80-годишният Драката: На умирачка „побарнах” като млада невеста куфарче с 50-60 000 каймета

  Замених палата си, в който кукувах, за скромна гарсониерка, разказва кърджалиецът Крум Иванов

 

 "Да имаш малко акъл, но да ти дойде навреме", гласи една нашенска приказка. Доказателство е одисеята на 80-годишния Крум Иванов от Кърджали, наричан още Драката заради чепатия си характер. Старчокът, който все още се заглежда по булки разказва за "икономическия удар" на живота си.

 

"От една петилетка съм пак "ерген" – бабичката ме изпревари, подхваща майтапчийски дядото. На смъртния си одър каза, че се преселвала на оня свят, за да подготви "новия" ни дом. Хайде холан!!! Може пък там да не искам да съм точно с нея. Достатъчно дълго време бяхме впрегнати в един и същи ярем.

През соца семейството се вмества в графата "среднозаможно"

Драката бъхти в Оловно-цинковия завод, когато заплатите са доста добри. Елена пък е управител на работнически стол. Раждат им се двама синове. Къде със заеми, къде с помощ на близки и роднини си купуват апартамент-бижу за ония години, над 100 кв. м.

"Справяхме се с тая пущина – животът, докато не дойде "прехвалената" демокрация, продължава разказа си бай Круме. Макар и висшисти, децата останаха без работа. Петко го налегна депресия. Дори направи опит за самоубийство. Маринчо пък го тресна инсулт. Покрай тях излезнаха извън строя и булките, и децата им. С майка им бяхме изплатили апартамента, така че в "бурканбанк" имахме парици за зор заман.

Всичко спастрено обаче отиде по докторя

Момчетата се оправиха, ама не могат да си стъпят на краката. Една вечер ни идват на гости. Разбирам, че работата е сериозна. "Хайде, чеда мои, изплюйте камъчетата!". "Тате, отговарят ми те в хор, заминаваме! Намерихме си работа в Канада, ще ставаме дървосекачи..." Приех решението им съвсем нормално. Заминаха и след две-три години вече са се устроили. Сега те са на ход, помагат с каквото могат. Но знаят ли новите "канадци" как се чувства майчиното сърце?!

Баба Еленка устисква точно десет лета - в началото на 2005-а напуска тоя свят. От мъка! "Останах сам-самин. Година-две не изтрезнях. Оказа се, че съм профукал и белите си пари за черни дни, сиреч за умирачка. Неусетно съм заборчнял и към бая народ. Бях "вътре" с хилядарка-две. И тогава изтрезнях – не само от алкохола, не само от самотата и от очертаващия се финансов крах. Човек на моето дередже отдавна да е стигнал края на наклонената плоскост.

Но явно съм замесен от по-жилаво тесто

Върнах си ищаха да пребъда на всяка цена!", откровеничи Драката. Издирва съученик на сина си, собственик на агенция за недвижими имоти. Показва му разкошния си апартамент, в който кукува. Обяснява му, че жилището трудно се поддържа, че данъкът е твърде голям, а на него му трябва нещо по-малко, единично "гнездо", където да се скатае до сетните си дни. Брокерът от раз разбира за какво иде реч. Закарва го в панелките на квартал "Възрожденци". След няколко огледа Драката се настанява в гарсониерка с шармантен изглед към "Водното огледало" на река Арда.

"Трябваше да доживея до дълбоки старини, за да побарам като млада невеста куфарче с 50-60 000 каймета. Разликата от продажбата. Е-ее, кажи ми сега, че животът свършвал на 80?! Че съм изкукуригал дъртак?", финализира изповедта си натопорченият все още старец.

Георги АНДОНОВ, „Над 55"