Най-скъпите линейки са в Родопите: 22 лева на човек в Смолян за Спешна помощ, в Кърджали – 17 лева

Системата за спешна медицинска помощ в България включва 28 центъра в отделните области със 198 филиала към тях, които се намират в различни общини.

Годишният разход за спешна медицинска помощ на един жител през 2010г. е 10.86 лв., като за различните центрове в страната стойностите са различни. Сред най-ниските разходи са тези в София град - 5.8 лв. на един жител, Пловдив – 7.8 лв. на един жител и най-високи в центрове, обслужващи отдалечени и трудно достъпни райони с ниска гъстота на населението ( Смолян – 22.2 лв. на един жител; Видин – 18.3 лв. на един жител, Кърджали – 17.1 на един жител). Основната част от разходите на спешните центрове е за трудови възнаграждения (78%), а за издръжка – горива, режийни, отиват около 21.6% от общите разходи.

Средната заплата в системата е 630 лв., което води до отлив на желаещи за работа в системата.

В системата на спешна помощ в страната работят 6887 души при налични 7113 щата. Това означава, че са заети около 97% от местата. от които медицински специалисти са 3759 - 1146 лекари, 1508 фелдшери и 1103 медицински сестри и др. С тези кадри са формирани 354 мобилни екипа, от които 87 реанимационни, 267 екипа за първа помощ - 141 лекарски и 126 от сестри и фелдшери. Освен това има и 35 транспорни екипи и 167 стационарни екипи.

Системата разполага с 813 санитарни автомобили, от които 400 са купени през последните 4 години. Тези нови автомобили са изцяло оборудвани съгласно европейския стандарт с дефибрилатори, респиратори, ЕКГ и всичко нужно за оказване на спешна помощ. Въпреки че в момента материалното състояние е добро, трябва да се има предвид, че след 2-3 години ще е нужно поетапно да се премине към подмяна заради амортизация.

 

Линейките ще стигат до 20 минути

За преодоляване на кадровия дефицит в системата се предвижда въвеждането на парамедици. Става въпрос за хора, които ще трябва да преминат през специално обучение в някое от акредитираните висши училища, за да оказват спешна помощ и да поддържат живота на пациент до пристигане в болница. За обучението на парамедиците се предвижда създаването на едногодишни и двугодишни курсове. През едногодишни курсове, например, ще преминават шофьорите на линейките, които също да могат да оказват помощ на пациентите.

Предвижда се в Спешната помощ да има три вида екипи. Те ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта им. Първият вид ще е лекарски екип. Той ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Тези екипи ще се профилират – за реанимационни мероприятия или по специалности.

Вторият вид екипи ще са парамедицински. В тях ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациентът да се транспортира възможно най-бързо до болница.

Третият вид екипи ще са транспортни. Те ще се използват само за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик.

Линейките ще се отзовават на адрес до 20 минути

Сега в 58% от населените места в страната спешната помощ достига до 20 минути, в 27% - до 30 минути, а в останалите 15% - за над половин час.

Преструктуриране на филиали и изнесени екипи

Предвижда се гъвкавост и в разпределението на медицинските екипи в отделните места в зависимост от особеностите им. Така например в Кърджалийско и Смолянско,  където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин. време за достъп до спешна помощ, ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи.