И Джеймс Уорлик е имал мечта а ла „разузнавач от службите на Тато”

По повод серията от скандални разкрития с имена на агенти на ДС:  Преследването на себеподобни – политически канибализъм или шизофренично раздвоение на личността

Страхил АЛЕКСИЕВ,

адвокат

           
Митът за страшната, „зловещата" ДС изкуствено и преднамерено вече двадесет години се експлоатира от всякакъв вид „експерти", управляващи от различен цвят и опозиция.

Натрапва се впечатлението, че този балон с хелий се надува всеки път, когато нещата в държавата и управлението зациклят.

Но да поразсъждаваме. Факторите в ДС, които са ръководили структурите и до 1989 год. са вече на почтена възраст, физически изнемощели, умствено амортизирани, а голяма част от тях отдавна и покойници. Примерно – генерал КИРИЛ ГОЦЕВ. Бивш блестящ дипломат и разузнавач. Но кога бе това? Кого може той в сегашното си положение да ръководи, да направлява и едва ли не да определя дневния ред на обществото. Въпреки това, същия се сочи от

разни лаици и доморасли всезнайковци едва ли не като мозъкът  на днешния ъндърграунд.

Говори се на ангро, без да се сочат конкретни имена, манипулира се общественото мнение и особено подрастващото поколение на което упорито се втълпява, че по-страховито нещо от бившата ДС в държавата ни не е имало в цялата и история. Подобни умници като ЙОРДАН БАКАЛОВ, СОЛОМОН ПАСИ, НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ/, за него по-надолу специално ще стане дума/, НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, ЕВГЕНИ ДАЙНОВ, ОГНЯН МИНЧЕВ, онова човекоподобно нещо наречено находчиво, не знам вече от кого  Фи. Ки., ЕДВИН СУГАРЕВ и други подобни „демократи" от позицията на последна инстанция раздават „истини" без никога да са работили в органите за сигурност, да не говорим, че някои от тях дори не са били и в казармата. Те обаче са чели. Досиета, разни книжлета от западни автори-фалшификатори, разработки, анализи и други бумаги и това им дава самочувствието да се изживяват като „специалисти" по въпросите на сигурността, да говорят умно и разточително все едно, че са били ръководители на най-секретните световноизвестни разузнавателни централи. Тези господа разчитат на късата памет на интелигентните българи и забравят, че в това „страшилище" ДС е имало и редови служители, които към настоящия момент са в зряла възраст. Повечето от тях  не са известни и имената им не говорят на никого нищо. Самите те, поради естеството на работата, която са изпълнявали, нямат навика да се бият по гърдите и да се мъчат да опровергават недобросъвестните им, злонамерени  днешни съдници.

Но нека се върнем малко по-назад в годините. Тогава, когато обществено политическия строй в страната ни бе социализма и се считаше от тогавашната доктрина, че той е победил веднъж  завинаги и безвъзвратно, светът бе разделен на две  противостоящи  антагонистични системи. Тази на „зрелия социализъм" и капиталистическия блок. Две противоборстващи системи, всяка от които хвърляше несметни средства за да надделее над другата. Този исторически период се характеризираше като „студена война". Е, тук- там припламваха и истински, напълно „горещи" войни, но те бяха локални конфликти, без открит сблъсък между двете свръх сили /да си спомним за Виетнам, за Корея, за Куба, за Алжир, Камбоджа, Афганистан и т.н./

Между двете световни обществено-политически системи се водеше  и непрестанна, активна война на т.н. „тих фронт". От едната страна бе ЦРУ със сателитните и придатъци, от другата – КГБ, подпомагана от „братските" органи. И всичко това не бе плод на нечие хрумване, а обективна даденост и то за продължителен исторически отрязък от времето.

И от двете страни на „желязната завеса",

в специалните разузнавателни структури се подбираха високообразовани личности,

с безупречен личен морал, психически устойчиви, родолюбци и патриоти, подробно проучвани до девето коляно, физически здрави и издръжливи, владеещи  чужди езици. Същите бяха обучавани в специални школи, обладаваха многобройни умения - от боравене с най-съвременна техника и апаратура до съвършено владеене  на бойно-приложни спортове и различни системи оръжия.

Каква можеше да бъде мечтата на всяко момче от онези времена – говоря както за тези от Съветския блок, така и за тези от Западния. Да не забравяме, че и тогава, както и сега, пропагандата обработваше все още неукрепналите физически и психически юноши, изтъкваше превъзходствата на собствената система и заклеймяваше „империята на злото" в лицето на противостоящата. И за това се изразходваха баснословни суми.

Та за всяко от онези тогавашни момчета  най-съкровената мечта бе да стане разузнавач, „зелена" или „червена" барета, да громи противника, да извършва чудеса от храброст, да надделява над „лошите", да гони „комунисти" или „капиталисти". Изобщо – да бъде герой. Сигурен съм, че и сегашния посланник на САЩ в България – ДЖЕЙМС УОРЛИК е имал подобни мечти.

Днешните „моралисти" дрънкат за „престъпния комунистически режим" и за „демократичния Запад" и без свян и съвест изкривяват историческите дадености, тровят съзнанието на децата, родени малко преди и след 1989 год., насаждат омраза и нихилизъм, размиват понятията за национализъм и патриотизъм, плещят за „световно село" и глобален свят, отричат българското, родното, прекланят се пред чужди съмнителни ценности, служат на нечистоплътни чуждоземски фондации и секти, получават тлъсти суми и се поставят без притеснение и свян в услуга на чужди интереси. Господин ПАСИ,

в престараването си дори стигна до гениалното прозрение: „Майната му на православието".

Та тези „чичковци" и „лелки" с лекота забравят, че и те самите са продукт на онова време, че и те са били чавдарчета, пионерчета, комсомолски активисти, партиини функционери, секретари и пропагандисти. Дори му става смешно, жалко и тъжно на човек като ги гледа и слуша как се напъват, как се лигавят, колко им се иска да изтрият миналото си, да го зачеркнат по някакъв начин, да се докажат като борци за демокрация, за „дисиденти" и върли противници на толкова омразния им, със сегашна дата обаче, социализъм. Примерно ОГНЯН МИНЧЕВ, ЕВГЕНИ ДАЙНОВ, ИВАН КРЪСТЕВ и други известни и не толкова „динозаври".

Та, думата ми беше за плашилото ДС. Сега, според някои от споменатите по-горе и други подобни хубостници, това е било престъпна структура и всеки, който е имал нахалството да работи там или да е помагал на „престъпниците" заслужава не само да бъде морално опозорен, но ако е възможно и да бъде разпнат или въдворен в някое специално място. Всички бивши разузнавачи и контраразузнавачи сега наричат „доносници", „копои", „ченгета" и с други обидни епитети.

Същите господа много добре знаят, но се правят на разсеяни, че дейността на тогавашните служби за сигурност, както и на днешните, е била строго регламентирана, основавала се е на законови и подзаконови нормативни актове, имало е специални Наредби, Правилници и Инструкции. Говоря за времето не около 09.09.1944 год. и следващите, а за годините след 1970. Всеки работник е имал пряк началник и още куп други началници по отделните направления по вертикала. Били са спазвани принципите на конспиративността и секретността, никой на своя глава не е могъл да проявява някаква самодейност или да нарушава установените норми и правила. За това са писани редовно отчети, рапорти,  правени са планове, утвърждавани от ръководителите, провеждали са се съвещания, колегиуми, организирани са били контролни срещи със секретни сътрудници и т.н. и т.н.

Предполагам, че и сегашните специализирани структури се ръководят от Закони, инструкции, наредби и правилници. Разликата между тях и някогашните служби обаче е в това, че

в ония години беше просто абсурдно и немислимо да се изнасят в куфарчето,

под якето или в джоба каквито и да било материали с гриф „Секретно" или „Строго секретно" и да ги продаваш срещу тлъсти суми на „противника".

И докато измишльотините на разни политолози и „експерти" не учудват никого, поведението на Б. Б. и на Цв. Цв. си е направо, меко казано, непонятно. Нима те не са от същото „комунистическо" котило, нима като малки момченца и те самите не са мечтали да станат „разведки", нима не са гледали с трепет приключенски филми и не са се възхищавали на ЕМИЛ БОЕВ, АВАКУМ ЗАХОВ, Агент 007, ЩИРЛИЦ, майор ДЕЯНОВ и други „бойци" на „тихия фронт". И не само са мечтали, но са и станали. Е, Б. Б. най-напред е преминал през т.н. Трети факултет на ВСШ „Георги Димитров", т.е. – пожарникарския. Но по-късно, доколкото ми е известно, успешно е сменил цвета на фуражката, громил е турския национализъм, участвал е в потушаването на бунтовете на българските турци по време на т.н. „възродителен процес", а Цв. Цв. директно е бил приет в ДС, макар сега разни нагаждачи/със съмнителна компетентност и интелект/ да твърдят, че там той бил „волнонаемен". Дрън, дрън.

И възниква естествения въпрос. С какво тези бабанковци са по-различни от дипломатите ни професионалисти в странство, които сега така безмилостно и дивашки са погнали. С какво е  по-различен от тях генерал В. ТАНОВ, МИНКО ГЕРДЖИКОВ, областния управител на Бургас, ПЕТКО СЕРТОВ, ИВАН ДРАШКОВ и още куп други подобни мижитурки, които се таят като п..... в гащи, снишават се в очакване бурята да премине. Не всеки от тях има достойнството и мъжеството да постъпи както стори това безупречния професионалист – ПАВЛИН ДИМИТРОВ, бивш Главсек и зам. министър на МВР. Въпрос на морал, мъжка чест и личен избор.

А какво да кажем за външния ни министър - Н. МЛАДЕНОВ.

На такива като него навремето им викахме „ученички".

Зареден със свръх амбиции, с високо самочувствие и голяма доза надменност, зубрач и отличник. Син на секретен служител на същата тази „гадна" ДС, която сега го кара така жално да проплаква, комсомолски активист, а може би и секретар на Учком. Изобщо – момче с възможности. Израснал под крилото на ДС. Но, забележете. Именно към подобни перспективни кадри тогавашните спецслужби подхождаха отрано. На бившата ДС не са и били необходими просто бройки и тъпунгери. Търсеха се и се намираха подходящи, качествени личности, които в даден момент от развитието си биха могли да бъдат полезни. Всички отличници, всякакъв род активисти, показали организационни качества и умения се водеха на отчет. Съответните териториални работници осъществяваха с тях контакти, провеждаха се разузнавателни беседи „на тъмно". С други думи, с тази категория хора се работеше доста активно. И това го казвам, защото се досещам, че някъде, някога, някой си със сигурност е наблюдавал развитието на „татковото" момченце, срещал се е скришно с него периодично, имало е интересни разговори, вероятно са му били поставяни и определени, на първо време – леки задачи, които той старателно и с желание  е изпълнявал. Не казвам, че точно така е станало  с  нашия НИКОЛАЙЧО, но като знам каква беше практиката, предполагам, че нещата са се развили именно по посочения сценарии. Съвсем друг е въпроса дали по времето на „синьото" управление част от секретните архиви не ги е хванала липсата, дали по нареждане на ДАНЧО СОКОЛОВ не са били старателно прочистени.

И сега, същия този синковец, чиито баща най-добросъвестно се е трудил в полза на държавата ни, се опитва да пържи колегите му, да плещи врели некипели и да се преструва на по-голям католик от Папата. Е, няма как да стане.

Това шизофренично раздвоение на личността е изключително вредно за здравето – физическото и душевното. И господинчото не може да не го знае. Но и сега, както навремето, много му се иска да бъде в отбора на силните на деня, на управляващите и то с цената на всичко, в т.ч.

като същински ПАВЛИК МОРОЗОВ е готов да се откаже и от рождения си баща,

дори няма да се спре, ако се наложи,  да го хвърли и на лъвовете. Вчера в една партия, днес в друга, утре – дявол знае къде. Чиста проба предател. Такива като него, никой не ги ще. Никой не ги обича. Е, с изключение на Бат Бойко.

Да, наистина му е тежко на момченцето и аз искренно му съчувствувам. Мога да му помагна със съвет. Вземи си поизбърши сополите и се скрий, недей замърсявай с отровния си дъх атмосферата Байчо. Това е най-достойното нещо, което можеш да сториш.

А, ако наистина ДС, която така неуморно громиш, е била толкова страшна, колкото ти и останалите клакьори на чужди интереси я представяте, то нямаше и помен да има от всичката пасмина, която се пръкна след есента на 1989 год., „вервайте ми". Цялата мръсна пяна, която от тогава та и до ден днешен задръства пространството, просто нямаше да я има. Щеше отдавна да бъде изметена и издухана, да се е изпарила и сега даже кьорав молец нямаше да е останал от нея.

Моите уважения към личности като Бай Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Илия Минев, Любо Собаджиев /мир на праха им/ и още ред други поборници за действителна демокрация,

мъченици на онова време и на тогавашната тоталитарна система.

Но да унижаваш и унищожаваш безмилостно и садистично себеподобни и то избирателно, според мен си е чиста проба политически канибализъм, което не прави чест нито на Б. Б., нито на придворния му физкултурник, нито на Байчото, нито на останалите настръхнали като побеснели песове довчерашни парторзи, политически агитпропчици, идеолози на „социализъма" и на „възродителния процес", намърдали се на топли местенца около сегашния бащица и готови ако се наложи да минат и през трупове, но не и да изтърват тлъстия кокал.

Остава ни надеждата, че в българското общество все пак има достатъчно достойни и честни люде, неподвластни на „златния телец", които не се блазнят от привилегии и власт, хора, действително загрижени за съдбата на Отечеството, които знаят и могат.

Рано или късно техния час ще настъпи.

А гениалния ни поет Н. Вапцаров, когото разни нискочели комплексари също се опитаха преди няколко години да очернят и оплюят, да го изкарат грозен и кривоглед е изрекъл пророчески :

                     „Народ е това,

                     а някой нахакан келеш

                     си мисли, че може

                     душата му в шепа да хване".

Бележка: Редакцията е готова да помести и други мнения по темата.