Кърджалиецът Кирил Коджаниколов осъди Народното събрание

 Кърджалийският журналист и дизайнер Кирил Коджаниколов осъди Народното събрание за…. интелектуално пиратство.

Заслуга за това има ръководството на 38-ото народно събрание начело с председателя Йордан Соколов, пише вестник „Сега". За първата годишнина на събранието - през май 1998 г., парламентарните шефове решават да издадат официален годишник - на едно място, в различни раздели, да обявяват публично цялостната си дейност по сесии. За реализацията на идеята е натоварен Валентин Георгиев, главен секретар на парламента.
Доброто намерение е годишникът да бъде раздаден на заседанието, с което ще се отбележи началото на втората година на "втория демократичен парламент". Лошото обстоятелство е, че има само една седмица идеята да стане факт. Дори при готови материали - композирани, редактирани и подготвени за публикация - годишникът би се печатал няколко дни. А подготвени материали за печат няма. Ето защо поръчката е отказана от авторитетни издателски къщи.
От пресцентъра на парламента се обръщат към Кирил Коджаниколов, който дотогава е съдействал за изработката на текущи информационни бюлетини. Форсмажорните обстоятелства са професионално предизвикателство за него. Но... с неочакван край, както се оказва впоследствие.
Без графично оформление е невъзможно да има печатно издание (както и обратното). Затова и законодателят в своя норма е защитил графичното оформление, то е обект на авторско право. Чрез графичното оформление се визуализират текстове и други материали, влизащи в състава на едно издание - те по своему са отделни обекти, закриляни от закона, и също носят отделни, свои авторски права. Кирил Коджаниколов организира целия процес по изработване на годишника и прави графичното оформление, чийто модул следват всички процеси от композирането до отпечатването.
На 7 май 1998 г. тържественото заседание на парламента е открито, а преди това официалният Първи годишник на 38-ото народно събрание е раздаден на депутати, дипломати, гости. Преведен е и издаден на английски език, впоследствие се издава Втори годишник, отново с английска версия, прави се и Трети годишник. Така идеята е материализирана в традиция. Графичното оформление се възпроизвежда във всеки от следващите годишници, но неговият автор не получава и лев. Парадоксалното е, че през целия си мандат 38-ото народно събрание не само ползва създаденото от него, но и името му е изписвано във всеки годишник, с което парламентът признава авторството.
Неколкократните предложения на автора за доброволно уреждане на спора не получават отговор. По-точно отговорът на главния секретар на следващия парламент Огнян Аврамов е, че въпросът не може да се реши по извънсъдебен ред. Така започва съдебна сага, продължила с години. Първото решение на Софийски градски съд от 11.07.2007 г. осъжда Народното събрание да заплати на Кирил Георгиев Коджаниколов сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на авторското му право. Народното събрание обжалва решението, но то е потвърдено на 19.06.2008 г. от Софийския апелативен съд и влиза в сила. Сега следва продължение - предстои втори процес, който стартира в СГС на 16 ноември. Той е по нов иск на журналиста относно размера на обезщетението. По същото време в Народното събрание е на ред за обсъждане проект за промяна на Закона за авторското право и сродните му права.

 

-----------------------------------------------------------------
Най-известните модни марки на намалени до 70% цени.