Родените и живеещите тук... трябва да пазаруват в кварталния магазин

Хипермаркетите за храна и домашни потреби се държат все по-нагло в България. Преди време приятелка ми разказа как дребен търговец отказал да й продаде кебапче, ако ще го дава на детето си.

 

Заплахата на българските винопроизводители, че ще бойкотират големите търговски вериги, е една от малкото пазарни новини от последните години, които са ме изпълвали със задоволство и малко пролетарско злорадство. И ако наистина се случи, аз смятам да я подкрепя с парите си. Колкото и малко да са те, възнамерявам чрез тях да упражня изконното си клиентско право да накажа наглите търговци и да защитя българското производство.

След като 45 години живяхме в контролирано от държавата комунистическо стопанство, някак си останахме с впечатлението, че свободният пазар е решението на всичките ни икономически проблеми. Само че има разлика между свобода и слободия. А и на пазара е като на Дарвиновия Галапагос. За съжаление, оцеляват не най-елитните, а най-приспособимите екземпляри. А приспособимостта в една екстремно либерална икономика, особено в бедна страна като България, може да значи шмекеруване, ощетяване на потребителя за сметка на качеството, мафиотски и картелни хватки. И заради това вече двайсет години ядем и пием боклуци. Те са рожба на свободния пазар. Да са ви честити! Оказа се, че крайният икономически либерализъм не е панацея. Но пък в демократично общество не е хубаво държавата да се меси много в пазарните механизми. И тогава какъв е изходът? Как да се защитят качествените стоки? Как да дадем шансове на българските по-малки производители, а не на гигантите, които бълват евтина продукция със съмнителни достойнства, но пък имат достатъчно средства да ни облъчват с реклама и отстъпки?

Част от българския бизнес обича да се кичи с епитета "национално отговорен"

Но за първи път виждам бранш от родната икономика да се събира за кауза, която не е картелно споразумение за прекарване на потребителя, а национално отговорно дело. Най-накрая на някого му проработи чувството за достойнство. Вероятно защото го удариха унизително по джоба, но да не придиряме. Важното е, че се случи. Че има вероятност част от бизнесмените да спрат да се прецакват помежду си заради печалби на всяка цена. Да спрат да заговорничат да свалят качеството, за да понижат цената и да угодят на логиката на тъй наречения "свободен пазар". А това в крайна сметка е добре и за нас, потребителите.

Хипермаркетите за храна и домашни потреби се държат все по-нагло в България, защото имат такава възможност. Възползват се от беднотията на хората и им предлагат всякакви боклуци на ниски цени. Като в същото време ги зомбират с рекламни кампании, в които успяват да ги убедят, че евтините "дупета" и водата със спирт и боя за лев и нещо са отбрани екологични филета и най-качествено шампанско. Възползват се от финансовата криза и рекетират производителите с всевъзможни приумици, за да им продават стоките. Сигурна съм, че вече мнозина съжаляват, задето изобщо са започнали да плащат прословутите входни такси от 300 до 1000 лева на продукт. Това е легализираният подкуп, който искат от тях големите вериги, за да им поставят стоките по щандовете си.

Рушветите се калкулират в цената и ние ги плащаме от джоба си

И второ, къде е тук конкуренцията, която ще изтласка напред по-добрия продукт? След като преценката на крайния търговец е "купена", той вече не продава по-качественото, а по-изгодното за него лично, не за клиентите му.

Екстремно свободен пазар и бедност се съчетават зле.

Пресичат се, когато се смесят. И на производители, и на потребители им се образуват киселини в портфейлите от тази смес, която им разяжда благосъстоянието. Дори не искам да споменавам киселините в стомаха от некачествените евтини храни и питиета в супермаркетите. Тях покорно и мълчаливо ги гасим с антиацид от началото на прехода. Бедността е лош съветник. Остава да чакаме да ни проработи достойнството.

Винопроизводителите казаха А, но ние сега трябва да кажем Б, ако искаме да се заявим като национално отговорни потребители. Четох по форумите присмехулни коментари на заплахата за изтегляне на българските вина от веригите с аргумента, че свободният пазар ще ги накаже. Клиентите плашат, че няма да си купуват вече наши напитки, а ще минат на вносни. Хем били по-хубави, хем по-евтини. Защото свободният пазар не търпял вакуум. Не съм съгласна. Ще намаля наполовина консумацията, но ще си купувам само български вина от кварталния магазин. Това мога да направя, за да подкрепя родното производство. Така ще се погрижа мои сънародници да си запазят работните места и парите ми да останат в страната и да се завъртят. Така гласувам против рекетьорските практики на веригите. Не искам вино за лев и нещо. Същото мога да направя и за българските плодове и зеленчуци, за българското сирене. Но се надявам и нашите производители най-накрая да минат на моя страна и да спрат да ме лъжат с боклуци в името на печалбите си. Те ме цакаха дълго време, облагодетелствани от "свободния пазар". После се намери кой и тях да изцака - дойдоха всесилните хранителни вериги. Да вземем вече да се помирим, за да са добре стомасите, портфейлите и достойнството на всички ни.

Преди време приятелка ми разказа как дребен търговец отказал да й продаде кебапче, ако ще го дава на детето си.

Карали се известно време по въпросите на свободната търговия, либерализацията на пазарите и логиката на печалбите, накрая търговецът я убедил в правотата си. Тя беше изключително впечатлена, че някой, който печели от търговия, отказва да забогатее с няколко стотинки за сметка на детското здраве. Малка стъпка, но все отнякъде трябва да се почне.

Няма нужда да чакаме държавата да ни урежда пазарните бакии. Можем сами да го направим. Да си преразпределим рационално бюджетите и да изберем кого да подкрепим с парите си.

Чувствам се комфортно в супермаркет, защото съм градски човек и обичам да си пазарувам анонимно и бързо, всичко да ми е наоколо, а не да тичам от магазин в магазин за различни стоки. Но отсега нататък ще се насоча към малките квартални магазинчета. Знам, че умират в световен мащаб, но не е задължително това да става и у нас сега. Малка страна сме, на нас кварталните магазинчета ни отиват. В тях отношенията между търговец и потребител са лични и равнопоставени и има някаква съвсем конкретно насочена отговорност. Ако собственикът ти продаде напитка за лев и нещо, на чийто етикет пише вино, а всъщност е настойка от накиснати стафиди, можеш да отидеш след това заедно с главоболието си и да му се скараш. Има вероятност да се засрами и да помисли как да ти угоди следващия път, за да те запази като клиент. На голямата хранителна верига не й пука за теб. Тя не иска да се срещате лично и не се грижи за твоята клиентска удовлетвореност. Тя се интересува само бързичко да ти измъкне парите. Защо тогава да я подкрепяме? Аман от гигантизъм на тази една педя земя, населена с хора колкото един модерен западен мегаполис.

Елена КОДИНОВА, Сега