Със съдействието на бюрата по труда: „Ягодов” фермер избира наши берачки по Скайп-а

Ти си дебела, с големи гърди, не ставаш за „пикър", отсъждат от комисията

 

„Ти си дебела, с големи гърди, не ставаш за тази работа! Така ми каза тоя вътре, тия за порно филм ли ни избират?!", съобщи възмутена от конкурс на Бюрото по труда кандидатка за бране на ягоди в Испания .

Около 150 човека се явиха на интервю за работа в чужбина, организирано от Бюро по труда - Кърджали. Жени от областния център, Момчилград, Ардино, Кирково, Неделино и Златоград бяха изпълнили фоайето на местен хотел, за да пробват късмета си зад граница. Много от тях обаче напуснаха, негодувайки заради начина на отсяване на кандидатите. Интервюто се проведе в конферентната зала на хотела. Кандидатите влизаха по пет в залата, където ги чакаше комисия от 4 души, сред които и представител на трудовата борса. Чрез скайп връзка работодателят оглеждал жените и осъществявал подбора. От Бюрото били осигурили преводач за тази цел. Мъжът карал някои от кандидатите да разперват ръце и да се завъртат в кръг, за да огледа „трудовите" им възможности. Екранът на лаптопа бил обърнат към преводачката, така че жените само чували гласа на бъдещия работодател, без да го виждат.

 „Ходили сме да работим по Германия, Холандия, Гърция, явявали сме се на какви ли не интервюта, но такова чудо не е било. Как и зъбите не ни огледа, като кон за продан?", коментираха голяма част от кандидатите.

Това е положението – фирми от Англия и Испания в момента набират в Родопите групи за бране на ягоди. Все още родопчани се славят като най-трудолюбивите хора в България.

Наш репортер разговаря с хора, които вече са работели като „пикър", или казано по нашенски – берач на ягоди. „Трудна работа е за европейците, но ние сме свикнали. В интерес на истината, имах оферта и за берач на гъби в Холандия, която работа се оказа много по-лесна – ходиш между стелажите и си свиркаш докато бачкаш, но парите са по-малко", твърди пред „Родопи voice" Румен Асенов. В Англия е по-добре заплатено, подчертава той. В офертата на работодателя пише „70 паунда на ден".

„Естествено, че не ги получаваш. 70-те паунда са уловка. Ако успееш да си докараш на седмица 350 паунда – добре е", казва Асенов.

25-годишната Цветелина Башева също е с неприятни спомени от бригадата си във фермата Haygrove в област Hereford, в която се отглеждат 120 хектара ягоди, малини, къпини, боровинки, череши и цветя.

„Вярно е, че трудът е робски. Много е трудно да се справиш. За бране на ягоди се хващат предимно български студенти. Но това зависи от изискването на работодателя. Там, където аз бях, се търсят най-вече нашенци. Преди е имало и доста румънци. В моя случай аз исках да замина на точно определено място", разказва премеждията си Башева пред вестник „Черно море".

Работи се по 8 часа, с един почивен ден. Бере се почти непрекъснато. „На ден се обработват полета с различна големина. Всяка бригада бере ягоди до момента, в който полето се оголи. Постоянно си наведен, трябва да си носиш щайгите сам, а те тежат много. Една касетка тежи 4 кг и 500 г, а си длъжен да пренасяш минимум по две, понякога и по три. Задължително при предаването трябва да мъкнеш минимум 9 килограма с плодове", пояснява Цветелина.
2 паунда за щайга е средната цена. „Трудът се оценява според нормата, това значи, че имаш цена на една щайга. А тя зависи от много фактори – колко ягоди имаш в касетката, колко е голяма групата и най-вече от това, колко са най-бързите берачи в групата. Те обаче нямат право да ти плащат по–малко. Защото нормата се определя от заплащането на час. В добрите случаи се печелят по 60 паунда на ден", допълва тя.

При добри години, берачите си докарвали по 80 – 90 паунда на ден.

„Най-тежки са данъците. Абсолютно всички хора, които работят на територията на Англия, независимо от коя страна са, какви доходи имат, то техните пари се облагат с данъци. 11 процента е таксата, която всяка седмица плащаме на кралицата. Всъщност, студентите дължат единствено този данък. А такива като мен, плащат още 11 процента за дейтакс. Всеки студент си наема квартира. 30 паунда струва караваната на седмица. Удържат се по 10 английски лири за ток, домакински уреди. Плюс това се плащат всички екскурзии. Възнаграждението на пикърите според мен, е много ниско. На нас ни плащаха по два паунда за щайга, а в магазините продаваха една палетка с десетина ягоди по 2,50. В касета има по десет такива кофички. Тоест, те печелят десеторно. Просто българите са удобни. Един англичанин никога няма да се съгласи да върши тази работа", казва Башева.