Маргарита Павлова, Кърджали

КЪРДЖАЛИ

Маргарита ПАВЛОВА

През теб са минали

безброй съдби.

Ограбени,обичани

смирени.

Реката къта

залив и за тях,

които бяха огорчени.

Високите скали

са твойта плът.

От тебе скъсаха

безброй парчета.

Но днеска си

по-хубав-

сякаш друг,

огледал се в

зелените дървета.

Водата мие

всеки спомен сух

и раните отлитат

към небето.

Зората идва винаги напук-

усмихната, красива

и напета.

Затуй обичан е и тачен

градът на слънцето,

където,

ако се вслушаш

би дочул-

Орфей да свири

на лирета.

Сега сме тук-

и утре ще сме тук,

децата ни и

техните отроци.

Защото Кърджали

е плът и дух,

пътувайки напред

в битието.