Във всички 28 области жените преобладават над мъжете, като най-малка разлика между двата пола има в Силистренска област - само 2 173 жени повече.
За 25 години - от 1985 година до края на миналата година от картата на България са изличени 81 селища, градовете са се увеличили с 18, а населението на страната се е стопило с 1 384 939 души, като към днешна дата гъстотата на заселеност на страната е 68.1 души на кв. км.
Данните са от Националния регистър на населените места.
Според регистъра към 4 декември 1985 година в страната е имало 5 383 населени места - градове, села, махали, колиби, гари, две минни селища, четири промишлени селища и два манастира със статут на населено място. Към същата дата градовете в България са 237.
Към 31 декември 2009 г. селищата са намалели до 5 302. За сметка на това са се увеличили градовете и са станали 255, като последно миналата година Ахелой и Черноморец бяха обявени за градове.
В края на миналата година в България са живели 7 563 710 души, от които 5 401 214 - в градовете, а останалите 2 162 496 - в селата и в двата манастира със статут на населено място - Рилския и Клисурския.
Стопяването на населението за 25 години официално е с 1 384 939 души, като тука влиза голямото принудително изселване на български турци в съседна Турция през 1989 г. и мощните миграционните вълни към чужбина в началото на 90-те години.
През 1985 г. България е имала население 8 948 649 души, като така и не достигна девет милиона.
По това време в градовете са живели 5 799 936 души.
Към днешна дата разпределението на населените места на територията на страната остава неравномерно.
Най-много като брой населени места има в Кърджалийска област - 471, която е на 18 място по територия със своите 3 209.1 квадратни километра.
Най-малко населени места - 38 - има в най-малката по площ област - София град (1 348.9 кв. км.). Габровска област, която е предпоследна по площ -2 023 кв. км, е на второ място по брой на населените места - 356.
Справката за разпределението на градовете по области показва, че в края на миналата година най-много градове е имало и в най-голямата по площ Бургаска област - 20. В Софийска и Пловдивска област има по 18 града, във Великотърновска и Плевенска - по 14 града.
Най-малко градове са разположени на територията на областите Ямбол и София - град - по 4.
Най-населена е област София град, в която, според официалните данни на статистиката, живеят 1 249 798 души. Столицата е и с най-голяма гъстота на населението - 956.53 души на кв. км. На обратния полюс е Видинска област с население от 108 067 души и гъстота 35.63 души на кв. км.
Втора по брой на населението е Пловдивска област със 701 684 души и гъстота 117.47 души на кв. км. На трето място като брой население е Варненска област с 465 465 души, но с гъстота от 121.86 души на кв. км.
Според данните на регистъра седем града в България имат население над 100 000 души към края на миналата година. За сравнение - през 1985 г. те са били 10, като за изминалия четвърт век от списъка на стохилядниците са отпаднали Сливен, Добрич (Толбухин) и Шумен.
София към края на декември миналата година има население 1 165 503 души. След нея е Пловдив с 348 465 жители и Варна - 320 837. Следват Бургас с население 193 765 души, Русе - 156 509, Стара Загора - 140 456 и Плевен - 111 426 жители.
12 града са население между 50 000 и 100 000 души. Това са Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол и Асеновград, който е най-големият необластен град. През 1985 г. градовете с такова население са били 15. Тогава най-голям неокръжен град е бил Димитровград, който днес е извън тази група.
59 града попадат в категорията с население от 10 000 до 50 000 души. 61 са населените места с жители между 5 000 и 10 000 души, като сред тях са и трите най-големи села в страната - Айдемир (обл. Силистра), Лозен и Казичене (обл. София град). Население от 1 000 до 5 000 души имат 709 населени места.
Най.многобройни са селищата с жители между 100 и 1 000 - 2 777. В последната група с население от 0 до 100 души са 1 677 населени места.
Данните в регистъра показват, че само за периода 31 декември 2008 - 31 декември 2009 година от 253 града в страната населението се увеличило само в 39 от тях, а в останалите е намаляло. В наблюдението не влизат обявените през миналата година за градове Ахелой и Черноморец.
И без НСИ това ние, кърджалийците, го установяваме всеки божи ден. В което и заведение да влезеш, която и улица да пресечеш, гледката е една - селяния, говорене на висок глас и то на турски, натискане, мляскане, като че всеки момент единия ще погълне другия, супер кичозни дрешки и прически, деколтета до пъпа, пичовете с кичета на тила...Отврат пълна.
ОтговорИзтриванеЗравейте, как сте, моля ви се!?
ОтговорИзтриванебрех, така ли бе, много разврат имало по кърджалийско, трябва да намина, да намажа и аз :D
ОтговорИзтриванеМного развратни тез турци бре,а ние българите ни е срам да покажем лицата си бре.Ще ни развратят тия,ах ах ах.Утре вдруги ден ще ни сложат рокли тия,грях грях грях...
ОтговорИзтриванеСамо дето бройката хора, които се водят че живеят в Кърджалийско е само на хартия толкова. Разликата с реалното положение е поне 30 процента - тези хора се водят там само на хартия, защото имат лични карти, но реално живеят 99 процента от годината навън. Лошо няма - отишли са да изкарват пари и да си оправят живота.
ОтговорИзтриванехаха пак турците виновни
ОтговорИзтриванеКой говори за вина, бе, тръгни по улиците и кръчмите и виж за какво става въпрос. На хартия били...Аз да не съм сляп или глух?
ОтговорИзтриванеAko seliyanite gi niyama koy ste napravi oborot po tezi zavedeniiya vie grajdanite kolko piti hodite na zavedenie.
ОтговорИзтриванеТо в този измислен град никога не е имало граждани, освен интернирани, по разпределение и др., общо-взето гелъмета
ОтговорИзтриванеИ аз много се ядсвам на сегашната селяния, но вината е на българските граждани, които по неизвестни причини напуснаха града и продадоха или отдадоха панелните си жилища във В-ци. Говоря за българите, най-вече. Аз съм туркиня.
ОтговорИзтриване