Ирена Стамболиева: Съобразихме се с притесненията на хората и няма да използваме цианид

Ирена Стамболиева, директор „Здраве, безопасност и околна среда" в "Дънди", отговаря на въпросите на читателите на 24rodopi:

 

 

  -  Г-жо, Стамболиева еколози плашеха преди време кърджалийци, че заради котлована на новото сметище, месеци наред ще има взривни работи и хората няма да могат да спят. Дори можело да се появят пукнатини по близките до обекта жилища. Беше много потискащо, но фирмата се провали и Кърджали не получи ново депо.
Сега със същото ни плашат в Крумовград. Ще има ли бомби, които ще застрашат жилищата и ще нарушат спокойствието на хората по време на златодобива?

-  Убедена съм, че много от жителите на Крумовград са работили или работят в рудници, каквито е имало и има в родопския район. Става въпрос за индустриални взривни работи, при които целта е да се отдели, раздроби скалата само в определен участък от рудника. Не трябва да определяме тези дейности с военната терминология - т.нар. бомби. В рудника на Ада тепе взривяване ще се извършва през деня и не повече от два пъти седмично. Самото взривяване трае секунди и е изчислено така, че да отнеме определено количество скална маса. Взривните материали, които ще се ползват са такива, каквито се ползват в останалите рудници и кариери. Те представляват смеси от амониев нитрат и дизел. Амониевият нитрат е известен още като амониева селитра и се използва и като тор за растенията.

-  Хубаво е, че няма да се използва цианид, но вярно ли е, че златодобивът ще предизвика свлачищни процеси в землищата на 6 села, които попадат в терена за обработка?

-  Дейността по добив и преработка ще се извършва в земи от държавен горски фонд. Няма да се предизвикват свлачищни процеси. Начинът на депониране на минни отпадъци е щадящ околната среда-  предвижда се заедно с насипването да се извършва и рекултивация. По този начин ще се гарантира допълнително укрепване на терените и се избягва ерозия на земните маси  и генериране на прах.

-  Бъдете еколог за минутка и се опитайте да дадете ясна и точна информация с какво и колко ще се навреди на природата, въздуха и земята в Крумовградско? Възможно ли е изворите да изсъхнат?

-  Чакайте малко. Какво имате предвид под „еколог за минутка"? Аз съм еколог. И имам зад гърба си достатъчно реални постижения в тази сфера, с които да се гордея. В Челопеч сме засадили реални нови гори и сме възстановили релефа на планината. И това всеки може да дойде и да го види.

По въпроса за водите. Изворите няма да пресъхнат, защото дейността ни ще изисква много малки количества свежа вода за ползване, до 4 л/с. Въздействието върху водите  ще бъде незначително. Отпадъчните води ще бъдат пречистени преди да бъдат отведени към река Крумовица. Въздействието върху околната среда ще бъде видимо и директно върху земите, върху които ще се изгради откритият рудник, съоръжението за минни отпадъци, обогатителната фабрика и резервоарите за вода. Голяма част от тези земи при приключване на дейността на рудника ще бъдат възстановени  в първоначалното им състояние. Въздействие върху въздуха ще има, но съдържанието на прах ще бъде в допустимите нива и качеството на атмосферния въздух ще се запази.

-  Не се ли отказахте лесно от цианидната технология? Има ли случаи на  отстъпление без бой, ако позволим този израз, от други фирми по света?

-  Цианидната технология остава най-добрата технология по отношение на извличането на ценния метал – златото. Смяната на технологията бе продиктувана предимно от страховете на хората  и община Крумовград към технологията с цианиди. Подобна реакция изразиха и неправителствени организации, имащи интерес към защитените зони в района. Ние се съобразихме с тези притеснения и това наложи преразглеждане на технологията и преминаване към производство на златен концентрат. От значение за това решение е и цената на златото, която е 3 пъти по-висока в сравнение с 2005 г. Това позволи разработването на икономически обоснована технология, въпреки по-ниското извличане на ценния компонент.

-  Много ли злато лежи в недрата на Родопите? Къде другаде има залежи на злато в планината?

-  Геолозите казват, че златните находища са предимно в Източните Родопи, но е трудно да се обобщи колко злато има в региона и къде точно се намира . За да се каже със сигурност къде има запаси и ресурси от метал, са необходими сериозни геоложки проучвания и съответните инвестиции в тях. Геоложките проучвания са много скъп и рисков процес – те се извършват след обявени от държавата процедури и по  строго регламентиран законов ред. Ако геолозите не открият залежи, които предполагат икономически обоснован добив, вложените в геоложки проучвания средства остават без никаква възвръщаемост. При всички положения и за държавата, и за компаниите, е добре да има подробни геоложки данни за потенциално перспективни площи за намиране на златни находища. Геоложките проучвания са една от основните дейности на  Болкан Минерал енд  Майнинг.

 

 

 

Ирена Стамболиева e директор „Здраве, безопасност, околна среда и връзки с обществеността".  Работи за проектите на Дънди Прешъс Металс от 1999 г. Тя е инженер-химик с над 20-годишен професионален опит. Завършила е Висшия химико-технологичен университет. Ирена е човекът, на който до голяма степен се дължи успешния процес на рекултивация в „Челопеч Майнинг" – първата такава програма в историята на рудник Челопеч, която спечели престижни награди за  грижа към околната среда.