Отбелязването на годишнини винаги е свързано с патетични речи и венцехваления на главните герои в конкретната историческа драма.
Всичко това важи с пълна сила и за днешния 6 септември - Деня на Съединението. Нека видим неговата "жива" история - без фанфарите и гръмките слова, които скриват пъстрия калейдоскоп от куриозните факти, изпълващи краткотрайното съществуване на Източна Румелия и самото Съединение.

Щом става дума за Съединението следва да се започне с названието Източна Румелия. Това понятие изобщо не добива гражданственост. "Автономията", "областта", "Тракия" или направо "Южна България" - това са синонимите, с които хората от двете страни на Балкана наричат уродливото недоносче на Берлинския конгрес. И неслучайно в манифеста на княз Александър I Батенберг относно Съединението, самият той се обявява за "княз на Северна и Южна България".
Малцина обаче знаят, че юридически Източна Румелия остава чак до 1908 г., когато се обявява независимостта на царство България. Съгласно формулата от договора от 1886 г., с който окончателно се признава Съединението, князът на България автоматично се назначава от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Така честолюбието на Османската империя е пощадено.
Хем вълкът сит, хем агнето цяло
По повод генерал-губернаторите на Източна Румелия все още не докрай оценена е ролята в Съединението на Гаврил Кръстевич - втория и последен на този пост. Ето какво свидетелства за него Симеон Радев в своите "Строители на съвременна България:
"На 9 часа вечерта (5 септември - б.р.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича. В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобщение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на по-голямо усложнение) не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината. То било изпратено в телеграфната станция, но след пет минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич сам лично повикал ординареца веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал: "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане."
Така той посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането си в Голямо Конаре. Където, вече спокоен и за живота си, и за по нататъшната си съдба, убива времето с игра на табла, осигурена му от безспорно най-колоритната фигура на Съединението - Чардафон Велики. Габровецът Продан Тишков е роден през 1860 г. и си спечелва прякора Чердата.  Смешник, пияница и патриот - така го охарактеризира Захарий Стоянов, който иронично му дава и прозвището Велики. Как обаче Продан става Чардафон? За известно време шеф на милицията - т.е. на армията в областта, е полският аристократ Август фон Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков започват да му викат на подбив "фон Черда". Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и е обърнато в Чардафон.
Продан Тишков е човекът, който на своя глава обявява Съединението още на 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото. Чардафон го посреща с думите: "Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!" И така ускорява планираната за 15 септември акция.
Знае се, че руският император Александър III категорично е против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела-българин с думите: "Нека той да прави каквото знае." По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги. Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.
И ако руските офицери съдействат пасивно на Съединението, един британски дипломат се явява най-активният радетел на българската кауза. Хенри Джонс, британски консул в Пловдив от 1883 до 1889 г., е една наистина оригинална личност. Според Симеон Радев "подир обед той бе редовно пиян, но до пладне имаше необикновена дълбочина в идеите и в тоя полуден на трезвеност той пишеше до правителството си рапорти, които са образци на ясност и на документация. ...През всичкото време на румелийската криза той ободряваше националистите, повтаряйки им, че Русия е безсилна да им повреди и че Турция няма да предприеме никаква военна намеса.
Захарий Стоянов - един от главните герои на Съединението - е човекът, въвел в българския политически език понятието зетьошуробаджанащина. Но е принуден да се примири с факта, че неговият съратник, легендарният македонски войвода капитан Коста Паница е баджанак на майор Данаил Николаев, командир на въоръжените сили на областта. И че съответното роднинство трябва да се използва за каузата.
Днес е прието да се говори за необичайното за българите единодушие относно осъществяването и приемането на Съединението. Това далеч не е така. Министър-председателят Петко Каравелов първоначално обявява самата мисъл за Съединение за глупост. Затова и съзаклятниците, включително и княз Александър
го държат настрана от заверата
Затова Каравелов на 6 септември 1885 г. е изненадан от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна тълпа с викове: "Да живее Съединението! Да живее Каравелов!" Той веднага разбира, че не може да върви срещу народната воля и прави характерния за българските политици завой на 180 градуса, като произнася една пламенна реч, в която накрая взривява тълпата с думите: "Тая година в Тракия, догодина в Македония!"
За разлика от него обаче патриархът на българската политика - Драган Цанков, си остава непримирим противник на всичко, което не е съгласувано с Русия и което може да укрепи властта на княз Александър Батенберг.
И може би най-малко известният около Съединението факт е, че в крайна сметка България е принудена да направи малък териториален компромис - връща Кърджали и района Тъмръш в Родопите на Османската империя. В Народното събрание депутатите обвиняват правителството в малодушие и пораженство. Край на дебата слага премиерът Петко Каравелов със знаменитата си фраза: "Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите!"


Константин Събчев, "Стандарт"

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

1 comments so far,Add yours

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.