ОЦК уволни шлосер, искал си заплатата! Той им го върна тъпкано в съда - ще му платят и ще го върнат

Работник на ОЦК бил уволнен дисциплинарно, защото си позволил да участва в протест заради неизплатени заплати. Месеци по-късно той осъди в Кърджалийския районен съд ръководството на ОЦК, което трябва да му плати обезщетения и да го възстанови на работа като електрошлосер в цинково производство.Х. З. О. се нарежда на опашка пред касата на комбината заедно с 10 фирми, които също осъдиха ОЦК.

Какво стана по време на делото:

Работникът твърди, че незаконосъобразно му бил прекратен трудовия договор с „ОЦК" АД - Кърджали със Заповед № 89/07.10.2010г., считано от 07.10.2010г. поради дисциплинарно наказание - уволнение. Релевира, че бил нарушен материалния закон, тъй като издадената Заповед №РД—09-456/06.10.2010г., с която му било наложено дисциплинарно наказание – уволнение била незаконосъобразна, тъй като не бил извършил визираните в нея тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради обстоятелството, че същият ден не бил на работа и бил в почивка. Твърди, че не е участвал в протестни действия и не е създавал допълнителни затруднения за нормалното протичане на производствения процес.

Той моли съда да отмени Заповед № 89/07.10.2010г. и Заповед №РД—09-456/06.10.2010г., като бъде признато уволнението за незаконно, да бъде възстановен на предишната работа – „електрошлосер", като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 850лв., представляваща обезщетение за времето от 07.10.2010г. до 07.04.2011г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, както и да извърши поправка на основанието за уволнение в трудовата му книжка.

Пред съда ответникът в отговора си сочи, че исковете са допустими, но оспорва същите като неоснователни и недоказани, тъй като издадената заповед била законосъобразна и издадена в съответствие с материалния закон. Сочи, че ищецът бил участвал в протестни действия, изразяващи се в блокиране портала на „ОЦК" АД и недопускане на автомобили с концентрат в завода, с които действия е станал причина за нарушаване на производствените процеси.

В съдебно заседание чрез юрисконсулт М. ОЦК поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли депозираните искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът по молба на процесуалния представител на ищеца и на основание чл.214 от ГПК допуска изменение на размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същият се счита заведен за сумата от 3 725.46лв.

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите по делото Заповед № 89/07.10.2010г. и Заповед №РД—09-456/06.10.2010г., Покана за даване на писмени обяснения 28.09.2010г., копие от книга за Графика за работа на смени с 35 часова работна седмица за 2010г. при ответното дружество, Извлечение от приемо – предавателна книга на „ОЦК" АД, Трудова книжка на ищеца, фиш за заплати за месец септември 2010г., личното трудово досие на ищеца, извлечение от приемо – предавателната книга на ОЦК, касаеща предаването на смените от електрошлосерите за месец септември 2010г. и одобрен график за смените на работещите в ОЦК АД за месец септември 2010г., със Заповед №РД-09-459/06.10.2010г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за извършени на 28.09.2010г. груби нарушения на чл.187, т.3, т.7 и т.8 от КТ, като в заповедта е посочено, че на цитираната дата Х.О. бил участвал активно в незаконни протестни действия на територията на ответното дружество, с което създал допълнителни затруднения за нормалното протичане на производствения протест; Със Заповед №89/07.10.2010г. трудовото правоотношение между Х.З.О. и „ОЦК" – Кърджали е прекратено на основание чл.330, ал.2, т. 6 от КТ „поради дисциплинарно наказание – уволнение", считано от 07.10.2010г., като на основание чл.224 от КТ е постановено на на ищецът да бъдат изплатени обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

От представените извлечение от приемо – предавателната книга на ОЦК, касаеща предаването на смените от електрошлосерите за месец септември 2010г. и одобрен график за смените на работещите в ОЦК АД за месец септември 2010г., както и от изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание се установява, че на 28.09.2010г. Х.З.О. не е бил на работа и е ползван почивен ден съгласно утвърдения график за работа на смяна.

От заключението на вещото лице И.Н. и разпита му в съдебно заседание се установява, че брутното трудово възнаградждение на Х.З.О. за месеца предхождащ уволнението е в размер на 620.91лв., като за периода от 07.10.2010г. до 07.04.2010г. брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 3 725.46лв.

При тези данни съдът намира предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за доказани и основателни.

За да са налице основанията за приложението на чл.330, ал.2, т.6 от КТ следва работодателят да се установи законноста на наложеното наказание – уволнение. Видно от Заповед №РД-09-459/06.10.2010г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.190, ал.1, т. 4 от КТ във вр. с чл.187, т.3, 7 и 8 от КТ и чл.126, т.3, т.4, т.10 и т.13 от КТ. От представените по делото доказателства не се установява Х.З.О. да е извършил нарушение на по цитираните разпоредби, като в тази връзка следва да се отбележи, следното:

В цитираната заповед не се съдържат констатации за това, ищецът да не е използвал цялото си време за изпълнение на възложената работа, да не е изпълнявал възложената му работа в уговореното количество и качество, да е пречел на другите работници да изпълняват трудовите си задължения и да е нарушил вътрешните правила, приети в предприятието / липсва описание, в какво точно се състои нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред/, както и да е нарушил задълженията си произтичащи от друг нормативен акт, от КТД, от трудовия договор и от характера на работата му. Не са описани и данни за неизпълнение на разпореждания на работодателя и неизпълнение на възложена работа по смисъла на чл.187, т.3 и т.7 от КТ. Отделно от това видно от събраните доказателства - извлечение от приемо – предавателната книга на ОЦК, касаеща предаването на смените от електрошлосерите за месец септември 2010г. и одобрен график за смените на работещите в ОЦК АД за месец септември 2010г., както и от изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание се установява, че на 28.09.2010г. Х.З.О. не е бил на работа и е ползван почивен ден съгласно утвърдения график за работа на смяна.

Предвид основанието посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – чл.190, ал.1, т.4 от КТ, то съдът приема, че на ищеца е наложено наказание „уволнение" за това че е злоупотребил с доверието на работодателя или е разпространил поверителни за него сведения. В обстоятелствената част на същата обаче не е отразено Х.З.О. да е злоупотребил с доверието на работодателя или да е разпространил поверителни за него сведения, както и не са посочени такива действия на ищеца. Това според настоящия съдебен състав води до нарушение на разпоредбата на чл.195 от КТ, което прави същата немотивирана и води до нейната незаконосъобразност.

Независимо от горното, разгледано по същество уволнението се явява незаконно. Злоупотреба с доверието на работодателя означава използването на оказаното от него такова на служителя или работника за неправомерно извличане на определена облага за последния или за друго лице, или за увреждане на работодателя. То е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено и предпоставя преднамерност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя. В конкретния случай липсват доказателства за извършване на действия от страна на ищеца в тази насока. Не се установи и обстоятелството Х.З.О. да е извършил действия, с които да е целено уронване на доброто име на работодателя. Описаните заповедта факти, че ищецът е участвал в протестни действия, по никакъв начин не биха могли да се характеризират, като такива. Следва да се отбележи, че ответникът не установи и обстоятелството, че на 28.09.2010г. ищецът е участвал в протестни действия на територията на „ОЦК" АД. В тази връзка ответникът, чрез процесуалния си представител обосновава този факт с наличието на докладна записка от началника на охраната в завода на дружеството – ответник. Очевидно се има предвид находящата се в личното трудово досие на О. докладна записка до изпълнителния директор на „ОЦК" гр.Кърджали, съставена от лицето В. К., в която се съдържат данни за наличие на протестни действия на територията на дружеството на 28.09.2010г., като записката е отразено, „че сред протестиращите бил и Х.З.О.", без да се съдържат данни, какви точно действия е извършвал ищецът. Т.нар. „докладна записка", не установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът е извършвал протестни действия, довели до създаване на допълнителни затруднения за нормалното протичане на производствения процес, още повече, че видно от писмените обясненията на ищеца, на посочената дата е бил в почивка и посетил територията на завода, за да прибере забравена от предната вечер вещ.

Предвид горното съдът намира, че Заповед №РД-09-459/06.10.2010г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.190, ал.1, т. 4 от КТ във вр. с чл.187, т.3, 7 и 8 от КТ и чл.126, т.3, т.4, т.10 и т.13 от КТ, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. Нейната незаконосъобразност води до незаконосъобразност и на Заповед №89/07.10.2010г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Х.З.О. и „ОЦК" – Кърджали, на основание чл.330, ал.2, т. 6 от КТ, поради което следва същата да бъде отменена, като бъде възстановен ищеца на предишната работа.

Следва на основание чл.225, ал.1 от КТ „ОЦК" гр.Кърджали да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 862.73лв., представляващи обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, за периода от 07.10.2010г. до 11.01.2011г. / датата на приключване на устните състезания по делото/, като отхвърля иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 725.46лв. като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието на уволнението вписано в трудовата книжка на ищеца, то съдът намира същия за недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане като такъв. В тази връзка недопустимо е да се съединяват иск за признаване на уволнението за незаконно с иск за допускане на поправка на основанието за уволнение. Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ би бил допустим, когато уволнението е законосъобразно, но в трудовата книжка е отразено неправилно основанието за уволнението. Безспорно е обстоятелството, че когато уволнението бъде признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, то работодателят на това основание ще извърши поправка на вписването в трудовата книжка на ищеца.

Следва да бъде осъдено „ОЦК" АД гр.Кърджали да заплати по сметка на КРС сумата от 174.50лв. представляващи държавна такса върху предявените съединени искове и деловодни разноски в размер на 30лв. представляващи възнаграждение на вещото лице, както и да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените горе съображения и на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-459/06.10.2010г. на Изпълнителния директор на „ОЦК" АД гр.Кърджали, с която на Х.З.О. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.190, ал.1, т. 4 от КТ във вр. с чл.187, т.3, 7 и 8 от КТ и чл.126, т.3, т.4, т.10 и т.13 от КТ, като незаконосъобразна.

ОТМЕНЯ Заповед №89/07.10.2010г. на Изпълнителния директор на „ОЦК" АД гр.Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение между Х.З.О. „ОЦК" – Кърджали, на основание чл.330, ал.2, т. 6 от КТ, като ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Х.З.О. на заеманата преди уволнението длъжност „електрошлосер" в цинково производство при „ОЦК" АД – Кърджали.

ОСЪЖДА „ОЦК" АД гр.Кърджали, представлявано от С. А. С., да заплати на Х.З.О. сумата от 1 862.73лв., представляващи обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, за периода от 07.10.2010г. до 11.01.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 725.46лв. като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Х.З.О. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като недопустим.

ОСЪЖДА „ОЦК" АД гр.Кърджали, представлявано от С. А. С., да заплати на Х.З.О. деловодни разноски в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ОЦК" АД гр.Кърджали, представлявано от С. А. С., да заплати по сметка на КРС сумата от 174.50лв. представляващи държавна такса върху предявените съединени искове и деловодни разноски в размер на 30лв. представляващи възнаграждение на вещото лице.