Цитат на деня: ДПС ще загуби изборите в Кърджали, ама друг път!?

Изборното законодателство прилича на остър нож - можеш да си нарежеш салата, можеш и да се заколиш. На последните парламентарни избори харакири си направи БСП, която въведе експеримента с мажоритарно избраните депутати.  В крайна сметка соцпартията остана с пръст в уста и без нито един свой народен представител от мажоритарните битки. При приемането на новия Избирателен кодекс сегашното мнозинство извади два коза, с които да цака изборния туризъм. Единият е удължаването на изискването гласоподавателят да е живял последните 12 месеца в съответното населено място. Другият е премахването на удостоверенията за гласуване на друго място.
Не е тайна, че първата поправка цели да удари пряко ДПС. Става въпрос за прословутите автобуси с турски изселници, които полазват родните си села и градчета в деня на изборите и, без да се вълнуват от обстановката, пускат бюлетината на партията на Ахмед Доган. Счита се, че на последния местен вот движението е успяло да мобилизира между 45 и 50 хиляди туристи от южната ни съседка.  Голяма част от тези пътешественици обаче не свършиха особено полезна работа. Те са жители на села с почти изцяло турско население, където и без друго няма друга партия освен тази на Сокола.

Ако ГЕРБ и "Атака" си мислят, че удължаването на уседналостта е обезсилило Сокола, дълбоко се заблуждават.  На миналите избори ДПС направи бум и вече управлява повече от 40 общини, а също така влияе забележимо върху управлението на други трийсетина. Най-големият пробив на Доган стана в черноморските общини, където неговата партия присъства почти навсякъде. Включително и на места, където няма турско население.
Тайната на ДПС се крие другаде. От една страна, това е бизнес-политическият модел, изобретен от Сокола. Приблизително може да се опише със сентенцията: "Гласувайте за нас и европейските пари ще потекат като река към вашето село. Ако изберете друг, търсете си от него инвестициите".
От избори на избори движението планомерно изпълва териториите, населени с етнически малцинства, от които другите партии слабо се вълнуват и техните лидери никога не са стъпвали там.
По този начин ДПС от 250 хиляди гласа в средата на 90-те, днес разполага с 600-хиляден избирателен корпус. В структурен план партията на Доган прилича на армия - дисциплинирана, сплотена и външно единна организация със строга йерархична структура. Движението се мобилизира бързо по време на избори, където за хората от всяка община се грижат съответните десетници, стотници, хилядници и т.н.
Затова въпреки уседналостта влиянието на Сокола в местната власт едва ли ще пострада значително. Вероятно ДПС ще загуби кметските места в няколко общини, в които гласовете на техните противници са приблизително колкото техните. Едва ли някой се съмнява, че и следващият вот ще бъде етнизиран от големите партии - ще гласуват българи срещу турци и християни срещу мюсюлмани.
Движението трудно би могло да претърпи поражение в ключовата си крепост Кърджали. През 2007 г. Хасан Азис получи 25 хиляди гласа, а основният му конкурент Никола Пашинов - 12 хиляди.
Противниците на ДПС често забравят най-важното - че за да победят Доган, трябва да спечелят доверието на неговите избиратели.
Повече смисъл има в премахването на удостоверенията за гласуване на друго място. Виждали сме летящи автобуси, предимно с роми, да шетат из страната и успяват да гласуват няколко пъти на различни места в рамките на изборния ден. Трикът се прилагаше най-вече от т. нар. бизнес партии, които окупираха властта в немалко общини. Стигна се и до нелогични феномени - например през 2007 г. в община Ковачевци са били подадени 1200 заявления за гласуване на настоящ адрес, при положение че постоянните жители са около 1500. Получи се така, че някъде властта се нареди от безхаберни пришълци, а не от местните жители.

Из коментар на Руслан Йорданов, вестник "Стандарт". Заглавието е на 24rodopi