Магазинерка дума на атакистка: Сабахларънъс хаирли олсун! (Цитат на деня)

Хората на Вилен Сидеров: Робството в Кърджали не е свършило, тук има културен геноцид

Петя Валентинова,

„Атака"

Да си българин в Кърджали днес е почти толкова трудно, колкото да си българин в чужбина. С тази разлика, че в странство имате по-голям шанс да ви посрещнат с разбиране и топлота, докато нашенците в Родопско ги броят втора ръка хора. Усещането го добивате на улицата, затвърждавате го в магазина и заведенията, и ви смазва в държавните учреждения. Защото не разбирате какво ви говорят - а тук говорят само турски. Ако не го разбираш, загубен си.
В магазина тросната магазинерка ме посреща с нещо като "Сабахларънс хайролсун" (поне така го чух) и понеже беше сутрин разбрах, че това е може би е "добро утро". А може и да е "върви на майната си", няма как да знам. Реагирам стреснато на поздрава на продавачката, но тя даже не се и пробва да превключи на български (а непрекъснато ни повтарят, че клиентът имал право - какво право?! Поне в моята страна може да ме поздравяват на моя език!). Докато се пуля и се чудя как да си поръчам кафе, туркинята ми хвърля презрителен поглед. В това време ме прережда един местен, с когото продавачката приятелски се заговаря и обслужва за секунди. Да, ама човекът й говори на турски. Накрая завършва с "Буна Шукюр" (това значи благодаря - направих си труда да запиша всички турски думи, които чух, за да "проверя" за какво са си хортували около мен). "Йок буршей" ("Няма нужда"), ще се стопи от любезност инак намръщената продавачка. Изпраща го с поглед и после се връща на мен вече доста изнервена от мълчанието ми. Не знам какво ми става и вместо да кажа просто кафе (без да обяснявам късо или дълго, със сметана или с мляко, със захар и ако може в пластмасова чашка), започвам като глухонемите да соча кафе-машината и да ръкомахам, докато накрая магазинерката ми дава поръчаното. Тръгвам си

унизена – натриха ми носа, защото не зная турски

Сещам се, че в Италия например, когато пробвам с ръкомахания, защото и италианците се правят, че не разбират чужденците, не изглеждам толкова унизително. Ядът ми дойде от това, че все пак бях на няма 300 км от София и със сигурност в България, а ръкомахам, безпомощно, за да ме обслужат.
Моите домакини от местната организация на АТАКА ми обясняват вещо, че когато искам да си поръчам кафе, трябва да кажа: "Бир кафе, олурму", за да ме разберат и обслужат подобаващо. Гледам изумено, но кърджалийските патриоти обясняват, че така е навсякъде и тепърва ще се убедя.
По централния площад на града всички около мен си бъбреха на турски. Струваше ми се, че може би си внушавам и просто съм попаднала в такава ситуация - нали знаете, че циганите помежду си по улиците си говорят на цигански, но иначе превключват на български. Затова смело влизам в общината, за да  проверим там каква е хавата. Още на входа група

общински съветници "мелят" бързо на турски

На партера администраторки се кикотят, а от разменените реплики и дума не можеш да разбереш. Това продължава и нагоре по етажите. От табелките на вратите виждам само 2-3 български имена.
"В Кърджали на практика официалният език е турски. Не го ли знаеш, не те взимат на работа, не те обслужват, не ти обръщат внимание нито в магазини, нито в институции. Да не говорим, че много от чиновниците не разбират и
дума български, а са назначени да работят на държавна служба. Това е незаконно и ние настояваме да се промени законът за държавния служител. Не просто трябва да владеят български, ами на работа да ползват само него", обяснява ми общинският координатор на АТАКА в града Георги Чичев.
По улиците навсякъде ни посрещаха огромни надписи на турски - върху търговски обекти, офис сгради и културни центрове. Така бяха обозначени и много от селата, през които минахме дотам.
В Джебел обаче се израдвахме по детски, когато видяхме, че табелите на турски, които иначе посрещат новодошлите в града, бяха надраскани със спрей.
"Това е

резултат от шума, вдигнат от АТАКА

при протеста срещу поругаването на християнските гробове", отбеляза координаторът Чичев. Той припомни как националистите тогава скочиха срещу турските табели. "Като се надига врява, има промяна. Хората тук обаче се страхуват да протестират, защото са икономически зависими от турските фирми, които държат бизнеса в региона. Ние от АТАКА ще продължим да настояваме за промяна, защото иначе Родопите скоро няма да имат нищо общо с България", зарече се общинският шеф на АТАКА в Кърджали.
Той и местните националисти посочиха десетки проблеми, които чакат своето разрешаване. Но докато се слуша турска реч навсякъде и българите са принудени да се вписват в тази наложена от ДПС конюнктура, нещата трудно ще се променят. Време е някой да изиска всички - поне в общината и държавните институции, да спазват конституцията и да говорят български. Защото това е официалният и задължителен език. Останалото е опит за сепаратизъм и нагла дискриминация, скрита под маската на клишето "употреба на майчин език". По този начин се турцизират Източните Родопи и се поощряват апетитите на Турция към този район. 



Анкета

Георги Чичев, общински координатор на АТАКА в Кърджали:

Тук робството не е свършвало

    Турското робство тук никога не е премахвано. Днес ние живеем в пълна икономическа и политическа зависимост от ДПС. Видно е просто око, че това е довело до пълното обезбългаряване на района. Тук властват близки до ДПС богаташи, те дават хляб на хората и ги държат в подчинение. В политиката пък никой не може да се намеси. Правят каквото си искат, не дават никакво обяснение. Междувременно българите прогресивно намаляват, а районът се населва с турски изселници, които не знаят и дума български. В тази обстановка хората губят надежда, че промяна някога ще има.


Емил Айвазов, зам.-председател на общинския сбор:

Депесарите гонят младите българи от областта

    Анархията на ДПС гони младите българи от Кърджали. Всички бягат я към София и Пловдив, я направо към Западна Европа. Правят го, защото тук,  за да си намерят работа, трябва задължително да говорят турски и да угодничат на турските работодатели. Самият аз бях дълго в чужбина, но се върнах тук от чисто родолюбиви чувства. Обичам Кърджали и искам той отново да стане български. Но докато цялата местна власт е в ръцете на турската партия, сепаратизмът няма да спре, а българите постепенно ще изчезнат.


Митрьо Борисов, активист на АТАКА:

Геноцидът продължава - само че от физически е станал културен

    Геноцидът, който националните предатели отказват да признаят, днес продължава, само че в друга насока. Днес не ни унищожават физически, днес ни убиват като нация - на културно и нравствено равнище. Разберете, тук държавата я няма. Тук промяна няма. Въпреки че на национално ниво властта е в ръцете на ГЕРБ, тук ДПС колят и бесят. Ние правим каквото можем, но народът е обезличен и покорен. Докато турската власт решава всичко, Кърджали няма да се върне към България, а все повече ще заприличва на турска колония.