Родопчани: Без картофи и тютюн няма да стане!

По инициатива на областния управител агроспециалисти консултираха стопаните от района на село Падина

Да се опростят процедурите за кандидатстване с европроекти, да се даде шанс на хората, които обработват маломерни площи и да се има предвид, че земята в Родопите е разпокъсана, а хората трудно се справят със сложната документация. За това настояха производителите от района на село Падина на среща с представители на териториалните служби в системата на МЗХ и специалисти от Земеделския колеж и НАП. Тя бе организирана в неделя по инициатива на областния управител Иванка Таушанова в отговор на многобройните запитвания и тревоги на фермерите за бъдещето на традиционния им поминък. Да дадат разяснения на хората по всички теми, които касаят развитието на сектора, в Падина дойдоха заместник-областният управител Асен Тюрдиев, директорите на ДФ „Земеделие" Васил Костов и на областната дирекция по земеделие Йорданка Гочева, началникът на Службата за съвети в земеделието Галина Ангелова, главният експерт на РВМС д-р Николай Бургуджиев, данъчният инспектор Атанас Хаджиев и г-жа Донка Георгиева от Сдружение Академия БГ. Десетки стопани се събраха да чуят от устата на специалистите как да регистрират обработваните от тях площи, за да се възползват от единното плащане на площ и да не търпят санкции, как да наемат земи от държавния поземлен фонд, какви са новите схеми и мерки в програмата за развитие на селските райони и защо е важно да се регистрират като земеделски производители. Разговорът протече при изключителен интерес. Хората признаха, че от години никой не е идвал на място да ги запознае с новостите, които ги касаят пряко и от които зависи препитанието им. Йорданка Гочева предупреди присъстващите да четат внимателно формулярите, да се интересуват кои площи са годни за подпомагане и да спазват сроковете. От 1 март стартира кампанията за единно плащане на площ. Минималната площ, с която може да се кандидатства е 1 хектар, а най-малкият имот – 1 декар. В началото на април пък се очаква да стартират тръжните процедури за отдаване под наем и аренда на земите от ДПФ.

Директорът на ДФЗ Васил Костов заостри вниманието, че за да кандидатстват за подпомагане трябва да докажат статута на земята и да имат договор за нея, тъй като често се случва двама души да заявяват една и съща земя, при което и двата отпадат. Да внимават и когато наемат общински парцел – да настояват за въвод във владение. От 14 март се отварят нови прозорци по ПРСР. От тях могат да се възползват кравефермите, които не са достигнали първа категория и които могат да получат подпомагане до 80 процента от цялата инвестиция. От 4 април ще стартира и мярката за полупазарните стопанства, по която безплатно изготвя проекти Службата за съвети в земеделието. 40 фермери вече имат такива. Според г-жа Ангелова, тази мярка е една от най-работещите, особено при растениевъдите, понеже при животновъдите често срещан проблем е липсата на документ за собственост на сградата, в която се отглежда добитъка. От РВМС обърнаха внимание на хората да актуализират движението на животните.

Има и нови схеми за отглеждане на овце и кози майки в икономически уязвими и необлагодетелствани райони на Южна България. Г-жа Донка Георгиева от Земеделския колеж запозна хората с работата на Асоциацията за отглеждане на овце от породата Мутон Шароле, която се търси в Европа и чието месо се изкупува с 30 на сто по-скъпо.

Селските стопани признаха, че незнанието, липсата на първоначален капитал и разпокъсаността на земята ги възпрепятства да кандидатстват по програми. Притеснява ги облагането на субсидиите за тютюна за предишни години и закъснението на изкупната кампания. Становището им е, че тютюнът и картофите ще продължат да бъдат основните култури за района и трябва да се защитят като такива.

Готови са да произвеждат алтернативни култури, стига да могат да ги търгуват без намесата на прекупвачи, и да имат работещи поливни съоръжения.

Зам. областният управител Асен Тюрдиев заяви, че държавата прави необходимото по отношение на тютюнопроизводството и състоянието на хидромелиорациите. Това, което стопаните могат да направят, е да се обединяват в сдружения, за да могат по-лесно да отстояват интересите, да модернизират стопанствата си и да постигат по-високо качество на продукцията си и съответно по-високи цени.