Валентин Захариев има нужда от Маргарита и другите майки

От години чорбаджиите на ОЦК са купували … общественото мнение. Колкото повече от завода се е крадяло, а комините му са бълвали отрови, толкова повече пари се наливали за „промиване" на съзнанието на живеещите в Кърджали и околните села.

Добрите, стари и онеправдани металурзи помнят 2 и 200, но безспорният хит на 20-тилетието ще остане купената видеокамера за един „нов роднина" на един от многото директори. С тази камера младежът се уреди на заплата като „селкор" на национална телевизия.

Днес, макар и на възраст, на която трябва да се е доказал, че може да прави нещо, за което трябва талант и мъжество, той пак си е „селкор".

Всъщност, това е едно добро дело от чорбаджиите на ОЦК. Нищо, че ползата е за един човек само. Представяте ли си, ако комбинатът беше изпълнил обещанията за модернизация на завода, за екоинициативи, за подпомагане на спорта в града, за помощи за болните деца, и дори за лечението на натровения Румен.

Новият собственикът на ОЦК, Валентин Захариев, трябва да разбере, че пари от комбината отиват не където трябва.

Той няма полза от клакьори, той трябва да се стреми към консенсус. Защото Кърджали, регионът, целите Родопи, имат нужда от комбинат с много работни места. Но и хиляди майки като Маргарита Павлова искат децата им да растат здрави.

Клакьорите се опитаха да я очернят, а Маргарита нито камера е получавала от ОЦК, нито тефтер, нито купичка мляко. Единственото й „провинение" е, че изрича на глас Истината за ОЦК.

Валентин Захариев има нужда от критиката на Маргарита и другите майки. Те не искат да рушат, те искат хубав град с чист въздух. Защото техните деца са утрешните металурзи на г-н Захариев.

Чуйте майките, г-н Захариев! Стане ли ви тясно в този град, платените клакьори първи ще ви предадат.