Великден и малкото зрънце надежда

  В Родопите кръстът е тежък. Пътят на мъките криволичи покрай много хълмове като Голгота. Тук мечтите винаги са разпнати от много обещания. Яйцата се боядисват в различни цветове и голямото борене е с цикличност на четири години.

Тази пролет пукна с предизборна активност и без съмнения мечтите за по-добро ще възкръснат след Великден. За партиите той ще бъде наесен, но както казахме, кръстът тежи и всеки си го носи сам. Защо да намесваме политиката в този светъл празник? Защото и преди 2000 години такъв е бил мотивът за разпъването на Христос. Защото и сега новата надежда и старите добродетели по празници остават единственото зрънце надежда за обикновените родопски мъченици, които ден след ден в делниците си  страдат за убитите мечти.
Но все пак идва Великден, нека отново се почувстваме преродени, пречистени, по-добри. А и историята е показала, че вярващ с яйце в ръка може да се изправи и пред самия император и да преобърне света*...

От редакцията

* Мария Магдалена подала на император Тиберий в Рим червено яйце с думите: „Христос возкресе!"