Доклад № 3 - по казуса „Семейство Мустафови”

„Синята коалиция" сне доверието си от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов и настоява премиерът Бойко Борисов да го извади от състава на правителството.

Правителството губи битката с престъпността, а невинни граждани са жертва на полицейско насилие , твърди съпредседателят на коалицията Иван Костов. Ако Цветанов бъде оставен в кабинета, той ще завлече целия кабинет след себе си, смятат в коалицията.

Според „сините", които искат разговор с Бойко Борисов по темата, „един от големите провали на Цветанов" е случаят „Мустафови".

Предлагаме ви анализ, който стои на бюрото на Иван Костов.

 

 

Мартин Кръстев,

Български хелзинкски комитет

 

Българският хелзинкски комитет (БХК) проучи казуса „Семейство Мустафови" поради най-високата степен на публична разгласа, в т.ч. и в пленарната зала на Народното събрание, която придоби нахлуването на полицейски екип в дома на семейство Мустафови в Кърджали.

Предмет на проучването на БХК беше спазването на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника към него и особено на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в частност нарушена ли е категоричната забрана за подлагане на „изтезания или унизително отношение и наказание" (чл. 3) и нарушено ли е правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8, ал. 1 и ал. 2).

При подготовката на настоящия доклад не бе предмет на разглеждане същността на предварителното производство срещу Джем Мустафа, обвинен за сводничество. Абсолютно не са взети предвид и политическите оценки, които надделяха, особено при двукратното експониране на случая "Мустафови" в парламента.

При проучването бяха проведени беседи с Айсел и Сабахатин Мустафови (съпрузи), с дъщеря им Ширин, сина Кадир, с адвокат Елисавета Пенчева, с прокурор от Районна прокуратура – Кърджали Гергана Колева, с генералния комисар на МВР Калин Георгиев, с полицай от ОДМВР, чието име няма да бъде цитирано, тъй като не е упълномощен официално да дава изявления. Проучени бяха и много документи по случая.

Единственото официално изявление за нуждите на настоящия доклад от служител от ОДМВР-Кърджали е на говорителя на Областната дирекция на МВР Нина Стефанова. За областната дирекция случаят е ясен и информация по него може да бъде получена или от прокуратурата, която е извършила проверка за законност на действията на полицаите, или от инспектората на МВР, проверил изпълнението на служебните задължения на участниците в операцията.

 

1. Безспорна фактология

На 23 юли 2010 г., вечерта, в град Кърджали Областната дирекция на МВР (ОД на МВР) провежда специализирана полицейска операция за „установяване на лица, склоняващи жени към проституция" и за установяване на лица, предоставящи „системно помещения за развратни действия". За операцията е уведомен дежурният районен прокурор.

Координаторът на операцията, главен инспектор Петко Добрински, началник на група в криминалната полиция, разпорежда на една от двете групи, сформирани за операцията, да провери жилище, намиращо се на адрес Кърджали, кв. Възрожденци, бл. 12, вх. Г, ет. 6, ап. 68. Според участващите в операцията било „преценено, че има достатъчно данни за това, че търсените лица (жертви на престъпления по глава IX от НК и по чл. 155 от НК) се намират в това жилище", твърди прокурор Гергана Колева.

Групата е в състав от двама инспектори – Красимир Спиров и Емил Семерджиев, и двама главни полицаи – Георги Неделчев и Михаил Димитров.

В жилището в момента на идването на групата – 23.15 ч., в едната стая почиват Сабахатин Мустафов и съпругата му Айсел, а в детската стая е дъщеря им Ширин, която чете за изпит и братовчед й Рамадан Али, гражданин на Република Турция, който е на гости и в този момент е легнал.

В жилището не са установени нито проституиращи лица, нито техни клиенти, нито сводници, нито забранени вещи.

Никакви лични документи не са искани при операцията от никого от тези, които са били в дома.

Рамадан Али, който на другия ден е заминал за Турция, не е разпитван и не е потърсен – нито тогава, нито до изготвянето на настоящия доклад.

Не е разрешено на никого от обитателите на дома да се обади след полицейската операция – нито на „Бърза помощ", нито на адвокат.

В 00.10 ч. на 24 юли в спешното отделение на болница „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали отиват Ширин Мустафова и Рамадан Али. Прегледани са от д-р Мачян под амбулаторни номера 13729 и 13730. При Ширин са констатирани оток, контузна рана на челото и силен уплах. При Рамадан Али – тревожно състояние.

На 26 юли в 12.30 ч. в спешното отделение на същата болница отива и Айсел Мустафова. Прегледана е от д-р Рашид и сестра Османова под амб. № 13933. Констатирани са оток и ограничени движения на дясната ръка, тъй като е паднала върху нея.

Според съдебномедицинско удостоверение № 209/2010 г. д-р Николай Маринов преглежда на 29 юли по нейно желание Ширин Мустафова, на 20 г., и установява: „Разкъсноконтузна рана на челото, получена при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелстваната – на 23 юли около 23.15 ч. била блъсната вратата срещу нея, при което била ударена в лицето, след което отново била блъсната в секцията и повалена на земята от непознати й лица." Раната е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК (причиняване на средна и тежка телесна повреда), заключава съдебният лекар.

Според съдебномедицинско удостоверение № 210/2010 г. д-р Николай Маринов преглежда на 29 юли по негово желание Сабахатин Мустафов и установява: „Охлузвания на кожата на горните крайници, получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният" – че на 23 юли, около 23.15 ч., че е бил блъснат и повален на земята от непознати лица. „Охлузванията на кожата на горните крайници са причинили болка и страдание", заключава съдебният лекар.

На 26 юли Айсел Мустафова изпраща жалба до министъра на вътрешните работи, главния прокурор, директора на ОДМВР и още до 2 институции и 4-ма народни представители срещу действията на четиримата служители на ОД на МВР в Кърджали, влезли в дома й, които „по несъмнен начин са превишили служебните си правомощия, с което са причинили материални и морални щети на мен и моето семейство". Същия ден директорът на ОД на МВР в Кърджали Тодор Терзиев разпорежда проверка по случая на вътрешния отдел.

Пак на 26 юли министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов публично се извинява чрез медиите „на гражданите, пострадали при акция на служителите на МВР, свързана с канали за проституция и сводничеството". Той се обажда по телефона на пострадалите, за да изкаже извинението си и обещава, когато дойде в Кърджали, да се срещне с тях. Цветанов заповядва проверка на инспектората на МВР.

На 27 юли в интервю за bTV премиерът Бойко Борисов заявява: „Когато снощи гледах новините, беше ме срам от действията на полицията в Кърджали."

На 28 юли министър Цветанов е изслушан в парламента по казуса „Мустафови". След изслушването Цветанов заявява пред медиите: „Всичко, което съм казал в [пленарна] залата, е справката, която съм получил от проверяващите по този случай, всичко е със съответните доказателства."

На 3 септември Цветан Цветанов отговаря в парламента на питане по казуса „Мустафови", отправено от група депутати. „Нарушението на полицаите е за това, че не са направили рапорти и протоколи. По тази причина те са наказани с писмено предупреждение. Проверката не е установила да е имало полицейско насилие в случая", казва министърът.

На 24 септември Гергана Колева, прокурор от Районна прокуратура Кърджали, след като се запознава с преписка вх. № 1397/2010, образувана по заповед 55/27.7.2010 на Окръжна прокуратура, въз основа на публикации в централния и местния печат и съобщения в новинарските емисии на националните телевизии, решава следното: Не намира, че служителите на ОД на МВР, влезли в дома на Мустафови - Красимир Спиров, Емил Семерджиев, Георги Неделчев и Михаил Димитров, както и техният ръководител Петко Добрински, са извършили престъпление от общ характер по НК. Прокурорката отказва да образува наказателно производство по чл. 131, чл. 130, чл. 216 и чл. 387 и прекратява преписка 1397/2010 на Районна прокуратура.

На 12 октомври 2010 г. постановлението на Колева е обжалвано по всички основни пунктове от адв. Елисавета Пенчева пред висшестоящия орган - Окръжна прокуратура. Според защитничката фактологията по случая и поведението на държавните органи „много бързо водят до Страсбург".

 

2. Спорни моменти

2.1. Айсел Мустафова каза при изготвянето на настоящия доклад: „Около 23.15 ч. на 23 юли на вратата на апартамента се почука. Съпругът ми стана, по слипове е, чух силно тропане, в профил видях въоръжени мъже, които му слагат белезници и се заключих в хола. Помислих, че ни нападат бандити. После мъжете извикаха „Полиция", отключих хола. Спиров [инсп. Красимир Спиров] ме блъсна, насочи пистолет към главата ми, при рязкото сядане ударих дясната си ръка. В детската стая дъщеря ми и племенникът ми крещяха неистово. Мъжете извикаха „Отворете! Ще счупя стъклото", преди да кажат „Полиция!" и нахлуха в детската. Дъщерята беше останала да чете за изпит, племенникът си легна към 22.30, болеше го главата. На своя глава отидох да видя съпруга – лежеше на земята с белезници, един от мъжете му беше стъпил на гърдите. Видях и Ширин – беше с цепка на главата, в кръв. Питах „Защо сте тук, имате ли прокурорско разрешение". Спиров отговори: „Ще го видите". Но досега не сме го видели. Разбраха, че не съм лесна, настоях да си кажат имената. Спиров и Неделчев си ги казаха. Познах Неделчев, работихме заедно, когато бях в паспортната служба, и се поуспокоих, че действително са полицаи. Започнаха да питат дъщеря ми: „Къде ви е колата" – колата беше на автомивката, където работи мъжът ми, „Има ли подобна кола наоколо някой" – ето такива несвързани въпроси. После Спиров ме попита: „Удовлетворена ли ще бъдеш, ако ме уволнят от работа?", защото аз все пак съм чела Закона за МВР и ги питах за основанията им да са в дома ми преди полунощ."

2.2. Според обясненията на полицаите, дадени при двете проверки – на ОД на МВР и на инспектората на МВР, цитирани в постановлението на прокурор Гергана Колева за извършената проверка на Районна прокуратура - Кърджали: „При отварянето на вратата на апартамента от страна на собственика, който беше по бельо, Михаил Димитров и Георги Неделчев извикали: „Полиция!", Михаил Димитров разпоредил на Мустафов да легне на земята и го повторил няколко пъти, тъй като Мустафов не се подчинил веднага. Когато Мустафов легнал, Димитров му поставил белезници."

Прокурор Колева няколко страници по-нататък пише: „При акцията – според твърденията на четиримата полицаи – той [Сабахатин] е легнал сам, без да се съпротивлява. Легнал е по корем. Вярно е, че той, съпругата и дъщеря му твърдят, че той е бил бутнат от полицаите на земята, но никой от тях не обяснява нито как е бил бутнат, нито как и къде е паднал. Нещо повече – при бутане, от което да е последвало падане, трябва ударът да е достатъчно силен – а такъв удар несъмнено би оставил следи (увреждания) по тялото."
2.3. Сабахатин Мустафов твърди при изготвянето на настоящия доклад: „Бяха много груби, като животни. Първо нахлуха с насочени пистолети, повалиха ме, при което се одрах на деколина. Чак по-късно казаха: „Акция! Полиция". С такъв ритник влязоха в стаята на дъщеря ми, че за малко да я убият. Пазя в джиесема си снимки на главата й след сцепването. Не е вярно, че всичките са си показали значките – само единият. Блъснаха и племенника ми – при това се счупиха очилата му, това после никой не го признава. Три-четири дни преди случката минавах покрай стаята на кварталния - на връщане от пощата, където платих тока. Прозорецът му беше отворен, кварталният беше с още един и му каза, като минах – дали за да чуя, дали без да иска по-високо: „На тези хора ще им се случи нещо".

2.4. Според обясненията на полицаите, цитирани от прокурор Колева: „Дъщерята на собствениците Ширин се намирала в детската стая срещу входа на жилището, чиято врата била открехната при влизането на полицаите в дома. Тъй като чула почукването на входната врата и отварянето от баща й, Ширин станала да види кой е дошъл. Като видяла, че влизат непознати мъже и че баща й лежи на земята, тя затворила вратата на стаята и започнала да я затиска отвътре. Полицейските служители видели затварянето на тази врата. Неделчев и Семерджиев се отправили натам. Неделчев се опитал да я отвори. После извикал „Полиция", пак се опитал да я отвори, но не успял. Тогава бутнал рязко вратата и тя се отворила, при което с ръба й била ударена в челото Ширин. Момичето залитнало, ударило се в шкаф и паднало на земята. Неделчев, влизайки в стаята, отново извикал „Полиция" и разпоредил Ширин и Рамадан Али да легнат на земята. Али лежал свит на леглото, Неделчев хванал ръката му под мишницата и му посочил да легне на пода."

Прокурор Колева е написала в постановлението си нещо шокиращо - „нанасянето на описаната телесна повреда [на Ширин] в никакъв случай не е умишлено – полицаят не е предвиждал настъпването на тези последици, нито е искал или допускал, че с отварянето на вратата ще удари някого".

2.5. Според постановлението на прокурорката, „в ОДМВР Сабахатин Мустафов бил запознат с причините за влизане в дома му". Мустафов обаче категорично отрича това да е станало – „Никой до момента официално нищо подобно не ми е казвал". Съпругът твърди, че към 02 ч. на 24 юли, когато е бил в ОД на МВР, гл. инспектор Петко Добрински му написал на листче мобилния си номер и името, за да му се обади Сабахатин на другия ден, след като помисли и „да се разберем". Мустафов пази листчето.

2.6. Кадир Мустафов, син на Айсел и Сабахатин в момента на акцията не е бил в дома, а в съседен апартамент. Според версията на МВР по-рано Кадир се е обадил на таксиметровия шофьор Джем Мустафа да докара проститутки за двама негови приятели (а не на таксиметрова фирма да поръча такси, каквато е практиката). Джем е бил следен за сводничество по досъдебно производство 183/2010 по описа на ОД-МВР Кърджали, преди това е имал присъда за същото деяние. Таксито на Джем с проститутките спряло случайно зад колата на Мустафови (К0888АВ), двамата клиенти чакали там проститутките. После полицаите, които ги следели, ги изтървали и решили, че колата има нещо общо със случая. Намерили адреса на собственика и нахълтали в апартамента. „При проведения разпит на Кадир Мустафов той казва, че е получил от основния обект [Джем Мустафа] две проститутки за негови приятели, които са му на гости. После обаче отказва да го напише в писмените си обяснения", казва от парламентарната трибуна вътрешният министър Цветан Цветанов.

Служител на ОД на МВР, анкетиран по този доклад, обяснява, че във вход Б на блока всъщност двама мъже са ползвали услугите на проститутки, докарани от Джем, но полицаите не се разбрали помежду си къде да атакуват и заложили на данните от подслушването на мобилния телефон на Джем – засечения разговор с Кадир Мустафов и регистрацията на колата на пострадалото семейство.

Версията на Кадир е, че е извикал такси за двама свои приятели, които изчакали колата до семейния „Опел" на Мустафови. „Кажете само, че Кадир е виновен и ви пускаме" – това са искали в полицията от двамата ми приятели. Знам, че е невъзможно за доказване, но това научих", заяви Кадир при работата по този доклад.

3. Анализ

3.1. „Обясненията, дадени в хода на проверката от двете страни в случилото се, се разминават. От една страна, полицаите твърдят, че са се представили и че са носели служебни знаци, че не са употребили физическа сила и не са изваждали оръжие. От друга страна, семейство Мустафови твърдят, че полицаите не са се представили първоначално, че са насочвали оръжията срещу тях, а впоследствие са им предложили пари, за да не дават гласност на случилото се... В случая за верни се приемат обясненията на полицейските служители, тъй като в тях няма противоречия, пропуски или непоследователност, за разлика от обясненията на семейството... Освен това всички полицейски служители са носели отличителни знаци: Михаил Димитров и Георги Неделчев със закачени на вратовете нагръдни полицейски знаци, а Красимир Спиров и Емил Семерджиев със служебните си знаци и служебните си карти, закачени на десните джобове на ризите им... Във връзка с твърденията от страна на жалбоподателката за използвано оръжие от страна на полицейските служители, следва да се има предвид, че насочването на оръжието не съставлява „използване" по смисъла на закона... Ако оръжието изобщо е било извадено, това е било направено с оглед първоначалните цели на влизането в дома и очакванията на служителите какво ще установят там - а именно за предотвратяване на започнало тежко престъпление по раздел IX от НК, с пострадали лица от женски пол, които са трафикирани с развратна цел. "

Този дълъг цитат е от постановлението на прокурор Гергана Колева от 24 септември 2010. Освен, че е красноречив дори за хора, които не са юристи, особено важно е, че в него:
1) гражданите, които се оплакват от незаконни действия на държавен орган, са поставени в позицията да доказват невинността си;
2) категорично се игнорира азбучният факт, че при силен стрес и неочаквани събития е естествено да има разминаване в детайлите и спомените; и обратното – абсолютно съвпадащите обяснения на полицаите е по-логично да предизвикат въпроси и детайлна проверка;
3) в 23.30 ч., по тъмно, при нахлуване на четирима в чуждо жилище, последното нещо, на което някой ще обърне внимание, е полицейски знак на шията или в джоба (ако изобщо са били извадени, а не са били под ризите);
4) от обясненията на МВР (и в парламента, и в при проверките в Областната дирекция в Кърджали) излиза, че очакването е било да заловят две проститутки с техните клиенти, а не да бъде документиран и предотвратен акт на насилствено склоняване на жени към проституция. По тази логика ежедневно МВР трябва да прави в цялата страна, може би, хиляди специализирани операции.

3.2. Делото „Джем", което в момента на приключване на настоящия доклад е в съдебна фаза, е абсолютно различно от казуса „Мустафови". Ако в парламентарната зала изместването на акцента от скандалния казус към разследването на един сводник е допустимо по политически мотиви, то в гражданското общество и правовата държава смесването на двете означава единствено опит за прикриване на сериозен гаф, извършен от структура на МВР. По досъдебно производство 183/2010 срещу Джем Мустафа разследващият полицай Райчо Боюклиев в момента на нахлуването на 4-членния полицейски екип в дома на Айсел и Сабахатин Мустафови е бил на оглед в другия край на Кърджали и не е бил уведомен за действията на колегите си, съдейки по данните от джиесем комуникациите помежду им. Всички действия, извършени по ДП 183 са съобразно Наказателно-процесуалния кодекс и важат пред съда, докато извършеното от полицейската група в апартамента е по Закона за МВР, не е документирано и няма как да бъде използвано пред съда по това дело. Съгласно чл. 155 и чл. 160, ал. 2 на НПК полицаите в дома на Мустафови са имали правото да оформят законово действията си в протоколи, които да имат сила пред съда, но не са го направили. Това е основанието за дисциплинарните наказания, които са им наложени след проверките. Четиримата полицаи не са направили обаче дори протокол по чл. 71, ал. 2 на ЗМВР.

Това, че разследващият полицай по досъдебно производство № 183 не е бил уведомен за действията на колегите си, елиминира и хипотезата по чл. 161, ал. 2 от НПК („В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.").

3.3. При изготвянето на настоящия доклад прокурор Колева обясни факта, че нейното постановление е съставено само на базата на вече дадени писмени обяснения, показания и документи, без да е разпитвала страните по казуса, с липсата на ресурс и с доверието, което има към вътрешните проверки на Областната дирекция и на инспектората на МВР.

4. Изводи

4.1. В най-добрия случай полицаите Михаил Димитров, Георги Неделчев, Красимир Спиров и Емил Семерджиев, ръководени от Петко Добрински, са имали вярна в общи линии оперативна информация, но неточна, и не е следвало да прибързват с действия, в чиито резултат не са сигурни. От оперативната грешка до полицейския произвол стъпката е много малка и трябва да бъде преценена от всички инстанции по закон, а при необходимост – и от ЕСПЧ в Страсбург.

Извършената „операция" срещу Мустафови е изключително спорна в своето законно основание – не може полицейски орган да се крие зад „преследване на законна цел", ако няма достатъчно факти, които да мотивират конкретни действия.

Няма никъде категорични данни, които да мотивират „проверка на помещение без съгласието на собственика" (чл. 71, ал. 1 ЗМВР): нито е налице условието „да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало престъпление" (т. 1 на същия член), нито „са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление" (т. 2), нито „е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве и лична свобода се намират в опасност" (т. 3).

4.2. Цитираните полицейски служители са изпълнявали стриктно заповед на висшестоящ орган и вероятно са имали очаквания да намерят на 23 юли в 23.15 ч. лица, извършващи престъпление, в апартамент 68 във вход Г на бл. 12 в кв. „Възрожденци" на Кърджали, но когато са видели с очите си, че в това жилище се намира нормално семейство, което почива, реакцията е трябвало да бъде адекватна. Демонстрираната реакция е резултат от недостатъчна подготовка на полицаите.

Отново остро трябва да се постави въпросът за качеството на подготовката във ведомствените учебни заведения на МВР и за качеството на юридическата подготовка на състава. Вредно за обществото е в Академията на МВР да се приемат курсанти с успех 3.00, а след завършване на академията по-амбициозните служители да си доучват в други университети, докато останалите решават съдби и вини. Също така крайно опасно за обществото е в МВР да работи служител, който в собственоръчно попълнен от него формуляр, в графата „местоживеене", да напише „къща" (това го посочи един от анкетираните източници).

4.3. Няма как български граждани да са пострадали – физически и психически, от действия на държавен орган и проверката за действията на този орган да твърди, че няма престъпление, няма злоупотреба със служебно положение, няма превишаване на власт. Тези изводи звучат както цинично, така и антидемократично.

4.4. При казуса „Мустафови" явно е нарушен един от основните принципи за дейността на МВР, описан в чл. 4, ал. 2 от ЗМВР: „зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство".

4.5. След публичното извинение на вътрешния министър е била достатъчна негова среща с пострадалото семейство, на която да бъде извикан и ръководителят на операцията. Така гафът би могъл да приключи извън съда, при спазване на етичните норми. Опитите за оневиняване и прикриване некомпетентността на служителите, смесването на действия по едно досъдебно производство с поведение при явна оперативна грешка, политизацията на случая, опитите за скриване зад прокурорски и инспекторски решения, са тактика, която дискредитира силата на държавата.