„Жълта клопка” или занаят на железните нерви

„Всеки втори става или ченге, или таксиметров шофьор", бе приказката преди време за региона на Родопите. Тук има може би най-много полицаи и таксита на глава от населението. И двете професии понасят върху себе си големи обществени негативи. Може би вицовете за ченгета са повече като брой, но легендите за „бакшишите" също не отстъпват. И недоволни, и доволни обаче ползват услугите на жълтите возила.

Ако си в чужд град и ти трябва най-бързата клюка-обърни се към таксиметров шофьор, необходимо ли ти е забавна история-пак можеш да потърсиш услугите им. Ако обаче наемеш кола за определена посока-огледай се, ослушай се, запитай, пък тогава тръгни, че може и да патиш.

Е, запитахме и се ослушахме…

Недоволната:

Цакат постоянно и целият свят им е крив

„Нищо не функционира както трябва в тази държава. Само наглостта и лъжите може би са перпетум мобиле-неизчерпаем двигател и енергия. Като се почне от парламента и обичайните заподозрени там, та се стигне и до най-обикновените обществени нива. Една прослойка обаче е събрала може би вкупом от всичко, за съжаление негативното е в превес. Рядко е да срещнеш таксиметров шофьор, който през целия път да не крои замисъл как да те мине. Може да е с малко, но това си му е целта. Да не говорим, че сигурно планът му е обмислен още в начална фаза от започването на професията, а с течение на времето похватите се усъвършенстват, като направо достигат откровена наглост. Често ми се налага да поръчвам такси и винаги е като надхитряне на селска чаршия. Следя талона с тарифата, брояча и в повечето случаи съжалявам, че съм жена и не мога да го халосам. „Бакшишът" пък сякаш още повече  му става гъдел от това и изпитва перверзна наслада, а в същото време не му млъква устата за проблемите му. То не е политика, коравата баничка дето ял, нервите от жена му и изобщо всички „кучки" на земята. Бе, баси латерните!

Качвам се един път и поръчвам посока болницата. Нямам никакво време, чака ме приятелка. Спрях колата от улицата, а таксито ми се стори фирмено. Викам си: „Проблеми няма да има". Вътре мъж на средна възраст, широка усмивка, играе го галантен, ама покрай вежливостта не пуска апарата. Помислих, че е забравил. За всеки случай го попитах, а „галантният" ме закова: „До там обикновено излиза 6-7 кинта, няма смисъл от формалности". Пуля се аз, защото пътят отговаря в цифри към 2,30 лв. Казах му да пуска „формалностите" в действие, а той едва ли не с насмешка включи брояча. С държанието си чак ме накара да се почувствам неудобно, та от само себе си му се оправдавам, че ми трябвала касовата бележка заради осребряване. Да, ама това май ми бе грешката. Почна се една смяна на цифри, бетер бензиноколонка като си отпуснал душата и пълниш догоре. Тия 2,30 ги минахме още след километър. Усъмних се гласно в настройките на апарата му, а той спокойно обяснява, че този бил от новите и грешка нямало. Лицето му не трепва, грам притеснение. Викам, че ще се оплача, а оня си стои пълен непукист. Явно ни проверки го плашат, ни дявол. Помолих го да спре след един светофар и тогава той излезе от летаргията и дума: „Ми, що?!". Както и да е. Остави ме, аз оставих 4 кинта, а дори не бях пристигнала на желаното място. Записах му номера. Е, и? Много се оплакват, но някой да е чул нещо да се е променило? Чудя се кой ги следи и ако изобщо има такива органи, защо продължава да има такива тарикати? Ядосваме се на големите далавераджии в политиката, а около нас навсякъде щъкат мошеници на дребно. От тия вторите по-боли обаче, защото се сблъскваме всеки ден с тях.

Такива случки са често срещани. А ако тръгнем да коментираме обноските на голяма част от шофьорите-цял роман може да се напише. Таксиметровите шофьори се държат грубо и невъзпитано всеки път щом някой им се стори „не по техен вкус". Това от своя страна е неограничено по своя мащаб понятие, предвид техните естетически разбирания. Пък не дай Боже да попаднеш на подобен по малките часове на денонощието. Имаш чувството понякога, че най-нервните и агресивни типове стават таксиметрови шофьори. Има телефони за оплаквания, но знаем приказката за гарвана и окото, а и „промяната" е видна."

! под снимката:

Понякога се срещаш и с такива „колеги" на пътя

Пешо „Оборота":

Караш, а по задната седалка - кръв и сп…

„Прекарах зад волана на таксиметровия автомобил доста години. Няма особено голяма далавера, както смятат мнозина. Наричат ни „бакшиши", смятат ни за какви ли не, ама пак до нас опират. Всички работим за пари, и клиентите, и ние. Но всеки е свикнал да мрънка и другият да му е виновен за положението. Имахме един лаф навремето: „Камъни и дървета да валят дано!". Употребявахме го, когато се изсипе порой. Какво е толкова лошото? Искаме просто повече клиенти. Всичко е бизнес и пара. Убеден съм, че и тези оплакващите се от нас са със същия манталитет на работното си място. Не сме по-различни от останалите. Какво да кажем когато ни се качат разни некъпани, смърдящи, с претенции. „Намали музиката, отвори джама, с цигарата може ли…". После-дупки от фасове и мръсотия. А пияните като решат да драйфат- „Леле, как ти смърди колата!", се оплаква следващият клиент. Колата е наш дом, а повечето не разбират, че все едно ни идват на гости. Вярно, за пари е, но това не означава бащиния.

Професията ни е много отговорна, все пак хора возим. Обвиняват ни, че не спазваме правилата за движение. Напротив, бих казал, че сме едни от най-добрите и праволинейни шофьори. Не сме виновни за разбитите улици, липсата на места за паркиране и спиране.  

Искам отново да обърна внимание на клиентите и това, че много от тях ни смятат за мнителни, злобни и така нататък. Абе и ние сме хора и също имаме нерви и граници на търпението. Като ти се качат 50-60 човека за ден, занимават те с проблемите си, и почва да ти пуши главата. Нощните смени обаче къртят по всякакъв показател нервата. Много пъти се е случвало да се питам дали изобщо си заслужава да излизам нощем, защото си е риск. Пияни тийнове са най-малкия кахър. Има къде по-стресиращи ситуации.

Преди години се случи. Отивам на поръчка. В колата се качват роми. Двама. Отвратително пияни. Единият се държи за корема и охка. Искаха да ги закарам до близко село. Тръгвам, а тоя продължава с охканията. Другият се разправя с него на висок глас. Карам аз, тия си водят кресливия диалог. Проумявам, че явно са се сбили някъде. Тоя на предната седалка ми вика по едно време да светна. Почна да си рови по джобовете и се оказва, че пари нямал. В този момент забелязвам, че другият охкал защото цялата му фланелка под якето е в кръв. През главата ми минават всякакви сцени на ромски запой с последвал побой, ръгане с ножове и каквото се сетите. Викам: „Абе, да караме ли авера ти в болница?!", а мисълта ми е само как да ги накарам да обърнем колата. „Нищо му няма, вика другият, резнаха го малко. Ти сега ще караш до селото, после отиваме на друго място, където имаме малко работа и после се връщаме". Така ми говори, а пари няма. Приятелчето му кърви, тоя иска воаяж да си прави по региона. Баси мамата, викам си. Имам бутон под таблото, никога не бях го използвал. Блокира двигателя. Създава ефект, че колата се е прецакала. Натиснах го. Автомобилът спря след стотина метра. Тия се дзверят: „К`во стана?!". Пре..ба се, викам. Е, ужас, що ще правя сега, вайкам се. Слизам от таксито, обикалям. Тия гледат и се чудят. Казах им, че ще викам колеги да помагат и в същото време се надявам двамата пияни да стоят мирно, докато дойде някой. Те пък решиха, че два километра до селото вече не са много път и тръгнаха пеша. Аз въртя стартера и газ обратно към града.

Е, не всичко е така. Има си и забавни моменти. Междуградските по тъмни доби също предлагат изненади. Карах двойка-мъж и жена. Качиха се от местен бар и тръгнахме към друг град. Натискаха се, мляскаха се, но мадамата реши, че не е достатъчно и му се наведе. Увеличих леко музиката, че „свирката" се оказа доста звучна. Карам си, а двамата все едно са на Шанз-Елизе. Не се сдържах и се обадих: „Моля ви само да не се оцапа нещо, че бях днес на автомивка и… разбирате, притеснявам се". За мое учудване мадамата се обажда и ми дума „Спокойно бе, нищо навън няма да пусна". И май не „пусна", не знам. На следващия ден пак бях на мивката за всеки случай.

Не е правилно да обиждат професията ни. Подложени сме на всичко."

 

Още по темата - в печатното издание на "Родопи voice"