Емилия Владева: Ще насочим вниманието към 5-годишните, това е стратегическа задача за нашия регион

 Интервю на Стела БРАТАНОВА с Емилия Владева, началник на Регионалния инспекторат по образование:

 

 

 - По традиция 15 септември се превърна в негласен национален празник за България. Каква е готовността за откриването на новата учебна година? Какви проблеми и трудности очаквате?

 - Предстои ни тежка, но интересна учебна година. Вече получихме от всички училища справки за готовността за започване на занятията. Няма съществени проблеми, малките ремонти приключват, големите не са започвали, поради кризата, предстои отстраняването на повреда по парната инсталация на едно от училищата и скрито се надявам, да не възникне нещо непредвидено и спешно! Искам още в началото да благодаря на ДАИ, Гражданска защита и полицията, Пожарна и аварийна безопасност, които правят всичко възможно, за да ни осигурят спокойно начало!

В понеделник, на 13 септември имахме съвещание с директорите на училищата. Направихме направим отчет за изминалата учебна година, а тя не беше никак лесна – намаляващ брой на учениците, тежка зима, непредвидени аварии и ремонтни дейности, национално външно оценяване, което отне  доста време и усилия, за да го осъществим и спазим всички изисквания, но пък през следващата година ще ни бъде много по-лесно. После дойде ред и на напрегнатото лято в РИО.  Трудности винаги има – ще се справяме с тях „в движение", както и до сега.

 - И все пак от какво произтичат трудностите?

 - Трудностите са като при всички, но при нас трябва да прибавим и активните миграционни процеси, ограничените възможности за развитие на бизнеса и икономиката, което в последните години буквално „смаза" професионалното образование. Също така, ниската мотивация за учене и слабото владеене на езика на голяма част от децата в нашия регион, водят до нискокачествено образование.

 - А приоритетите?

 - Ще стартираме с някои новости. Ще насочим основно вниманието си към 5-годишните. Това е стратегическа задача, особено за нашия регион, където децата са предимно билингви. Предвидили сме да продължат сериозните ангажименти около квалификацията на педагогическите кадри, както и допълнителни действия, насочени към опазването на живота и здравето на децата. Сериозно внимание трябва да се обърне и на така наречените скрити щатове, защото безработицата сред педагогическите кадри е много висока. Същевременно в много от училищата има кадри, които отдавна са в пенсионна възраст. Трябва да се помисли и за учениците, които по ред причини не завършват образованието си, а те са много.  Много са и тези, които минават в самостоятелна форма на обучение, която не дава добри резултати, но засега няма механизми за регулирането на този процес. В личен план съм си поставила на първо място задачата да търся консенсус с всички институции, които са отворени към образованието и възпитанието на децата.

 - Имаше много брожения около конкурсите за директори на училища?

 - Нормално е. Недоволни винаги има. Когато всичко е поставено на законова основа, броженията отшумяват бързо, дори и да са допуснати грешки. А и любопитството беше голямо. Доволна съм, че до деня на изпита не дадохме предварителна възможност никой да бъде коментиран, тъй като не изнесохме имената на кандидатите. Знаете, че коментарите невинаги са добронамерени и здравословни. Кърджали е единственото място, където кандидатите бяха поставени при равни условия по време на изпита. Подписаните споразумения със спечелилите конкурс директори, ще ни дадат възможност да отсеем най-добрите, тъй като е крайно време да се засили дисциплината в образованието на всички нива. Постепенно нещата ще потръгнат, иска се само добра воля и желание за работа.

- Преди дни министърът заяви, че в страната има 20 закрити училища. Каква е ситуацията в нашия регион?

 - Тежка! Една пета от тези училища за съжаление са при нас. Регионът обезлюдява, а същевременно не могат да се издържат училища с малко ученици, не само защото е икономически неизгодно, но и заради ниското качество на образованието, получено в смесени паралелки.

 - Коментира се в медийното пространство, че задължителното предучилищно образование за 5-годишните може и да не стартира?

 - Наложително е да стартира! Убедена съм, че вече почти всички родители са свикнали с мисълта. Самият факт, че изпращат децата си на детска градина и търсят свободни места, е достатъчно показателен, че родителите приемат с разбиране и одобряват въвеждането на задължителната двегодишна предучилищна подготовка. Това е от особено значение за децата, чийто майчин език не е българският и ще доведе до по-бързото им социализиране в училище и по-лесното усвояване на знанията. Освен това знаете, че комуникацията на улицата невинаги води до добри резултати във възпитанието. Все пак учебното заведение е мястото, където детето се учи и развива в своя среда.

 - И все пак ще успеете ли да въведете задължителното предучилищно образование?

 - Предвиден е гратисен период. Общините ще имат известно време, за да се адаптират към новата реалност, затова сега този процес ще има само доброволен характер. Независимо от трудностите, които съпътстват региона ни, е крайно належащо 5-годишните да бъдат обхванати в максимална степен. Това е основната предпоставка за социализацията и предоставянето на равен старт на децата билингви от нашия регион. Така, че бавно и поетапно обучението ще стане целодневно. Все отнякъде трябва да се започне.

 - А средства ще има ли?

 - Има. Живеем в период на криза и трябва въпросите да се решават на момента. Няма време за отлагане! Министерският съвет е осигурил финансово този процес със 7 милиона и половина, както и още милион и половина за транспорт, а за догодина имаме уверението, че средствата ще бъдат най-малко толкова, колкото са сега. Инвестициите в предучилищно възпитание са ефективно средство за създаване на основа за учене, а също така са предпоставка за достигане на по-високо ниво на овладяване на знанията в училище. Естествено, че не можем да мечтаем за толкова, колкото получават Швейцария и Франция – на фона на възможностите в България обаче, парите за образование са твърде добър процент.

 - Много въпросителни имаше около Закона за училищното образование. До къде стигнаха разискванията?

 - Разискванията приключиха. В един доста продължителен период и твърде обхватно вървеше кампанията „Училището в 21 век", която даде възможност не само да се чуят и приемат мнения и опит на колегията, но и някак накара родителите, институциите и цялата общественост да се приобщят към проблемите на образованието. Време беше обществото да разбере, че всички трябва да са пълноправни участници в процеса на образование и възпитание на децата, а не само да се иска от училището.

 - Какво ще пожелаете на колегите си в навечерието на 15 септември?

 - Да мислят позитивно и да вярват в себе си! Благодаря им за тяхната целеустременост, за любовта им към децата, за достойнството им като деятели на духовното поприще, за тяхната човечност и за вярата в това, което сътворяват. Знам, че ще ни е много трудно, но с общи усилия и споделена отговорност ще успеем.