Страхът от дискриминацията превърна Хюсеин във Валентин, а Бехра стана Биляна

  С решение на Шуменския районен съд 32-годишният Хюсеин Акифов си върна името Валентин, което носел през 80-те години на ХХ век. Още през април т.г. младият мъж подал документи за преименуване.

Мюсюлманин по рождение, Валентин живее с християнката Теодора. Двамата имали неприятности заради "разнопосочните" си имена и клеймото "смесен брак" се оказало спънка дори за 4-годишния им син. Сега щастливата двойка се надява, че огорченията остават в миналото. И други турци в Шумен връщат българските си имена по сходни причини.

Този четвъртък бе най-необикновеният за един 32-годишен мъж от Шумен. Той се беше събудил с името Хюсеин Акифов, а заспа със съдебното решение, в което му позволяват да се нарича Валентин Ананиев.

"Няма по-щастлив от мен. Върнах си името, удовлетворен съм...", реди младият мъж и не откъсва поглед от напечатания лист хартия, донесен току-що от призовкаря. В 19,30 ч пратеникът на съда Емил

лично връчи препис

от решението в дома на ищеца, както е по закон. Съпрузите Теодора и Валентин не можеха да се нарадват на хубавата вест.

Оказва се, че шуменската фамилия чака от години този миг. Двамата, тя - християнка, той - роден мюсюлманин, нямат нищо против да разкажат за перипетиите, през които са преминали. Сигурни са, че у нас има стотици двойки като тяхната - много влюбени и мъничко различни.

Битката им за щастие започнала преди 8 години, когато съдбата ги срещнала и открили, че са един за друг. Близките им обаче не мислели така. Двамата и до ден-днешен живеят щастливо, но понякога преглъщат горчилка.

"Щом си кажем имената, и реакцията е очебийна. При 95% от срещите е така. Вече сме свикнали и още по погледа на човека разбираме какво мисли за нас", обяснява Теодора. Нейните роднини продължават да са резервирани, въпреки че двамата от 4 години са и

родители на лъчезарно момченце

за което избрали победоносното име Алекзандър. Само бащите им приемат нещата по-разкрепостено.

Валентин уточнява, че именно неговият татко, 59-годишният Акиф, е причината да си сменя името за четвърти път. Когато се родил през 1978 г., го кръстили Хюсеин, много скоро обаче през 80-те години се наложило да бъде преименуван при възродителния процес. Баба му избрала името Валентин и малчуганът си го харесвал. Децата в махалата му казвали Вальо и досега го знаят така. През 1990 г. обаче, без да пита сина си, таткото решил да го преименува през лятната ваканция.

Тогава родителите били разведени и бащата настойник набързо върнал своето име и на момчето, което записал пак Хюсеин. "Викаха ми Хю. Обръщах се, но в съзнанието си носех българското име. Представях се, както съм по документи", обяснява сега шуменецът и помни, че винаги произнасял турското име предпазливо и усещал реакцията на хората.

Заради нескончаемите промени другарите от детството и по-новите познати го знаят с две имена. Приятелите му изпадали в комични ситуации, когато си приказвали за него, защото не можели да се уточнят дали наистина говорят за един и същ човек. Съпругата му пък знаела, че не харесва да му казват Хюсеин и само два пъти в годината, като се посдърпат, си позволявала да му подвикне така. Иначе издава, че се обръща с гальовното "жабче" и двамата се заливат от смях.

Вальо бързо си връща сериозния тон и разказва, че заради турското име трудно си намирал работа, макар че е завършил 5-годишен икономически техникум.

"Отивам на интервю, харесват ме и като чуят името, си сменят изражението. Казват любезно да изчакам обаждане и повече не ме търсят. Много врати са ми се затваряли заради името", споделя шуменецът. Само упоритостта му помагала да не остане без препитание, но и досега не е работил във финансовата сфера.

Признава, че най-много му докривяло

когато отказали да приемат сина му в детска градина. С това чашата на търпението му преляла. Алекзандър трябвало да постъпи в целодневната градина "Брезичка", където с предимство отивали всички малчугани от неговите ясли. Директорката обещала прием на работещите родители, но непрекъснато ги връщала. Питала ги знае ли детето езика, или ще се "блещи", като го питат има ли пиш. А истината е, че Алекзандър и досега не знае думичка турски.

Най-накрая педагожката изрекла думите, които Теодора не може да забрави: "Съжалявам, но детето ви е от смесен брак и ще бъде лош пример за деца и родители." Младата жена ревнала. "Почувствах се унизена и омърсена. Всичко съм чувала от хората. Даже, че вече съм почнала да мириша като турците, но това адски ме обиди", обяснява Теодора.

Тя хукнала да прибира малкия от яслите, а той, щом я зърнал, я засипал с въпроси. Накрая сам обявил: "Мамо, толкова ли съм лош, че не ме искат?" Оттогава татко Вальо нямал мира, бил категоричен, че Алекзандър Хюсеин ще е с еднакви български имена и никой вече няма да го смята за различен.

Събрал всички документи и през април внесъл молба в Шуменския районен съд. Чакал цели 5 месеца да насрочат делото му и на 20 септември се явил пред съдията,

готов да излее душата си

Говорили обаче само двамата му свидетели и адвокатката. Съученикът му Дамян, с който се знаят от 4-годишни, бил категоричен, че цял Шумен го знае с българското име. Турското било само на хартия, а шуменецът не го получил по своя воля. Съпругата му Теодора не скрила, че искат синът им да е с българско презиме, заради "манталитета на хората у нас". Освен това у дома говорели само на български.

Съдията Калин Колешански можел да се бави с решението цял месец, но се произнесъл за дни и сега фамилията го благославя. Иде им да запалят свещ за здраве за всички, които досега са ги подкрепяли. Вальо вече няколко пъти го е правил за семейството си в църква, защото вярва в "една обща сила, която има власт над всички". А съпругата му добавя, че "Аллах или Христос, Бог е един". И двамата не ходят в джамия, но Теодора се сеща, че именно ходжа е спасил момченцето им от тридневен плач като бебе. В дома им има място за всички празници от християнския и мюсюлманския календар. Теодора умее да прави и баклава, и баница. Най-много тачат 14 февруари. От години на тази дата

празнуват именния ден

на Вальо. Честват и годишнина от влюбването си и Теодора напомня, че тя е била инициатор да се свържат. Вдигат и наздравици за Трифон Зарезан. Нищо чудно идната година на този ден да сключат и граждански брак, въпреки че и без подписи връзката им е желязна.

Може да си подарят само екскурзия до Турция, но не биха останали да живеят. Две години работили там като масажисти в приказния туристически град Алания, но си харесват повече старата бабина къща на крайна уличка в Шумен. Обясняват, че "където и да отидеш, каквито и хубости да видиш, сърцето ти винаги ще е в България", макар че тук е пълно с проблеми. Синът им расте и вече обикалят заедно историческите места от родината. Родителите са спокойни, че ако един ден малкият реши да пътува в чужбина, наплашените от атентати там няма да го гледат подозрително заради смесеното име.

И са категорични: "Ако има други двойки като нас, да не се плашат. Да се хванат за ръцете, да се гледат в очите и да вървят напред. Никакво връщане назад." Първата стъпка на мъжа с новото старо име е последна смяна на всички документи. "Не ме е страх от опашките пред полицията и бюрокрацията", казва Вальо. Досега нито един човек не го е упрекнал за смелото решение.

Бехра ще се казва Биляна

Бехра Етем (48 г.) от Шумен е майка на три деца. Дъщеря й и единият син вече са се преименували. 25-годишната Емине сега се казва Емилия, а Бюлент (24 г.) тази седмица е получил решението на съда, според което става Невен. Неговият брат близнак Левент също ще си връща българското име. И тримата млади са женени за християни.

Бехра не крие, че едната й внучка не могла да постъпи в ясли, където обяснили на родителите й, че "вземаме децата само на големци". С трудности се сблъскал и съпругът на Бехра - Ерол. Той е отличен готвач, но му се наложило да си търси работа чак по морето и блъска за 500 лв. в Бяла.

"Тук не го искат и май е заради името. От 5-6 години стана така, преди сякаш не се деляхме. Казвам му на мъжа ми, че ако си сменим имената, ще сме по-добре. Аз ще се казвам пак Биляна. Какво лошо има. Хората все Бети ми викат, както и да се запиша", обяснява шуменката.

Тя работела като санитарка, сега е пенсионерка по болест заради онкологично заболяване. Затова от опит казва, че здравето е най-важното. Но в България сега май важно се оказва и името.

"Дневен Труд"