Цитат на деня: Другарю Панайотов, щом си по-умен от нас, бягай в мините на "Горубсо"!

- Вие също сте работили под земята. Колко години?

- 25 години. Бях изпратен в "Горубсо" през 1981 година, след като защитих предсрочно дисертация (това се случва много рядко в техническите науки). Спечелих и една награда за фундаментални научни приноси - най-голямата за млади научни работници. Тогава ме извикаха ръководни другари и ми казаха: "Добре, ти искаш да кажеш, че си по-умен от нас, по-кадърен? Хайде тогава върви в предприятията да докажеш, че всичко това, което си измислил, работи и е реално. Стой колкото е нужно!". Отидох. И престоях там 12 години. От редови работник станах директор на иновациите, накрая бях предложен и за изпълнителен директор на "Горубсо". Но не получих нужната подкрепа и се отказах. Може би съдбата ми щеше да бъде друга.

- Е, сега получихте признанието с ордена "Стара планина", който ви бе връчен преди месец.

- Да, много хора ми се обадиха, че това е признание за целия минен отрасъл. Това наистина е огромен стимул. А в личен план това ми е отплата за лишенията, които съм имал в името на науката. Защото синът ми се роди, когато аз бях нощна смяна в рудоземската фабрика. На четири години той трудно ме познаваше. Орденът е и една малка компенсация за семейството ми, защото то беше най-ощетено от всичко това. 12 години бях в мините на "Горубсо", след това в Кърджали, а после и в Латинска Америка - и навъртях 25 години под земята. Знам, че този труд много трудно се оценява.

Из интервю с евродепутата Владко Панайотов в "Труд"