Пари и рахат няма, персонажи за описване - колкото щеш

   Един чорбаджия щял да научи хората край Арда да работят!? Сори, много да работят, малко да получават и хич да не мрънкат!

Ох, от къде ли да я почне човек!? Да се примоли на Оня Горе да слезе и да си прибере вересиите. Да се охарчи 100-200 лева за творбите на Йордан Йовков и Елин Пелин, па да ги опакова и да прати на … съвременния чорбаджия.

Уж в Родопите живеят най-работливите граждани на България, уж само тук се е съхранило онова явление „Добри хора", а така също вече 20 години не могат да случат ни на политици, ни на бизнесмени.

Пък сме се нагледали на странни неща. Преди години направиха почетен гражданин на Кърджали чорбаджията на „Булфанко". Що-годе начетените кърджалийци коментираха, че това е схема за усвояване на европейски средства и експлоатация на родопчани, а след 10-ина години фабриката просто ще изчезне. Както и стана, де. Хората от Общината обаче се кланяха на съвременните експлоататори.

Пишейки за чорбаджиите, не можем да отминем и вчерашния протест на металурзите от ОЦК.  Ако геният на словото беше жив, би казал „Боже, колко мъка има край Арда". По адрес и на бедстващите работници, и на „роденият" във времето на Иванкостовата приватизация бизнесмен Валентин Захариев.