т.н. Аз отдавам това чисто на професионална основа. В крайна сметка самият туристически център няма нито една забележка, а по отношение на реставрацията и реконструкцията - имаше някакви несъществени забележки по отношение на осветление. За съжаление така и не бяхме поканени на съвет. Доколко са разглеждани, нямам никаква представа, но имаше становища, които бяха абсолютно парадоксални и дори неспециалист можеше да го каже.
Фокус: Вашият проект получи ли одобрение от Института за паметниците на културата, защото в момента и с това се спекулира?
Минчо Ненчев: И двете части са одобрени, като има една несъществена забележка, по която може да се спори и да отстояваме нашето становище. Има си писма, въз основа на двете неща можеше да се издаде строително разрешение. Строително разрешение за туристическия център има, има черно на бяло „Одобряваме алеите, одобряваме всичко”, но накрая има едно парадоксално писание, което е много странно. Има една по-голяма църква в центъра на Акропола и забележката е следната: „Да не се използва осветяване на зидовете на църквата, а да се осветяват скалите”, а самата църква е вкопана, което е парадокс. Все едно някой дава акъл как да се осветява не това, което е същественото, а другото, и да не се използват осветления в някакви участъци, а цялото осветление да е крайалейно. Първо – неразбиране, второ – имаше некоректни удари. Не искам да използвам по-силни думи, защото въпреки опитите няколко пъти да направим един открит съвет и да се защитим, първо ни беше отказано под претекст, че нямало кой да гледа. Тогава имаше една битка между НИПК и тогавашния състав на министерството - преди три години може би.
Фокус: Каква е стойността на обекта?
Минчо Ненчев: По отношение на стойността на обекта – на една среща с г-н премиера, с министъра на културата, премиерът бе категорично „за”, да се продължи това. Той каза следното, че това е абсолютно необходимо за България и по този начин този край може малко да се възроди – и бизнесът, и туризмът. Но аз не мога да взимам подобни решения, аз съм проектант. Може би в крайна сметка имаше някакво недоуточняване на това – чия собственост е.
Фокус: Това каза и директорът на музея, че пета година чакат акт за собственост на Перперикон.
Минчо Ненчев: Не само акт за собственост, а има и друго нещо – кой да къса билетчетата. Срамота е, хората казват „Защо не вземете по 5 лв. и ето парите”. Както има една приказка: „Няма пари. Ами, наведете се да ги вземете”. Парите са там, а няма кой да ги стигне. Дори и да има някакви много добри намерения на големите началници, в ниските нива започват да издишат нещата – пак ровене в някои неща, които са абсурдни понякога, когато трябва да докажеш на един чиновник, че не е по-умен от теб. Не може един юнак, който както и да е – занимавал се е, да оборва професори и да твърди, че той е повече. Не може да каже „Нарисувай ми зида, той явно, че няма да изглежда така”, като ние му правим 3D фотомонтажи, а той казва „Как така 3D”. Има колеги, които са толкова закостенели понякога, че... Дано новата директорка малко да оправи нещата там. Основната спънка е едно неразбиране, че всички вършим една народна работа.
Фокус: Скъп ли е проектът?
Минчо Ненчев: Скъп е дотолкова, доколкото отговаряше на пазарните цени за тогавашното време. Съвсем спокойно, ако МРРБ реши, може да се направи въз основа на тези количествено-стойностни сметки конкретно за туристическия център, защото там не е ползвано нещо кой знае какво. То може да бъде остойностено към сегашни цени и може би с 30-40% може да се смъкне самата цена. Няма кой знае какви скъпи материали, имаме изолации, нормални материали. Центърът е 1300 кв. м. Единственият момент е, че има едно горно осветление и че е вкопан, т.е. трябва да се осигури перфектна изолация, но това се осигурява със сравнително евтини средства. Ние сме предвидили и нещо като коридор – едно буферно пространство между самия център и скалата. Винаги може да се направи една заменителна таблица и съобразно предадената документация, да се отива на едно остойностяване. Нормално е строителна работа, която е към днешно време, да се остойностява към днешен период, на сегашните цени. Строителят ще си сложи някакъв рисков, инфлационен коефициент. Как се поевтиняваха магистралите? Наша е задачата, ако трябва – някъде да коригираме нещо, да го донаправим или да го направим в движение. Аз мисля, че това е технически момент, който не е съществен.
Има друго нещо – не виждам някаква инициативност. Доколкото знам има сключени договори с някакви фирми. В крайна сметка може да стане едно предоговаряне и реално да се предоговорят цени при новите условия. Ние навремето бяхме фиксирали някакви цени, когато бетонът, стоманата, дограмата бяха много скъпи. Знаете, че строителните материали поевтиняха. Има и друг момент – когато започне нещо, то трябва да се продължава, а пари винаги могат да се намерят – това е капка в морето на приходите, които ще дойдат.
Фокус: Какво е изпълнено до момента по проекта? Кога е започнато изпълнението?
Минчо Ненчев: Започнато е едно временно строителство – това е етапът на подравняване на терена и изкопаване на една голяма дупка, едни откоси, които са практика в предпроектните работи, осигуряване на самия хоризонт за полагане на основите. Там също имаше малко изненади – един каптаж, една чешма, която трябва да бъде отведена, за да не се загуби водата, защото може да се счита, че това е един вид свещена вода, жива вода. Там бяха направени аварийни разкопки.
Имаше един страхотен напън от тогавашното НИПК, едва ли не, казваха „Не там, там не трябва да има център”. Беше направен един съвместен експертен съвет, на който си позволих на блъфирам, че едва ли не в други ден ще започне строителството на 18-етажен хотел само и само да се одобри подробен устройствен план, който да гарантира нови охранителни граници на паметника и да се ситуира сграда на туристическия център. Не знам г-н Дянков какви проекти ще прави, може би е хубаво да говори и с Овчаров, и с мен, защото нещата не са до това някой да проектира паметник на своята суета, а да направи нещо, което си заслужава за този народ. Бизнесът действително ще тръгне. Ние само говорим за туризма, но какво правим – нищо.
Фокус: От археолози знаем колко е важно да вървят паралелно разкопки и консервацията и реставрацията на това, което се намира. Сега има разкопки, но няма консервация и реставрация, така ли?
Минчо Ненчев: Опитват се аварийно каквото може да съхранят, но с някакви мизерни средства. Всеки вложен лев там, е все едно 100 лева златни. Не може да се подхожда чиновнически – това е обръщение и към Министерството на културата, и към МРРБ. Моите уважения към тях – и двамата министри ги познавам лично, много хубави хора са, но не може някакви техни подчинени и сътрудници да се отнасят чиновнически. Не може на един проект в развитие да се правят забележки от сорта: „Защо обхващате все повече и повече неща”. Този проект действително търпи развитие. Половината археологически структури излязоха миналата и по-миналата година – нови и интересни неща. И с проф. Овчаров това сме говорили – може би още една-две години трябват, за да се разкрие всичко – южното подградие, източното подградие. Тогава вече ще имаме обща представа за самия град.
В момента подготвям една книга точно за най-древното градоустройство. Допреди миналата година знаехме, че историята на архитектурата започва 3000 - 5000 години пр.н.е., а вече се доказа, че има планирано градоустройство отпреди 10 000 години, т.е. могат да се напишат още две истории, неща, които са уникални, които тепърва трябва да четем. Не може в Палмира да се гордеят, че са докарвали колони от 1200 км, които тежат по 2000 тона – нещо, което в момента с нашата строителна техника не можем да постигнем. Колона, 24 метра висока – от 1200 км си поръчват от Нубия и Египет да им докарат в Сирия, а ние да мислим, че това, което откриваме, там са били някакви назадничави хора. Перперикон е град на хълм, с перфектна канализационна система. Повърхностно има канали за оттичане на повърхностната вода, за отвеждане за дъждовната вода, перфектна система за снабдяване с вода. На едно безводно място – изведнъж виждаме резервоари, които имат пречистване и т.н. Има уникални механизми, самият детайл на изкопаване на мека скала, съчетан със зидария, е уникален. Това са неща, които се свързват със Сирия, Ливан, Йордания – там, където са 18 цивилизации, при нас са 7, но ние трябва да се гордеем с тях.
Фокус: Изпълнителят на консервционно-реставрационните работи на обекта има ли необходимата квалификация и опит за изпълнение на такива специфични проекти?
Минчо Ненчев: Да, разбира се, това е мой колега, който е участвал при реставрацията на гробницата в Татул. Това е арх. Пеев, мисля, че и самата му фирма е специализирана. Доколкото знам, две са фирмите, които са спечелили търговете. Поне по отношение на Клисе Башъ, съм доволен от това, което са направили.
Фокус: Местната управа на Момчилград също беше много доволна от възстановяването на Татул и казват, че светилището им носи приходи, които сега ще инвестират във водоснабдяването на село Татул.
Минчо Ненчев: Разбира се. Може би пак ще се наложи някаква среща. Но лошото е, че като че ли все трябва Бойко Борисов да взима някакви решения. Той го е взел, доколкото знам, но защо е това протакане за Перперикон, не го разбирам. Пари има и хората са склонни да дадат. Имаше много съвременни неща, предложения, например – билетче с компактдиск (даваш пет лева, но срещу тях получаваш пълна информация, ставаш член на приятелите на Перперикон).
Фокус: Може ли да се разработи нов проект, без да се нарушат авторските права на стария? В частта за укрепителни и реставрационни работи по комплекса.
Минчо Ненчев: Не знам кой как разбира укрепителните работи, но те са изключително деликатни. Не може да се укрепи целият хълм наведнъж, там има разлом, всичко е като юфка вследствие на земетресенията. Ако направим укрепителни мероприятия с нормална строителна техника, целият фасон на разкопките ще бъде променен. Не можем да правим укрепителни зидове, можем да си позволим анкериране на известни участъци със специални анкери, които после да бъдат прикрити, и замонолитване на откъснати парчета, със специални смоли. Има доста псевдоспециалисти, които без да разбират сложността на всичко това, имат мерак да се прави нещо. Не е въпросът да се зида, а да се съхрани това, което е направено. По отношение на авторските права – моите почитания към всеки един, да се появи на конкурс, да си го спечели, ако може. Но тук не съм само аз, тук са 47 души, специалисти, изключително опитни и уважавани. Има си строително разрешение, има си авторски права. Ако някой иска да ми ги взима, ще се видим на друго място. Ако някой не е доволен от мен, да ми го каже в очите.
Фокус: Подобен обект осигурява ли работни места за хората от региона?
Минчо Ненчев: Категорично да. И то – няма да са малко – строители, охранители, помощен персонал, доставка на количество строителни материали, които също ще бъдат от региона. Знам какво значи скоростен обект, на аквапарка в Слънчев бряг по едно време бяха наети над 800 души. Беше като НДК. Каже ли се скоростен обект, всеки си преценява. Но тук проблемът е да не стане като орел, рак и щука. Държавата чрез министерството и общината нещо уточняват. За кърджалийци и местната власт Перперикон е много важен; благодарение на Овчаров, Перперикон стана хит в последните десетина години. Въпрос на самочувствие е.