Когато приятният женски глас изчурулика в слушалката, че с него ще разговаря лично другаря Петракиев, прокурорът Томов се стъписа, сърцето му заподскача ускорено, но бързо се овладя и докато чакаше, пъхна цигара между тънките си устни и щракна японската си запалка.
- Здравейте другарю Томов! Как я карате там, държите ли здраво положението? Партията Ви е гласувала голямо доверие и аз съм сигурен, че ще го оправдаете ...
Томов преглътна притеснен и издуха ароматния дим встрани от слушалката. За какво ли му бе потрябвал на първия секретар на Областния комитет на Партията? До този момент нито се бяха запознавали, нито бяха говорили помежду си. Какво ли бе предизвикало вниманието на голямото началство?
- Другарю Томов, запишете моля едно име. Готов ли сте? Асен Петров Симеонов...
Томов положи химикалката обратно на бюрото. Никак не му бе необходимо да записва това име. Че кой не познава сина на Петър Симеонов? Освен това, самия той лично бе утвърдил постановлението за задържането му. Само за няколко дни делото бе станало тема номер едно в целия регион. Хората оживено коментираха, цъкаха с език и повечето от тях се чудеха на куража му. Това го изпълваше с чувство за значимост ...
*
Сега самия Петракиев се интересуваше от този случай и на прокурора Томов не му бе трудно да се досети какво ще искат от него.
- Знаете ли, другарю Томов, ние тук останахме неприятно изненадани, когато научихме за задържането на Асен ... Сам разбирате, родителите му са наши уважавани другари, личности с големи заслуги, целия си живот са посветили на изграждането на социалистическото ни общество. Неудобно е някак си, сина на Бай Петър да кисне по арести и затвори ... Вижте, другарю Томов, какво може да се направи – в гласа на Петракиев звъннаха метални нотки, но само след миг той отново стана ласкав и доброжелателен:
- Хайде, дочуване и довиждане другарю прокурор, бъдете здрав... Ах да, щях да забравя. Каква е тази Ваша скромност Томов, защо досега сте извън редовете на Партията? Какво чакате още? Я си подайте заявлението до общинския комитет. Ще се обадя на Ангелков. Ама и той е един калпазанин, може ли да държи настрана такъв кадър... Беше ми приятно другарю Томов, радвам се, че се разбираме ...
*
Когато старши следователят Лазар Велев изслуша прокурора, кръвта нахлу в натежалата му глава. След кратко мълчание, процеди през зъби:
- Искам писменото Ви нареждане, другарю Томов – последните две думи майорът изрече натъртено – освен това, не се чувствам добре. Лекарите отдавна настояват да им погостувам, тъй че възложете делото на друг колега ...
След като затвори телефона, Велев отпусна умореното си тяло на тапицирания стол и притисна с пръсти прошарените си слепоочия. Работеше вече десета година по разследването на тежки криминални престъпления. Сега цялата му същност възропта срещу искането на прокурора за изменение мярката за неотклонение на Асен Симеонов. Това нахално, надменно и нагло гаменче години наред тероризираше целия град. Колегите му от охранителните служби и безсилните служители от КАТ се бяха хванали в чудо. Родителите му бяха активни борци. До закриването на окръзите баща му бе първи секретар на окръжния комитет. Разглезеното им отроче караше мощния си „Ямаха" по всяко време на денонощието и хич не го интересуваха ни закони, ни правилници, ни ограничения. Облечен целия в черно, окичен с метални токи, синджири и лъскави шипове, той предвождаше местните рокери и никой копче не можеше да им каже. Многократно и дръзко сина на партийното величие бе профучавал с тайфата си покрай слисаните и опитващите се да ги стопират милиционери.
На седми юли привечер, Асен Симеонов бе блъснал и убил на място на „зебрата" до ГУМА възрастна жена.
Когато го разпитваше в „Бърза помощ", Лазар Велев се поинтересува къде и колко е пил, тъй като младежът вонеше на бъчва. Асен тогава му бе отговорил:
- Където искам и колкото искам пия, парите не съм ги откраднал.
Велев го бе изгледал продължително и без да каже нищо се бе обърнал и отдалечил тъй като бе почувствал непреодолимо желание да фрасне копелето по ехидната физиономия.
Когато получи изследването на кръвната проба на подследствения Симеонов, Велев се разтресе от безсилна ярост. В заключението черно на бяло бе написано, че в кръвта му не са открити следи от упойващи вещества ...
*
След операцията, Лазар Велев престоя два месеца в специализирания диспансер на министерството. Когато се прибра, макар и все още слаб и неукрепнал, реши да се поразходи из града.
Нарочно не се отби в службата. Тръгна ей така, без посока. Когато се измори и приседна на една пейка в градската градина, видя отдолу по алеята енергично крачещия Томов. Той се престори, че не вижда следователя и когато вече го подмина, Велев извика:
- Честита нова длъжност, другарю Томов...!
Прокурорът се спря и си придаде вид на изненадан:
- О, Велев, здравейте. Добре дошъл, как сте сега?
- Много съм добре, благодаря. Вие как сте, няма ли да поседнете?
- Извинявайте приятелю, страшно бързам. След работа имаме партийно събрание. Ще ни запознават с Докладната записка на другаря Т. Живков до Политбюро за деформациите и извращенията, а до тогава имам да свърша още куп други, неотложни задачи. Нали разбирате ...
Докато още беше в болницата, Велев получи писмо от съпругата си. В послепис тя му съобщаваше, че Асен Симеонов се е отървал с условна присъда и с лишаване от правоуправление за срок от шест месеца. Томов го приели в Партията по препоръка лично на Ангелков и го повишили в длъжност ...
Велев се изправи, кимна за довиждане и тръгна бавно по застланата с пожълтели листа алея.
Беше есента на 1989 год.
Страхил АЛЕКСИЕВ
И сега е същото. БКП, ГЕРБ, ДПС...Важно е някой да стои зад гърба ти и отърваваш наказанията, каквото и да си направил.
ОтговорИзтриванеа в съдилищата се гледат само нескопосани обвинения за дребни провинения за да се упражняват в професията си прокурори и адвокати
ОтговорИзтриванеКакви са тия глупости друарю Алексиев , каква "Ямаха" ракери метални токи, синджири и лъскави шипове, през 1989 година . Изперкал си тотално , по добре разкажи как на теб са ти извивали ръцете от коя година си член на БКП и какви поръчки си изпълнявал. Това с моторите си е направо смешно.
ОтговорИзтриванеОще веднъж браво на господина и наистина- абсолютно същото е и сега...
ОтговорИзтриванеДр,АЛЕКСИЕВ ти чист ли си пред съвеста си,
ОтговорИзтриванеБивши доносници няма другаря продължава да донася
ОтговорИзтриванеИ през 1989 че и по-рано го имаше всичко това - мотори Ямаха и вериги и ботуши и шипове, ама бяха притежание само на отличници. Демек на деца на номенклатурата. Пък ти, който отричаш това, си е твой проблем, че не си виждал.
ОтговорИзтриване