Новата здравна карта: В Кърджали има недостиг на болнични легла

Лечебните заведения ще се конкурират за пациенти.  Това ще стане, тъй като НЗОК ще сключва договори с най-добрите лечебници, съобразявайки се с максимален праг на болничните легла.  Това е залегнало в проекта на Национална здравна карта, който здравният министър Стефан Константинов представи пред журналисти.  За да се случи това обаче ще са нужни промени в Закона за лечебните заведения.

 У нас има 308 болници, сочат данните от пререгистрацията на лечебниците през тази година.  От тях 93 са за активно лечение, 160 - са многопрофилни, а останалите са лечебни заведения за рехабилитация и долекуване.  До края на месеца здравното министерство ще качи на сайта си регистъра с лечебните болници и нивата на компетентност, които са получили според квалификацията на специалистите и наличната медицинска апаратура.

Според новата здравна карта броят на страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254.  А във всичките 308 болници у нас, които преминаха през регистрация и бяха разделени в три нива на компетентност, има 44 411 легла.  Така се оказва, че почти няма легла за съкращаване, а заради неравномерното им разпределение в страната има области, в които те са под нужния минимум.  В други пък са повече от нужното. 

 Базовият списък с болници вече е готов, но през тази година освен с тях, НЗОК ще работи и с всички останали, които пожелаят и отговарят на изискванията.  А желание да работят с касата имат всички съществуващи болници.  В базовия списък влизат 57 лечебни заведения с доминиращо държавно участие, като сред тях са университетските и ведомствените болници, някои специализирани болници, областните болници.  Константинов съобщи, че тези 57 лечебни заведения осигуряват 77% от минималните изисквания за болнични легла.  Противно на масово тиражираната теза, че повечето болници в страната не отговарят на елементарни изисквания, едва 26% от отделенията в страната са класифицирани на първото, най-ниско ниво на компетентност.  Най-много - 45% са отделенията от второ ниво на компетентност и с най-високото - трето ниво са 29% от отделенията.   Здравната карта развенчава и мита за нуждата от затваряне на малки болници, тъй като някои от нарочените през миналата година лечебни заведения попадат в области, където броят на леглата е под минимума.  Недостиг на легла има в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.  Според Константинов това трябва да е индикация към частните инвеститори, че разкриването на лечебни заведения в тези райони със сигурност ще им донесе договор с НЗОК.  И обратно - в области, където леглата са повече от необходимото като София, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Пловдив конкуренцията за договор с НЗОК ще бъде голяма. В столицата, при максимално нужни 6 847 легла, броят им е 10 072.