Некомпетентна връзкарка пратила на смърт 9 човека с "Пчьолка"-та от Кърджали

 В годините на "зрелия социализъм" кърджалийските партийци изкрънкват от Политбюро въздушна връзка от града за София. Набързо е построено и летище край квартал "Гледка". Но въздушната придобивка скоро почерня целия град – на 17 септември 1971 г. руската машина "Ан 14 N 7005" се разбива в рилския връх Свети дух. Хребетът е окървавен с осем трупа. На една от скалите лежи размазаното телце на деветгодишния Митко. Баща му Атанас Василев - служител в градския съвет, е решил да зарадва отрочето си за рождения му ден с екскурзия до София. Оказва се полет към… рая.

Малкото съветско "Ан"-че, наречено заради размерите си "Пчьолка", излита от Кърджали в 6,30 ч. заранта. На борда му има девет човека. По разписание трябва да кацне на аерогара София в 8 ч. Към 7,15 ч. обаче се загубва връзката със столичните диспечери. Всички са панирани. В издирвателната операция се включват и военни вертолети, които прошетват трасето. До късно вечерта резултатът е нулев. Останките от самолета са открити едва на следващия ден, на връх Свети дух в Рила.
"Труповете бяха разпръснати из скалите. Ужасна гледка!
Събирахме месо по месо, за да "сглобим" едно тяло
Когато се погледнах в огледалото по-късно, не успях да се позная – бях побелял", разказва Иван Първанов, който по онова време работи към кърджалийското летище.
Малко преди да се пресели в "ангелския небесен авиоотряд", диспечерът на летище Кърджали Любчо Г. изплака мъката си: "Разгониха ни фамилията! Нямахме вина за трагедията. Но нали сме дълбок прованс?! Пристигнаха едни генерали с лампази. Адютантите им собственоръчно бяха написали самопризнанията ни. Гарантираха ни, че само срещу един параф ще опазим кожите си и няма да има съдебно дирене срещу нас. Отказахме. На другия ден бяхме уволнени."
Из страната се понасят зловещи мълви, най-вероятно пуснати от Лилови и Балеви емисари. Причините за катастрофата варират от… НЛО убиец до империалистическа диверсия.
Дори комшийката ми леля Мария - майка на загиналия второкласник Митко и съпруга на общинаря, през сълзи ми изплака тогава, че нямала право да пита как са загинали най-близките им. В противен случай нямало да получи и лев обезщетение, щели да я съкратят от работа и я заплашва изселване. Всесилната ДС още тогава е наясно с причините за катастрофата, но никой не иска да разбули мистерията. Както признава по-късно Атанас Тонков - отговарящ за сигурността на кърджалийското летище, линията от родопския град до столицата е служила за тренировки на летците от правителствения отряд към УБО.
На 17 септември "късмет" да покрият норматива се пада на пилотката Сийка Цончева и бордовия механик Ангел Мутафов.
По неизвестни все още причини в последния момент самолетът е "претоварен" с допълнителен пътник
И до днес не е известно кой от загиналите е бил спецпасажерът. Тленните му останки са покрити и необявени.
"Другото странно и неизяснено обстоятелство е защо Сийка Цончева поема по маршрута Кърджали-Асеновград-Пазарджик-Вакарел-София, след като обичайното трасе е било по линията Кърджали-Узунджово-Граф Игнатиево-София. Този тип машини са без радар на борда и полетът е трябвало да бъде воден "за носа" от диспечерите на земята.

Мистериите се нижат като в хардфилм за въздушни екшъни. В 8,15 ч. кърджалийски авиодиспечер се обажда в София за рутинно потвърждение, че "небесната птица" е кацнала на аерогарата. Оттам отговарят, че тя дори не се е появила над столичното летище. Едва на следващия ден се разбира, че "Пчьолката" се е разбила в скалите на рилския връх Свети дух. Спасителни екипи тръгват да дирят оцелели. Само един от тях дава признаци на живот. Пасажери и екипаж вече са на небето. Завинаги.
24 часа след трагедията вината е хвърлена върху загиналата пилотка Сийка Цончева. Обвиняват я, че се е отклонила от обичайния маршрут. Впоследствие се оказва, че истинският виновник за осемте жертви е друга жена. Секретни източници на тайните служби доказват, че виновник за трагедията е шефката на полета от летище София - съпруга на баровец от Политбюро. По нелепа случайност в момента, в който столичната кула установява УКВ връзка с Ан 14 N 7005, в обхвата на радиолокатора навлиза турски самолет. Диспечерката решава, че това е родопското "Ан"-че. И дава идиотски указания за кацане, на които турските пилоти не обръщат внимание. Макар и със закъснение, загрява, че през цялото време е следяла и командорила аероплана с турския полумесец. Нарежда на нашия да се вдигне на 1000 м височина. Твърде късно! "Пчьолката" вече се е насочила неспасяемо на запад, към чукарите на рилския връх Свети дух. Осем души стават курбан на една малка "грешка".
Единствен оцелял мъртвопияният футболист, изгонили го, защото пушел като комин
Говедар спасил помилвания от Бога грешник
Единственият оцелял от фаталния полет е футболистът от "Арда" (Кж) Христо Геренски. Спасява се благодарение на пороците си. Вечерта преди сакатлъка младият софиянец, командирован за подсилване на кърджалийския тим, гуляе като за световно в местния ресторант "България". Толкова се е напил, че аверите му го носят на ръце до хотела. Поосаферил се, Геренски решава да се прибере при семейството си, защото на другия ден е Вяра, Надежда и Любов. Почти като труп е метнат в кърджалийската "Пчьолка". Мястото му е най-отпред - до пилотите, на съседната седалка с общинаря Василев и сина му Митко. Спортистът обаче се келеши – пуши му се, та две не вижда, прави лек махмурлийски скандал. Гонят го в опашката на самолета, за да си пафка на воля. За последно вижда паметника на Альоша над Филибето. Идва в съзнание след 11 часа, сред пущинак и камънаци, засипан от ледена лапавица от дъжд и сняг. Не може да се помръдне, тъй като цялото му тяло е плувнало в кръв, сковано от адска болка. Лявата му ръка е натрошена, а мускулът на дясното му бедро е разкъсан. При вида на труповете край него изпада в несвяст. Като в транс крещи за помощ. Случайно го чува пастир от село Мала Църква.
При вида на "живия" труп говедарят пали огън, за да сгрее измръзналите телеса на нещастника. Едва няколко часа по-късно целунатият от Господ проговаря пред униформените от участъка от яз. "Бели Искър". След 24 часа се установява, че преди да се забие в Свети дух, самолетчето е обръснало върхарите на боровете. Че е пикирало сред дърветата, а клоните са омекотили падането. Опашката му се е откъснала и от нея се е изтърсил единствено напъденият страстен пушач.

Полина ГЕОРГИЕВА, Над 55