Шукран Идриз: Ако държавата не се намеси за тютюна, Кирковско обезлюдява

- Г-жо Идриз, оставаме с впечатлението, че на гърба на тютюнопроизводителите и техния поминък, който е под въпрос, доста политици се упражняват в загриженост, а в крайна сметка проблемът на тези хора не се решава. Примери много – по инициатива на ГЕРБ се проведоха срещи с търговците, правителството обеща между 50 и 70 милиона, без да посочи от къде ще ги вземе. СДС ги разкритикува, като каза, че като цяло кампанията е закъсняла и тютюнът мухлясва, а правителството нищо не прави. Народни представители от ДПС оглавиха народния гняв при протеста в Горски извор. Не се ли намесва твърде много и популистки политиката в един толкова прагматичен въпрос, какъвто е поминъка на тези хора?

- Мисля, че обществеността като цяло е разбрала кой е истински загрижен за поминъка на тези хора. Това личи както от публикациите в медиите, така и от реакциите на самите хора. Те си спомнят, че още по време на обсъждането на бюджета за 2011 година в Народното събрание ДПС предупреждаваше, че ако не бъдат заложени пари за тютюнопроизводителите под каквато и да е форма, проблемът ще ескалира до краен предел. И ще последват протести. Както и стана. Истината е, че тютюнопроизводителите не бяха включени в сметката на държавата за 2011 година. И положението сега е трагично. На базата на тази човешка драма останалите политически сили се опитват да се възползват за печелене на електорат. Естествено е ДПС да подкрепи тези протести, защото са справедливи. Правили сме го откакто съществуваме. Става въпрос за хляба на тези хора. Ако останалите политически сили бяха толкова загрижени, да бяха проявили тази загриженост при обсъждането и приемането на бюджета. Не го направиха. А не е тайна, че за каквито и алтернативи да говорим, 80-85 процента от населението в Кирковско например, е заето с тютюнопроизводство. Това са близо 20 хиляди души, които разчитат само на този поминък. И въпреки, че изкупната кампания на тютюна стартира, се очертават много сериозни проблеми.

- Изкупната цена ли е най-сериозният от тях?

- Да, наистина, засега основен проблем се очертава този с цената. Тя е с лев лев и половина по-ниска в сравнение с миналата година. Това означава, че средната цена в момента върви от 3.50 до 3.90 лева. Ако тя не стане 8-9 лева за килограм, производителите няма да могат да си покрият дори производствените разходи. При условие, че няма да има премии за реколта 2010, средно за един тон тютюн хората получават около 3500 лева. Като се приспаднат разходите за социални и здравни осигуровки, 10-процентния данък, разходите по производството – оран, торове, палатки и т.н., на хората няма да остане дори стотинка за прехрана.
Друг основен проблем се оказва този с количествата. Не се изкупуват наддоговорираните количества, дори и тези 20 процента, които са заложени в договорите им. А миналата година беше дъждовна и количествата, които бяха произведени са доста над това, което е договорирано. Сега реално хората не знаят какво ще правят с този тютюн, който остава.
Трети проблем е, че след като вече не съществува Фонд „Тютюн", дори и човек да иска да направи рекламация за цената, за която е купен тютюна, няма независими комисии, които да дойдат и да преоценят продукцията. За всички тези проблеми хората се обръщат към общината, но общината няма нито законовото основание, нито някаква възможност да направи отново оценка на този тютюн.

- Означава ли това, че тютюневите бунтове ще продължат като тези в Гоце Делчевско и в Хасковско?

- Натрупало се е извънредно много напрежение у хората и те непрекъснато питат защо асоциациите и сдруженията, в които членуват, не организират нови протести, за да се чуе гласа им. Разбираемо е, защото са на ръба на оцеляването. Трябва да се намери механизъм да се повиши изкупната цена на тютюна, а това може да стане като държавата се намеси с някакви допълнителни плащания, независимо дали са премии или друга някаква форма на субсидиране. Защото тези хора, разчитат само на тютюна и няма от какво друго да се препитават. Иначе ще умрат от глад. Трупат вересии, има магазини, в които те достигат до 15-20 хиляди лева. И понеже тези пари не влизат в търговския оборот, възможни са фалити. От една страна хората не могат да си плащат версиите, а от друга – фирмата не може повече да продължава с вересиите, тъй като вече няма финансов ресурс, с който да зарежда от складовете. Прага на търпението е достигнат.

- Изходът според вас?

- Единствено намеса на държавата. Общината, както казах, няма никакви механизми и възможности, чрез които да можем да повлияем на тези процеси. Не можем да влияем на фирмите, които изкупуват тютюна, нито ние можем да отделим някакви допълнителни средства. Това единствено може да стане чрез Министерстгвото на земеделието и като цяло – на правителството.

- Търсили ли сте подобни контакти?

- Имали сме неколкократни срещи с министъра на земеделието Мирослав Найденов, пред който директно съм поставяла тези въпроси. И ако миналата година кризата все пак не се беше толкова задълбочила и производителите имаха възможност да изчакат онези премии, които бяха платени до края на лятото, сега ситуацията е много по-тежка. Непрекъснато разговарям с народните представители от ДПС, основно от нашия регион – с Лютви Местан, Неджми Али, Юнал Тасим, който многократно е поставял въпроса в Комисията по земеделие към НС. Уморихме се да повтаряме, че в такава тежка криза не може държавата да остави този сектор да се оправя просто сам. И смея отново да предупредя – ако не се намери механизъм, чрез който спешно да се подпомогне този сектор, два са вариантите. Единият е масово обезлюдяване на тези населени места. В търсене на поминък хората просто ще заминат или за София /не за някъде другаде, а там, защото никъде другаде не могат да намерят работа/, или ще напуснат страната по гурбет. Тази бих казала принудителна стъпка е свързана със заминаване на цялото семейство и нали разбирате кой ще остане тук. Никой. Това е най-страшното, което може да се случи и затова държавата трябва да намери начин, който да задържи тези хора в тези населени места. За да не съжаляваме след няколко години и да гледаме тези малки селца, където живеят по 15-20 човека възрастни хора, които си чакат пенсийката.

Павел Тенчев, в-к „Труд"-Стара Загора